№…………………………./….02.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
при секретар АЛБЕНА ЯНАКИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 151 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на гл. 32 от ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР
(чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал. 1
ТЗ).
Приети са за разглеждане искове, предявени от „КРЕДИТ
КОМЕРС”АД, ЕИК *********,
гр. С.,*** офис – партер, представлявано от изп. директор К. В., чрез адв. А. ***
офис 5, срещу „ЧАСТНО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ МЕЧТАТЕЛИ”ООД, ЕИК *********, гр. Варна ул. Ев. Георгиев № 24,
представлявано от управител В. Д. и
„ЧАСТНА ДЕТСКА ГРАДИНА МЕЧТАТЕЛИ”ООД, ЕИК ********* гр. Варна ул. Ев.
Георгиев № 24, представлявано от управител В. Д. и двамата чрез адв. Ж. *** за солидарно присъждане, при участие на привлечена като помагач на ответниците С.Р.Н. ЕГН **********
***(чрез работодател „КЛК 69”ООД) на
СЛЕДНИТЕ СУМИ:
·
54 619.31 евро, претендирана като сбор от просрочени вноски, начислени по
сметката на кредитополучателя за период от 26.12.2018 до 11.11.2019г. и
предсрочно изискуем остатък след при упражнено право на предсрочна изискуемост
по чл. 27 б. „б“ от договора с предизвестие, връчено на 22.10.19г., ведно със
законна лихва от предявяване на иска до окончателно изплащане по посочена от
ищеца банкова сметка
·
***.09 евро, претендирана като сбор от просрочени договорни лихви, начислени като
възнаграждение за ползване на редовна главница до предсрочната изискуемост,
формирано от вноски в периода 26.07.2019г до 11.11.2019 г.
·
1361.13 евро, претендирана като сбор от наказателни
лихви за просрочие, начислени като
уговорено обезщетения за забавено плащане на просрочени вноски, формирано в
периода 26.06.2019г до 29.01.2020г.
Ищецът(финансова
институция) твърди, че се договорил с търговското дружество „Мечтатели
2013”ООД и встъпили като съдлъжници две учебни заведения и друг
търговец(”МАРЕКС 06”ЕООД), да кредитира инвестиране в активи, необходими за
дейността на училище и детска градина(ремонтни дейности и закупуване на
оборудване) като предостави на предприятието сума от 102 258.37 евро при
условия, уговорени в договор № 208/26.07.2016г и общи условия на кредитора,
включващи изплащане на лихва в размер на 12% годишно, начислена във вноски по
погасителен план, допълнително обезщетяване на кредитора за допусната забава с
мораторна лихва както и право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост при
всяко неплащане на уговорено погашение. Кредиторът сочи, че на 30.08.2017г.
договорил с двете ответни дружества да поемат солидарно с дотогавашните
съдлъжници задълженията на кредитополучателя при същите условия, без той да се
освобождава от отговорност, като това съглашение като анекс не било подписано от лицето, посочено като
представител на дружеството в заглавната част на анекса, а вместо него воля е
изявил търговския пълномощник, овластен с нотариално заверено пълномощно от
законния представител. Тъй като не получил уговорените по плана плащания,
кредиторът отправил предупреждение за предсрочна изискуемост, като
нотариалната покана с това изявление
била получена от управител на ответниците на 22.10.2019г, а за кредитополучателя
било удостоверено неприсъствено връчване след залепяне на съобщение на
регистриран адрес на управление на търговското предприятие. Неудовлетвореният
въпреки тази покана кредитор претендира за присъждане на изискуемите задължения.
Ответните дружества
оспорват претенцията изцяло, като отричат да са поемали каквато и да е
отговорност към ищеца. Сочат, че анексът не отразява съгласие на кредитора за
допълнителното задължаване на нови съдлъжници, тъй като автор на това писмено изявление
не е самия изпълнителен директор, посочен като представител на финансовата
институция, а същевременно липсва указание, че дружеството изявява волята си
чрез пълномощник. Считат, че неавтентичният документ не е може да се третира
като верен или неверен и съответно не може да доказва съгласие на финансовата
институция за уговореното в анекса съдържание на сделката. Поддържат, че в
хипотеза на документиране на неавтентично изявление на законен представител не
намират приложение нито правилата за овластяване на търговския пълномощник,
нито за мнимо представителство. Допълнително ответниците възразяват, че
уговорката за солидарност е без предмет, тъй като в договора са посочени като
задължени лица без да има някакво основание за пораждане на задължение към този
момент. Сочат, че в този анекс няма отразено намерение на страните за изменение
на първоначалния договор, нито изявена воля на допълнително посочените като
съдлъжници лица да встъпят в чуждо задължение, за да се породи основание за
отговорност, която се договоря като солидарно поета от множество лица. Твърдят,
че този договор не е намерил отражение във водените от търговците счетоводства, като по-късно през 2018г по повод промяна на членския
състав на ответните дружества, управителят изрично е декларирал, че не е
задължавал тези предприятия по договора за кредит, нито са учредявани
обезпечения или са поемани задължения. Твърдят, че предоставената на
кредитополучателя сума не е била усвоена за целите, уговорени с кредитора, тъй
като не са инвестирани в активи за учебните заведения, а са били изразходвани
само за възстановяване на заеми, предоставени
от съдружник в едно от дружествата първоначални съдлъжници.
Привлечената като трето
лице помагач С.Н., управлявала ответниците при сключване на спорния анекс е признала,
че този договор е сключен при съгласувана воля на дотогавашни и нови съдлъжници
и е бил известен и на новите съдружници, тъй като същите лица са познавали
дейността на училището и детската градина, участвали в първоначалното договаряне
на кредита.
По същество,
пълномощникът на ищеца пледира за цялостно уважаване на исковете, като
обосновава солидарността на ответниците с договарянето на задължаването им за
престацията на кредитополучателя, без да се влияе от счетоводното отразяване
или деклариране на кредитни сделки в публичен регистър.
Ответниците, чрез
общият си пълномощник излагат доводи по същество в подробно писмено становище.
Позовават се на установеното поведение на кредитора за отразяване на
задължаването на новите съдлъжници в собствената му информационна система и в
публичния кредитен регистър едва в хода на настоящия процес, като считат, че то
потвърждава тезата им за липса на изявено съгласие към момента на съставяне на
наевтентичния анекс. С доводи за липса на каквото и да е валидно основание за
поемане на солидарната отговорност и липса както на новационно намерение, така
и на ясно договорено встъпване в дълг, молят неоснователната претенция на кредитора
спрямо тези две дружества да се отхвърли изцяло като неоснователна.
Подпомагащата
ответниците страна не е пледирала по същество.
Насрещните главни
страни претендират и за определяне на
разноски по делото, конкретизирани в неоспорени списъци ( л. 225 и л. 120).
Предварителните
въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в нарочно
определение № 260862/16.11.2020г., като съдът е изложил мотиви по процесуалните
предпоставки както по упражняване на правото на иск, така и по привличането на
помагача.
По съществото на делото:
Окончателен устен
доклад е обявен в съдебно заседание на 14.01.2021 г., като въпреки възраженията
на ответниците по квалифициране на част от възраженията им относно
документирането и валидността на сделката, е бил утвърден обявеният на страните
начален проект (л.97-99), съдържащ мотивите на съда относно окончателната
правна квалификация на претенциите, приложимото право и по-подробно изложение
на релевантните твърдения в обхвата на предмета на спора. С този доклад съдът е
изключил доводите на ответниците относно изразходването на полученото
кредитиране като неотносими към противопоставимо на ищеца възражение и извън
единственият общ факт (договаряне на солидарността от управителя), пораждащ
регреса към привлечения помагач.
Няма спор между
страните (с оглед приетото в неоспорената част от устния доклад) относно
възникването на правоотношението по търговски кредит: С договор №
208/26.07.2016г (л.14-20) ищецът като лицензирана финансова институция се
договорил с кредитополучател търговско дружество „Мечтатели 2013”ООД и поелите
солидарна отговорност за неговите задължения две учебни заведения (Частно
основно училище „Мечтатели” и Частна детска градина „Мечтатели”) и още един
търговец („МАРЕКС 06”ЕООД), да предостави инвестиционен кредит в левова
равностойност на 102 258.37 евро за ремонти и обзавеждане, необходими за
дейността на училище и детска градина. Кредитополучателят и съдлъжниците поели насрещно
солидарно задължение за заплащане на лихва в размер на 12% годишно(чл.9.1),
начислявана ежемесечно върху ползваната сума, наред с разсрочени на части
вноски за връщане на главницата, посочени в точно фиксирани по размер вноски по
погасителен план(чл.10), като през първите три месеца, предвидени като гратисен
период за усвояване на главницата, вноските са включвали само лихви(чл.9.4). Допълнително
е било уговорено обезщетяване на кредитора за допусната забава с лихва в размер
на законната лихва върху всяка просрочена част от вноска за главница или лихва
( чл. 26, б.а), както и право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост при
всяко неплащане на уговорено погашение( чл. 27 б.б).
Видно от справката
в публични данни, обявени в търговски регистър, двете търговски дружества
съдлъжници са обявили като единствен предмет на дейност съответно експлоатация
на частното училище и детската градина.
В това начално договаряне волеизявленията за всеки от съдлъжниците била изявена
от посочения в адресната част на документа представител( помагача С.Н. като законен
представител - управител на кредитополучателя, законни представители - директори
Т. М. и С. Х. за учебните заведения и управителя на съдлъжника търговец В. М.).
На страната на кредитора обаче, вместо посочения в текста представител П. Б.(вписан
като представляващ в регистъра за това дружество), подпис бил положен от лице
обозначено с имена Р. С. П.(л. 20 от делото). Видно от общото пълномощно,
издадено на 02.06.2016г с нотариална заверка на подпис на законния представител на кредитора „КРЕДИТ
КОМЕРС”АД, това лице е било овластено да представлява финансовата институция за
всички сделки свързани с обичайната й дейност в региона на гр. Варна(л.85).
Спорно е
договарянето на анекс № 1/30.08.2017г. Ищецът е представил писмен документ(л.
21), с графично оформление, сходно с първия договор, в чиято адресна част като
договарящи се страни са посочени освен вече изброените кредитор и съдлъжници и
допълнително към тях още две търговски дружества с фирмени наименования
съвпадащи с наименованията на учебните заведения, които са представлявани от
едно и също лице – помагача Н.-М.. Няма спор, че подписите за всички съдлъжници
са положени от лицата, обозначени в адресната част като техни представители.
Безспорен е и факта, че подписът за кредитора не е положен от изпълнителния
директор Б., а от друго лице, поради което и ответниците са оспорили изрично
автентичността на изявлението на кредитора.
Съдът на първо
място отчита, че сама по себе си неавтентичността на изявлението на една от
страните не може да изключи доказателствената стойност на останалата автентична
част от документа. Като диспозитивен частен документ, анексът категорично
удостоверява съгласие на съдлъжниците и кредитополучателя за обвързване със
сделка с вписаното в документа съдържание. Техните подписи потвърждават волята
на законния им представител (потвърдена като фактически изявена в становището
на помагача) като воля на ответните
дружества(учредени след кредитирането като търговци, чрез които да се осъществи
изискване за признаване на правен статут на юридическо лице на институции по
чл. 29 ал. 3 от ЗПУО). Тази воля включва и посочването на възприетото съгласие
на насрещната страна – кредитор, независимо от кого е било изразено то. Както е
докладвал по реда на чл. 146 ал.1 т.1 ГПК, съдът приема, че подобно оспорване
само на автентичността на изявление на насрещна страна не засяга иначе вярно
удостоверения в документа факт на постигане на съгласие между договарящите се.
Това е така, защото съгласие като обективен факт несъмнено е формирано от
кредитора и е изразено от дружеството чрез негов служител( който и да бил той)
като именно този факт е възприет и признат с автентично волеизявление при
подписването на анекса от длъжниците.
Извън това
принципно положение, в конкретния случай съдът допълнително констатира и съвпадение
от външна страна на графичните изображения на подписите под първоначалния
договор и анекса, положени за кредитора и заверени с печата на кредитната
институция. Макар в анекса да липсва обозначението за името на подписващия се,
явно е че лицето е същото като автора на първия документ. Този подпис е полаган
за кредитора на всяка от страниците на двата документа, както и на първия
погасителен план, където отново е обозначено името на пълномощника (л. 26).
Налага се извод, че и анексът е подписан от същия търговски пълномощник, който
е договорил и първата сделка и това потвърждава възприемането на начина на
изявяване на съгласието на кредитната институция за договаряне на анекса,
аналогично на по-рано сключената сделка.
При това положение,
опровергаването на установено в подписан от ответниците частен документ
довършване на фактическия състав на договарянето на анекса с постигнато взаимно
съгласие на всички участници, не може да се приеме за доказано само поради
пропуск на указание в адресната, или във финалната част, на явно известното на
всички автори-съставители на писмени
изявления в този документ качество на търговския пълномощник, действал от името
на кредитора. В случая съдът категорично установява, че подписан от овластения
пълномощник документ (дори и да е формално неавтентичен поради неточно указание
за съставителя) вярно възпроизвежда воля
на дружеството и съответно възражението за липсата й е изцяло недоказано.
Отделен е въпросът,
че формалната неавтентичност не може да се приравни на порок на волята, в
какъвто смисъл са доводите на защитата на ответника, тъй като основанието по
чл. 26 ал.1 ЗЗД изисква изявяване на съгласие при недвусмислено възприета липса
на намерение за обвързване(шега, насилствено изявление). Дефектът на документа (каквато
е неавтентичността) би могъл да засегне само изискването за форма на изявяване
на волята на кредитора, но за търговските сделки (каквито несъмнено са както
инвестиционното кредитиране на търговец, така и добавянето на отговорност на
други търговци като допълнителни длъжници към него) позоваването на такъв порок
е ограничено от общото правило на чл. 293 ал. 3 ТЗ. Засегната от неавтентично
писмено изявление е само финансовата институция, която е изпълнила своята част
от сделката. Съответно и не може да се допусне като добросъвестно упражняване
на гарантирани от закона процесуални права(по смисъла на чл. 7 ГПК) насрещна
страна да сочи опорочената форма за да се освобождава от собственото си
автентично писмено изявление за задължаване.
Само за пълнота на
мотивите (с оглед изричното настояване в писмената пледоария на ответниците)
съдът отчита, че случаите на изявена воля на юридическо лице чрез физическо
лице, което не е законен представител не може да се приема за факт без правни
последици. За разлика от физическите лица, при които разликата между
представляван и представляващ субект е ясно разпознаваема, при изявяване на
воля от юридически лица, формиращи и изявяващи воля чрез органи , следва да се
отчита, че не винаги има юридическа разлика между волята на дружеството и тази
на физическия автор на изявлението. Така, когато воля се изявява от физическото
лице, вписано като орган на търговско дружество с представителни правомощия,
има пълно съвпадение на автора и волята е лично изявена от дружеството като
юридическо лице. Само когато друго, различно от законов представител физическо
лице обвързва с изявленията си търговец(независимо дали се разграничава изрично
от юридическото лице като субект или не), се прилагат правилата за договорно
представителство, но със специфичната им уредба по чл. 301 ТЗ, ако авторът на
изявлението не е пълномощник в някоя от хипотезите на гл. 6 от ТЗ. Затова, дори и да не се приеме явното според
съда авторство на писмения документ от пълномощника, овластен с права по чл. 26
ал.1 ТЗ, то и без изричното потвърждаване на волята на юридическото лице тази
сделка се стабилизира окончателно в полза на възприемащ я търговец и насрещните
страни не могат добросъвестно да се позовават на опорочена воля (в този смисъл
е и цитираното от защита ТР 5/2014 ОСГТК). Още повече, че в настоящия случай е
налице и допълнителна ратификация на сделката, чрез позоваването на анекса като
основание за права в настоящия процес.
