Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр.Варна, 24.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 28.05.2019 год. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря Милена Узунова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 12382/2018год.
по описа на Районен съд гр. Варна, ХLIX състав, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл.
415 ГПК предявени от „Е.М.“ ЕООД ****, със седалище и
адрес на управление:***-6 срещу П.Р.Я., ЕГН **********,
адрес: ***, с искане да се признае за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 3000.00 лв. (три
хиляди лева) - частична претенция, представляваща част
от общото задължение - 6769.78 лв. (шест хиляди
седемстотин шестдесет и девет и 0.78 лева) по договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта **** от 30.09.2014г. от които 1349.50
лв. (хиляда триста четиридесет и девет и 0.50 лева) от
общо дължима 5119,28 лв. (пет хиляди сто и
деветнадесет и 0,28 лева) - главница и 1650,50 лв. (хиляда шестстотин и петдесет и 0,50 лева) - договорна/възнаградителна лихва за периода 30.09.2014г. до датата на цесията 09.12.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК
в съда, до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2224/2018 г. по описа на Районен съд, град Варна.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения: Твърди се, че на 30.09.2014г. е
сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ****, между „****"
ЕАД и П.Р.Я., ЕГН **********, по силата на който Кредиторът е отпуснал на
длъжника стоков кредит/паричен заем при следните параметри и условия:
Размер на кредита за потребителски цели:
8000лв.
Размер на кредита за покупка на застраховка
„Защита на плащанията": 0,00 лв.
Застрахователна премия: 1612,80 лв.
Общ размер на кредита: 8000,00 лв.
Такса ангажимент: 280,00лв.
Брой погасителни вноски: 36 брой(я).
Месечна погасителна вноска (средно месечно
отклонение на вноска до 1 (една)стотинка): 415,53 лв.
Обща стойност на плащанията: 14959,20 лв.
Годишен процент на разходите: 45,60%.
Лихвен процент: 36,94%.
Твърди се, че последната падежна дата е
била на 20.10.2017г., към която дата целият кредитен
лимит, ведно с натрупаните лихви е станал изискуем. На датата
на падежа и към настоящия момент длъжникът не е погасил задължението си, поради
което то е в общ размер на 6769.78 лв. (шест
хиляди седемстотин шестдесет и девет и 0.78
Твърди се, че на
09.12.2016r. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по
силата на който „Е.М." ЕООД, с ЕИК **** е придобило
вземането спрямо длъжника, произтичащо от описания по-горе договор, като в
изпълнение разпоредбите на чл.99 от Закона за задълженията и договорите
длъжникът е уведомен за цедирането на дълга му с изпращане на
писмо-уведомление, получено на 27.12.2016г. - лично
от ответника и още веднъж с последващо писмо от дата 06.l2.2017г., съгласно
предоставените от първоначалния кредитор правомощия. Приема
се, че със съобщаването на цесията, на длъжника е предоставен 7-дневен срок за
доброволно изпълнение. Приема се, че активно
легитимиран кредитор е именно настоящият заявител „Е.М." ЕООД. Твърди се, че срокът на договора е
изтекъл, поради което задълженията на длъжника по договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта **** от 30.09.2014г. са
изискуеми изцяло. Твърди се, че за съдебно претендиране на
вземанията срещу ответника е образувано Ч.ГР.Д. 2224/2018г.
по описа на PC Варна 39 състав, по което е издадена
Заповед за парично изпълнение, срещу която длъжникът е възразил.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва исковите претенции като
твърди, че не са налице доказателства, че е Бил надлежно уведомен за цесията.
Оспорва задължението и по размер. Твърди,
че е регулярно е погасявал задължението си, но поради здравословни проблеми е
бил принуден да напусне работа, което го е лишило от доход и възможност да
погасява кредита. Твърди, че е заплащал премиите по сключената в полза
на кредитора застраховка „Защита на плащанията", но при настъпването на
предвидения „Продължителни болнични над 60 дни", кредитора е продължил да
претендира от него плащане, а не се е насочил към удовлетворяване от
застрахователя. Приема, че поради настъпилото застрахователно
събитие не дължи нито главница, нито начислените лихви.
Моли за отхвърляне на
исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9,
ал. 1 ЗПК и чл. 99, ал.
1 от ЗЗД.
