№ 4006
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20241100113818 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Л. Ж. З. против
Прокуратурата на РБ, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за настъпилите неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконното
обвинение в размер на 100 000 лв., както и сумата от 26 931.18 лв., представляваща законна
лихва за забава върху главницата за периода 27.10.2022 г. до 27.11.2024 г. Претендира
законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че ПРБ внесла до СпНС обвинителен акт срещу него за
престъпление по чл. 354в, ал. 3 вр. с ал. 2 НК за участие в организирана престъпна група за
добиване и производство на наркотични вещества – на растения от рода на конопа.
Образувано било НОХД № 1035/2016 г. по описа на СпНС, по което била постановена
осъдителна присъда № 37/20.12.2016 г. Осъдителната присъда била отменена с решение №
249 от 2019 г. от ВКС, като делото било върнато за ново разглеждане от друг състав от
АСпНС. Постановена е нова осъдителна присъда № 8 от 10.07.2020 г. по ВНОХД № 18/2018
г. на АСпНС, която е отменена с решение № 168 от 16.03.2021 г. по н. д. № 738 и делото е
върнато за нова разглеждане от друг състав на АСпНС. С присъда № 1 от 14.01.2022 г. по
ВНОХД № 112/2021 г. на АСпНС отменена присъда на СпНС и е признат ищецът за
невиновен по всички повдигнато обвинения за престъпление по чл. 354, ал. 3 вр. с ал. 2 вр. с
ал. 1 НК. Присъдата е потвърдена с решение № 50158 от 27.10.2022 г. по н. д. № 521/2022 г.
на ВКС. Производството продължило повече от 6 години. Ищецът търпял неимуществени
вреди, за които отговорна била Държавата чрез процесуалния си субституент ПРБ. Ищецът
преживял стрес, не можел да общува и работи пълноценно, имал проблеми с паметта,
тревожно-депресивно разстройство. Срещу ищецът била взета и действала мярка за
неотклонение задържане под стража за 4 месеца, а след това му била наложена мярка за
неотклонение парична гаранция. Наказателното производство се отразило и на
взаимоотношенията му с бизнес партньорите му. Моли за уважаване на претенциите.
Претендира разноски. Сочи банкова сметка по чл. 127, ал. 4 ГПК IBAN BG*********
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на
1
ответника. Оспорва исковете по основание и по размер. Нямало доказателства за
преживените болки и страдания. Ако в процесния период били търпени вреди, то те не били
само в резултат на актовете и действията на ответника. Липсвали доказателства за търпени
вреди от продължителността на наказателното производство. Не били представени
доказателства за увредено здравословно състояние, както и за продължителността на
наказателното производство и наложените мерки за неотклонение и процесуална принуда.
Оспорва мерките за неотклонение да са се отразили значително на начина на живот на
ищеца. Не били доказани твърденията за накърняването на честта и доброто име на ищеца.
Липсвали доказателства за медийно отразяване. Оспорва размера на претенцията за
неимуществени вреди. Размерът на обезщетението бил завишен и при евентуалност се моли
за намаляването му. Оспорва претенцията за присъждане на законна лихва. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и се позовава на решение по дело С-438/2022 г. на СЕС.
Моли за отхвърляне на претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ;
С определение от 12.03.2025 г. са отделени като безспорни и признати между
страните следните обстоятелства, че:
- срещу ищеца е образувано ДП и е повдигнато обвинение за престъпление по чл.
354в, ал. 3 вр. с ал. 2 НК;
- с присъда № 1 от 14.01.2022 г. по ВНОХД № 112/2021 г. на АСпНС ищецът бил
признат за невиновен по повдигнатите обвинения. С решение № 50158 от 27.10.2022 г. по н.
д. № 521/2022 г. на ВКС присъдата била потвърдена и влязла в сила на 27.10.2022 г.
От справка на СГП /л. 135 по делото/ се установява, че с постановление от 26.05.2015
г. Л. Ж. З. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354в, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4
вр. ал. 1 НК. С постановление от 24.07.2015 г. Л. Ж. З. е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 354в, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК и по чл. 354в, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр.
ал. 1 НК.
На 25.05.2015 г. Л. Ж. З. е бил задържан в 04 РУ–СДВР на основание чл. 218, ал. 2
НПК за срок от 24 часа. С постановление от 26.05.2015 г. на ОП Пловдив Л. Ж. З. е задържан
за срок от 72 часа до довеждането му пред съда. С протоколно определение от 27.05.2015 г.
