РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Смолян, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20225440100797 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „***“ АД, представлявано от **** и *** е предявил срещу Община Смолян,
представлявана от кмета *** установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410,
ал. 1, т. 3 КЗ, във вр. с чл. 50 ЗЗД за сумата от 702,48 лв., представляваща платено
застрахователно обезщетение и акцесорен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 44,39 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 20.02.2022 –
28.06.2022 г., начислена върху сумата от 185,81 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.06.2020 г. – датата на подаването на исковата молба до
окончателното заплащане на вземането – дължими по заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр.д. № 613/2022 по описа на СмРС. Претендира за деловодните разноски.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до
следното:
На 13.12.2019 г., в гр. Смолян, на ул. „***“ е настъпило ПТП с лек автомобил *** с
рег. № ***, собственост на А. Г. *** - *** при преминаване през неозначено препятствие на
пътното платно – дупка. Автомобилът е имал валидно сключена застраховка с ищеца с
период на действие 03.10.2019 – 02.10.2020 г. с уговорено покритие Пълно каско на
рисковете. Причинените на собственика на автомобила вреди били оценени от експерти на
ищеца, като е определено застрахователно обезщетение в размер на 687,48 лв., от която по
сметка на *** е заплатена като обезщетение получената сума след прихващане с дължимите,
но неплатени от застрахованото лице 36 лв. за дозастраховане, 350,28 лв. вноска по
разсрочена застрахователна премия, 7,68 лв. автомобилен асистанс и данък за МПС в размер
на 7,73 лв. Застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение. Ответникът е бил поканен с писмо, връчено с обратна разписка, да плати на
ищеца част от заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 185,81 лв., от които
170,81 лв. застрахователно обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски, но последният не
сторил това.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Оспорва иска
като недопустим. Оспорва пасивната легитимация на ответника. Съдът счита тези
възражения за неоснователни, тъй като същите засягат съществото на спора. Оспорва
исковете и като неоснователни. Ответникът твърди, че от страна на ищеца не се доказва
пасивната легитимация на ответника, тъй като не е ясно в коя част на улица *** е настъпило
1
процесното ПТП, респ., че в същия участък е имало препятствие. Твърди, че виновен за
настъпилото ПТП е водачът на увредения автомобил, тъй като се е движил с несъобразена
със състоянието на пътя скорост в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Не е бил съставени
протокол дали водачът на ПТП е управлявал автомобила след употреба на алкохол или
наркотични вещества. по делото липсват доказателства за валидно сключен между ищеца и
собственика на увредения автомобил застрахователен договор, а оценката на вредите е
подписана от трето лице - Никола Казалиев. Оспорва като нереални и силно завишени
вредите в претендирания размер. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани, респ. при условията н евентуалност да бъдат намалени до реалния размер на
вредите. Претендира за деловодните разноски. Прави възражение за прекомерност на
разноските на ищеца.
Не са налице обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
Ищецът не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, чрез
пълномощника адв. *** в писмени бележки счита исковете за основателни и доказани и
моли същите да бъдат уважени изцяло по изложените съображения.
Ответникът представляван от юр. *** – р.уп. счита исковете за неоснователни и моли
да бъдат отхвърлени изцяло по съображенията, изложени в отговора на ИМ, респ. моли
обезщетението да бъде редуцирано поради съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата на страните, установи от фактическа страна
следното:
По заявление на „***“ АД по чл. 410 ГПК от 28.06.2022 г. е образувано ч.гр.д. №
613/2022 г. по описа на Районен съд - Смолян, по което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 301/29.06.2022 г., с която е разпоредено
длъжникът Община Смолян, представлявана от кмета *** да заплати на кредитора „***“ АД
сумите: 702,48 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2022 г. до
изплащане на вземането и 44,39 лева – мораторна лихва за периода 22.02.2020 – 27.06.2022
г., както и съдебни разноски по делото – 25 лв. държавна такса и 360 лв. – адвокатско
възнаграждение. Поради постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за
ищеца е възникнал правният интерес от водене на настоящото дело за установяване на
вземането му срещу ответника. Исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл. 415,
ал. 4 ГПК на 17.08.2022 г.