В хода на производството от
страните бяха представени и приложени към доказателствения материал следните
писмени доказателства: Договор за потребителски паричен
кредит от 30.09.2014 г., сертификат № PLUS – 10943483, декларация за
предоставяне на лични данни, писмо за прехвърляне на парично вземане /цесия/,
известие за доставка от 06.12.2017 г., писмо за предсрочна изискуемост на
задължението с известие за доставка от 06.12.2017 г., 23 стр. рамков договор за
цедиране на задължение от 02.06.2015 г., протокол № 19 от 09.12.2016 г., Анекс
А1 към Протокол № 19 от 09.12.2016 г., удостоверение за актуално състояние на
дружеството, Вносни бележки 15 бр., Болнични листи 7 бр., Молба и заповед за
прекратяване на трудов договор, Копие на трудова книжка № 96 , Договор за
потребителски паричен кредит, Плюс-10943483 от 30.09.2014 г. и сертификат за
застрахователна премия.
По настоящото дело е
приобщено ч.гр.д. № 2224/2018 г. по описа на ВРС, 39-ти състав, от
което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумите, предмет на
установителния иск. Ответникът в настоящото производство, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител е подал възражение срещу издадената
Заповед за изпълнение.
Във връзка с дадените от съда указания, ищецът и Заявител по заповедното
производство, в предоставения му едномесечен срок е депозирал настоящото искова
молба. Предявеният иск се явява предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК,
поради което е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По делото не е спорно
възникването на облигационно отношение между праводателя на ищеца по договора
за цесия - „****“
ЕАД и ответника. Освен, че не оспорва
наличието на облигационно отношение, ответникът заявява, че е извършил и
погасявания на множество вноски по него. От представените по делото доказателства се установява,
че между страните е сключен Договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта ****/30.09.2014 г., сключен между „****"
ЕАД и П.Р.Я., с който на последния е отпуснат заем за потребителски цели в
размер 8 000 лв със следните условия: размер на застрахователна премия 1 612,80
лв, такса ангажимент 280 лв, 36 броя погасителни вноски, всяка от които по
415,53 лв и обща стойност на плащанията 14 959,20 лв. В
договора е посочено, че кредитът се усвоява по банкова сметка *** ***. Съгласно приложения погасителен план, падежа на
последната вноска по кредита е 20.10.2017г., т.е. преди датата на депозиране на
Заявлението по чл.410 ГПК-14.02.2018г.
Видно от приложените
по делото Рамков договор за прехвърляне на вземания от 02.06.2015 г., Протокол №19 от 09 Декември 2016 г., писмено
потвърждение за цесията и Анекс 1А към Протокол №19 от 09 Декември 2016 г. към
рамковия договор, задължението на ответника по договора за потребителски кредит
е придобито от ищеца на дата 09.12.2016 г., когато предметът на договора за
цесия окончателно е бил определен. В Анекс 1А към Протокол №19 от 09 Декември
2016 г. е посочен номерът на договора за кредит **** от 30.09.2014г., името на
кредитополучателя П.Р.Я., датата на първата пропусната вноска, главница, лихва
по заема и неустойка за забава – т.е. съществените елементи на прехвърленото
вземане се били определени достатъчно ясно. Поради това предметът на цесията е
идивидуализиран по несъмнен за съда начин. Не така стои обаче въпросът с
вземанията на „****“
ЕАД към ответника за застрахователна премия по
сключената застраховка „Защита на плащанията“, тъй като по делото липсват
безспорни доказателства, че подобно вземане фигурира в портфейла от вземания
прехвърлени на ищеца от „****“ ЕАД. Въпросът за дължимостта на вноските
за застрахователните премии обаче стои извън предмета на настоящото дело, в
който съобразно рамките на диспозитивното начало ищецът е включил претенции
единствено за главница и договорна лихва дължими по договора.
Съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника, свързани с липсата на надлежно
уведомяване на страната за извършената цесия. Действително няма данни същия лично да е получил преди
образуване на настоящото производство приложените към исковата молба
уведомления изходящи от цесионера, доколкото известията за доставянето им не са оформени
като връчени лично на кредитополучателя или на негов пълномощник. Макар и да не
са налице доказателства за надлежно връчване към момента на депозиране на
Заявлението по чл.410 ГПК и настоящата искова молба от страна на ищеца, то с
връчване на исковата молба, ответникът е бил надлежно уведомен за извършената
цесия. Получаването на уведомлението в рамките на
настоящото съдебно производство по предявен иск именно за прехвърленото вземане
не може да бъде игнорирано, в който смисъл са
и разрешенията, дадени в Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015
г. на ВКС, II т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС,
II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о.,
Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение №
46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС, I т.о. Наред с това длъжникът би
се ползвал успешно от възражение за липсата на уведомяване, само ако твърди, че
е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението (в този смисъл
Определение №987/18.07.2011 г. по гр.д. № 867/2011 г. на ВКС, IV г.о.), каквито
твърдения в случая липсват.