по НЧД № 962/2025 г. по описа на ОС Пловдив, потвърдено с определение по ВНЧД №
216/2015 г. на АС Пловдив на Л. Ж. З. е определена мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
С протоколно определение от 04.09.2015 г. по ВНЧД № 172/2015 г. на АСпС мярката
за неотклонение е изменена в „парична гаранция“ в размер на 5000 лв., внесена на
15.09.2015 г. Паричната гаранция е върната на 07.03.2017 г.
С Присъда от 20.12.2016 г. по НОХД № 1035/2016 г. СНС, IV състав Л. Ж. З. е
признат за виновен в това, че в периода месец септември 2014 г. до 25.05.2015 г. в с. Бохот е
участвал в престъпна група за добиване и производство на наркотични вещества,
престъпление по чл. 354в, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК. Със същата присъда е признат за
невиновен в това, че в края на месец февруари 2015 г. в с. Бохот в съучастие като помагач с
други лица умишлено е улеснил с осигуряване на помещение, съвети, разяснения, набавяне
на средства за отглеждането на марихуана, обещание да се пласират наркотични вещества,
както и от края на месец февруари 2015 г. до 25.05.2015 г. в с. Бохот в съучастие като
помагач с трети лица умишлено улеснил осигуряване на помещение, съвети, разяснения,
набавяне на средства в отглеждане на марихуана, обещание да се пласират наркотични
вещества – растения от рода на конопа 531 броя растения канабис с нето тегло 3650 гр. суха
зелена растителна маса канабис, със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 0.42 и 0.53 тегловни % на стойност 21 900 лв. в нарушение на
2
установените ЗКНВП правила, поради което е оправдан за престъпление по чл. 354в, ал. 1
вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 НК. Проведени са 7 открити съдебни заседание, което се установява
от справка в ЕПЕП /л.130-131/. Общо заседанията са 10, но част от заседанията са отменени
/19.05.2016 г./ или са отложени без ново насрочване /01.06.2016 г. и 28.10.2016 г./.
С присъда № 2 от 03.05.2017 г. по ВНОХД № 47/2017 г. по описа на АСпНС е
отменена присъдата в частта, с която подсъдимият е признат за невиновен, като е признат
ищецът за виновен в престъпление по чл. 354в, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 НК. В частта, с
която ищецът е признат за виновен присъдата е потвърдена. Проведено е едно открито
съдебно заседание.
С решение № 249 от 12.01.2018 г. по н. д. № 805/2017 г. по описа на ВКС е отменена
присъда № 2 от 03.05.2017 г. по ВНОХД № 47/2017 г. по описа на АСпНС и е върнато делото
за ново разглеждане. Няма спор, че е проведено едно открито съдебно заседание на
23.10.2017 г.
С присъда № 8 от 10.07.2020 г. по ВНОХД № 18/2018 г. на АСпНС е отменена
присъдата в частта, с която Л. З. е признат за невиновен, като е признат ищецът за виновен в
престъпление по чл. 354в, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 НК, а присъдата е потвърдена в
останалата й част. Проведени са 7 открити съдебни заседание, което се установява освен от
справка в ЕПЕП /л. 127-128/. Общо насрочените заседания са 8, но заседанието на 29.04.2020
г. е отменено.
С решение № 168 от 16.03.2021 г. по дело № 738/2020 г. на ВКС е отменена присъда
№ 8 от 10.07.2020 г. по ВНОХД № 18/2018 г. на АСпНС и е върнато делото за ново
разглеждане. Проведено е едно о. с. з. /л. 129/.
С присъда № 1 от 14.01.2022 г. по ВНОХД № 112/2021 г. на АСпНС е отменена
присъдата в частта, с която ищецът е признат за виновен и същият е оправдан изцяло по
обвинението по чл. 354в, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК. Присъдата на СпНС, с която ищецът е
признат за невиновен е потвърдена. Проведени са 5 о .с. з. виж л. 132.
С Решение № 50158 от 27.10.2022 г. по н. д. № 521/2022 г. по описа на ВКС, I н. о. е
потвърдена присъда № 1 от 14.01.2022 г. по ВНОХД № 112/2021 г. на АСпНС. От справка
ЕПЕП се установява, че пред ВКС е проведено едно о. с. з. Следователно присъдата, с която
Л. Ж. З. е изцяло оправдан, е влязла в сила на 27.10.2022 г.