Свидетелката А. Г. *** – *** е собственик на лек автомобил ***, рег. № ***,
придобит на 03.11.2014 г..
Автомобилът е преминал технически преглед на 02.12.2019 г., издадено му е
удостоверение за техническа годност и е подлежал на последващ преглед до 02.12.2020 г.
Застрахованата А. Г. *** – *** имала сключена валидна комбинирана застраховка
Автогрижа в ЗАД „***“ АД с период на валидност 03.10.2019 – 02.10.2020 г., полица №
0312190077018571, включваща застраховка „Каско на МПС“ за лек автомобил ***, рег. №
***, застраховка „Злополука на лица в превозни средства“ и застраховка „Автомобилен
асистанс за ***“.
На 13.12.2019 г. заявителят ***, съпруг на А. *** направил искане за оценка на вреди
по застраховката „Каско на МПС“ във връзка с настъпило застрахователно събитие на
13.12.2019 г. в 10,30 часа и нанесени материални щети – счупена предна лява пружина при
настъпилото ПТП при движение по ул. „***“ в гр. Смолян поради преминаване с предна
лява гума през дупка
Според опис – заключението за вреди на МПС от 13.12.2019 г. по щета *********
описаните вреди на посоченото МПС са повредени предна лява пружина, преден ляв
амортисьор и преден ляв тампон макферсон с посочен начин на възстановяване – подмяна.
За извършения калкулационен ремонт са определени разходи на обща стойност
687,48 лв. с ДДС, включващ резервни части, механична работа и разходи за ремонт.
С ликвидационен акт № 923425/02.10.2020 г. по образуваната ликвидационна
преписка е определено обезщетение по клаузата Пълно каско в размер на 170,81 лв., което е
изплатено на застрахованата *** с преводно нареждане от 08.01.2020 г.. С друг
ликвидационен акт № 927398/29.01.2020 г. е определено обезщетение по клаузата Пълно
каско в размер на 1,56 лв., за което е издаден мемориален ордер. С последващ
2
ликвидационен акт № 927399/29.01.2020 г. е определено обезщетение по клаузата Пълно
каско в размер на 6,12 лв., за което също е издаден мемориален ордер и с ликвидационен акт
№ 927400/29.01.2020 г. е определено обезщетение по клаузата Пълно каско в размер на
499,81 лв. и е нареден остатък за плащане в размер на 114,98 лв., преведено по сметка на
*** с преводно нареждане от 03.02.2020 г.
Ищецът е отправил регресна покана към Община Смолян като собственик на
общински път – улица „***“ в гр. Смолян с искане в 7-дневен срок от получаване на
поканата да му възстанови изплатеното обезщетение на собственика на автомобила в размер
на 185,81 лв., включващо 170,81 лв. – платено обезщетение и 15 лв. ликвидационни
разноски. Поканата е връчена на ответника на 12.02.2020 г.
От заключението по СТЕ се установява, че от техническа гледна точка, механизмът
на настъпване на процесното ПТП и имуществените вреди, нанесени на застрахования лек
автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, са в причинно-следствена връзка.
Увредените части и тяхната степен на увреждане по лекия автомобил са пружина - предна
лява, амортисьор - преден ляв и Тампон - „Макферсон“ - преден ляв – и трите за подмяна.
Касае се за лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.№***, компанован на шаси с
идент. №****, Двигател №*** с лява дирекция, дизелов мотор. Автомобилът е с дата на
първа регистрация, 20 Юли 2007 г, бил в статистическа експлоатация към 13 Декември 2019
г. около 12 години, 4 месеца и 23 дни. В предоставените материали и информация няма
данни за евентуално участие на автомобила в предходно ПТП и неотремонтиране от такова
събитие. Причинените щети по лекия автомобил - материали по средни пазарни цени като
нови, както и труда на извършения ремонт, възлизат на 721,20 лева. В този случай
ликвидационните разноски са в размер на 15 лева. От техническа гледна точка,
разположението на дупката е на място, което движейки се по улица „***“ не може да бъде
забелязана от разстояние. Ако въпросната дупка, по някакъв начин е обозначена или
обезопасена, то водачът нямаше да влезне в нея. Ако има нещо, което да я обезопаси или
сигнализира, то водачът би имал възможност да я заобиколи от дясно или ляво и не би се
стигнало до конкретната щета. Вземайки предвид всички документи, посочени в делото, се
заключава, че от минаването през въпросната дупка и пропадането на предна лява гума в
нея са всички причинени щети посочени в исковата молба. В съдебно заседание вещото
лице допълва, че дупката се намира на осевата линия на пътното платно и водачът не може
да я избегне спрямо паркираните в дясно автомобили.
В съдебно заседание е разпитана свидетелката ***, от чиито показания се установяват
подробности по инцидента. Свидетелката уточнява мястото на инцидента – ул. *** в посока
***, до фризьорския салон на ***, през светлата част на деня, когато влезнала в дупка и
чула, че нещо се счупило и се отстранила от пътното платно, извикала съпруга си. Не видяла
дупката, защото имало издадено място, но повредата била сериозна, имало счупена част. Не
е видяла пред дупката да има сигнализация.
Ответникът не представя доказателства за плащане на ищеца на посоченото
обезщетение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка Съдът направи следните
правни изводи:
Исковете са процесуално допустими, разгледани по същество са частично
основателни по следните съображения:
Първият спорен въпрос, на който следва да се даде отговор, е дали община Смолян е
пасивно легитимираният субект да отговаря по предявените искове. Безспорно се установи
по делото, че инцидентът на 13.12.2019 г. е настъпил в гр. Смолян, на ул. „***“ в посока от
*** за Смолян, в рамките на града. Собственик на улицата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2
ЗОС, вр. пар. 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА е общината, която съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС, следва да
я управлява с грижата на добрия стопанин. Съгласно разпоредбите на чл. 167, ал. 1, предл.
първо и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините,
контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните
съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за
препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на
ЗОС и ЗДвП на Община Смолян е вменено задължението да стопанисва и поддържа улиците
в града в интерес на населението, което включва и недопускането, съответно ремонтирането
на дупки по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на
които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна
3
гаранционно-обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата,
натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на
територията на съответното населено място.
Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/ 30.10.1975 г. разрешение, собственикът на
вещта отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на
вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл. 50 ЗЗД е в случаите на
невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите
на вещта свойства.
В случая безспорно се установи, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие, на ул. „***“ в посока на движение от кв. *** за кв. Смолян е
имало дупка на пътното платно. Действително дупката е била достатъчно дълбока и е
напълно възможно вредата да е настъпила в резултат от попадането на лявата предна гума
на автомобила в нея, в какъвто смисъл е и заключението от САТЕ и да е в причинно-
следствена връзка от това. Наличието на дупка на пътното платно, като резултат от
бездействието на длъжностните лица, на които Община Смолян е възложила изпълнението
на посочените задължения, при наличие на обективна възможност за обезопасяването , не е
достатъчно основание, за да бъде прието, че общината отговаря спрямо увреденото лице на
основание чл. 49 ЗЗД. Само в случай, че тази дупка е единствената пряка причина, поради
която са настъпили вредите, за общината възниква обективната гаранционно-обезщетителна
отговорност да ги репарира.
Улицата, на която е реализирано произшествието, се намира в населеното място и не
е част от републиканската пътна мрежа, а представлява улица в регулационния план на
града и като такава е публична собственост на Община Смолян. Именно ответникът е
задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи
съответната неравност - дупка с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на
участниците в движението, съобразно чл. 13 ЗДвП, както и да отстрани съответни
препятствия във възможно най-кратък срок, съгласно чл. 167, ал. 1 ЗДвП. Общината като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението. Установената дупка по пътното платно
представлява „препятствие на пътя“ по смисъла на § 6, т. 37 ЗДвП, тъй като нарушава
целостта на пътното покритие и създава опасност за движението, като се има предвид
големия размер и дълбочина на дупката и местоположението в средата на пътя.
