Решение по дело №936/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба от И. Н. Я. от гр.Игнатиево с [ЕГН] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0445-000037/23.03.2023г., на Началник група в РУ-Аксаково при ОД на МВР-Варна, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т 2а, б. "а" от ЗДвП - Прекратяване на регистрацията на пътно-превозно средство - л.а. "Пежо 307“ с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована. Административният орган я издал при пълна липса на мотиви, в нарушение на изискванията на чл.171, ал.1 от ЗДвП и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Допуснати били нарушения на административнопроизводствените правила. Претендира се отмяна на заповедта.

Ответникът - Началник група в РУ-Аксаково при ОД на МВР-Варна в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Твърди, че заповедта е правилна и законосъобразна, постановена от компетентен орган при наличието на материално-правните предпоставки за издаването й. От доказателствата се установило, че лицето, което е управлявало автомобила е било неправоспособно, а МПС е собственост на жалбоподателя. Поради това моли заповедта да бъде потвърдена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите правни разпоредби, съдът приема за установено следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт и пред надлежния съд. Видно от представените по делото доказателства, Заповедта е връчена на жалбоподателя на 05.04.2023г., а жалбата му е подадена на 21.04.2023г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата се установява посоченото в заповедта, че при проверка за спазване на ЗДвП извършена от длъжностни лица при РУ-Аксаково на 22.03.2023г. около 14,30ч. в гр. Игнатиево е установено, че по [улица]с посока към с. Припек до кръстовището с [улица]се движи л.а. "Пежо 307“, рег. № [рег. номер], собственост на И. Н. Я., управляван от А. Р. Х.. Той не представил на проверяващите свидетелство за управление на моторно превозно средство. При извършената справка в АИС АНД и БДС се установило, че на А. Р. Х. не е било издавано СУМПС.

От представените с административната преписка писмени доказателства се установява, че на 22.03.2023г. срещу А. Р. Х. е съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 859233/22.03.2023г. от младши автоконтрольор при ОДМВР РУ-Аксаково за това, че управлява МПС без да притежава СУМПС – за нарушение на чл.150 от ЗДвП. Със АУАН е иззето свидетелството за регистрация на МПС управлявано от неправоспособния водач и двете регистрационни табели на автомобила.

Така установената фактическа обстановка е възприета от Началник група в РУ-Аксаково при ОД на МВР-Варна, който издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0445-000037/23.03.2023г., с която на собствевника на МПС – И. Н. Я. от гр.Игнатиево с [ЕГН] наложил принудителна административна мярка по чл.171, т 2а, б. "а" от ЗДвП - Прекратяване на регистрацията на ППС, в случая на л.а. "Пежо 307“ с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца, тъй като предоставил автомобила си за управление МПС на лице, което не притежава СУМПС.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Съгласно Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. и представеното Удостоверение рег. № 54044/04.10.2023г. на ОД на МВР – Варна издалият заповедта Н. Х. Н. е назначен на длъжнност „Началник група „Охранително полиция“ към РУ-Аксаново при ОДМВР - Варна от 29.02.2023г. С оглед изложеното към датата на издаване на заповедта Н. Н. е притежавал правомощията да постановява актове за прилагане на ПАМ, каквато е наложена с атакуваната заповед. Налага се извода, че заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган.

Заповедта е волеизявление в писмена форма, което съдържа обстоятелствена част с фактическите и правни основания за издаването й със съответната разпоредителна част, съгласно изискванията на чл.59 от АПК.

Неоснователни са оплакванията в жалбата за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, които са довели до неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл.171, т.2а, б."а" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се предвижда "прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство” за срок от 6 месеца до 1 година на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач; не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС; след като е лишен от правото да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред; свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4 или по реда на чл.69а от НПК; както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.