Представени са по делото психологическо изследване на К. Л. З. /роден на 09.11.2011
г./, 5 броя амбулаторни листа, издадени на К. Л. З. в периода 30.11.2015 г. до 28.04.2022 г.,
епикризи на К. Л. З. и два броя експертни решение на ТЕЛК за К. Л. З. – експертно решение
№ 0753 от 14.03.2019 г., с което е определена 80 % трайно намалена работоспособност и
експертно решение № 0731 от 02.06.2022 г., с което е определена 100 % трайно намалена
работоспособност с ВСУ чужда помощ /пожизнено/.
По делото е разпитан свидетелят В.И.Ч. /която живее на семейни начала с ищеца/,
поради което и показанията й ще се ценят по реда на чл. 172 ГПК.
От разпита на свидетеля В.И.Ч. се установява, че свидетелят си спомня, че ищецът
бил задържан 2015 г. около 24-25 май. Задържали го за 4 месеца във връзка с наркотични
вещества. За тези 4 месеца се сринал психически, бил пребледнял, унил. Детето му било на
три години, и било с ТЕЛК 100 %, като невъзможността да бъде със семейството си
разстроила ищеца. Ищецът имал бизнес, който фалирал докато бил задържан. Блокирали
сметки и на близки негови приятели, което довело до разваляне на приятелства. След като го
освободили не могъл да възстанови бизнеса си и сега бил шофьор. Като го пуснали под
гаранция, не разполагал с парични средства, взимал пари на заем. Докато бил задържан
отслабнал с 15 килограма. След всяко съдебно заседание се чувствал нервен, обиден, унизен.
И към момента не спял спокойно. Приятелите и колегите му се отдръпнали от него. След
като излязъл от ареста ходил на психолог през 2015-2016 г. Не бил пил лекарства. Преди да
го задържат започнали да изследват детето, за да установят диагнозата, но поради
задържането установили нещата по-късно.
3
От съдебно-психологична експертиза се установява, че проведеното наказателно
производство се е отразило с негативни промени в емоционалния статус, които се
установяват от изследването, засегнато е социалното функциониране – загуба на работна
заетост, на имущество, загуба на социални и приятелски контакти, засегнато било
семейното функциониране. Симптомите на преживян стрес са актуални и към момента на
изследването. Доминират в психичното, личностното и поведенческото функциониране.
Някои от тях били с високи стойности /т. нар. профил на конверсията/. Налице била промяна
в здравословното състояние от соматичен и психоемоционален тип. Отчитали се симптоми
на посттравматични преживявания.
По делото не е представена медицинска документация по повод оплаквания от минал
и настоящ период.
Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ представлява специално установена от
закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата
възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и
съществуването и не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива,
които не са предвидени в закона. За възникване на отговорността са необходими две
предпоставки, а именно: 1/. повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление
и 2/. наказателното производство да е приключило с оправдателна присъда по повдигнатото
му обвинение. Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и
поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението и да доказва и установява
пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Не се изследва
въпросът за евентуалното виновно причиняване на вредите от прокуратурата и последната
не може да се освободи от отговорност, позовавайки се на добросъвестно поведение от
страна на нейните служители. Оправдателната присъда служи като окончателния акт, по
силата на който се установява незаконосъобразността на повдигнатото и поддържаното от
прокуратурата обвинение в конкретен случай. Именно неизпълнението на това задължение
независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната
отговорност на прокуратурата. Поради това прокуратурата не може да се освободи от
отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали
добросъвестно. Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на
обвинението, е влязлата в сила оправдателна присъда. Именно с нея се констатира
незаконосъобразността на обвинението. Това сочи на извода, че това е обективна
отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата
предпоставки.
При така установените по делото факти съдът приема, че е осъществен съставът на
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Спрямо ищеца е повдигнато обвинение за извършени престъпления
от общ характер като с влязла в сила присъда е бил признат за невинен и оправдан по така
повдигнатото обвинение. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от
производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед
на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени
всички предвидени процесуални правила. Без значение е и това какво е било вътрешното
убеждение на длъжностните лица, извършили съответното действие или дали същите са
действали правомерно. Отговорността е обективна и е без значение кои от правозащитни
органи – съд, прокуратура и разследващи органи, и в каква степен с действията си те са
допринесли за увреждането. Прокуратурата на РБ е процесуален субституент на Държавата
по иска и не може да се освободи от отговорност, нито тя да бъде намалена поради това, че
цялостното увреждане е причинено и от действия на други държавни органи по чл. 2
ЗОДОВ, като е без значение дали действията им са били процесуално законосъобразни и
вината на длъжностите лица – решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на IV г. о.
