Р
Е Ш Е Н И Е
№
486/21.7.2023г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.ПАЗАРДЖИК – ХІI-ти касационен състав, в открито съдебно заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВА ПЕЛОВА
МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на
прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Пелова к.а.н.д. № 477
по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), вр.
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на „БСБ ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК
*********, чрез адв. П., срещу Решение № 18 от 22.03.2023 г., постановено по НАХД № 352/2022
г. по описа на Районен съд – гр. Велинград, с което е потвърдено наказателно постановление
№ 376/04.03.2022 г., издадено от директора на ТД „Митница Пловдив“ при Агенция „Митници“ /НП/, с което за
нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 77, ал. 2 от ЗАДС и чл. 58, ал. 3 от ППЗАДС, на основание чл. 123а, ал.
2 от ЗАДС, на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 817 897,28 лв., и на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС е наложено административното
наказание „лишаване от право да упражнява дейност в обекта, където е установено
нарушението“ за срок от един месец.
В касационната жалба се навеждат доводи за необоснованост и
неправилност на въззивното решение, като постановено в
противоречие с материалния закон и
нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се искане постановеното от районния
съд решение да бъде отменено.
В съдебно заседание касаторът - редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – директора на Териториална дирекция „Митница Пловдив“
при Агенция „Митници“ оспорва жалбата чрез процесуалния си представител, счита обжалваното
решение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждането на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Пазарджик
счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, моли
същото да бъде оставено в сила.
Административен съд – гр. Пазарджик, ХII-ти касационен състав, като се
запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на
страните, обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.
Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ
на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в
съответствие с приложимите материално-правни норми. Не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила.
В производството пред въззивната инстанция е
установена следната фактическа обстановка:
„БСБ
ОЙЛ” ЕООД е лицензиран складодържател с издаден Лиценз № 568/20.09.2014
г. за управление на данъчен склад за складиране на акцизни стоки в гр.
Велинград, УПИ Х6404, кв. 84, Индустриална зона, Петролна база, с вписани в
лиценза идентификационен номер на лицензиран складодържател - BGNCA00393000 и
идентификационен номер на данъчния склад - BGNCA00393001.
Във
връзка с искане за извършване на проверка по делегация №
BG005800-PK43-ИДП4/12.07.2021г., служители на ТД
„Митница Пловдив“, отдел „Последващ контрол“ извършили
проверка за изпълнение на условията по лиценза. При проверката установили, че
на 13.10.2020 г. в Агенция „Митници“ е приета нова
банкова гаранция с № 000LG-S-002317/05.10.2020 г., в размер на 500 000 лв.,
издадена от „Първа инвестиционна банка“ АД, гр. София, обезпечаваща движението
и съхранението на акцизни стоки под режим на отложено плащане на акциз.
С
искане за представяне на документи и писмени обяснения от данъчнозадълженото
лице № В G003000-ВG005800-РК43- ИДП8/20.07.2021 г. била изискана справка по
данъчни периоди за размера на предоставеното обезпечение за осигуряване
заплащането на акциза, който може да възникне за стоките под режим отложено
плащане на акциз, по години, за периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2021 г.,
съгласно изискванията на чл. 58, ал. 3 от ППЗАДС. Изисканата справка не била
представена от „БСБ ОЙЛ” ЕООД, поради което такава била изготвена от
проверяващия екип. Във връзка с изпълнение разпоредбите на чл. 77, ал. 1 и ал.
2 и чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ЗАДС, проверяващите извършили сравнение на
определения по реда на чл. 58 от ППЗАДС размер на обезпечението, с реалните данни
за акцизните стоки за данъчния склад.
От
изготвената справка било устоновено, че за данъчен период 01 -
31.05.2021 г., лицензираният складодържател „БСБ ОЙЛ” ЕООД е нарушил
задължението си по чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, като е допуснал пълният размер
на акциза, който е възникнал или който би могъл да възникне при прилагане на
режим отложено плащане на акциз, да надвиши размера на предоставеното
обезпечение, като
предоставеното обезпечение по Лиценз № 568 за ДС с ИНДС BGNCA00393001 бил
нула лева.
