Решение по дело №3/2016 на Районен съд - Велико Търново

  Р Е Ш Е Н И Е 

                        №          от 12.08.2016г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на петнадесети юли две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3/2016г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д.Н.Ц., в която се излагат твърдения, че с договор за продажба от 28.12.2011г. е придобил от Й.М.Й. правото на собственост спрямо недвижим имот, ****************. Ищецът твърди, че с решение от 20.03.2012г. по гражданско дело №3853/2010г., по описа на Великотърновския районен съд, процесният имот е допуснат до делба между продавача и ответника, а с решение от 20.09.2012г. е постановено същият да бъде изнесен на публична продан. Изтъква се, че към момента на продажбата, исковата молба за делбата не е била вписана, поради което ищецът валидно е придобил правото на собственост спрямо имота. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че по силата на договора за продажба от 28.12.2011г. ищецът е собственик на процесния имот. Налице е и претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба. След изтичане на горепосочения срок е представен отговор, в който се оспорва основателността на предявения иск. Изтъква се, че исковата молба за делба на имота не е подлежала на вписване като постановените решения по гражданско дело №3853/2010г., по описа на Великотърновския районен съд се ползват със сила на пресъдено нещо и обвързват ищеца. Навеждат се доводи, че при сключване на процесната прехвърлителна сделка продавачът не е бил едноличен собственик на имота, поради което съдът е допуснал извършването на делбата. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл. 124 от ГПК, вр. чл. 77 от ЗС.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

С договор за дарение от 29.07.2010г. *,***********., прехвърлил безвъзмездно на * Й.М.Й. правото на собственост спрямо недвижим имот, намиращ се в **********. На 07.09.2010г. ответникът предявил спрямо приобретателя на имота иск за делба, във връзка с което е образувано гражданско дело №3853/2010г., по описа на Великотърновския районен съд. Исковата молба не била вписана в Службата по вписвания, като след връчване на препис от нея ответникът оспорил, че е едноличен собственик на имота с оглед извършеното дарения от общия наследодател. В хода на производството по делото ответникът предявил възражение за възстановяване на запазената си част от наследството на * като отправил искане за намаляване на дарението. На 28.12.2011г. Й.М.Й. сключил с ищеца договор за продажба на процесния имот, обективиран в *********. В договора продавачът декларирал, че предварително е получил от купувача продажната цена от 9500 лв. и поел задължение на 28.12.2011г. да предаде владението спрямо имота. В съдебно заседание от 03.02.2012г. по гражданско дело №3853/2010г. страните декларирали пред съда, че имотът предмет на иска за делба е продаден. На 20.03.2011г. съдът постановил решение, с което на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН намалил дарението от 29.07.2010г., възстановил запазената част на П.М.Ф. от наследството на * и допуснал извършване на съдебна делба между страните по отношение на процесния недвижим имот. На 20.09.2012г. е постановено решение за извършване на делбата, с което на основание чл. 348 от ГПК имотът е изнесен на публична продан.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Договорът за продажба от 28.12.2011г. е сключен в изискуемата за това форма по чл. 18 от ЗЗД и е породил транслативния си ефект по смисъла на чл. 183, вр. чл. 24, ал. 1 от ЗЗД. Прехвърлителната сделка действително е сключена след предявяване на иска за делба, но исковата молба не е била вписана съгласно изискванията на чл. 114, б. „в” от ЗС и не се е ползвала с оповестително - защитно действие по отношение на трети лица. С оглед на това, породените от продажбата правни последици се явяват противопоставими на ответника съгласно чл. 113 и чл. 115, ал. 3 от ЗС. Изискването за вписване на исковата молба, с която се предявява иск за делба по ясен и категоричен начин е формулирано в закона като за същото свидетелства и разрешението дадено в т. 3 на Тълкувателно решение №3 от 19.07.2010г. по тълкуватено дело №3/2009г на ОСГК на ВКС. Следва да бъде посочено, че при предявяване на иска за делба не е съществувала и съсобственост по отношение на процесния имот между страните по гражданско дело №3853/2010г., защото при извършване на продажбата праводателят на ищеца се е легитимирал като негов едноличен собственик въз основа на договора за дарение от 29.07.2010г. Следва да бъде посочено, че за да има действие възстановяването на запазената част и по отношение на третите лица, които са придобили имота от съделителя, срещу когото е постановено намалението, е необходимо отчужденията да бъдат отменени по иск на наследника с право на запазена част срещу третото лице при условията на чл. 37 от ЗН. При това положение правата на третото лице не отпадат автоматично ако е накърнена запазената част на наследника и то запазва придобитите с валиден акт за собственост вещни права върху имота до успешното провеждане на конститутивен иск по чл. 37 от ЗН. С оглед гореизложеното, независимо от уважаването на иск или възражение по чл. 30, ал. 1 от ЗН, без успешно провеждане на производство по чл. 37 от ЗН, искът за делба няма как да бъде уважен. При това положение се достига до извода, че след като прехвърлителната сделка е извършена преди вписване на исковата молба за делба, чрез което да се оповести и възражението на ответника по чл. 30, ал. 1 от ЗН, правата на приобретателя са се стабилизирали и не могат да бъдат отменени по чл. 37 от ЗН. В този случай дареният имот не може да бъде върнат в наследството, независимо че производството по гражданско дело №3853/2010г. е уважено възражението на ответника по чл. 30, ал. 1 от ЗН като за последния възниква правото да претендира от прехвърлителя парично уравнение на накърнените си наследствени права, но не и правото да искат връщане на дарения имот в наследството и делбата му. Съдът, който е разглеждал делбения процес е узнал от изявленията на страните в съдебно заседание от 03.02.2012г. за прехвърлителната сделка с имота, но вместо да съобрази разпоредбата на чл. 37 от ЗН и да отхвърли иска за делба с присъждане на парично уравнение за накърнената запазена част на ответника, е допуснал делба на чужд имот. При това положение и по аргумент от на чл. 226, ал. 3 от ГПК, съдебните решения за допускане и за извършване на делбата не се ползват със сила на пресъдено нещо по отношение на ищеца. Възражението на ответника за приложимост на разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от ГПК е неоснователно, защото са налице специални правила в чл. 37 от ЗН, които уреждат въпроса за валидността на отчуждаването на дарения имот и дерогират нейното приложение. В същия смисъл е и задължителната съдебна практика по чл. 290 от ГПК, обективирана в решение №176 от 04.07.2013г. по гражданско дело №1805/2013г. на ВКС, I г. о. В заключение следва да бъде посочено, че ищецът щеше да бъде обвързан от силата на пресъдено на решенията по гражданско дело №3853/2010г. по описа на Великотърновския районен съд, само ако ответникът бе вписал исковата си молба за делба и успешно бе провел спрямо него иск по чл. 37 от ЗН. От гореизложеното се достига до извода, че ищецът е собственик на процесния имот, поради което предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 937,28 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

Приема за установено по отношение на П.М.Ф. с ЕГН: ********** ***, че Д.Н.Ц. с ЕГН: ********** ***, въз основа на Договор за покупко - продажба от 28.12.2011г., *********, е носител на правото на собственост на ****************.

Осъжда П.М.Ф. с ЕГН: ********** ***, да заплати на Д.Н.Ц. с ЕГН: ********** ***, сумата от 937,28 лв. /деветстотин тридесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/, представляващи направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: