№ 57
гр. Сливен, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иван М. Д.
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Иван М. Д. Административно наказателно
дело № 20222230201223 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г. Т. Г., чрез адв.Т. Т. срещу НП № 20-0804-
003445 от 15.09.2022 г. на Началник РУ в ОД МВР Сливен, РУ Сливен, с
което на основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание - Глоба в размер на 2000 лв. и Лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174 ал.3 пр.1от
ЗДвП. На осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му били отнети
12 к.т. Била му издадена и ЗППАМ № 22-1670-000168/27.08.2022 г. на РУ –
Сливен по чл. 171 т.1 б. Б, с която СУМПС му било иззето до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Иска НП да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован лично и чрез своя процесуален
представител – адв. Т. Т. иска НП да бъде отменено. Претендира за
направените разноски по делото.
В с.з. въззиваемата страна - наказващият орган не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище, с което иска НП да
бъде потвърдено.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
1
съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 27.08.2022 г. жалбоподателят управлявал л.а. „Пежо 301”, с рег. №
СА 8643 ТТ, в гр. С., ж.к. Ст.Заимов, северно от бл.50, гаражни клетки,
намиращи се в двора до Военна болница. Около 15.30 ч. жалбоподателят
заедно със сина си с техния автомобил преминали близо до автомобила
управляван от свид.Ч., в който била и свид. П. Свид. Ч. помислил, че ще се
ударят и набил рязко спирачки и изсвирил д клаксона. Жалбопод. спрял и
слязъл от автомобила си- Възникнал словесен спор между него и свид. Ч..
Жалбопод. се качил в автомобила си и заедно със сина си потеглили към
домът си. Свид. Ч. и П. се обадили на тел.112. след около половин час на
място дошли полицаи. Ч. обяснил на полицаите какво се е случило. По
същото време от домът си слязъл жалбопод. и отишъл на място. Полицаите
поискали го изпробват за алкохол. Жалбопод. им казал, че празнува рожден
ден и е пил, като им обяснил, че това е станало след като се е качил в домът
си и категорично отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство Дрегер Алкотест 7510 № ARBA-0163. Бил му издаден
талон за мед.изследване № 098501, от който не се възползвал и не дал кръв за
изследване.
На жалб. бил съставен АУАН № АД402358/27.08.2022 г., с който
извършеното било квалифицирано като нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДвП.
Актът бил предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със
съдържанието му е вписал, че не е управлявал автомобила. По късно е дал
възражения, където е посочил, че не той е управлявал автомобила, а сина му.
На основание така съставения АУАН е издадено и НП № 20-0804-
003445 от 15.09.2022 г .
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и
доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на АУАН № АД402358/27.08.2022 г. и НП № 20-0804-003445
от 15.09.2022 г., както и на показанията разпитаните по делото
актосъставител Д. М. Г. и свидетелите И. В. Ч., Д. В. П., Пл. Г. П., Васил
Станиславов Стефанов, С. Й. Ж. и Д. М. Г.. В случая единствените свидетели
на случилото се са Д. П., И. Ч. и сина на жалбопод.Другите свидетели не са
присъствали на засичането на двата автомобила и не са видели кой е
2
управлявал автомобила, в който е бил жалбопод. Ч. и П. твърдят, че жалбопод
е управлявал автомобила. Другите свидетели- Стефанов и П. заявяват, че сина
на жалбопод. е карал автомобила от м. Карандила, като те не са видели, кой е
карал автомобила след като жалбопод. и сина му са спрели до гаража им, т.к.
те са отишли в домът на жалбопод. където той по късно също е отишъл.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок и от лице, имащо
право на жалба. Разгледана по същество, тя е основателна.
АУАН и НП са
процесуално и материално незаконосъобразни, те имат необходимото по
закон съдържание съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН и в обстоятелствената им
част ясно и точно са описани съставите на нарушенията, за които е
ангажирана отговорността на водача. Същият на свой ред съгласно чл.43 от
ЗАНН се е запознал със съдържанието на АУАН и е направил възражения, че
не бил употребил алкохол и не той е карал автомобила.
По делото не е доказано безспорно и категорично, че жалбоподателя
виновно е извършил вменените му във вина нарушения. Според чл.7,ал.1 от
ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно чл.11 от ЗАНН по
въпросите за вината се прилагат разпоредбите на общата част на НК,
доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. По делото безспорно е установено
и доказано, че на 27.08.2022г. при извършена проверка от полицейски
служители, отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство. Бил му издаден талон за медицинско изследване, от който не се е
възползвал. В случая жалбопод. е обяснил на проверяващите, че е пил
алкохол но след като е шофирал, а не преди или по време на шофиране. В
тежест на АНО е да докаже, че жалбопод. в качеството си на водач е отказал
проверка за употреба на алкохол. От всички разпитани по делото свидетели
стана ясно, че проверката е извършена много след като автомобила е бил в
покой. Възможно и вероятно е именно жалбопод. да е управлявал автомобила,
но липсва каквото и да било доказателство, от което да може да се направи
извод, че е шофирал след употреба на алкохол. Всички свидетели, които са
били с жалбопод. твърдят, че той е употребил алкохол след като се е прибрал
3
в домът си, нещо повече и свид. П. пред съда заяви, че не помни дали е
миришел на алкохол.
Нормата на чл.174 ал.3 от ЗДвП ангажира отговорността на водачите
отказали да дадат проба за алкохол. В § 6. По смисъла на ЗДвП в т.25. има
легално определение на водач-,"Водач" е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или
кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
Деянието би било съставомерно ако проверяващите бяха спрели жалбопод.
докато шофира автомобила си и той откаже проверка за алкохол именно в
качеството си на водач.
От друга страна жалбопод. не е имал и задължение да не употребява
алкохол след като е преустановил шофирането си. Евентуално такова
задължение би имал ако бе участник в ПТП но той не е участвал в ПТП, факт
е ,че е имало разправия между жалбопод. и свид. Ч. но ПТП не е имало.
За констатираното неясно защо АНО е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбопод. налагайки му
незаконосъобразни наказания.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 20-0804-003445 от 15.09.2022 г. на Началник РУ в ОД
МВР Сливен, РУ Сливен, с което на Г. Т. Г. с ЕГН ********** от гр. С., ж.к.
Ст.З......, му са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на
2000 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на
основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП и са му отнети 12 к.т. на осн. Наредба №
Із-2539/17.12.2012г. на МВР, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5