Необходимото обезпечение за периода 01.05.2021
г. - 31.05.2021 г. бил
в размер на 408 948,64 лв., като надвишеният размер на обезпечението е в размер
на 408 948,64 лв.
Направена
била справка в модул „Финанси“ на Българската акцизна централизирана
информационна система (БАЦИС), при която се установило, че дължимият акциз в
размер на 393 330,72 лв., за данъчен период от 01.05.2021 г. до 31.05.2021 г.,
по подадена акцизна декларация с вх. № BG003000/01-02238/14.06.2021 г., не е
внесен в държавния бюджет от „БСБ ОЙЛ” ЕООД. За дължимата сума била информирана
НАП и било образувано изпълнително дело № *********/2021 г.
За
данъчни периоди м. март 2021 г. и м.
април 2021 г. от предоставеното обезпечение - банкова гаранция с №
000LG-S002317/05.10.2020 г., в размер на 500 000 лв., били усвоени суми за
погасяване на възникнали задължения за акциз и лихви по акцизни декларации с
вх. № BG003000/01-01390/12.04.2021 г. и вх. № BG003000/01-01861/14.05.2021 г.:
с платежно нареждане от 17.06.2021 г., в размер на 358 063,53 лв., било
погасено задължение за акциз в размер на 198 063,53 лв. по акцизна декларация №
BG003000/01-01390/12.04.2021г. и в размер на 160 000 лв. по акцизна декларация
№ BG003000/01-01861/14.05.2021г.; с
платежно нареждане от 17.06.2021г., в размер на 135 583,99 лв. било погасено
задължение за акциз по акцизна декларация № BG003000/01-01861/14.05.2021 г. в
размер на 135 583, 99 лв.; с платежно нареждане от 17.06.2021г. в размер на 4
893,53 лв. било погасено задължение за лихва по акцизна декларация №
BG003000/01-01861/14.05.2021г.; с платежно нареждане от 17.06.2021г. в размер
на 1 458,95 лв. било погасено задължение за лихва по акцизна декларация №
BG003000/01-01861/14.05.2021г. Платежните нареждания били отразени в
аналитичния регистър на „БСБ ОЙЛ” ЕООД, по
сметка 492/1 ПИБ - банкова гаранция, за периода от 01.06.2021 г. до 30.06.2021
г.
На
29.09.2021 г. управителят на „БСБ ОЙЛ” ЕООД бил поканен с писмо с рег. индекс
32-302022/23.09.2021 г. по описа на ТД
„Митница Пловдив“, да се яви на 26.10.2021 г., в 09:30 часа, лично или чрез
изрично упълномощено от него лице в ТД
„Митница Пловдив“, за даване на писмени обяснения, съставяне и връчване на акт
за установяване на административно нарушение. Управителят или упълномощено от
него лице, не се явили за даване на писмени обяснения, съставяне и връчване на
АУАН на указаната в поканата дата и място. Контролните органи приели, че
дружеството - жалбоподател е извършило нарушение по
чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 77, ал. 2 от ЗАДС и чл. 58, ал. 3
от ППЗАДС, за което бил съставен АУАН №
182/27.10.2021 г. при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Въз основа на така съставения
АУАН и след обсъждане на писмените възражения на
дружеството-жалбоподател било издадено обжалваното пред РС – гр. Велинград НП.
Първоинстанционния
съд не е допуснал твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е
обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния
закон.
При вярно установена фактическа обстановка,
контролирания съд е направил верни правни изводи. Касационната инстанция
споделя правните съображения, изложени в обжалваното решение, което намира за
правилно и законосъобразно.