В заключение, съдът
намира за изцяло доказано договарянето на съглашението между страните със
съдържанието, възпроизведено в писмения анекс от 30.08.2017г.(л. 21).
Формулирани са в чл.1 и 2 задължения за поемане на солидарна отговорност на
общо пет субекта, между които досегашните съдлъжници(училище и детска градина,
с неустановена по делото правноорганизационна форма и търговец, стопанисващ
градината) и нови две дружества (учредени в изискуема от закона юридическа
форма на образователните частни институции) като съдлъжници, задължени за
престацията на кредитополучателя(търговеца, стопанисващ училището), който не е
освободен от отговорност към кредитора. Това задължаване съответства на
съглашение за встъпване в дълг, тъй като уговорените между страните целени с
тази сделка последици изцяло покриват хипотеза на чл.101 ал. 1 от ЗЗД, като
изричното уточнение в чл. 2 от договора изключва както възприемането на
задължаването на новите лица като заместване на дотогавашните длъжници, така и
намерението за новиране на главния дълг.
Възражението срещу
валидността на това договаряне съдът намира за изцяло недоказано. Ясно е
посочено, за кое задължение се поема солидарната отговорност от новите двама
длъжника на кредитора, като във второто изречение е цитиран договора за
инвестиционен кредит и задължението на кредитополучателя по него. Договарянето
е между кредитора и новите длъжници, като добавеното участие в сделката и на
съгласието на заварените вече съдлъжници и кредитополучателя не променя вида на
кумулативното поемане на породения вече чужд дълг по главната кредитна сделка.
Няма никакво значение какви са вътрешните отношения между встъпващите солидарни
съдлъжници и кредитополучателя и дали те получават конкретна икономическа
облага от встъпването. Спрямо кредиторът тази сделка има обезпечителен
характер, тъй като разширява възможностите му да се удовлетворява и от
имуществата на новите дружества, чиято дейност е следвало да замести дейността
на дотогавашните учебни учреждения, вече обвързани с отговорност по кредита.
Това е достатъчно основание за да се приеме, че спорната солидарност е законова
последица именно от уговореното встъпване.
Съдът намира, че
изявената воля в текстовете на анекса е ясна и не поражда възможност за друга
интерпретация на целта, която страните са си поставили като последици от
договарянето помежду им. Затова не се и налага да се изследва конкретното им
поведение след като сделката е била сключена, още повече, че фактически
действия в изпълнение на това съглашение не е следвало да се предприемат от
кредитора докато страните добросъвестно изпълняват уговорките. Доводите относно
наличие или липса на отразяване на всички задължени лица в книжата на кредитната
институция и в регистъра за кредитни
сделки, воден от БНБ биха имали значение само ако клаузите относно поетите
задължения бяха неясни. Когато волята на договарящите се е ясно заявена, тя
следва да се зачита, а не да се търси друг смисъл чрез тълкуването й(Решение №
122 от 18.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3238/2018 г., IV г. о., ГК). Затова събраните
доказателства от съда относно поведението на кредитора след допълнителното
поемане на задължението от встъпилите съдлъжници не могат да опровергаят съдържание
на клаузите, от които ясно се извлича основанието на сделката. В тази връзка
подробната интерпретация на обстоятелствата относно момента на посочване на
новите длъжници в базата данни на кредитора, удостоверяваща текущите му сделки,
както и момента на деклариране на задълженията им в кредитния регистър остава неотносима
към предмета на делото. Когато и да са извършени тези отбелязвания, а дори и да
не са извършени изобщо, това няма никакво значение след като волята за
встъпването в дълга е била валидно и недвусмислено изявена. Същата аргументация
следва да се приложи и по отношение на поведението на самите длъжници и по
конкретно относно извършеното от тях отразяване на дълга в книгите на
предприятията им. Макар и да се задължили наред с други съдлъжници за чуждия
дълг, дружествата е следвало да осчетоводяват задълженията едва когато потенциалната
възможност на кредиторът да избере да търси плащането от тези лица стане
реална. В случая обаче, след първия анекс на 07.09.2017г. е сключено още едно
съглашение(л. 23), само между кредитора и кредитополучателя, с което е
уговорено, че друго лице ще учреди и допълнително обезпечение, като ипотекира
недвижим имот, който да служи за удовлетворение при неизпълнение. Това
обезпечение е било известно на ответниците поради идентичност на лицето,
управляващо както кредитополучателя, така и съдлъжниците (според признанията и
на помагача) и наличието му обосновано е възприето като повод претенциите на
кредитора да се отчитат като малко вероятни и да не се отразяват като очаквани
плащания към ищеца до момента, в който е предприето изричното негово искане за плащане на дълга от
съдлъжниците.
От заключението на
назначения от съда експерт се установява категорично, че кредитът е бил
предоставен на дружеството–кредитополучател на три транша в общ размер от
102 258.37евро. Вещото лице е
съпоставило размерите на начислените от кредитора суми във валута с уговорките
за размер на текущи договорни и наказателни лихви и е установило, че
записванията на задълженията съответстват на размерите по договорените
стойности на съответните месечни падежи по погасителния план, установяващ вноски
в евро, до 25.03.2019г, когато е сключен
трети анекс (л.24) с участие само на кредитора, кредитополучателя и двамата
ответници – съдлъжници. В това
споразумение е признато допуснато просрочие на вноска за главницата, като са
уговорени нови размери на задълженията по погасителния план, отново в евро, при
съхраняване на крайния срок и падежната месечна
дата. Вещото лице е констатирало, че текущите погасителни вноски са били
надлежно отчитани от кредитора за намаляване на просрочените задължения
съответно на новите уговорки, като допуснати просрочия са били компенсирани със
събиране на договореното обезщетение за забава в размер на законна лихва при
следващи постъпления. Последното плащане, след което липсва каквото и да е
постъпление по разплащателната сметка е извършено на 29.07.2019г, като
внесените суми са били достатъчни да покрият само част от вноска с падеж 26.01.2019г,
а следващи вноски не са погасени.
Съдът изцяло
кредитира заключението като резултат от обективно приложени специални знания
при изследване на счетоводна документация на кредитора и постъпилите плащания за
погасяване на кредита. Като краен резултат от редовното осчетоводяване, вещото
лице потвърждава размер на задълженията по просрочените вноски за частите от
главницата, изцяло съвпадащ с обявен от кредитора в нотариална покана, връчена
на управителя на ответниците на 22.10.2019г( л.31-32) като обосновка на
отправеното предупреждение за предсрочна изискуемост. Същото изявление било
адресирано и до кредитополучателя, като нотариусът е удостоверил неприсъствено
връчване на 29.10.2019г(след залепяне на съобщение на регистриран адрес на
управление на търговското предприятие).
При тези факти съдът съобразява следното:
С оглед целта на
кредитирането и търговското качество на кредитора и кредитополучателя,
процесният договор е изключен както от приложното поле на специалната уредба на
потребителския кредит, така и от общата императивна закрила срещу неравноправно
договаряне с физически лица (ЗЗП). Съдът приема за валидни и обвързващи
страните постигнатите между кредитополучателя и кредитора уговорки за размера
на предоставения кредит, условията за погасяване на части с фиксирани размери и
периоди по погасителен план и уговорените размери на цената на кредитната услуга
(във вид на текущата лихва), съответно и уговореното обезщетение за забава при
просрочие, съвпадащо с минимален размер, гарантиран на всеки кредитор по
паричен дълг(чл. 86 ЗЗД). Възраженията по встъпването на ответниците в
задължението на кредитополучателя и породената от това солидарна отговорност за
плащането на главницата, лихвата и обезщетението за забава не се доказаха.
Към момента на
отправяне на изявлението за предсрочната изискуемост несъмнено е било налице
неизпълнение на задълженията за плащане на повече от 7 вноски, въпреки
намаления им размер след последния анекс. Затова към дата на уведомяване на
съдлъжниците е била осъществена хипотеза на чл. 27 б. „б” от договора,
допускаща право на кредитора да обяви вземанията за предсрочно изискуеми. С
тази клауза страните изрично са се
отклонили от диспозитивно правило (чл. 71 ЗЗД), като са договорили конкретен
фактически състав, при настъпване на който кредиторът да може да лиши както
длъжника, така и солидарно задължилите се с него съдлъжници, от преимуществата на
сроковете по погасителния план, без да е необходимо да доказва по общия ред
обективна неспособност за обслужване на плащанията. Тази договорка също
принципно е допустима при уреждане на отношения със специализирани в кредитните
услуги търговци (чл. 60 ал. 2 ЗКИ).
Съдът съобразява задължително тълкуване в т. 18 от ТР4/2013г на ОСГТК, с
което се приема, че предсрочната изискуемост на договора за кредит настъпва
след упражняване на правомощието на кредитора с изрично изявление, достигнало
до длъжника, при наличие на изрично уговорени обективни предпоставки. В случая
забавата е доказана, а с изтичане на допълнително указания от кредитора срок от
7 работни дни след връчването на поканата на кредитополучателя фактическия
състав, пораждащ субективно потестативно право, установено в полза на кредитора
е довършен. Съответно на уговорката между страните, съдът приема за доказан трансформиращият
ефект на достигналото до двамата ответници нарочно волеизявление на кредитора
за отнемане преимуществото на срока по договора към посочената от кредитора
дата 11.11.2019г.
Към тази дата вещото лице е потвърдило наличие на неплатена главница в
размер на 54 619.31 евро(от която просрочена са били 6466.94евро, а
остатъкът е станал предсрочно изискуем), договорна лихва в сборен размер от
1723.09евро, начислена върху ползвана главница от падежа на вноска за м. август
2019г до 11.11.2019г. В тези размери съдът намира за изцяло доказани исковете
на ищеца.
Заключението на вещото лице сочи начислено обезщетение за забава само
върху цялата изискуема вече главница след 11.11.2019г, като размерът е
определен на 1183.42евро. Забавата на длъжника обаче предхожда този момент, тъй
като още от януари 2019г са констатирани неплатени части от вноски, а последно
приспадане на наказателна лихва е отчетено на 29.07.2019г. Затова натрупаната
забава за от 30.07.2019 до предсрочна изискуемост също следва да се компенсира.
Размерът на това задължение съдът възприема по начислената от кредитора сума от
162.70 евро, удостоверена в издадената заповед за изпълнение срещу
кредитополучателя(приложена на л. 215 като част от кредитното досие, проверено
от вещото лице). Сборът от така установените обезщетения покрива целия период
на забавата и надхвърля претенцията на ищеца в настоящия процес, поради което и
този иск следва да бъде уважен в
предявения размер от 1361.13евро.
Съобразно
направеното искане, на осн. чл. 214 ал.2 ГПК, ответникът следва да заплати
присъдената главница, ведно със законната лихва от завеждане на иска до
окончателното изплащане на задължението. Тъй като ищецът не е конкретизирал
друг начин, по който да получи присъдените суми(въпреки указанието, което съдът
е дал при обсъждане на предварителните въпроси) съдът обявява като приемлив за
него начина, договорен в процесната сделка
- чрез заверяване на разплащателна сметка
в евро с IBAN ***, разкрита в
„СИБАНК”ЕАД.
