МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХ ДЕЛО № 689ПО ОПИСА
ЗА 2010 ГОДИНА НА ПЕРНИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД
Обвинението е повдигнато с обвинителен акт
от районна прокуратура гр.Перник срещу подсъдимият Т.Д.Н. - роден на *** ***, с
постоянен и настоящ адрес:***, * **, ** * * *, с ЕГН ********** за това, че на
01.09.2009 г. в гр. Перник, в съучастие като съизвършител
с Ж.Г.Н. и в съучастие с помагача В.Б.С., с цел да принуди Я.В.Т. да поеме
имуществено задължение – да предаде /пари в размер на 200 лева/ го заплашил с
насилие /нанасяне на побой/, като деянието е извършено от повече от две лица и
е придружено с причиняване на лека телесна повреда,престъпление по чл.213а ал.2 т.2 и т.4, вр.ал.1,
вр.чл.20, ал.2,от НК
С този обвинителен акт е повдигнато
обвинение и срещу подсъдимият Ж.Г.Н. - роден на *** ***, с постоянен адрес ***
и настоящ адрес ***, * **, ** * *, с ЕГН
********** за това, че:
1. На 01.09.2009г. в гр.Перник, в съучастие
като съизвършител с Т.Д.Н. и в съучастие с помагача В.Б.С.,
с цел да принуди Я.В.Т. да поеме имуществено задължение – да предаде /пари в
размер на 200 лева/ го заплашил с насилие /нанасяне на побой/, като деянието е
извършено от повече от две лица и е придружено с причиняване на лека телесна
повреда, престъпление по чл.213а, ал.2, т.2 и т. 4, вр.ал.1,
вр.чл.20, ал.2,от НК
2. На 26.03.2010г. в гр.Перник, в
обитавания от него апартамент на адрес ул. “Благой Гебрев”
бл. 63, вх. “А”, ет. 4, ап. 11, държал
боеприпаси – 20 броя бойни патрони кал.9х18мм, без да има за това надлежно
разрешително, престъпление по чл.339, ал. 1,от НК.
Повдигнато е обвинение и срещу третия
подсъдим В.Б.С. - роден на *** ***, с постоянен адрес:***, * **, ** * * *, с
ЕГН ********** за това, че на 01.09.2009 г. в гр. Перник, в съучастие като
помагач със съизвършителите Т.Д.Н. и Ж.Г.Н., умишлено
улеснил/като осигурил присъствието на Т./ извършителите Н. и Н. да принудят Я.В.Т.
да поеме имуществено задължение - да предаде /пари в размер на 200 лева/ като
го заплашат с насилие /нанасяне на побой/, като деянието е извършено от повече
от две лица и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, престъпление
по чл.213а, ал.2, т.2 и т.4, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.4, от НК.
Прокурорът счита, че от събраните на досъдебното производство и в рамките
на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства по безспорен
начин е доказано за всеки от подсъдимите вмененото им деяния да които са
предадени на съд. По същество в пледоарията си сочи, че обясненията на
подсъдимите целят да обосноват защитната им версия. Поддържа, че спрямо
подсъдимият Н. е доказан осъществен престъпен състав и по чл.339 от НК. Счита,
че тримата подсъдими следва да бъдат признати за виновни, като в частта относно
наказанията пледира за налагане на наказания в минимален законов размер, тъй
като тримата подсъдими не са осъждани, не тежестта на наказанията, а самото
наказване ще изиграе своя ефект.
Защитника на подсъдимия Т.Д.Н.-адв.М. пледира за постановяване на присъда, с която подзащитния му да бъде признат за невинен и оправдан.
Коментира характера на повдигнатите спрямо подсъдимите обвинения като счита, че
разпоредбата на чл.213а от НК изисква наличието на специална цел за да може
деянието от субективна страна да бъде съставомерно.
Според адвокат М. специалната цел се изразява в желанието да бъде упражнена
принуда по отношение на лице,което в следствие на тази принуда да извърши действие
противно на волята му, а именно това действие да бъде и в пряка причинна връзка
с принудата. Счита, че такава специална цел по отношение на неговия подзащитен- подсъдимият Н. не е установена. Сочи още, че от
обстоятелствената част на обвинителният акт не става ясно за какво Н. е
принуждавал пострадалия Т. да поеме имуществено задължение. Коментира
показанията на пострадалия свидетел Т. и свидетелката С., като според него
следва да се отчетат техните взаимни отношения. Същностният довод на адвокат М.
е ,че не се установява специалната престъпна цел по чл.231а от НК, като не
отрича факта, че неговият подзащитен е нанасял удари
спрямо пострадалия свидетел Т., а ако подзащитният му
Н. е нанесъл удари на пострадалия Т., то това деяние не е престъпление от общ
характер, а е престъпление от частен характер. Пледира и алтернативно – ако подзащитният му бъде признат за виновен, то да му се наложи
наказание при условията на чл.55 от НК.
Защитникът на подсъдимия В. Б.С. - адв.Е.Т. също счита, че от обстоятелствената част на
обвинителния акт, който рамкира предмета на съдебното наказателно производство
не става ясно в какво се състои подпомагането /като форма на съучастие/ спрямо
сочените съучастници – съизвършители. Счита, че
изводите на прокуратурата не почиват на събраните и проверени доказателства и
доказателствени средства във връзка с въпроса, каква сума, от кого е искана, на
кого трябва да се предаде, във връзка с изясняване и на субективните признаци
на вменените на подсъдимите деяния. Счита също така, че липсва ясен отговор в
кой момент тримата подсъдими в това число и подзащитният
й С., са си разпределили ролите за участие в конкретния вид престъпление, а
именно „принуда”, тъй като следва да е налице общ умисъл от тримата подсъдими.
Коментира и безспорно установени обстоятелства, а именно, че подсъдимият С. и
пострадалият свидетел Т. се познават, че подзащитният
й е звънял по телефона на Т. и са се срещнали, както и повода за срещата, както
и срещата на пострадалия Т., свидетелката С. и тримата подсъдими в района на VІІІ-мо училище в гр.Перник. Счита, че само факта на
срещата не обосновава участието на подзащитния й в
инкриминираното деяние. Сочи още, че от показанията на пострадалия свидетел
следва извода, че подзащитгният й и подсъдим С. не е
вземал участие в каквито и да било заплахи,принуда и изнудване и не е
присъствал на релевантната и конкретна ситуация. Пледира, че безспорно е налице
медицинско свидетелство относно увреждането на здравословното състояние Т., по
своя характер лека телесна повреда, но подзащитният й
няма никаква съпричастност. И тъй като присъдата не може да почива на
предположения и липсва събран доказателствен материал обосноваващ обвинителната
теза,следва подзащитният й С. да бъде признат за
невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Защитникът на подсъдимия Ж.Г.Н. – адв.М. също
пледира за постановяване на съдебен акт с който Н. да бъде признат за невинен и
оправдан и то по двете предявени му обвинения. Излага довод, че пострадалият
свидетел Т. е могъл да се отклони и да не отиде на мястото, а при срещата между
подсъдимите и този пострадал свидетел ако е имало конфликт, то неговият
резултат се преследва по частен път /по дело от частен характер/. Във връзка с
повдигнатото спрямо Н. обвинение и по чл.339 ал.1 от НК,счита че следва да бъде
постановен оправдателен диспозитив, защото не е
изяснено обстоятелството дали откритите боеприпаси в дома на Н. са годни
боеприпаси по смисъла на закона.
Тримата подсъдими поддържат доводите на своите защитници,а двама от
тях-подсъдимите Т.Д.Н. и В.Б.С. дават обяснения в съдебното следствие.