Настоящия
съдебен състав намира, че от депозираните по делото гласни,
писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, се установява по безспорен и
категоричен начин описаната в акта,
респ. наказателното постановление фактическа обстановка. Посредством тези доказателствени
източници настоящия съдебен състав е на мнение, че е изяснен изцяло механизма
на допускане на процесното нарушение. В наказателното постановление достатъчно
ясно, точно и конкретно са описани фактическите положения, при които е
извършено нарушението – датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Също
така в наказателното постановление са посочени идентични с вписаните в акта за
установяване на административно нарушение факти и обстоятелства, срещу които
жалбоподателя се защитава и изразява несъгласие, посредством депозираната от
него жалба, послужила за образуване на първоинстанционното съдебно
производство. Не са налице противоречия в акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление, досежно обстоятелствената им част и
посочената правна квалификация заедно и поотделно.
Видно от данните по делото, банкова гаранция
№ 51-470/4582/08.09.2016г. е била задържана, тъй
като след прекратяване на лиценза на дружеството с Решение №
Р-313/32-230897/20.07.2021г. на Директора на Агенция Митници,
„БСБ ОЙЛ“ ЕООД
е имало задължения за неплатен акциз, т.е. не
са били налице основанията на чл. 81, ал. 4 ЗАДС за нейното освобождаване. Не може да се сподели настояването в касационната жалба, че районния съд
не е обсъдил всестранно доказателствата по делото и в частност тези, свързани с
горепосочената банкова гаранция. Излизат извън доказателствения обхват на
делото твърденията, относно неправомерното
й според касатора задържане от страна на АМ, доколкото в случай, че това е било
така пред него са стояли редица процесуални способи и възможности за защита срещу това според него
незаконо и нецелесъобразно действие на митническата администрация. Банкова
гаранция № 000LG-S002317/05.10.2020 г., издадена от „Първа инвестиционна банка“
АД, за срок до 05.10.2021 г., обезпечаваща движението и съхранението на акцизни
стоки под режим на отложено плащане на акциз, е
била изцяло усвоена в предходни данъчни периоди – м.
март и м. април 2021
г. Пълно обезпечение на акциза, който е
възникнал или който би могъл да възникне при прилагане на режима отложено
плащане на акциз в установения размер за процесния не е
предоставено и с издадената банкова гаранция № 51-470/4582/08.09.2016г. от „Инвестбанк“
АД. Видно от представените към нея
анекси и в частност Анекс № 5/16.04.2020г.
срокът на гаранцията е до 30.04.2021г., т.е. не може да послужи за обезпечение
на акциза за процесния период. Няма данни издадената
от „Инвестбанк“ АД
гаранция да е удължаван с последващ анекс, който да е представен и приет от
Агенция Митници, като се отчете и , че тя е била задържана след прекратяване лиценза на
дружеството-касатор поради налични задължения за
неплатен акциз.
При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и съставеното въз основа на него наказателно
постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Не са налице
пороци при съставяне на акта и наказателното постановление, доколкото всеки
един от тях съдържа всички изискуеми се по смисъла на чл.42 и чл.57 от ЗАНН
реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление са описани точно
и конкретно датата, мястото и обстоятелствата, при които са извършени
нарушенията. Съдът не констатира несъответствие между техните обстоятелствени
части – заедно и поотделно, те са в синхрон помежду си, липсва неправилна
правна квалификация на административните деяния, те са идентично изписани и в
двата коментирани акта. Проверявания съд е преценил цялостно и обективно
събраните по преписката доказателства, като правилно и законосъобразно,
съгласно депозираните по нея писмени такива е достигнал до извода, че е налице
осъществен състав на административно нарушение, доколкото данни в обратната
посока липсват.
Административнонаказателният процес е строго
нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага
съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната
норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност, но не и за целесъобразност. Общото понятие на административното нарушение е
дефинирано в чл. 6 от ЗАНН. В разпоредбите на чл. 28 и чл. 39, ал. 1
от ЗАНН законът си служи още с понятията „маловажни“ и „явно
маловажни“ нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията
по чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно
закона, като отграничи „маловажните“ случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН.
Когато деянието представлява „маловажен“ случай на административно нарушение, той следва да
приложи чл. 28 от ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган де факто освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност.