Предвид направеното искане и на основание чл.81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК,
на ответниците следва да се възложат направени от ищеца разноски. Общият размер
на направени от ищеца доказани разходи 9302.68лв, съдът съобразява по основанията, заявени с
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за заплатени държавни такси(4514.33лв), авансиран
хонорар на вещо лице(300лв), както и неоспорения размер на заплатено по банкова
сметка ***(4488.35лв).
Като
съобрази процесуалното поведение на двете страни, поддържащи обща защита с
идентично оспорване и възражения, съдът намира, че и двамата ответници в равна
степен са причинили процес за пълен размер на претенциите, поради което следва
да понесат поравно отговорността да разноски или по 4 651,34лв.
Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.235 ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЧАСТНО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ МЕЧТАТЕЛИ”ООД, ЕИК *********, гр.
Варна ул. Ев. Георгиев № 24, представлявано от управител В. Д. и „ЧАСТНА ДЕТСКА
ГРАДИНА МЕЧТАТЕЛИ”ООД, ЕИК ********* гр. Варна ул. Ев. Георгиев № 24,
представлявано от управител В. Д. ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „КРЕДИТ
КОМЕРС”АД, ЕИК *********, гр. С.,*** офис – партер( при участие на привлечена като помагач на ответниците С.Р.Н. ЕГН **********
***), задължения на кредитополучателя „МЕЧТАТЕЛИ 2013”ООД, ЕИК ********* по
договор за инвестиционен кредит № 208/26.07.2016, поето от тях като съдлъжници
с анекс №1 от 30.08.2017г, на осн. чл. 79 ал. ЗЗД вр. чл. 60 ЗКИ и чл. 101 ал.1 ЗЗД, както следва:
·
сумата 54 619.31 евро (петдесет и четири хиляди
шестстотин и деветнадесет евро и тридесет и един евроцента), представляваща
сбор от просрочени вноски за главница по погасителен план за период от
26.12.2018 до 11.11.2019г. и предсрочно изискуем остатък от главница, ведно със
законна лихва от предявяване на иска до окончателно изплащане по разплащателна банкова сметка *** ***,
разкрита в „СИБАНК”ЕАД;
·
сумата 1723.09 евро (хиляда седемстотин двадесет и три
евро и девет евроцента), представляваща сбор от просрочени договорни лихви, начислени като
възнаграждение за ползване на редовна главница до предсрочната изискуемост,
формирано от вноски по погасителния план в периода 26.07.2019г до 11.11.2019 г.
·
сумата 1361.13 евро (хиляда триста шестдесет и едно евро
и тринадесет евроцента), представляваща сбор от наказателни лихви за
просрочие, начислени като уговорено
обезщетения за забавено плащане на просрочена главница, формирано в периода
26.06.2019г до 29.01.2020г.
ОСЪЖДА „ЧАСТНО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ МЕЧТАТЕЛИ”ООД, ЕИК *********, гр.
Варна ул. Ев. Георгиев № 24, представлявано от управител В. Д. и „ЧАСТНА ДЕТСКА
ГРАДИНА МЕЧТАТЕЛИ”ООД, ЕИК ********* гр. Варна ул. Ев. Георгиев № 24,
представлявано от управител В. Д. ДА ЗАПЛАТЯТ на „КРЕДИТ КОМЕРС”АД, ЕИК *********, гр. С.,***
офис – партер суми от по 4 651,34лв.(четири хиляди шестстотин петдесет
и един лева и тридесет и четири стотинки) всеки от тях, представляваща
съответна равна част от общо направени от ищеца по настоящото дело съдебно-деловодни разноски за държавна,
такса, хонорар на вещо лице и хонорар на адвокат, на осн. чл. 78 ал.1 т.1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със
съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: