РЕШЕНИЕ
Номер 532, 22.05.2020г., гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми
наказателен състав,
на деветнадесети май, две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при секретаря З.К.
в присъствието на прокурора……………,
като разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно административен
характер дело № 843 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ****,
, подадена чрез пълномощника адв.П.Х.
против наказателно постановление № 02-0002066/ 06.02.2020г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Бургас,
с което за нарушение на чл.5, ал.5, т.6
от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, на основание
чл.414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. Сочат се доводи за незаконосъобразност с искане за изменение на
постановлението, чрез намаляване размера на наложената имуществена санкция и
приложение на чл.415в, ал.1 от
КТ.
Жалбата е
депозирана в преклузивния срок за обжалване от лице с
процесуална легитимация и е допустима.
Като прецени
поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, съдът намери за
установено от фактическа и правна страна следното :
На
жалбоподателя ***, ЕИК *** е съставен
акт за установяване на административно нарушение за това, че в качеството на
работодател, при командироването на работника *** на длъжност „шофьор
тежкотоварен автомобил-12 и повече тона“, по маршрут Белгия-България е издал
заповед за командировка № 31-19а/26.08.2019г. /за срок от 04.09.2019г. до
08.09.2019г. със задача превоз на товари/, в която не е посочил информация за
финансовите условия на командировката – пътни, дневни и квартирни пари, парспортни, визови и други такси и разходи за служебен
багаж, както и начина, както и начина на тяхното уреждане, в нарушение на на чл.5, ал.5, т.6 от Наредбата за служебните командировки
и специализации в чужбина.
Нарушението е установено от инспектор Н.П.К. при извършена проверка за
спазване на трудовото законодателство на ***. На жалбоподателя е
била връчена призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК със задължение за представяне на документи.
Констатациите
от извършената проверка са обективирани в протокол за извършена проверка №
ПР1936951/16.12.2019г., приложен към административнонаказателната
преписка.
За съставения
акт до жалбоподателя е изпратено съобщение на основание чл.416,
ал.3 от КТ, тъй като обратната разписка, с която е
изпратен акта се е върнала с отбелязване, че получателят се изместил на друг
адрес. Към преписката е приложен протокол за публикуване на съобщения по чл.61, ал.3 от АПК, чл.416, ал.3 от КТ, чл.79, ал.2 от ЗТМТМ и на
призовки и покани по АПК и ЗАНН на интернет страницата на ИА“ГИТ“ от
06.01.2020г.. След изтичане на законния срок възражения по акта не са депозирани.
Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е
установено от фактическа и правна страна, поради което е издал обжалваното
наказателно постановление, с което за нарушение на чл.5,
ал.5, т.6 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина, на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1500 лева.
В хода на производството не са допуснати
съществени процесуални нарушения от категорията
на абсолютните основания за отмяна. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване
на нарушителя, съобразно изискването на чл.34, ал.1 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в рамките на предвидения
шестмесечен срок за издаването му.
Безспорно е,
че жалбоподателят е работодател. Съгласно пар.1, т.1 от ДР от КТ “работодател“ е всяко физическо, юридическо
лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономическо
образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество и др. подобни/, което самостоятелно
наема работници или служители по трудово правоотношение.
Установената с акта фактическа обстановка се потвърждава по безспорен
начин от показанията на свидетеля Н. К., от приложените писмени доказателства,
в т.ч. заповед за командировка № 31-19а/26.08.2019г. и протокола за извършена проверка, като по същество не се оспорва
от жалбоподателя.
Безспорно се установява, че жалбоподателят, като работодател не е
изпълнил задължението си, предвидено в чл.5, ал.2, т.6 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина, а именно че командироването или изпращането на специализация в
чужбина се извършва въз основа на писмена заповед, която да съдържа финансовите
условия на командировката или специализацията - пътни, дневни и квартирни пари,
паспортни, визови и други такси и разходи за служебен багаж и начина за тяхното
уреждане. В издадената от законния представител на дружеството заповед не са
посочени пътни, дневни и квартирни пари, парспортни,
визови и други такси и разходи за служебен багаж, както и начина, както и
начина на тяхното уреждане.
Според чл.414, ал.1 от КТ работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 15000 лева. Установеното нарушение се изразява в неизпълнение на задължение,
регламентирано в нормативен акт от трудовото законодателство. Същото не се
отнася до правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
поради което същото е съставомерно по чл.414, ал.1
от КТ. В конкретния случай не са налице предпоставки за приложение
на привилегирования състав на чл.415в от КТ. Разпоредбата на чл.415в от КТ е приложима за нарушения,
които са отстранени веднага след установяването им, и от които не са произлезли
вредни последици за работници и служители. Същата обаче е неприложима в
конкретния случай, тъй като нарушението не е било отстранено веднага след
установяването му, а 7 дни по-късно. С жалбата е представено заверено копие на
заповед № 20/ 23.12.2020г., с която управителят на дружеството е отменил
предходната си заповед № 31-19а/26.08.2019г. и е посочил финансовите условия на
командироването на работника ***, съгласно
изискванията на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
Действително чл.415в, ал.1 от
КТ не визира конкретни времеви параметри относно отстраняването
на нарушението, но критерия за преценката за маловажност се явява
обстоятелството, нарушението да е било отстранено веднага, т.е. непосредствено
след установяването му. В случая това изискване не е било изпълнено.
Действително не са налице доказателства за реално настъпили вредни последици за
работника Стоянов, но следва да се отчете обстоятелството, че за времето до
отстраняване на нарушението за работника е била налице правна и финансова
несигурност относно условията на командироването му,
поради което привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ не
може да намери приложение. Наложената имуществена санкция е определена в размер
на предвидения минимум в чл.414, ал.1 от КТ, като административнонаказващия
орган е отчел краткия срок за отстраняване на нарушението, след неговото
установяване. Обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид изрично направеното искане, на основание чл.63, ал.5 от
ЗАНН вр. чл.37,
ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на административнонаказващия
орган следва да бъде присъдено юристконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе определен от съда
съобразявайки правна сложност и разглеждането на делото в едно съдебно
заседание.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-0002066/ 06.02.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.5, т.6 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ на ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ юристконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател : /П. Георгиева/
Вярно с оригинала: Д.М.