на ВКС.
Налице са всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ.
Относно неимуществените вреди:
4
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото
обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-
пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта
на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления –
умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по
част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство,
включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му;
вида на взетата мярка за неотклонение; другите наложени на ищеца ограничения в рамките
на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца
– има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то,
конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и др. Обезщетението, отчитайки установените
по безспорен начин релевантни обстоятелства, следва в най-пълен смисъл да обезщети
претърпените болки и страдания, явявайки се своеобразен паричен еквивалент на същите.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално – за всички претърпени
неимуществени вреди от този деликт.
При претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от
действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на
съответното благо и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на
този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на
пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание,
неудобство, безпокойство, срам, както и подобни изживявания, произтекли от причинени
или свързани със съответните ограничения физически страдания – виж решение № 138 от
8.05.2013 г. по гр. д. № 637/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 434/25.11.2015г. по гр. д. №
2934/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е
оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно,
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при
установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните,
външни доказателства – решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ІV г. о. на ВКС,
решение № 388/02.12.2013 г. по гр. д. № 1030/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение №
466/09.05.2016 г. по гр. д. № 2978/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. В останалите случай, на търсене
и съответно установяване на увреждания над обичайното като интензитет и вид, съдът може
да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната
връзка – виж решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1107/2012 г. на ІV г. о. на ВКС и решение
от 15.01.2013г., по гр. д. № 1568/2011 г. на ІV г. о. на ВКС.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите
на увреденото лице от вредоносното действие и, когато съдът е съобразил всички
доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки
и страдания/, решението е постановено в съответствие с този принцип.
Така, за да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът
съобрази следното:
- наказателното производство на досъдебна и на съдебна фаза е продължило общо 7
години и 5 месеца;
- възрастта на ищеца, Л. Ж. З., към датата на повдигане на обвинението на 41 г., а към
дата на влизане в сила на оправдателната присъда 48 г.;
5
- обвинението е повдигано за две престъпления, едното от които тежко, за което не е
приложим институтът на чл. 78а НК;
- отчита се и налагането на мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период
от три месеца и двадесет дни, след това спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение
„парична гаранция“ в размер на 5000 лв. до 07.03.2017 г., на която дата сумата е върната;
- Л. Ж. З. в голяма част от воденето на производство е бил признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, което също е обстоятелство, обуславящо по-голям размер на
вредите;
- по отношение на Л. Ж. З. не са налице предишни осъждания, което се установява от
приложените по наказателното дело справки за съдимост;
- проведеното наказателно производство се е отразило с негативни промени в
емоционалния статус, засегнато е социалното функциониране – загуба на работна заетост,
на имущество, загуба на социални и приятелски контакти, засегнато било семейното
функциониране. Симптомите на преживян стрес са актуални и към момента на изготвяне на
заключението по настоящото делото /повече от 2 години след оправдателната присъда/;
- съдът във всички инстанции е провел общо 23 открити съдебни заседания –
доколкото явяването на ищеца е било задължително по арг. от чл. 269, ал. 1 НПК, то при
липсата на други данни, съдът намира за установено, че ищецът се е явил лично при
провеждането откритите съдебни заседания;
- за периода на задържането му под стража ищецът е лишен от възможност да сключи
трудово правоотношение и да полага труд.
Установява се неблагоприятно отражение на реализираното наказателно преследване
и върху личния живот на ищеца. Несъмнено воденото наказателното производство се е
отразило на лични и семейния живот на ищца, както и на отношенията му с приятелския му
кръг. Настъпили са притеснения и стрес. От данните по делото се установява, че към
момента на повдигане на обвинението синът на ищеца е бил на 3 години, като същият се е
нуждаел от специални грижи, поради което и през периода, в който ищецът е бил задържан,
то той е търпял по-силни по интензитет неимуществени вреди, тъй като е бил далече от
семейството си, което е имало значителна необходимост от неговата помощ и подкрепа.
Наличието на търпени вреди от съпругата и детето му не е предмет на производството.
Отделно, твърденията, че синът му е отключил медицински заболявания поради стреса от
задържането на баща му и, че задържането е довело до отлагане констатирането на
заболяванията на К. З. във времето, са и недоказани по производството.
От друга страна, липсват твърдения и доказателства за увреждане на физическото
здраве на ищеца в причинна връзка с процесната наказателна репресия. Не се установява и
процесните обвинения да са довели до фалит на фабриката на ищеца в Костинброд. Няма
данни по делото за медийното отразяване на случая.