Пернишкият районен съд, след като обсъди доказателствата по делото и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обвиняемите Т.Д.Н., В.Б.С. и Ж.Г.Н.
не са били осъждани към датата на деянията по чл. чл.213а ал.2 т.2 и т.4, вр. с ал.1 , вр. с чл. 20 ал.2 и
4 от НК и чл.339 ал.1, а обв. Ж.Г.Н. е бил осъден след деянията по НОХД
100/2010, споразумение на ОС-Перник, в сила от 08.04. 2010г, за престъпление по
чл.354а ал.2 изр.2-ро , пр.3, вр. чл.20 ал.2 от НК,
на „лишаване от свобода „ за срок от една година и единадесет месеца”, отложено
по чл.66 от НК за три години и глоба,поради което следва да се счита за
неосъждан към датата на инкриминираните спрямо него деяния.
На 01.09.2009г., на мобилния телефон на пострадалия
Т. се обадил неговия познат - подсъдимия С., известен му с прякор “Шурата”,
който му казал, че искал да се види с него за малко, да проведат разговор.
След като Т. се срещнал
със С., установил, че заедно с него е и свидетеля Д, познат на Тодоровс прякор “Фути”.
Двамата го откарали с управлявания от Д лек автомобил "Фолксваген
Голф" с рег. N0. С* в района на кино
"Кракра".
Там на място дошли иподсъдимите
Н. и Н., познати на Т. с прякорите съответно „Русия” и „Декстър”.
Последните поискали от пострадалия Т. да им предостави телефонен номер на негов
познат - свидетеля С.. Т. им заявил, че го няма
записан и след като обвиняемите не му повярвали, му взели телефона и се опитали
те сами да намерят търсения номер, отправяйки му закани от рода на " ...
не се ебавай с нас, ще ти се случи нещо ...".
Т. се обадил на свой познат, взел номера на свидетеля С. и го предоставил
наподсъдимите, след което си тръгнал и се прибрал у дома.
Подсъдимите и свидетелят
Д. отишли до свидетелят С. - на
работното му място - газостанция "Кристал", където провели среща с него и музаявили, че щели да му наложат глоба от 1000 лева, ако не започнел да си
купува марихуана от тях.
Свидетелят
С. признава,
че е употребявал марихуана, като твърди, че същата е закупувал от друго лице/свидетелят
Ю./.
Подсъдимите поискали
от С. да им предостави телефонен номер на свидетеля Ю., а С. им отговорил, че
не разполага с него.
Подсъдимите не му повярвали и
започват да му се заканват с думи от рода на : " ... ще те пребием, ще ти
запалим колата ...",като поискали от С. да отиде
заедно с тях, за да се видят с пострадалия Т..
С. отказва, тъй като е на работа и
казал наподсъдимите , че на газостанцията има камери и
всичко се записва.
Подсъдимите и свидетелят Д си тръгнали от газостанцията. С.
позвънил на мобилния телефон на пострадалия Т. и го попитал дали има нещо общо
със случая, като се разбират да се чуят пак по - късно.
Подсъдимите, чрез другия подсъдим- С. си определили нова
среща с пострадалия Т. - на кръстовището до металния мост на ул. "Отец
Паисий" в гр. Перник.
Имайки лошо предчуствие за тази среща, Т. се обадил на
един от последните набрани от него номера – неговата позната
- свидетелката С..
Тази свидетелка отишла на посоченото й от Т. място, на кръстовището до металния
мост на ул. "Отец Паисий" в гр. Перник, като при пристигането си там възприела пострадалия Т. с неговия автомобил - "Ауди", в
който седели той и подсъдимия С. ,както друг автомобил -"Фолксваген" - управляван от свидидетеля Д, в който
седели и с другите двама подсъдими /Н. и Н./.
По нареждане на подсъдимия С., пострадалия Т. потеглил с управляваният от него лек
автомобил "Ауди" след
"Фолксваген" – а по посока на района на "8 - мо"
училище.