В обобщение съдът е
ангажиран да приеме, че към настоящия момент
титуляр на вземанията за главница и договорна лихва по процесния договор за
кредит е ищеца.
Съдът намира за
безспорно установено, че всички претендирани от ищеца вземания за вноски по
погасителния план на договора за кредит са с настъпили падежи към датата на
депозиране на Заявление по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.дело
№2224/2018г. по описа на ВРС.
Видно от договора срещу
предоставянето на кредит в размер от 8000,00 лв. за ответника е възникнало задължение да заплати договорените
месечни погасителни вноски, указани като размер, брой и падеж в погасителния
план. Съгласно чл.3 годишният процент на разходите (ГПР) по процесният кредит е
45,60%, като лихвеният процент е
фиксиран на 36,94% за целия срок на
договора. Съобразно условията на глава
„Параметри и условия“ от договора общото крайно задължение на кредитополучател
възлиза на 14959,20 лв., която сума е посочена като „Обща стойност на плащанията"
и е разсрочена на тридесет и шест
месечни погасителни вноски в размер на 415,53 лв. От приложения
погасителния план е видно, че крайният срок за погасяване на задължението по
договора за кредит е 20.10.2017 г.
От заключението на
ССчЕ се установява, че размерът на договорната лихва за целия срок на договора,
която се явява печалба за кредитодателя възлиза на 5346,40лв. и напълно отговаря на договорения лихвен
процент от 36,94%. Експертът е посочил, че
размерът на падежиралите непогасени задължения на ответника към дата 20.10.2017
г. е както следва: 6 571,33 лв, в
това число 4 850,45 лв главница (по вноски с падежи в периода
20.06.2016-20.10.2017), 1452,08 лв възнаградителна лихва за същия период и
268,80 лв застрахователни премии (по вноски с падежи в периода
20.06.2016-18.11.2016). Доколкото исковите претенции касаят единствено падежирали към датата на
извършената цесия – 09.12.2016г. цесия вноски, то заключението на вещото лице
е, че с платената сума от 8 003,07 лв са погасени следните вземания: 3 149,55
лв главници; 3 894,32 лв възнаградителна лихва; 851,20 лв застрахователни
премии; 108,00 лв такси за събиране, т.е. с платената сума са погасени изцяло
19 броя вноски с падежи в периода 20.11.2014-20.05.2016 г. включително. Към
датата на последно плащане е налице остатъчна непогасена главница в размер 4
850,45 лв (8000-3 149,55). Установява се, че в периода от датата на последно
плащане - 10.06.2016 г., до датата на цесията - 09.12.2016 г. липсват получени
при БНП плащания за погасяване на задължения по кредита от страна на ответника.
Падежиралите към посочената в задачата дата - 09.12.2016 г. вземания по месечни
вноски са както следва: вноска №20 с падеж 20.6.2016г. в размер от
415,53лв., в това число главница от 221,41лв., лихва от 149,32лв. и застраховка
от 44,80лв. Вноска №21 с падеж 20.7.2016г. в размер 415,53лв., в това число
главница от 228,23лв., лихва от 142,50лв. и застраховка от 44,80лв. Вноска №22
с падеж 19.8.2016г. в размер от 415,53лв., в това число главница от 235,25лв.,
лихва от 135,48лв. и застраховка от 44,80лв. Вноска №23 с падеж 20.9.2016г. в
размер от 415,53лв., в това число главница от 242,50лв., лихва от 128,23лв. и
застраховка от 44,80лв. Внаско №24 с падеж 20.10.2016г.в размер от 415,53лв., в
това число главница от 249,96лв., лихва от 120,77лв. и застраховка от 44,80лв.
Вноска №25 с падеж 18.11.2016г. в размер от 415,53лв. в това число главница от 257,66лв., лихва от 113,07лв. и застраховка
от 44,80лв. Вещото лице приема, че към датата на извършената цесия –
09.12.2016г. е бил налице остатък непогасена главница 4850,45лвл, в това число
1435,01 лв. по падежирали вече месечни вноски и 3 415,44 лвл по непадежирала
главница. Размерът на непогасената падежирала възнаградителна лихва по месечни
вноски към 09.12.2016 г. възлиза на 789,37 лв - по месечни вноски с падежи в
периода 20.06.2016-18.11.2016г. Налице са и непогасени падежирали
застрахователни премии по същите месечни вноски, в общ размер 268,80 лв. В
регистрите на БНП е записано, че застраховката е анулирана считано от
20.12.2016 г., от която дата не се начисляват вземания за застрахователни
премии. При извършена справка при ЕОС Матрикс се установи, че няма получени
плащания във връзка с процесното вземане. Не са представени данни за платени
суми и от страна на ответника.