От ТР №1/27.11.2023г. по тълк. д. №1/2022 г. ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР №
1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС следва, че отношението между нормите на чл. 2б ЗОДОВ и
чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ не е както специална към обща, двете са позволяващи – създават
субективни права; липсва пълно съвпадение във фактическите им състави. Право на избор
на увреденото лице е по кой път да търси защита на нарушеното право по чл.6, §1 ЕКЗПЧ,
когато едновременно е реализиран правопораждащия фактически състав на чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ и на чл. 2б ЗОДОВ. Ако то включи обстоятелствата относно нарушеното свое право
по чл.6, §1 ЕКЗПЧ в обстоятелствената част на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ като
утежняващи отговорността на ответника и обосноваващи по-голям размер на глобалното
обезщетение, нарушеното право по чл. 6, §1 ЕКЗПЧ става част от предмета на спора. Тогава
съдът е длъжен, след отделно и съвкупно обсъждане на всички релевантни доказателства и
доводите на страните, да формира фактически и правни изводи по предпоставките за бавно
правосъдие и да определи конкретната сума в рамките на глобалното обезщетение, която се
отнася за вредите от неразумен срок – виж и решение № 99 от 20.02.2025 г. по гр. д. №
6
325/2024 г. на III г. о. на ВКС. Процесуалната предпоставка по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ за
предварително изчерпване на административната процедура за обезщетяване е такава за
допустимост единствено на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, но не и за този по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, какъвто в случая е предявен. В исковата молба ищецът се позовава на
обстоятелството, че „производството е продължило повече от 7 години – период, който се
явява продължителен, особено в житейски план“ следователно в обстоятелствената част на
исковата молба са включени и обстоятелства относно прекомерния срок за разглеждане на
делото.
Съдът съобрази правната и фактическа сложност на наказателното производство.
Срокът на наказателното преследване от 7 г. и 5 месеца /макар и производството да е
разгледано пред седем инстанции в съдебна фаза/, обуславя нарушение на правото на чл. 6, §
1 ЕКЗПЧ за разглеждане на делото в разумен срок. Ищецът активно е участвал в
наказателното производство като няма данни с поведението си да е станал повод за
неоснователно забавяне на делото. Обстоятелството, че поради процесуални нарушения
делото е връщано за ново разглеждане от ВКС, не може да е обстоятелство, което да е в
тежест на ищцовата страна. За негативните изживявания на ищеца е допринесла и
продължителност на наказателното производство, която настоящият състав приема, че
излиза извън обичайния и разумен срок /в случая в рамките на около 4 години/, поради
което следва да се завиши размерът на обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Съдът взе предвид и обществено-икономическите отношения и отражението им към
размера на неимуществените вреди към датата на влизане в сила на оправдателната присъда.
Налице е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно
размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта, който не
може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на възникване
на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа
конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите. От статистическа
гледна точка /публикуваните данни в интернет страницата на НСИ/ в последните години
/включително и към 2022 г./ се наблюдават тенденции относно увеличаване средногодишния
доход и разход на лице от домакинството, както и тенденции за увеличаване на
минималната работна заплата и същевременно спадане на покупателната способност. Тези
критерии следва да бъдат съобразени от съда, като израз на конкретните обществено-
икономически отношения при определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.
При съобразяване на всичко изложено съдът намира, че размерът на обезщетението
за неимуществени вреди за ищеца следва да бъде в размер на 18 000 лв. /от които 3 500 лв.
са за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок/. Подобен
размер на обезщетението съдът намира, че е съобразен с изискванията на справедливостта,
съобразно всички факти и обстоятелства по делото. За разликата над 18 000 лв. до
претендирания размер 100 000 лв. претенцията ще се отхвърли.
Относно законната лихва:
С т. 4 от ТР № 3/22.02.2005 г. по тълк. д. № 3/ 2005 г. ОСГК на ВКС се приема, че по
иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ датата на влязлата в сила оправдателна присъда е начална за
забавата. Съгласно т. 4 на ТР № 3 от 22.04.2004 г. по т. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС,
държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение от момента на влизане в сила на съответния акт, а не от деня следващ деня на
влизане в сила на акта.
