Решение по дело №9087/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4892
Дата: 30 октомври 2023 г.
Съдия: Мирослав Георгиев Георгиев
Дело: 20231110209087
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4892
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Г. Г.ЕВ
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. Г.ЕВ Административно
наказателно дело № 20231110209087 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Г. С. Д. срещу Наказателно постановление (НП) № 42-0002432 от
10.08.2022 г., издадено от директора на РД „АА” - София, в частта в която на основание чл.
93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 89, т. 6 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България.
С жалбата се твърди, че правните квалификации в НП и акта си противоречат. Поддържа се,
че е налице противоречие между описанието на деянието и правната му квалификация, като
цитираната квалификация по чл. 89, т.6 от наредбата се наказва по чл. 93, л. 2 от ЗАвП, а
описанието на деянието отговаря на нарушение на чл. 18, ал. 3, т. 2 от наредбата. Счита, че
това съставлява съществено процесуално нарушение. Моли НП да се отмени.
Пълномощник на жалбоподателя в писмен вид поддържа жалбата. Сочи, че т. 6 на чл. 89 от
Наредба № 33 е отменен и е налице по-благоприятен закон. Моли НП да бъде отменено.
Наказващият орган не изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:

1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 16.06.2022 г. около 15:05 ч. жалбоподателят управлявал влекач „Скания” с рег. №
хххххххххх с полуремарке № HA157LV в гр. София по ул. „ххххххххххх“, като извършвал
обществен превоз на товари по маршрут хххххххххх. Бил спрян за проверка от св. А. –
инспектор в РД „АА”-София. Жалбоподателят представил удостоверение за психологическа
годност /УПГ/ № 571864, валидно до 15.04.2022 г. Св. А. приел, че жалбоподателят е
извършил нарушение на чл. 89, т. 6 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България, тъй като е без валидно УПГ и
съставил срещу него акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
324386.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и
възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат
по признаци.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. А. и
писмените материали по делото, които се кредитират изцяло от съда, тъй като
кореспондират помежду си.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по -
подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр.2 НПК, която
норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество –
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че
при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, изразяващи се в следното:
Налице в АУАН и НП е противоречие между описанието на нарушението и правната му
квалификация. Твърди се, че деянието се изразява в това, че водачът е без валидно УПГ.
Това съставлява нарушение на чл. 18, ал. 3, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, която
задължава водача на автомобил за обществен превоз на пътници да има валидно УПГ.
Нарушението на чл. 18, ал. 3, т. 2 от наредбата се санкционира по реда на чл. 93, ал. 1, Т. 1
ЗАвП, съгласно който водач на моторно превозно средство, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното
2
превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със глоба 2000 лв. - при
първо нарушение.
Същевременно се твърди, че това е нарушение на чл. 89, т. 6 /отм./ от наредбата, съгласно
който по време на работа водачът представя при поискване от контролните органи УПГ.
Нарушаването на това изискване се наказва по реда на чл. 93, ал. 2 ЗАвП: водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие
на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100 лв.
В случая, е налице неправилно подвеждане на описанието на деянието към съответстващата
му правна норма. Наред с това, деянието с тази правна квалификация се санкционира по
реда на друга санкционна норма, различна от приложената.
Налице процесуален порок от категорията на съществените при издаването на АУАН и НП,
засягащ правото на защита на жалбоподателя. Допуснатото нарушение съдът приема за
съществено, тъй като ограничава правото на защита на административнонаказаното лице,
доколкото на него му е предявена противоречива на фактите правна квалификация и е
приложена несъответна на нея санкционна норма. Всичко това на практика го лишава от
възможността да изгради пълноценно своята защита. Допуснатото процесуално нарушение
не може да бъде преодоляно в хода на съдебното производство и винаги съставлява
предпоставка за отмяна на атакуваното НП на формално основание, без да е необходимо
обсъждането на спора по същество.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 42-0002432 от 10.08.2022 г., издадено от директора на РД „АА” - София в
частта, в която на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева за
нарушение на чл. 89, т. 6 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - София –
град в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3