№ 9
гр. Монтана, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231630201274 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление №23-0996-001777/22.08.2023г. на
Началник сектор ПП при ОДМВР Монтана, на Л. И. Ц. от гр.Монтана са
наложени административни наказания – глоба в размер на 2 000.00 (две
хиляди) лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца на
основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП и отнемане на 15 контролни точки на
основание Наредба № Із- 2539 от 17.12.2012г. на МВР.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
административнонаказания, поради което обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, тъй като
нарушението не е извършено, отрича да е употребила алкохол, а относно
тестването с техническо средство твърди, че не е отказала, но има проблем с
дихателните пътища. Алтернативно заявява искане да бъде изменено НП,
като се намалят наложените наказания до предвидения в закона минимум.
Въззиваемата страна не се явява и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът,след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,а така също във връзка с оплакванията в жалбата,приема
1
следното:
Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателката Л. И. Ц. е съставен акт № GA973994/31.07.2023г.
за това, че на същата дата, около 02.10 часа в гр.Монтана, по ул.22-ри
септември с посока на движение от ул.Княз Александър Батенберг към
ул.Юлиус Ирасек, управлява лек автомобил Тойота Корола с рег. ххх, като
след многобройни неуспешни опити, отказва да бъде тествана за употреба на
алкохол с техническо средство Алкотест 7510 с фабр.№ ARDM-0228. Водачът
е видимо повлиян от употребата на алкохол, като избира да даде биологичен
материал за изследване чрез медицински способ. Издаден е талон за
изследване № 143803, препис от който е връчен на нарушителя срещу подпис.
Жалбоподателката не е давала кръвна проба за изследване съдържанието на
алкохол в кръвта. Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното
наказателно постановление за виновно нарушение на чл.174, ал.3, предл.1 от
ЗДвП, която разпоредба е и санкционна.
По същество жалбоподателката оспорва констатациите по издаденото
наказателно постановление, като заявява, че не е разбрала за какво е спряна
от органите на полицията, както и не й е разяснено по какъв начин следва да
бъде извършена проверката и да бъде тествана с техническото средство
Дрегер.
В хода на съдебното следствие депозират показания свидетелите И. Б.
И., П. Д. Л. и С.С., първите двама полицейски служители, а последния
допуснат по молба на жалбоподателката.
Свидетелите И. Б. И. и П. Д. Л. реално са присъствували на мястото и
извършили проверката с техническото средство за употреба на алкохол и в
тази връзка техните впечатления са лични и непосредствени. Свидетелите
поддържат, че спрели за проверка автомобила, управляван от
жалбоподателката в района на гимназията в гр.Монтана, на ул.22-ри
септември, като видимо и водача, и пътника свид.Славкова, били повлияни от
употребата на алкохол, в автомобила също миришело на алкохол. Заявяват, че
обяснили на водача, че трябва да бъде тествана с техническо средство за
употреба на алкохол, обяснили й какво трябва да прави, как следва да се
извърши пробата, за да отчете дрегера резултат, дори свид.И. поддържа, че й
2
показал „нагледно“ как трябва да се извърши пробата, като се тествал самият
той. Въпреки това след многократни неуспешни опити да бъде тествана, й
заявили, че ще й бъде съставен АУАН за отказ да й бъде извършена проверка
с техническо средство за употреба на алкохол. Бил издаден и талон за
медицинско изследване, като свидетелите обясняват, че препис й бил връчен
и било разяснено, че може да даде кръвна проба.
Показанията на разпитаните свидетели са точни и последователни,
същите описват подробно начина на извършване на проверката, твърденията
им взаимно се допълват и се подкрепят и от писмените доказателства.
Свидетелите са категорични, че нарушителката пред тях не е споделяла, че
има проблем с белите дробове и поради тази причина не може да бъде
тествана с техническо средство. Съдът дава вяра на техните показанията, тъй
като същите предават личните си впечатления от проверката, не са
заинтересовани от изхода на делото и техните твърдения не са изолирани от
останалия, приобщен към делото доказателствен материал. Полицейските
служители са очевидци, те са възприели лично поведението на
жалбоподателката и нейните реакции, същите не са страни в производството,
не познават жалбоподателя и не се намират в никакви отношения с нея,
поради които причини съдът няма основание да се съмнява в техните
показания.
Относно показанията на свид.С.С., същата е била с жалбоподателката в
автомобила в момента на проверката. Нейните твърдения се покриват с
обясненията на жалбоподателката и изложеното от последната в жалбата, но
са в пълно протИ.речие с останалите събрани доказателства – писмени, в т.ч.
констатациите по съставения АУАН, талон за медицинско изследване, както
и с гласните показания на свидетелите И. и Л..
