МОТИВИ към Решение №242
постановено по НАХД№665/2018г. по описа на ПлРС.
Производството е по реда на чл.
375 и сл. от НПК.
Р.п.– П. с
постановление от 02.03.2018г. е направила предложение за освобождаване на
обвиняемия Б.Д.П. ***, с ЕГН - ********** от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание за това, че на 31.01.2016г.
в гр. Плевен, в качеството си на управляващ и *** „***“ АД гр. ***, ЕИК
*********, в 30-дневен срок от спиране на плащанията, считан от 31.12.2015г.,
не е поискал от Окръжен съд – Плевен да открие производство по несъстоятелност - престъпление по чл.227б, ал.2, вр.
ал.1 от НК.
Р.п.– П. редовно призована не се
представлява в съдебно заседание и в този смисъл не взема становище по така
направеното предложение.
Обвиняемият П., разбира
обвинението, признава се за виновен, моли за минимално наказание.
Съдът като
прецени становището на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа
страна:
Обвиняемият Б.Д.П.
е роден на ***г***, ***, неосъждан, *** на „***“ АД гр. ***, живущ ***,
неосъждан.
Акционерно дружество „***“ е регистрирано на 18.04.2008г.
със седалище и адрес на управление гр. ***, площадка АЕЦ, с ЕИК – *********.
Предмет на дейност на дружеството е: проектиране, строителство, монтаж и ремонт
на енергийни промишлени и битови обекти и обекти на газификация в страната и
чужбина, производство на нестандартно оборудване, метални конструкции,
резервоари, съоръжения, ел.оборудване за страната и чужбина, външна и вътрешна
търговия, услуги.
На 17.10.2013г. като *** на „***“ АД е вписан обвиняемият
Б.Д.П.. Същият е член в съвета на директорите от 20.07.2011г. Останалите
членове на съвета на директорите към инкриминирания период /вписано
обстоятелство към дата 24.11.2015г./ са В.И.С.и Ц.К.П..
През 2015г., представляваното от обвиняемия дружество „***“
АД гр. *** изпаднало във финансови затруднения. Към 31.12.2015г. дружеството не
било платежоспособно и изпаднало в състояние на свръх задлъжнялост.
Свидетелят И.И.А. - ***
и *** ,,***“ ЕООД, гр.Свищов имал търговски взаимоотношения с представляваната
фирма от обвиняемия П. „***“АД. Последната фирма на 28.11.2014г. закупила от
фирмата на свидетеля А. материали на стойност 6863.86 лева, но същите не били
заплатени. Във връзка с това задължение на „***“АД със Заповед №95 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.03.2016г. по ЧГД
№180/2016г. на РС-Левски било разпоредено длъжникът „***“ АД представлявано от Б.П.
да заплати на „***“ ЕООД сумата от 6863.86лв. - главница и 903.35лв. - лихви за
забава за периода 28.11.2014г.
до 14.03.2015г. Въз основа на заповедта за
изпълнение бил издаден изпълнителен лист от 04.05.2016г., с който „***“АД е бил
осъден да заплати на ,,***“ ЕООД, гр.Свищов посочените суми.
Свидетелят О.Х.Л.- ***
на „***“ ООД гр.Русе сочи, че по силата на 8 броя заявки-договори изходящи от
фирмата, управлявана и представлявана от обвиняемия Б.П. - „***“ АД, фирмата на
свидетеля Л. извършила международен автомобилен транспорт на изделия на „***“ АД
до Австрия и Чехия. За извършените транспортни услуги за периода 03.09.2015г.
до 08.10.2015г. по договорите/фактури/, „***“ АД не заплатил. В началото на
2016г. имало еднократно плащане в размер на 1000/хиляда/ лева, а незаплатената
сума била в размер на 21 497.12 лева. Във връзка с това било заведено
изпълнително дело на 10.06.2016г. при съдия изпълнител Т.К.- гр.Плевен. Във
връзка със задълженията били водени разговори с обвиняемия П., който предложил
погасителен план, но същия не бил изпълнен.
Спиране на плащанията
от страна на управляваната и представлявана от обвиняемия П. фирма към
инкриминирания период се установява и от не изплатените заплати на свидетелите:
Г.А.Г., Т.М.Й., Б.А.В., А.А.В., В.А.В., Л.С.Д., А.Й.И., Л.К.П.и Ю.М.Р..
Горецитираните свидетели не са получили трудовите си възнаграждения за периода
- от месец октомври, ноември, декември 2015г. и за месец януари 2016г.,
включително. Във връзка с не изплатените трудови възнаграждения има издадени
изпълнителни листове.
Видно от заключението
на назначената и изготвена съдебно-икономическа експертиза е, че първоначалният
момент, в който се очертава трайна тенденция за неплатежоспособност на
управляваната от обвиняемия П. „***“АД е
31.12.2015г. Анализирайки данните от отчетите се установява, че „***“АД е в
състояние на неплатежоспособност.