По време пътуването С. няколко пъти се опитал с думи
да накара С. да слезе, но тя отказала,като същевременно
С. се представила за колежка
на Т..
Управляваният
от свидетеля Д "Фолксваген"
—навлязъл
в двора на училището, а Т. паркирал управляваният от
него автомобил пред двора.
След като всички влезли в двора на училището, подсъдимите
Н. и Н. започнали да заплашват пострадалия
Т., че ще му наложат глоба от 1000 лева, ако заедно с пострадалия С. не им
"наредят" някакво лице, казали му да си избере инструмент, с който да
го бият, заплашили го, “ че ще му отрежат ушите”, след което
двамата подсъдими- Н. и Н. казали на пострадалия Т., че му налагат
"глоба" от 200 лева, който той следва да им даде до дата 20.09.2009г,
като ако не го направи, го заплашили с
нанасянето на побой.
Посъдимия Н.
ударил два пъти пострадалия
Т. с метална тръба, която извадил от
колата, а подсъдимия
Н. го ударил с ръка.
В следствие тези удари двамата подсъдими причинили на пострадалия Т.
увреждания на здравословното му състояние,изразяващи
се в лек отток и палпаторна болезненост
в дясна ябълчна област, лек отток и кръвонасядане по лява мишница и лентовидно
кръвонасядане по ляво бедро, довели до причиняване на СТРАДАНИЕ, представляващо
лека телесна повреда, видно и от
заключението на съдебно -медицинска ескпертиза.
Свидетелката С. наблюдавала действията на подсъдимите, и им
предложила, ако им трябват пари, тя да им даде, само да не бият Т..
Подсъдимите изаявили, че от нея не
искат нищо.
След това подсъдимите и свидетелят Д си тръгнали, а след тях си тръгнали
и Т. и С..
Т. минал през газостанцията при неговия
познат - свидетелят С. и му разказва какво се
е случило в общи линии.
На следващия
ден Т. подал жалба в ОД на
МВР гр. Перник. По случая е проведена предварителна проверка от служители на
Сектор "БОП" при ОД на МВР гр. Перник, в
хода на която са установявани лица, снемани са им обяснения и са съставяни
полицейски протоколи за предупреждение.
На 26.03.2010г. са претърсвания и изземвания на адресите,
обитавани от подсъдимите и от свидетелят Д, като в едно от тях- обитаваното
от подсъдимия Н. ***, където е регистриран
настоящия му адрес, са намерени и иззети 20 бр. бойни патрони.
За
същите е назначена и изготвена балистична експертиза,
като заключението на експерта е, че същите са годни по предназначение
боеприпаси по смисъла на ЗКВВООБ.
От проведените на досъдебното производство разпознавания, пострадалия свидетел Я.Т. е разпознал:
-подсъдимият Ж.Г.Н., поставен под №
3, като лицето, което е посочено от него с прякор „Декстър”
в протокола му за разпит като свидетел.
- свидетелят Н. Д , поставен под № 4, като
лицето, което е посочено от него с прякор „Фути”
в протокола му за разпит като свидетел .
-подсъдимият Т.Д.Н., поставен под № 1, като
лицето, което е посочено от него с прякор „Русия” в протокола му за
разпит като свидетел.
-подсъдимият В.Б.С., поставен под № 2, като
лицето, което е посочено от него лице на име В. с прякор „Шурата” в протокола му за разпит като свидетел.
Изпълнителното деяние на осъщественото от подсъдимите Н.Н.
престъпление се изразява от обективна страна в отправянето на заплахи с
насилие- „че ще му бъде нанесен побой”, както и причиняването на лека телесна
повреда, с цел да принудят Я.В.Т. да поеме имуществено задължение – да им предаде
пари в размер на 200 лева, от субективна страна, при пряк умисъл като форма.