Свид.Славкова твърди, че след като били спрени за проверка,
приятелката й отишла с документите си при полицаите, а тя останала в
автомобила, т.к. разговаряла с детето си по телефона и понеже се забавила
много, тя слязла и тръгнала към тях, за да види какво се случва. Поддържа, че
не разбрала за какво са ги спрели, но когато се приближила към
проверяващите чула, че „пищи“ дрегера. На зададения въпрос откъде е
разбрала, че това е звука от техническото средство, свидетелката заявява, че
не е шофьор и не знае точно, но е виждала Дрегер. След това си тръгнала и
3
седнала в автомобила, за да изчака приятелката си.
Показанията й съдът намира освен, че не кореспондират с останалите
доказателства, са и вътрешно протИ.речиви, непоследователни и нелогични.
Свидетелката сама признава, че не е присъствала през цялото време на
проверката, пред нея не е обяснявано как трябва да се извърши тестването, а в
следващия момент твърди, че дрегера „пищи….не съм шофьор…но съм
виждала дрегер“. Славкова не е непосредствен очевидец на извършената на
жалбоподателката проверка, от спирането й от контролните органи до
съставянето на АУАН, поради което, предвид и изложеното по-горе в
мотивите, нейните твърдения съдът не кредитира като обективни и
достоверни. Близкото й приятелство с жалбоподателката поражда съмнение в
съдебния състав относно нейната обективност, налице е явно желание у
Славкова да свидетелства в подкрепа защитната теза на нарушителката.
Относно приложените от процесуалния представител на жалбоподателя
писмени доказателства – медицинско удостоверение от МБАЛ Монтана, че не
страда от психично заболяване и не се води на отчет в психиатричен кабинет
гр.Монтана, както и медицинско изследване от отделение по пневмология
при МБАЛ Монтана, съдът намира, че същите са неотносими към предмета
на делото.
Конкретния случай е за отказ на водача да бъде изпробван за употреба
на алкохол, а в случай, че са налице медицински показатели за да бъде
тестван с техническо средство, има възможност по реда на наредба №1 от
19.07.2017г. да даде биологичен материал за медицинско изследване.
Съобразно чл.2, ал.1 от наредбата „при извършване на проверка за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да
изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението
по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването
на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт
или застрашават неговите или на други лица жИ.т или здраве, като
неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства
извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде
извършена такава.
По безспорен начин се установява от събраните доказателства, че
4
жалбоподателката е възпрепятствала извършването на проверката, тъй като не
е изпълнила дадените от контролния орган предписания относно действията,
които трябва да извърши, за да отчете техническото средство Дрегер
резултата.
Актът е съставен при спазване изискванията на ЗАНН.Не са допуснати
нарушения, като по безспорен начин е установено извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, поради което по
никакъв начин не са нарушени правата на последния. Препис от акта е връчен
срещу подпис на нарушителя, като е разяснена и възможността в 7-дневен
срок от връчването да направи допълнителни писмени възражения, което е
удостоверено с подписа й. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са постъпили
писмени възражения, които са обсъдени от наказващия орган в изпълнение на
задълженията му по чл.52, ал.4 от с.з.
Издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията на
ЗАНН и съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на
чл.57 от същия закон.Издадено е от компетентен орган – Началника на сектор
ПП при ОДМВР Монтана, който видно от приложената заповед на МВР /л.28-
30 от делото/ е оправомощен, в това му качество, като длъжностно лице да
издава наказателни постановления.
Относно наложените административни наказания на основание чл.174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП, съдът намира, че правилно е опредЕ. санкционната норма,
с оглед отказа за проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол. Съобразно горната разпоредба „Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
5
години и глоба 2000 лв.“. Санкциите са в установен размер, поради което
наказващия орган няма право на преценка съобразно чл.27 от ЗАНН, относно
смекчаващи, отегчаващи отговорността обстоятелства, тежестта на
нарушението и подбудите за неговото извършване. Правилно и
законосъобразно са определени наложените административни наказания и в
тези си размери, по убеждение на съда, същите ще изиграят своята функция –
по отношение на нарушителя, като ще окажат едно поправително и
предупредително въздействие, а също така и по отношение на останалите
участници в движението – предупредително и възпитателно.
Няма условия за приложение на чл.28 от ЗАНН, с оглед забраната
установена в чл.189з ЗДвП, в сила от 23.12.2021 година.
Предвид гореизложените мотиви, наказателното постановление следва
да бъде потвърдено изцяло, затова и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №23-0996-
001777/22.08.2023г. на Началник сектор ПП при ОДМВР Монтана, с което на
Л. И. Ц. от гр.Монтана са наложени административни наказания – глоба в
размер на 2 000.00 (две хиляди) лева и лишаване от правоуправление на МПС
за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП и отнемане на
15 контролни точки на основание Наредба № Із- 2539 от 17.12.2012г. на МВР
изцяло, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6