В разглеждания случай, приложение намира последната хипотеза, при която ПАМ се налага на собственика, чието МПС е управлявано от лице, което не притежава СУМПС. При така регламентираната хипотеза, законодателят изисква единствено установяването на управление на МПС от лице, което не притежава СУМПС, и собствеността върху управляваното МПС. Доколкото тези факти са правилно и в пълнота установени от издателя на заповедта, за този административен орган е възникнало задължението да издаде акта за налагане на ПАМ. Причината за допуснатото нарушение, за предоставянето от собственика на МПС за управление от неправоспособен водач е без значение при цитираната правна уредба. Поради това правилно издателят на конкретната заповед не е изследвал причината за предоставянето на конкретния автомобил за управление на лице без СУМПС. Изцяло неоснователни са твърденията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения, за неизясняване на всички факти и обстоятелства поради липса на мотиви за причините за нарушението.

При извършената служебна проверка не се констатират нарушения, които да обусловят извод за незаконосъобразност на Заповедта. Тя е постановена по отношение на надлежен субект, при правилно и в пълнота установяване на релевантните факти.

Действително, в диспозитива на същата не е посочено изрично коя конкретно от предвидените в чл.171, т.2а, б."а" от ЗДвП хипотези е издадена, което не създава неяснота относно двата главни факта - собствеността на автомобила и управлението му от водач, който не притежава СУМПС. Правото на защита се осъществява по отношение на фактите и обстоятелствата свързани с нарушението, а не срещу правната квалификация. След като в обстоятелственат ачаст на заповедта пълно и ясно са изложени установените от органа във връзка със случая факти и обстоятелства, адресатът на заповедта е могъл да разбере за какво нарушение и в какво качество му се налага ПАМ. В разпоредителната част ясно е посочен вида и срока на наложената принудителна мярка, поради което адресата на заповедта е могъл да разбере каква мярка му се налага. Т.е. той е могъл да заяви какво оспорва и срещу кои установявания възразява и да направи твърденията си за тях и да ангажира за тях доказателства. Такива конкретни твърдения за други факти и обстоятелства не са направени от жалбоподателя, поради което правилно към установеното от органа е приложена съответната законова разпоредба от ЗДвП.

Заповедта е постановена и при правилно приложение на материалния закон. По какъв начин жалбоподателят е предоставил управлението на автомобила си на А. Х. е обстоятелство, което в случая е без правно значение за законосъобразността на мярката, тъй като приложимата правна норма не обвързва прилагането на ПАМ с установяването на конкретни причини, поради които собственика на МПС го предоставя за управление на неправоспособно лице. След като не се спори, че жалбоподателят е собственик на конкретния автомобил, той носи отговорност за това управлението му да се извършва само от лица притежаващи СУМПС за съответната категория. ПАМ по чл.171, т.2а, буква "а" ЗДвП не следва да бъде прилагана само, ако бъде установено, че автомобилът е бил отнет противозаконно, без знанието и съгласието на собственика, от неправоспосочния му водач. В случая няма твърдения за такова противозаконно отнемане, поради това правилно е приложена ПАМ по чл.171, т.2а, буква "а" ЗДвП при установеното управление на МПС от лице, което не притежава СУМПС. Законодателят е предвидил конкретната ПАМ, с която се засягат правата на собственика именно за да се постигне целта посочена в чл.1, ал.2, както и в чл.171 от ЗДвП – да се опази живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и за де преустановят административните нарушения. Обжалваната заповед е административен акт, който съответства на тази цел на закона, поради което не е налице основание за нейната отмяна.

С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице основание по чл.146, т.1 -т.5 от АПК за обявяване нищожност на процесната ЗППАМ, нито за отмяната й, поради което оспорването й с жалбата следва да бъде отхвърлено изцяло като неоснователно.

При този изход на спора своевременно направеното от представителя на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят И. Н. Я. следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, който е минималния размер съгласно чл.24 от Наредбата за заплащане на правна помощ във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалба вх.№6368/26.04.2023г. от И. Н. Я. от гр.Игнатиево с [ЕГН] против Заповед № 23-0445-000037/23.03.2023г. на Началник група в РУ-Аксаково при ОД на МВР-Варна.

ОСЪЖДА И. Н. Я. от гр.Игнатиево с [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на МВР-гр.Варна сумата от 100лв./ сто лева / за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.