Ответникът не ангажира доказателства, че е обезопасил дупката с нарочен пътен знак, който
да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си, с което не е
изпълнил задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е виновно и противоправно
бездействие на служителите на Община Смолян, натоварени със задължението да
сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават
безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените от процесното ПТП вреди.
Ответникът оспорва наличието на пpичиннo-cлeдcтвeнa вpъзкa мeждy твърдяното
произшествие и претендираните вреди. По аргумент от противното на разпоредбата на чл.
125, т. 5 ЗДвП не се налага задължително уведомяване на контролните органи за движенето
по пътищата, тъй като липсват данни автомобилът да не е бил в състояние да се придвижва
на собствен ход. Начинът на настъпилото ПТП се потвърждава от показанията на
свидетелката ***. Доказателство за настъпването на ПТП и на механизма му е искането за
оценка на вредите. Въз основа на него и на опис-заключението за вредите е изготвено и
заключението по САТЕ.
4
Както се установи от показанията на свид. *** дупката на пътното платно не е
била надлежно сигнализирана и обезопасена. От страна на ответника не се ангажират
каквито и да е доказателства за опровергаване на този извод.
Безспорно се установи наличието на причинно-следствена връзка относно
настъпилата вреда от попадането на автомобила в дупката. Обстоятелството, че вредите са
настъпили от попадането на автомобила в необезопасена дупка се установи от показанията
на свидетелката ***, както и от искането за оценка на вредите.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от застрахованата свид. *** - водач на автомобила към момента на
инцидента.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи фактът на
настъпилото ПТП и наличието на застрахователно правоотношение между ищцовото
дружество и увреденото лице.
Съгласно § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, „Пътнотранспортно произшествие“ е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. В случая настъпилото събитие е именно
пътнотранспортно произшествие по смисъла на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ С плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика
на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди
на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.
Съдът счита, че е настъпил застрахователният риск, носен от ищеца, като в
изпълнение на договорното си задължение същият е заплатил застрахователно обезщетение
в размер на 285,79 лв. на собственика на автомобила, поради което е налице основание за
възникване на регресното право в негова полза.
Предпоставки за възникване на правото на застрахователя да предяви иск срещу
причинителя на вредата са следните: сключен между застрахователя и увреденото лице
застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие; настъпило
застрахователно събитие; плащане от страна на застрахователя на застрахователно
обезщетение.
Предпоставките за основателността на иска в случая са налице, а именно, установи
се, че увреденият автомобил е бил застрахован по застраховка Каско от ищцовото
дружество, както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 170,81
лв. на собственика на автомобила – свид. *** с преводното нареждане от 08.01.2020 г. и в
размер на 114,98 лв. с преводното нареждане от 03.02.2020 г. При това положение се
доказва извършено плащане на обезщетение на застрахованото лице от застрахователя в
общ размер 285,79 лв. Освен това не се спори, че ликвидационните разноски, направени от
5
ищеца са в размер на 15 лв. При това положение искът за главницата е основателен до
размера от 300,79 лв. и следва да бъде уважен до този размер, като за разликата до пълния
претендиран размер от 702,48 лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан. Искът за
лихвата за забава е основателен в пълен размер, тъй като въпреки отправената покана
ответникът не е платил на ищеца изплатеното обезщетение в размер на 170,81 лв. и
разноските за ликвидационната щета в размер на 15 лв. и е изпаднал в забава, поради което
вдължи лихва за забава в претендирания период и размер.
Безспорно се установи наличието на причинно-следствена връзка относно
настъпилата вреда от попадането на автомобила в дупката. Обстоятелството, че вредите са
настъпили от попадането на автомобила в необезопасена дупка се установи от показанията
на свидетелката ***, както и от искането за оценка на вредите.
Съдът счита, че е настъпил застрахователния риск, носен от ищеца, като в
изпълнение на договорното си задължение същият е заплатил застрахователно обезщетение
в размер на 285,79 лв. на собственика на автомобила, поради което е налице основание за
възникване на регресното право в негова полза.
