Решение по дело №212/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на „Б.Б.“  ЕООД ***, чрез пълномощник – * С.П. от *** против Решение № 318 от 26.10.2023 г. постановено по АНД № 834 по описа на Районен съд /РС/ – Враца за 2023 г., с което е изменено издаденото против дружеството от Директора на Регионална дирекция /РД/ за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище *** към Главна дирекция /ГД/ “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, Наказателно постановление /НП/ № 002806/31.07.2023 г., с наложената „имуществена санкция“ в размер на 25000 лв., на основание чл. 210а от ЗЗП /Закон за защита на потребителите/ - за нарушение на чл. 68в вр. чл. 68г ал. 4 вр. чл.68д ал.1 пр.1 от същия закон, като е намален размера на наказанието на 10 000 лв. /десет хиляди лева/.

С касационна ЧАСТНА ЖАЛБА, ответника - Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище *** към ГД “Контрол на пазара” при КЗП, чрез пълномощник - ** С.Д., обжалва  Определение № 421/12.12.2023г. по същото дело на РС-Враца с което е допълнено решението в частта за разноските и е осъдена РД за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище *** към ГД “Контрол на пазара” при КЗП, да заплати на „Б.Б.“  ЕООД сумата от 1 980 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението.

В касационната жалба са изложени доводи, че оспореното решение е неправилно. Твърди се неправилно прилагане на ЗЗП с изложени съображения, че не е осъществен фактическия състав на нарушението. Излагат се и алтернативно аргументи за намаляване на санкцията към минимума. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП или изменение на решението и намаляване на санкцията към минимума. Претендират се разноски.

В отговор на частната жалба „Б.Б.“ ЕООД, чрез пълномощник – * Г.Д. от ***, излага съображения, че определението за допълване на решението в частта за разноските, е правилно. Иска се оставяне без уважение на частната жалба и потвърждаване на същото. Сочи се и се прилага съдебна практика в тази насока.

Пред настоящия съд не се явява представител на „Б.Б.“  ЕООД, постъпило е молба от пълномощник – * Р.И. от *** в подкрепа на жалбата против решението, с приложена съдебна практика и списък на разноските в размер на 3 180 лв.

Ответникът по касационната жалба - Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище *** към ГД “Контрол на пазара” при КЗП, чрез процесуалния си представител ** С.Д., в представено по делото писмено становище, оспорва същата с доводи, че  обжалваното решение не страда от сочените в пороци. Заявява, че твърденията в касационната жалба са били повдигнати и във въззивната жалба, разгледани са в производството пред въззивния съд, който правилно и мотивирано се е произнесъл за тяхната неоснователност. Относно определението за допълване на разноските се поддържа, че е неправилно и не отговаря на законовите разпоредби. Иска оставяне в сила на решението и отмяна на определението. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение Претендира юрисконсултско възнаграждение.  Пред настоящия съд не се явява представител.

Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, както и за оставяне в сила на оспореното решение. Относно частната жалба срещу определението, сочи, че е основателна и следва да се уважи.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата и в  писмените становища доводи и съображения, и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба против решението е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и  допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на касационна проверка е Решение № 318 от 26.10.2023 г. постановено по АНД № 834 по описа на РС – Враца за 2023 г., с което съдът е изменено НП № 002806/31.07.2023 г., издадено от ответника -Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към  ГД “Контрол на пазара” при КЗП, с наложената „имуществена санкция“ от 25 000 лева. на основание чл.210а от ЗЗП - за нарушение на чл. 68в вр. чл. 68г ал. 4 вр. чл.68д ал.1 пр.1 /съдържа невярна информация и следователно подвеждаща/  от ЗЗП, като е намален размера на наказанието на 10 000 лв. – затова, че при проверка на служители на КЗП на 16.03.2023г. в търговски обект на „Б.Б.“ ЕООД, в ***, е установено, че се предоставя невярна и подвеждаща информация, относно продаж-ната цена на предлагани стоки за продажба – краве сирене „Тракийка“ и краве сирене „Боженци“, предварително опаковани от производителя с определен от него грамаж и посочена продажна цена върху опаковката, които при маркиране на касата се продават на по-висока продажна цена. По този начин търговеца използва нелоялна заблуждаваща практика по смисъла на ЗЗП.

В оспореното решение е прието, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 от ЗАНН процедура и съдържа визираните в чл.42 от ЗАНН реквизити. НП е изготвено съгласно изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН и в него не се установяват пороци, като описаното нарушение кореспон-дира изцяло с описанието, направено в АУАН. АУАН и НП са издавени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятел-ствата, при които са извършени нарушенията и начина на констатиране на същите, като същите са съставени в сроковете по ЗАНН. Няма допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето и връчването им. Ясно е описано нарушението. По същество са изложени доводи, че е налице извършено нарушение по смисъла на чл. 68в вр. чл. 68г ал. 1 от ЗЗП и нарушението не е маловажно. Размера на „имуществената санкция“ е приет за завишен и доколкото извършеното административно нарушение от този вид е за първи път, въззивния съд е намерил, че следва да се намали, над минимал-ния размер и под средния, при допустим размер от 2 000 лв. до 50 000 лв. Затова и въззивния съд е изменил НП, като е намалил санкцията от 25 000 лв. на 10 000 лв., като е осъдил „Б.Б.“ ЕООД да запрати разноски  по делото за юрисконсултско вазнаграждение в размер на 100 лв. на РД за областите Видин, Монтана и Враца към  ГД “Контрол на пазара” при КЗП.

Решението на районният съд е валидно - постановено от законен състав, допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежните страни и правилно – постановено при правилно приложение на материалния закон и без допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения.

Събрани са от въззивния съд необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са всички възражения и са формирани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК не следва да бъдат повтаряни.

Съдът е обсъдил възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като се е обосновал защо деянието не може да се приеме за маловажен случай, които изводи се възприемат и от настоящия състав. След отчитане на установените в производството факти и обстоятелства и съобразявайки се с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, правилно е прието от съда, че размера на санкцията следва да се намали от 25 000 лв. на 10 000 лв.

При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.

Неоснователни се явява доводите в касационната жалба за неправилност на решението. Правилно е приложен ЗЗП и е налице осъществен фактически състав на нарушение по чл. 68в вр. чл. 68г ал. 1 от ЗЗП.  Няма основания за отмяна на решението и отмяна на НП или изменение на решението и намаляване на санкцията към минимума.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е законо-съобразно и следва да бъде оставено в сила.

По отношение касационната частна жалба  против Определение № 421/ 12.12.2023г. по същото дело на РС-Враца, с което е допълнено решението в частта за разноските и е осъдена РД за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище *** към ГД “Контрол на пазара” при КЗП, да заплати на „Б.Б.“ ЕООД сумата от 1 980 лв. разноски за адвокатско възнаграж-дение, съдът я намира за ДОПУСТИМА и за ОСНОВАТЕЛНА.

Настоящия касационен състав на АдмС Враца напълно споделя изложе-ното в частната жалба, че при изменение на НП не се дължат разноски на нарушителя от страна на контролните и наказващи органи. В тази насока не е загубило своето действие посоченото Тълкувателно Решение /ТР/ № 3 от 08.04.1985г. по н.д. № 98/1984 на ОСНК, в което е прието, че когато НП бъде потвърдено или изменено, разноски се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Въпросът за разноските в съдебното производство по административно-наказателни дела е изрично уреден в разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, съгласно която в производството пред районния и административния съд, както и в касацион-ното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагане на разноските е уреден в текста на чл.143, като съгласно чл.143 ал.1 от АПК, разноски се дължат единствено при отмяна на обжалвания акт, поради което не следва да се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на административно-наказаното лице, тъй като оспорваното НП е изменено, а не е отменено и нарушителят с поведението си е станал причина те да бъдат направени. Сочената съдебна практика не обвързва съда, така както ТР № 3 от 08.04.1985г. по н.д. № 98/1984 на ОСНК. Съгласно разпоредбата на чл. 130 ал. 2 от ЗСВ /Закон за съдебната власт/  – „Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове“. Следва оспореното определение се отмени, като неправилно.

При този изход на спора и своевременно направено искане за юрис-консултско възнаграждение, в полза на ответника, следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от ЗПП /Закона за правната помощ/ и чл.25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт към минималния размер, а именно сумата от 120 /сто и двадесет/ лева.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 318 от 26.10.2023 г., постановено по АНД № 834/2023г.  по описа на Районен съд – Враца.

ОТМЕНЯ Определение № 421/12.12.2023г., постановено по АНД № 834/2023г.  по описа на Районен съд – Враца.                    

ОСЪЖДА „Б.Б.“ ЕООД ***, да заплати на Комисия за защита на потребителите, разноски по делото в размер на 120 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.