Наблюдава се трайна
тенденция на задлъжнялост и невъзможност без достатъчно налични краткотрайни
активи предприятието да изплаща текущите си задължения. Коефициентът на
задлъжнялост към 31.12.2015г. също бележи рязък скок, което показва трайна
тенденция на финансова зависимост на „***“АД, тоест предприятието е в
изключително висока зависимост от своите кредитори и не е в състояние да погаси
задълженията си.
Видно от приложената
справка в търговските регистри по несъстоятелност по описа на Окръжен съд - Плевен
/изх.№4405/26.07.2017г./ е, че има постъпило заявление на основание чл.625 от ТЗ за изпадане в неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност
от „***“ООД срещу „***“АД.
С Решение №
128/19.07.2017г. Окръжен съд-Плевен, ТО на основание чл.608, ал.1, т.1 и т.2 и
чл.742, ал.1 от ТЗ обявява в неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост ,,***“АД с
ЕИК ********* с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2015г.
Открива производство
по несъстоятелност на „***“АД.
Въпреки изпадането си
в неплатежоспособност и спиране на плащанията към 31.12.2015г. на „***“АД,
обвиняемият Б.Д.П. в качеството си на *** и *** на дружеството не е заявил това
в законовия 30-дневен срок за това пред Окръжен съд- Плевен и не поискал
откриване на производство по несъстоятелност.
Видно от
удостоверение изх.№ 20160411092413/11.04.2016г. на Агенция по вписванията е, че
в търговския регистър по партидата на „***“АД ЕИК ********* липсва вписано
обстоятелство относно несъстоятелност.
С оглед изясняване на
обстоятелствата по случая в качеството на свидетели са разпитани: О.Х.Л., И.И.А.,
Г.А.Г., Т.М.Й., Б.А.В., А.А.В., В.А.В., Л.С.Д., А.Й.И., Л.К.П.и Ю.М.Р..
Назначена е съдебно-икономическа експертиза.
Така изложената
и възприета от съда фактическа обстановка се установява от приетите и вложени в
делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателствени средства – протокол за разпит на обвиняем; протоколи за разпит на свидетелите О.Х.Л., И.И.А., Г.А.Г., Т.М.Й., Б.А.В., А.А.В., В.А.В., Л.С.Д.,
А.Й.И., Л.К.П.и Ю.М.Р., дадени в хода на досъдебното производство;
заключението по изготвената съдебно-икономическа експертиза; справка за съдимост на обвиняемия
Б.П., приложени към делото по досъдебно производство
№Д-1213/2016 г. по описа на РП-Плевен.
Съдът
възприема изцяло изложената по-горе фактическа обстановка, тъй като тя
кореспондира с всички писмени доказателства събрани в хода на досъдебното
производство.
При така
приетото за установено от фактическа страна съдът намира, че с деянието си Б.Д.П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК,
за което законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години или Глоба
до пет хиляди лева.
От извършеното
противоправно деяние не са настъпили съставомерни имуществени вреди.
Обвиняемият Б.Д.П. е пълнолетен, неосъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда Глава VІІІ, Раздел IV от НК към
датата на извършване на деянието.
Съдът
счита, че са налице всички законови предпоставки за приложение на чл.78а от НК,
поради което обвиняемия Б.П., следва
да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно
наказание глоба.
При определяне
размера на административната санкция, която следва да бъде наложена на обвиняемия
Б.П., съдът
съобрази конкретната степен на обществена опасност на деянието и лична такава
на дееца.
При преценка
на всички доказателства по делото, съдът приема, че обвиняемия Б.П. е съзнавал обществената опасност
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици.
Обвиняемият П. е знаел, че управляваното и представлявано от него дружество е
изпаднало в неплатежоспособност, тоест че не е в състояние да плати паричните
задължения към „***“ ЕООД гр. Свищов, към „***“ ООД гр. Русе, както и трудовите
възнаграждения на служителите на дружеството и въпреки това не е подал молба за
откриване на производство по несъстоятелност пред ОС-Плевен.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства за обвиняемия Б.П. се
явяват доброто му процесуално поведение и проявеното разбиране за
обществено-опасния характер на деянието, чистото съдебно минало.
Съдът не
отчита отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на обвиняемия П..
При
съобразяване на горните обстоятелства и в съответствие с принципа на
индивидуализация на наказанието, съдът намира, че на обвиняемия Б.П., следва да бъде наложено наказание
при баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно
глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Съдът прие, че с така наложеното на
обвиняемия наказание ще се постигнат целите на индивидуалната и генералната
превенция, посочени в чл.36 от НК. Така определеното по вид и размер наказание
съдът намира за справедлива и адекватна санкция за извършеното от обвиняемия,
като чрез нея ще се въздейства възпиращо и превъзпитаващо спрямо дееца и
предупредително спрямо останалите членове на обществото.
При този изход
на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемия Б.Д.П., следва
да заплати по сметка на ОД на МВР-Плевен направените разноски в размер на 338.56
лева.
С оглед изложеното съдът постанови
решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: