№ 90
гр. Бургас , 19.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500354 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.413 ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на
„Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК-*********,подадена от пълномощника
юрисконсулт Радина Илиева, против разпореждане №260380 от 02.02.2021г. постановено
по ч.гр.д.№ 187/2021г.по описа на НРС,в частта,с която НРС е ОТХВЪРЛИЛ заявлението
на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против А. В. С. с
ЕГН-********** за следните вземания: сумата от 622.32 лева,представляваща падежирало
договорно възнаграждение ,дължимо за периода от 25.11.2019г.до 03.12.2020г.,сумата от
2 575.46 лева,представляваща непогасено възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги ,сумата от 422.66 лева,представляваща непогасена лихва за забава за периода от
26.06.2019г./датата на изпадане на длъжника в забава/ до 03.12.2020г./датата на предсрочна
изискуемост/ ,сумата от 92.36 лева,представляваща лихва за забава за периода от
03.12.2020г./датата на предсрочна изискуемост/ до 01.02.2021,изключая периода от
13.03.2020г.до 13.07.2020г.,за който не се начислява законна лихва,с оглед разпоредбата на
чл.6 отЗМДВИП.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, внесена е дължимата държавна
такса за обжалването.
Бургаският окръжен съд,като взе предвид исканията и твърденията на
жалбоподателя,разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства,намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Заявителят „Профи Кредит България“ЕООД е подал пред НРС заявление по чл.410
ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу А. В. С. за плащане на задължения по
договор за потребителски кредит при Общи условия и по споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги към договора за потребителски кредит и двата сключени на
09.04.2019г.
НРС е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 2298.26
лева,представляваща главница по договора,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на заявлението- 02.02.2021г.до окончателното
изплащане,както и 45.21,представляваща падежирало договорно възнаграждение ,дължимо
1
за периода от 25.11.2019г.до 03.12.2020г. В останалата част заявлението е отхвърлено-
досежно сумата от 622.32 лева,представляваща падежирало договорно възнаграждение
,дължимо за периода от 25.11.2019г.до 03.12.2020г.,сумата от 2 575.46 лева, представляваща
непогасено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги ,сумата от 422.66
лева,представляваща непогасена лихва за забава за периода от 26.06.2019г./датата на
изпадане на длъжника в забава/ до 03.12.2020г./датата на предсрочна изискуемост/ ,сумата
от 92.36 лева,представляваща лихва за забава за периода от 03.12.2020г./датата на
предсрочна изискуемост/ до 01.02.2021,изключая периода от 13.03.2020г.до 13.07.2020г.,за
който не се начислява законна лихва,с оглед разпоредбата на чл.6 отЗМДВИП.
НРС е изложил мотиви в насока,че по отношение на претенциите за заплащане на
суми въз основа на споразумението за предоставяне на пакет за допълнителни услуги е
налице обоснована вероятност искането да се основава на неравноправни клаузи –чл.411
ал.2 т.3 ГПК,тъй като възлагането в тежест на потребителя заплащането на възнаграждение
за предоставен пакет допълнителни услуги противоречи на разпоредбите на чл.10а ал.2
ЗПК,като не е без значение и съществената прекомерност на посоченото
възнаграждение,което е в размер,близък до размера на отпуснатата сума по договора за
кредит.Въз основа на извода си за неравноправност на клаузата за дължимо възнаграждение
от договора за предоставяне на пакет допълнителни услуги,заповедният съд е приел,че с
извършените от длъжника плащания по тази нищожна клауза в размер на 1137.34 лева
следва да се счита,че са погасени части от останалите законосъобразно възникнали
задължения.Констатирал е,че тази платена сума е достатъчна,съобразно правилото на чл.76
ЗЗД за да покрие изцяло претендираната лихва за забава и част от претендираната
договорна лихва,като е приел,че с оглед извършеното плащане,заявлението следва да се
отхвърли в тази част .По тези съображения НРС е отхвърлил заявлението за сумата от
622.32 лева,представляваща падежирало договорно възнаграждение ,дължимо за периода от
25.11.2019г.до 03.12.2020г. ,за сумата от 422.66 лева,представляваща непогасена лихва за
забава за периода от 26.06.2019г./датата на изпадане на длъжника в забава/ до
03.12.2020г./датата на предсрочна изискуемост/ и сумата от 92.36 лева,представляваща
лихва за забава.
В жалбата са релевирани подробни оплаквания в насока,че заповедният съд е
излязъл извън предмета на дължимата проверка по чл.411 ал.2 т.3 ГПК и незаконосъобразно
е извършил преценка за валидност на сделката и на нейни клаузи.В рамките на дължимата
проверка заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл.145 ал.2 ЗЗП,съгласно
която преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на
основния му предмет,както и съответствието между цената и възнаграждението от една
страна и стоката и услугата,която ще бъде доставена или извършена в замяна,от друга
страна,при условие,че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми,като неправилно е
извършил именно такава преценка.По отношение на отхвърленото заявление в частта
относно сумите за договорно възнаграждение и законна лихва е изложил доводи,че
заповедният съд е извършил недопустимо прихващане,каквото не би следвало да се
извършва в заповедното производство.