Изпълнителното деяние на осъщественото от подсъдимия С. престъпление се
изразява от обективна страна, в подпомагането на подсъдимия Н. и подсъдимия Н. в извършване на деянието-
чрез действия по осигуряване на присъствието на пострадалият свидетел Я. Т.- обадил му се по телефона, поканил го да
дойде, да се качи в автомобил, да разговаря с другите двама подсъдими,за да
могат извършителите да осъществят отправянето на заплахи, като целта и на
тримата е била една и съща – да бъде принуден пострадалия Т. да предаде исканата и конкретно определена
за предаване в срок до 20.09.2009г сума от 200 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява чрез
данните внесени в процеса чрез следните доказателствени средства и
доказателства: обясненията на подсъдимите Н. и С., преценявани и като доказателствени средства, и като средства за защита,
показанията на сочения за пострадал свидетел Я.В.Т., показанията на свидетеля В.Й.С.,
показанията на свидетеля Н.К. Д, показанията на свидетелката С. В.С.,
включително и показанията на тази свидетелка от протокол за разпит пред съдия
по ЧНД №170/2010г. по описа на РС – Перник – лист 90–92 от досъдебното
наказателно производство, показанията на свидетелят К.П.К., медицинско
свидетелство № 217/2009г. издадено от съдебен медик на пострадалия Я.В.Т.,
протоколи за разпознаване на лица лист
33, лист 36, лист 39, лист 42, лист 52, лист 56 от досъдебното производство,
съдебно- медицинска експертиза лист 84 и лист 85, протокол за претърсване и
изземване лист 113 и 114 относно изземване на боеприпаси, заключението по
извършената комплексна експертиза лист 123-125 от досъдебното производство,
справки за съдимост спрямо тримата подсъдими, характеристични данни по
отношение на подсъдимият Н./събрани в съдебното следствие/относно
обстоятелствата, че следва да се грижи за две малолетни деца.
След обсъждане на данните в процеса,внесени
чрез горепосочените доказателствени средства и
доказателства,преценявани в съвкупност и взаимна връзка ,съдът счита,че с
деянията си подсъдимите са осъществили следните наказателни състави,установени
,регламентирани в Особената част на НК:
Подсъдимият Т.Д.Н.- чл.213а ал.2 т.2 и т.4, вр.ал.1,
вр.чл.20, ал.2,от НК.
Подсъдимият Ж.Г.Н. - чл.213а,
ал.2, т.2 и т. 4, вр.ал.1, вр.чл.20,
ал.2, вр.чл.54 от НК, и чл.339 ал.1 от НК.
Подсъдимият В.Б.С.-
чл.213а, ал.2, т.2 и т.4, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.4,от НК.
При анализа на установената фактическа обстановка и с
оглед довода на защитата от правна страна, съдът намира следното:
Спецификата на деянието по чл.213а от НК по принцип не
предполага публично осъществяване на наказателния състав, поради което съвсем
логично е, че едно обвинение може да се обосновава в голяма степен на
твърденията /съответно показанията/ на пострадалото лице.
При обсъждане на доказателствените проблеми в
настоящето наказателно производство във връзка с най-вече вмененото деяние по
чл.213а от НК,първоначално,по основния състав, за съдебния състав е безспорно
най - вече обстоятелството, че на пострадалия Т. е причинена лека телесна
повреда.
На следващо място показанията на пострадалия Т., на
присъствалата на мястото на инцидента в района на VІІІ-мо
училище в гр. Перник свидетелка С., показанията на свидетелят Д, следва да се
преценяват в съвкупност и взаимна връзка заедно с обясненията на двама от
подсъдимите, а именно: Н. и С..
При което съдът
анализира освен заключението по съдебно - медицинската експертиза, но и
последователността от фактически действия на участниците в настоящият
наказателен процес както по място, така и по време със съответната роля на
тримата подсъдими, като форма на съучастие, а именно съучастие в съизвършителство по отношение на подсъдимите Н. и Н. и съучастие като помагач по отношение на
подсъдимия С., който умишлено е улеснил съизвършителите
Н. и Н., като е осигурил присъствието на пострадалия свидетел Т. на
инкриминирано място и към инкриминиран момент.
Изпълнителното деяние дори и по основния състав на
релевантния наказателен текст - деяние по чл.213а, ал.1 от НК предполага
негативно въздействие чрез психическо насилие върху волята на пострадалото лице
с мотивирано същото да поеме имуществено задължение. В конкретния случай заплахата
с насилие е насочена именно към пострадалият свидетел Т. да поеме определено
имуществено задължение.
Съдът счита, че според правната теория и съдебната
практика е утвърдено разбирането, че при съучастие под формата на съизвършителство когато е налице задружна дейност и общност
на умисъла дейците /в конкретния случай подсъдимите/ отговарят едновременно за
извършеното деяние независимо от отделния и различен принос за всеки от тях.
Това правно разбиране е валидно и при престъпления с усложнена конструкция,
каквото е инкриминираното деяние на подсъдимите в квалифицирания им състав, при
което при чл.213а, ал.2, т.2 от НК е налице поглъщане на признаците на друго
престъпление, а именно; престъпление против личността.
Съдът счита, че е неоснователна защитната теза по
отношение на съучастниците – съизвършители
Н. и Н., които само са били нанесли удари по тялото на пострадалия свидетел Т.,
при което и наличието на този вид лека телесна повреда предполага реализирането
на съответната наказателна отговорност с образуването на дела от частен
характер.
За да се осъществи съставът на престъплението по чл.213а
от НК, дейците следва да упражнят сила и/или заплашване с бъдещо неблагоприятно
събитие свързано с пострадалия или негов близък, за да се склони пострадалия
именно към определено поведение – да извърши, да пропусне или да претърпи нещо
против неговата воля. При което съдържанието на заплахата следва да бъде от
такова естество, че да може да мотивира този от когато извършителят очаква
определено разпоредително действие, поради което и съдът намира като съобразява
със всички обективирани действия на инкриминираната
дата в гр.Перник от страна на горепосочените обвиняеми и свидетели, в тяхната
последователност и взаимна връзка, включително и в чисто житейски, логичен
план, че обвинението спрямо тримата подсъдими е доказано по несъмнен
начин,поради което и намира доводите в противна насока на защитниците на тримата
подсъдими за неоснователни, с допълнителен мотив, че по отношение на
субективната страна на вменените на тримата подсъдими деяния /а и по
принцип/,следва да се съди и по установените данни характеризиращи и очертаващи
определени престъпни състави и от обективната им страна.
А във връзка с довода на адвокат М. по отношение на доказаността на
вмененото деяние на неговия подзащитен – подсъдимият Н.,
по чл.339 ал.1 от НК-тоест, че на инкриминираната дата и място в гр.Перник, е
държал боеприпаси – 20 броя бойни патрони, калибър 9х18 мм. без да има за това
надлежно разрешително, че това обвинение не е доказано, съдът го намира за
неоснователен, тъй като от заключението и на разпита на вещото лице в съдебното
следствие, а и от представената и приложена по досъдебно производство
№249/2009г. по описа на ОД на МВР – Перник комплексна експертиза /лист 123-125
от делото/ следва, че предоставените патрони – 20 броя бойни патрони калибър
9х18 мм./ПМ/ са годни за употреба по предназначение и се явяват боеприпаси по
смисъла на ЗКВВООБ, тъй като за да достигнат до това заключение двамата експерти
при НТЛ – ОД – МВР – Перник са провели експериментална стрелба която е протекла
нормално и без засечки и тези обстоятелства са формирали извода им за годността
на предоставените патрони, иззети от дома обитаван от подсъдимият Н..
При което съдът намира,че по отношение на
подсъдимите Т.Д.Н. и Ж.Г.Н. са налице правни основания за приемане
на осъществен основен състав/на първо място/на нормата на чл.213 а ал.1 от НК,т.е.с цел принуда по отношение на пострадалия свидетел Я.Т.,на
инкриминираната дата и място,да поеме имуществено задължение,като го заплашили
с насилие/нанасяне на побой/,действайки в съучастие,като съизвършители
помежду си,както и в съучастие с помагача-подсъдимия В.Б.С.,при което съдът констатира и две
квалифициращи обстоятелства:
-деянието е извършено от две или повече лица-чл.213 а
ал.2 т.4 от НК и
-деянието по ал.1 е придружено с причиняване на лека
телесна повреда на пострадалия свидетел Я.Т..
По отношение на подсъдимия С.-на инкриминираната дата и място в
гр.Перник ,в качеството на съучастник-помагач,със двамата други подсъдими- съизвършители, умишлено улеснил ги е улеснил да осъществят
вменените им наказателни състави,като е осигурил присъствието на пострадалия Т. на
инкриминираната дата и място,като без тази негова деятелност не биха се
осъществили наказателните състави на конкретните вменени деяния на неговите съучастници/които
са действали като съизвършители/.
Също така, по отношение на подсъдимия Ж.Г.Н. ,чрез бездействие е осъществен състава
на чл.339 ал.1 от НК,тъй като на инкриминираната дата/датата на откриването и
изземването им от органите на МВР-Перник/е държал боеприпаси -20бр.гореописани патрони,без да
има затова надлежно разрешително.
От субективна страна,тримата подсъдими са действали при
пряк умисъл като форма и вид на вината:съзнавали са обществено опасния характер
на деянието,предвиждали са настъпването на обществено опасните последици и са
ги искали.
Налице е и специалната цел на принудата спрямо
пострадалия Т.-да поеме определено имуществено задължение,мотивирането за което
е извършено чрез заплаха с насилие спрямо него/заплаха за нанасяне на побой/.
Причини за извършване на престъпленията,по отношение на
тримата подсъдими-незачитане на установения правов ред ,защитаващ, охраняващ
свободното волеизявление наличността,а за подсъдимия Н.-отделно и незачитане на
правния ред в страна,регламентиращ придобиването, съхраняванено
на боеприпаси,подробно регламентиран в
действащите към инкриминирания момент разпоредби на ЗКВВООБ
Смекчаващи отговорността
обстоятелства:
По отношение на подсъдимият Т.Д.Н. – същият е с чисто
съдебно минало.
По отношение на подсъдимия В.Б.С. – също е с чисто
съдебно минало.
По отношение на подсъдимият Ж.Г.Н. – към инкриминираните
дати на двете вменени деяния не е осъждан, следва да се грижи за две малолетни
деца според представените писмени доказателства, във връзка с определенията на
съдебния състав при изменяването му на мярката за
неотклонение и респективно нейното обжалване.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства:
По отношение на подсъдимият Т.Д.Н. и подсъдимият В.Б.С.,
съдът не констатира, като се съобразява с текста на чл.56 от НК,според който не
са смекчаващи и отегчаващи онези обстоятелства,които са взети предвид от закона
при определяне на съответното престъпление, а като отегчаващо обстоятелство
спрямо подсъдимият Ж.Г.Н. приема, че са му повдигнати две обвинения по различни
наказателни състави/едното –регламентирано в раздел Пети/изнудване/,второто-вид
общоопасно престъпление.
Съдът, като отчита обществената опасност на
деянието ,на дееца, личната и генерална превенции, целите на наказанието,
регламентирани в разпоредбата на чл.36 от НК, смекчаващото обстоятелство,определя
и налага на подсъдимия Т.Д.Н., на основание чл.213а
ал.2 т.2 и т.4, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.54 от НК, наказание “Лишаване от свобода”
за срок от
2/две/ години.
като
на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното наказание
за срок 4/четири/ години, считано от влизане
на присъдата в сила.