Изразът в закона “може“ не обуславя действие при „оперативна самостоятелност“, а означава
възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия
орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при
наличие на основанията по чл. 28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което
произтичат определени законови последици. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС преценката за “маловажност на
случая“ подлежи на съдебен контрол. Това задължава съда да провери налице ли са
предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажен случай, визирани
в чл. 28 от ЗАНН. Съгласно препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния
кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е
този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния
вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на
вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и
значимостта на конкретно увредените отношения. Съдът намира, че нарушението не
е по-малко общественоопасно спрямо други нарушения от същия вид, а същевременно
с оглед характера на засегнатите обществени отношения – бюджетната сфера, съдът
счита, че неговата обществена опасност е сравнително висока. В настоящия случай
извършеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност. В
подкрепа на изложеното следва да се отбележи, че чл. 53, ал.
2, т. 4 от ЗАДС предвижда, че лицензът за управление на данъчен
склад се отнема, ако обезпечението е престанало да бъде валидно. Т.е. наличието
на валидно обезпечение е предпоставка за упражняване на дейността по управление
на данъчен склад, поради което и законово са въведени стриктни изисквания във
връзка с осигуряването на такова.
Като допълнителен аргумент следва да се посочи и
разпоредбата на чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС, която дефинира маловажните случаи на
нарушения на чл. 126а от ЗАДС. Съгласно последната „маловажни
случаи по ал. 1 са тези, при които двойният размер на акциза за стоките -
предмет на нарушението, не надвишава 100 лв.“ Видно от размера на дължимото обезпечение и
по аргумент от чл.77, ал.2 от ЗАДС двойният размер на акциза в настоящия случай
многократно надвишава определения в чл. 126б, ал. 2 максимален размер,
квалифициращ нарушението като маловажен случай. Наложеното
наказание съгласно чл. 123, ал.2 от ЗАДС е в абсолютно определен от закона размер,
поради което не подлежи на ревизиране.
Обжалваното
решение е постановено въз основа на събраните доказателства, като първонстанционния
съд е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи с
допустимите от закона доказателства, дали е извършено нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено, както и законосъобразността на
наложеното административно наказание. При субсидиарното прилагане на НПК,
контролирания съд, е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, по който е осигурил обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото,
при съблюдаване на процесуалните правила относно събирането, проверката и
анализа на доказателствената съвкупност и не е допуснал процесуални нарушения.
При изяснена от
обективна и субективна страна фактическа
обстановка, правилно контролирания съд е установил наличието на процесното нарушение,
което е санкционирано законосъобразно и
доколкото предвиденото административно
наказание е в абсолютно определен от закона размер, не подлежи на коригиране.
Касационния съд
се солидаризира изцяло с правните аргументи на РС – гр. Велинград, както и с
тези, относно липсата на основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
поради което и на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК не намира за
нужно да ги повтаря.
По изложените
доводи настоящият касационен състав приема, че първостепенният съд е постановил
валидно, допустимо и правилно решение, в съответствие с материалния закон и без
да е допуснато съществено нарушение на процесуалните норми, което да съставлява
отменително основание.
Предвид изложеното
и като взе предвид, че при цялостната служебна проверка на постановеното от РС
– гр. Велинград решение, съдът не констатира необоснованост, непълнота на
доказателствата или съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи
отмяна на решението, настоящата съдебна инстанция намери, че същото следва да
бъде оставено в сила.
Предвид изхода на
делото, и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в общ размер от 200 лв. (по 100 лева за всяка инстанция), определен
съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, като се
отчете, че казуса не се отличава с фактическа и правна сложност.
Така мотивиран и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХII-ти
касационен с
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 18 от 22.03.2023 г., постановено по НАХД № 352/2022 г., по описа на
Районен съд - гр. Велинград.
ОСЪЖДА „БСБ ОЙЛ“
ЕООД – гр. София, ЕИК *********, да заплати на Териториална дирекция Митница –
Пловдив към Агенция „Митници“, направените по делото разноски в размер на 200
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/