Неоснователно също е възражението на ответника, че не е конкретизирано
мястото, улицата, посоката на движение на автомобила. Видно от показанията на свид. ***
от описаното в искането за оценка на вредите, ПТП е настъпило на улица „*** в кв. *** в
посока на движение от кв. *** към кв. Смолян, пред фризьорския салон Влади.
Неоснователно е още възражението на ответника, че водачът на застрахования
автомобил е допринесъл за причиняване на щетите, тъй като е могъл и е бил длъжен да
съобрази поведението си с изискванията на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и да съобрази скоростта за
движение с конкретната обстановка и е могъл да заобиколи дупката или да премине над
нея. Видно от показанията на свид. ***, това е било невъзможно, тъй като същата се е
движила с управлявания от нея автомобил в нейната лента за движение и дупката е била на
осевата линия, но избягването й е било невъзможно поради паркирали автомобили от
дясната страна на автомобила по посока на движението му. Дали свидетелката е могла да
предвиди и заобиколи дупката е ирелевантно за настъпването на вредата.
Относно разноските:
И двете страни са заявили искане за присъждане на деловодните разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцовото дружество следва да бъдат
присъдени направените разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете.
Разноските на ищеца възлизат на 25 лв. за държавна такса, внесена в заповедното
производство и 435 лв. за внесена дължима държавна такса в настоящото производство,
както и заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 360
лв. и 360 лв. платено адвокатско възнаграждение в исковото производство; депозит в размер
на 160 лв. за вещо лице и 15 лв. за разноски за свидетел. Ответникът е заявил искане за
присъждане на деловодни разноски в размер на 240 лв., от които 200 лв. за юрисконсултско
възнаграждение и 40 лв. за депозит за вещо лице.
6
Съдът отчита обстоятелството, че дължимата държавна такса по двата предявени
иска в настоящото производство е 75 лв., а не неправилно внесената от ищеца държавна
такса в по-висок размер от 435 лв., както и отчита обстоятелството, че на свидетелката ***,
която е от града не са платени внесените разноски. В случай, че ищецът заяви искане за
връщане на надвнесената държавна такса и на внесените разноски за свидетел, същите могат
да му бъдат възстановени, но не и да бъдат възлагани на ответника.
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът
по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника,
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
С оглед изхода от делото, ще следва на ищеца да бъдат присъдени разноски за
исковото производство в общ размер на 274,99 лв., а в заповедното производство в размер
на 177,93 лв., пропорционално на уважената част от исковете. На ответника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 120,08 лв., пропорционално на отхвърлената част от
исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ,
във вр. с чл. 50 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на ***, със седалище и адрес на
управление гр. Смолян, бул. „***“ № 12, представлявана от кмета ***, че съществува
вземането на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***“
***, представлявано от **** и *** по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 301/29.06.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 613/2022 по описа на РС - Смолян, за
сумата от 300,79 лева, от която 285,79 лв., представляващи платено застрахователно
обезщетение по щета *********/13.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.06.2022 г. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането; 15 лева, представляващи ликвидационни разноски, както и 44,39
лева, представляващи мораторна лихва върху част от главницата от 185,81 лв. за периода
20.02.2022 – 28.06.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за
главницата В ЧАСТТА за разликата над уважения размер от 300,79 лева до пълния предявен
размер от 702,48 лева.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление гр. Смолян, бул. „***“ № 12,
представлявана от кмета *** на основание чл. 78 ал. 1 да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***“ ***, представлявано от **** и ***
7
сумата от 274,99 лева за направените деловодни разноски в исковото производство, както и
сумата от 177,93 лева за направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 613/2022 по описа на
РС - Смолян, пропорционално на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „***“ ***, представлявано от **** и *** на основание чл. 78 ал. 3 и ал. 8 ГПК да
заплати на ***, със седалище и адрес на управление гр. Смолян, бул. „***“ № 12,
представлявана от кмета *** сумата от 120,08 лева за направените разноски,
пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СмОС в двуседмичен
срок от връчването му.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. ***.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
8