Съдът намира алтернативният довод на защитника на подсъдимия Н. относно евентуално
приложение на чл.55 от НК за неоснователен,тъй като не установява,констатира
нито изключително,нито многобройни смекчаващи обстоятелства,които
кумулативно да обосноват извод,че и най
лекото,предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.
Съдът, като отчита обществената опасност на деянието ,на дееца, личната и
генерална превенции, целите на наказанието, регламентирани в разпоредбата на
чл.36 от НК, смекчаващите и отегчаващо обстоятелства, при превес на първите, определя и налага на подсъдимия Ж.Г.Н. , на основание чл.213а, ал.2, т.2 и т. 4,
вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.54 от НК, наказаниеа “Лишаване
от свобода” за срок от
2/две/ години, а на основание чл.339, ал. 1, вр.чл.54 от НК наказание на “Лишаване от
свобода” за срок от 8/осем/
месеца.
Съдът счита,че са налице материално правните предпоставки,дефинирани в
разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК,според която,когато подсъдимият е извършил две отделни
престъпления,преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, след
като се определи наказанието за всяко отделно престъпление,следва да се наложи
най тежкото от тях,поради което съдът определя и налага едно общо най-тежко
наказание на подсъдимия Ж.Г.Н. за срок от 2/две/ години лишаване от свобода,
като на основание чл.24 от НК УВЕЛИЧАВА наложеното наказание с 4/четири/
месеца.
Същевременно съдебният състав счита,че са налице кумулативно дадените предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК,спрямо вид и размер на наложеното общо ,най-тежко
наказание,чисто съдебно минало,отнесемо съм датите на
вменените на подсъдимия Н. Две деяния,както и с оглед постигане на целите на
наказанието и поправяне на този подсъдим,не е необходимо ефективно
изтърпяване,поради което съдът постановява , основание чл.66 ал.1 от НК
отлагане изтърпяването на така
определеното общо най тежко наказание за срок от 5/пет/ години, считано от
влизане на присъдата в сила,който срок ще изиграе съответен ефект относно
личната превенция на този подсъдим.
Съдът, като отчита обществената
опасност на деянието ,на дееца, личната и генерална превенции, целите на
наказанието, регламентирани в разпоредбата на чл.36 от НК, смекчаващото обстоятелство, определя и налага на
подсъдимия В.Б.С., на основание чл.213а,
ал.2, т.2 и т.4, вр.ал.1, вр.чл.20,
ал.4, вр.чл.54 от НК, наказание на “Лишаване от
свобода” за срок от 2/две/ години, като на основание чл.66 ал.1 от НК постановява
отрагане на изтърпяването на наложеното наказание за
срок от 4/четири/ години, считано от влизане на присъдата в сила,тъй като за
приложение на този институт са налице всички кумулативно дадени
предпоставки-вид и размер на наложеното наказание,липсващи предходни
осъждания,както и за поправянето на този подсъдим и за постигане целите на
наказанието не е наложително ефективно изтърпяване.
Във връзка с изхода на делото и на основание
чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимите Т.Д.Н., Ж.Г.Н. и В.Б.С. , всеки
от тях следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР-Перник сумата от по
20.00/двадесет/лева по сметка на ОД на МВР-Перник, а Ж.Г.Н. и сумата от
150.00/сто и петдесет/ лева също по сметка на ОД на МВР-Перник, разноски за
вещи лица в досъдебното наказателно производство, а по сметка на Районен
съд-Перник всеки от тях сумата от по 13.34/тринадесет лева и 34 ст./, а
подсъдимият Ж.Г.Н. и сумата от 40/четиридесет/ лева разноски за вещи лица в
съдебното наказателно производство.
На основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК следва да бъде постановено ОТНЕМАНЕ в полза на държавата на веществените доказателства – 20бр. патрони
калибър 9х18мм, както и 1бр. жълто-зелена картонена кутийка с черна пластмасова
поставка.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива
си.
Председател :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА,
БМ