След поотделна и съвкупна преценка на представените по делото доказателства и
съобразно закона,Бургаският окръжен съд намери обжалваното разпореждане за
правилно,законосъобразно и обосновано,а жалбата срещу него за неоснователна по
следните съображения:
В производството по чл.410 ГПК заповедният съд има задължение да прецени
служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на неравноправна
2
клауза от договор,сключен с потребител,както и за съответствие със закона и добрите
нрави,съгласно чл.411 ал.2 т.2 и т.3 ГПК.
Тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на договор за
потребителски кредит с небанкова финансова институция,по силата на който на длъжника
се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството
на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК, в съответствие със
законовите изисквания заповедният съд е извършил служебна преценка за наличието на
неравноправни клаузи в договора. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя,че при
дължимата проверка заповедният съд е излязъл извън предмета и,тъй като от мотивите на
обжалваното разпореждане е видно,че съдът не е извършвал тълкуване на неясни клаузи от
договора,нито е формирал изводи относно предмета му,а се е ръководил изцяло от
съдържанието на договора за предоставяне на допълнителен пакет услуги,разглеждайки го
заедно с договора за потребителски кредит,във връзка с който е сключен.
Въззивната инстанция споделя становището на НРС досежно наличието на
обоснована вероятност за неравноправност на клаузата от договора за предоставяне на
допълнителен пакет услуги по договора за кредит,с която се уговаря възнаграждение за
предоставените допълнителни услуги. Договорите следва да се сключват при спазване на
общоприетите и неписани правила на добросъвестност,като до нарушаване на този принцип
се стига, когато икономически по-силната страна упражнява репресия спрямо икономически
по-слабата страна, поставяйки "допълнителни условия" за приоритетно разглеждане на
искането за кредит,промяна на дата на падеж и др., на които придава привидно доброволен
характер и привидно право на избор. Така, чрез сключване на допълнително споразумение
за предоставяне на пакет услуги, длъжникът на практика бива задължен да заплаща суми в
размер,почти равен на месечната му вноска по кредита за предоставяне на услуги,които са
свързани с управлението на кредита срещу възнаграждение,което противоречи на
разпоредбата на чл.10а ал.2 ЗПК.Правилно НРС е посочил също ,че възнаграждението за
предоставяне на услуги като бъдеща възможност,а не за вече ползвани такива и
определянето на възнаграждение за тях в размер,близък до размера на отпуснатия кредит е
прекомерно,както и несъизмеримо с целта на договора за кредит.
Що се касае до отхвърленото заявление за договорно възнаграждение и мораторна
лихва по договора за потребителски кредит,неоснователно е оплакването на
жалбоподателя,че заповедният съд е извършил недопустимо прихващане. НРС не е
извършвал прихващане, а е приел,че част от вземането за договорно възнаграждение и
мораторна лихва са погасени при съобразяване разпоредбата на чл.76 ЗЗД, поради което е
отхвърлил заявлението за тези вземания. Възнаграждението за предоставения пакет
допълнителни услуги съставлява част от цялото вземане на заявителя по договора за
потребителски кредит- това е видно от договора,както и от съдържанието на представения
със заявлението погасителен план,в който възнаграждението по този пакет е посочено като
част от месечната вноска по кредита,наред с главницата и договорната
лихва.Следователно,вземанията произтичат от едно облигационно правоотношение и е
следвало да се погасяват заедно,в една обща ежемесечна вноска. Ето защо въззивната
инстанция намира,че няма процесуална пречка заповедният съд да вземе предвид данните в
заявлението и представените писмени документи за извършените плащания и да формира
извод,че съобразно чл.76 ЗЗД някои от задълженията на длъжника са погасени с
извършените плащания,поради което заявлението следва да се отхвърли. Неоснователни са и
доводите на жалбоподателя,че по този начин се изменя изцяло заявената претенция и би бил
затруднен при доказването и в евентуално исково производство. Видно от диспозитива на
обжалваното разпореждане,съдът не е допуснал изменение в заявените претенции,а се е
произнесъл изцяло в рамките на параметрите,в които те са били заявени,изложил е ясни и
3
разбираеми мотиви. Това произнасяне на заповедния съд не ограничава,нито затруднява
възможността на жалбоподателя,уредена в чл.415 ал.3 ГПК да инициира исково
производство и да проведе доказване на основателността на претенциите си.
Водим от горните мотиви,БОС намери,че обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част.
Така мотивиран и на основание чл. 413, ал. 2 ГПК, Окръжен съд-Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №260380 от 02.02.2021г. постановено по ч.гр.д.№
187/2021г.по описа на НРС в обжалваната част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4