Доколкото ищецът е посочил размер и период на лихвата за забава, то за периода от
влизане в силата на присъдата до дата на подаване на исковата молба, то съдът следва да
определи и размера на дължимата лихва за забава да датата по подаване на исковата молба
съобразно размера на присъдената главница. Не съществува пречка ищецът да предяви като
самостоятелен иск обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД – определение №
406/15.07.2009 г. по ч. т. д. № 300/2009 г. на I т. о. на ВКС. По реда на чл. 162 ГПК с
използване на електронен калкулатор на интернет страницата на НАП съдът определи
7
обезщетението за забава върху сумата в размер на 18 000 лв. за периода от 27.10.2022 г. до
26.11.2024 г. вкл. в размер на 4840.80 лв.
Оттук и на ищеца ще се присъди лихва за забава върху главницата за периода от
27.10.2022 г. до 26.11.2024 г. вкл. в размер на 4840.80 лв., както и законна лихва върху
главницата от дата на подаване на исковата молба 27.11.2024 г. до окончателното изплащане.
За разликата над 4840.80 лв. до пълния предявен размер от 26 931.18 лв. претенцията за
лихва за забава ще се отхвърли.
По разноските:
Единствено ищецът претендира разноски и доказва направата на разноски в размер
на 10 лв. за заплатена ДТ. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса. Прокуратурата на Република България следва
да заплати на ищеца сума в размер на 10 лв. – държавна такса, тъй като отговорността за
разноски за държавна такса на ответника не е обусловена от уважената част от претенцията.
Претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Уговарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира
и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство
по делото не е необходимо да се провежда. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 1 ЗА, в
договора за правна защита и съдействие изрично е посочен чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА /л. 9/.
Направено е в срок възражение за неприложимост на Наредба № 1 и за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение.
С Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 е прието, че член 101,
параграф ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
се установи, че Наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
приложи, както и, че национална уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не
могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба
от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от друга съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита
за ограничение на конкуренцията.
Следователно, размерите посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не са обвързващи за съда.
Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото.
За да прецени основателността на направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът
извърши съвкупна преценка на фактическата и правната сложност на спора. Правната
сложност е предпоставена от броя и основанието на исковете, съдържанието и броя на
въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти,
приложими при разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а
фактическата – от необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните
процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл.
необходимите за преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и
продължителността на производството. Съдът съобрази, че делото не се отличава с правна и
фактическа сложност, образувано е на 27.11.2024 г., проведено е само 1 о. с. з. Съобразиха се
и извършените процесуални действия. При така извършената съвкупна преценка, съдът
намира, че адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се определи на сумата
от 5000 лв., от която сума по съразмерност ще се присъди на адв. А. Т. за адвокатско
8
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Л. Ж. З. сумата от 899.73 лв.
Ответникът на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда разноските за СПЕ /окончателно определени в размер на 527.66
лв. в с. з. на 05.06.2025 г./, които на осн. чл. 8а, ал. 2 ЗОДОВ не са внесени предварително от
ищеца.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с административен адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Л. Ж. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к.
*********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата в
размер на 18 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение, за
което е водено наказателно производство /ДП № 96/2015 г. на ОД на МВР, въз основа на
което е образувано НОХД № 1035/2016 г. на СпНС/, по което с присъда № 1 от 14.01.2022 г.
по ВНОХД № 112/2021 г. на АСпНС ищецът бил признат за невиновен по повдигнатите
обвинения /присъдата е потвърдена с решение № 50158 от 27.10.2022 г. по н. д. № 521/2022 г.
на ВКС/, ведно със законната лихва от 27.11.2024 г. до окончателното изплащане, както и
лихва за забава върху главницата за периода от 27.10.2022 г. до 26.11.2024 г. вкл. в размер на
4840.80 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над присъдения размер от 18
000 лв. до пълния претендиран размер от 100 000 лв., както и претенцията за лихва за забава
за разликата над присъдения размер от 4840.80 лв. до пълния предявен размер от 26 931.18
лв.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с административен адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Л. Ж. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к.
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 10 лв. за разноски по делото за
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с административен адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, да заплати на адв. А. Т., САК, ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.
*********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 899.73 лв. – адвокатско възнаграждение
по съразмерност за оказана безплатна правна помощ на Л. Ж. З..
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с административен адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, да заплати по сметка за държавни такси на Софийски градски съд, на
основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ, сумата от общо 527.66 лв. за депозит за експертиза по
производството.
Ищецът Л. Ж. З. е посочил банкова сметка по чл. 127, ал. 4 ГПК – IBAN BG*********
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9