От представения по делото Сертификат
Сертификат № ****/2015г., издаден от третите-неучастващи в делото лица - "****",
ЕИК ********* и "Кардиф Общо застраховане, Клон България-, ЕИК *********
за застрахователен пакет „Защита на плащанията“ и „Злополука“ се установява, че
в полза на ответника е издаден застрахователен сертификат № CARD-10943483 за
сключената застраховка
„Защита на плащанията по кредитни карти“, в качеството му на застрахован. От
текста на договора се установява, че страни по него са застрахователя "****",
ЕИК ********* и "Кардиф Общо застраховане, Клон България-, ЕИК ********* и
застрахования П.Р.Я., а праводателят
на ищеца - „****" ЕАД е единствено посредник при сключването му и
ползващо се лице при настъпване на застрахователен риск. Преценката за настъпване на застрахователния риск и евентуалното
изплащане на застрахователно обезщетение обаче, е предоставена единствено на
застрахователя, който не е главна или подпомагаща страна по настоящото производство,
поради което съдът не дължи произнасяне по направеното от ответника възражение.
По делото липсват
доказателства ответникът да е отправял до застрахователя претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение по настъпило застрахователно събитие, а и
подобни твърдения не бяха наведени от самия ответник. Според договора за кредит изплащането му е
ангажимент на ответника, а възможността да се изплаща застрахователно
обезщетение представлява опция, сбъдването на която зависи от определени
условия и за сбъдването на която активна страна следва да бъде именно
ответника, а не кредитодателя. За ответника остава открита
възможността да претендира произтичащите от договора за застраховка права чрез
предявяването на пряк иск срещу застрахователя.
С оглед на така изложеното съдът намира, че
предвид
диспозитивното начало, предявения иск за главница следва да бъде уважен в предявения размер от 1349,50лв., доколкото е по-нисък от установения от
вещото лице в размер
от 1435,01 лв.
В депозирана в хода на съдебното
производсдтво молба ответникът настоява, че уговорената лихва е
нищожна поради противоречието ѝ с добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми,
на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 от ЗЗД). Една сделка противоречи на
добрите нрави, ако с нея се договарят необосновано високи цени, неравноправно
се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг, със сделката се цели
недобросъвестна конкуренция, използва се монополно положение, за да се наложи
на другата страна неизгодно условие.
При преценка дали уговорения
размер на договорната лихва противоречи на добрите нрави, защото значително
надхвърля нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора за
това, че е предоставил свои парични средства за ползване от потребителя, както
и адекватния размер на всички останали разходи, които кредиторът е направил,
прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето, обслужването и
възстановяването на кредита, но които се заплащат от кредитополучателя, следва
да се отчете характера на договора, неговата цел, задължението на кредитодателя
да предостави договорената сума в уговорения срок и възможността потребителя да
я върне разсрочено и на вноски, макар и с лихва. Когато едната престация е
предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната престация -
заплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява както със стойността
на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата
сума и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен. Съдът намира, че в
случая не е налице противоречие на договорената между страните възнаградителна
лихва с добрите нрави, доколкото според заключението на вещото лице годишният
процент на разходите /ГПР/ по договора за кредит е в размер на 43,8831%, т.е.
значително под петкратния размер на основния лихвен процент, който в случая е изчислен
на 50%. Вещото лице е установило, че реалният ГПР е по-нисък дори и от
предвидения в договора – 45,60%.
Предвид горното съдът
намира, че следва да
бъде уважена и претенцията за възнаградителна лихва до приетия от вещото лице и
неоспорен от страните размер от 789,37
лв.
Следва да бъде уважено и
искането да се приеме за установено, че ответника дължи и претендираната със
заявлението законна лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 2224/2018 г. на ВРС в съда - 14.02.2018 г. до окончателното й
изплащане.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
ОСЪЖДА П.Р.Я.,
ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.М.“ ЕООД ****,
със седалище и адрес на управление:***-6, СУМАТА от 256,66лв., представляваща направените в исковото производство разноски, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД ****, със седалище и адрес на управление:***-6, ДА ЗАПЛАТИ на П.Р.Я., ЕГН **********, адрес: ***,
СУМАТА от 143,52лв., представляваща направените в исковото производство разноски, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.