№ 1089
гр. Благоевград, 10.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500876 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.418, ал.4 във вр.
с чл.278 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по частна жалба, подадена от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „О.“, ул.“М.“
№19, чрез юрк. Р. М., против Разпореждане №572 от 25.07.2022 г.,
постановено по ч.гр.д.№988/2022 г. по описа на РС – гр. Петрич.
С оспорвания акт на първата инстанция е ОТХВЪРЛЕНО заявление с вх.
№ 4353/18.07.2022 г., подадено от „Банка ДСК” ЕАД, със седалище в гр.
София, ЕИК *******, с което се иска по реда на чл.417, т.2 ГПК да бъде
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу В. И.
Г., с настоящ адрес в гр. Петрич, ЕГН **********, за заплащането на
следните суми: 947,47 лв. - дължима главница по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
13.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2022 г. до
погасяването; 163, 21 лв. - договорна (възнаградителна) лихва по кредита,
дължима за периода от 11.08.2021 г. до 29.06.2022 г.; 3,95 лв. - законна
лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 30.06.2022 г. до
15.07.2022 г.; 75 лв. - дължими такси по кредита; съдебни разноски,
включващи заплатена държавна такса по делото (25 лв.) и юрисконсултско
възнаграждение, което да бъде определено от съда, на основание чл. 78, ал. 8
1
ГПК във вр. с чл. 26, предл. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Жалбоподателят излага подробни съображения, че разпореждането на
първата съдебна инстанция е незаконосъобразно, предвид на които се
претендира за неговата отмяна и вместо него постановяване издаването на
заповед за незабавно изпълнение за сумите, предмет на заявлението.
В съответствие с разпоредбата на чл.418, ал.4 ГПК не е осъществена от
районната инстанция процедура по връчване на препис от частната жалба.
Благоевградският окръжен съд, като съобрази материалите по
делото, становището на частния жалбоподател и приложимия към казуса
закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по
чл.275, ал.1 от ГПК, от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за
която съдебният акт е неблагоприятен, срещу подлежащ на обжалване по арг.
от чл.418, ал.4 от ГПК съдебен акт. Същата е и редовна, понеже отговаря на
изискванията за редовност, формулирани в разпоредбите на чл.275, ал.2 във
вр. с чл.260 и чл.261 от ГПК. Ето защо следва да се разгледа по същество.
Проверяваният съдебен акт е допустим, поради което не се налага
обезсилването му по реда на чл.278, ал.4 във вр. с чл.270, ал.1 от ГПК.
Обжалваният съдебен акт е и валиден. Постановен е в необходимата писмена
форма и е подписан от съдията, разгледал делото. Разглеждането на
заявлението е освен родово (по арг. от чл.411, ал.1 от ГПК) и местно
подсъдно на РС-Петрич. Актът е постановен от едноличен съдебен състав,
съгласно правилата на ГПК. От мотивите ведно с диспозитива на съдебния
акт безпротиворечиво личи волята на решаващия състав защо счита, че
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
следва да бъде отхвърлено.
Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.
Атакуваното разпореждане е законосъобразно. Аргументи:
Заповедното производство е било образувано въз основа на заявление с
вх.№4353/18.07.2022 г. , подадено от „Банка ДСК” ЕАД, със седалище в гр.
София, ЕИК *******, с което се иска по реда на чл.417, т.2 ГПК да бъде
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу В. И.
2
Г., с настоящ адрес в гр. Петрич, ЕГН **********, за заплащането на
следните суми: 947,47 лв. - дължима главница по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
13.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2022 г. до
погасяването; 163, 21 лв. - договорна (възнаградителна) лихва по кредита,
дължима за периода от 11.08.2021 г. до 29.06.2022 г.; 3,95 лв. - законна
лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 30.06.2022 г. до
15.07.2022 г.; 75 лв. - дължими такси по кредита; съдебни разноски,
включващи заплатена държавна такса по делото (25 лв.) и юрисконсултско
възнаграждение, което да бъде определено от съда, на основание чл. 78, ал. 8
ГПК във вр. с чл. 26, предл. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Към заявлението са приложени документи, относими към хипотезата на
чл.417, т.2 ГПК.
На база подаденото заявление и приложенията към него, решаващият
първоинстанционен съдебен състав, е приел, че не са налице основанията за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист. На
първо място, според районния съд, извлечението от счетоводните книги на
банката заявител в случая не съдържало никаква информация досежно
усвояването на кредитния лимит от страна на кредитополучателя
(картодържателя). В него въобще отсъствали данни за ползваните от
длъжника суми и за времето на ползването (кога и колко парични средства са
били ползвани посредством кредитната карта), което имало пряко отношение
към преценката дали вземанията на заявителя съществуват в претендирания
размер и дали са изискуеми. На следващо място, посочва се от първата
инстанция, че в случая има противоречие между извлечението и кредитния
договор, от една страна, и погасителния план – от друга, относно падежната
дата, на която кредитополучателят следва да погасява задълженията си. В
тази връзка се посочва, че както в извлечението, така и в чл. 1, ал. 5 от
договора за кредит било посочено, че месечната падежна дата е 10-то число
на месеца, а в погасителния план били предвидени единствено вноски, чийто
падеж настъпва на 13-то число на съответния месец. На следващо място,
районният съд е посочил, че неплатените вноски по извлечението от
счетоводните книги, които според заявителя обуславяли правото му да обяви
3
кредита за предсрочно изискуем, не кореспондирали нито по падеж, нито по
размер с вноските, разписани в погасителния план. В тази връзка се посочва,
че в извлечението било отразено, че до датата на предсрочната изискуемост
не са били погасени следните 6 вноски: 10.09.2021 г. - 30 лв.; 10.10.2021 г. - 60
лв.; 10.11.2021 г. - 90 лв., 10.12.2021 г. - 120 лв., 10.01.2022 г. - 150 лв., и
10.02.2022 г. - 157,53 лв. В погасителния план обаче изцяло отсъствали
вноски с такива размери и падежни дати. Районният съд е посочил, че
очертаните непълноти и противоречия в доказателствата, ангажирани от
заявителя, не могат да се приемат за несъществени, тъй като е очевидно, че те
имат пряко отношение към въпроса налице ли е по смисъла на чл. 418 ГПК
надлежно удостоверяване на изискуемо вземане към длъжника. С оглед
горните съображения районният съд е отхвърлил подаденото заявление по чл.
417 ГПК.
Разпореждането е правилно.
Въззивният съд споделя мотивите на първата съдебна инстанция за
отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК. Съдът намира за излишно да преповтаря мотивите на първата
инстанция, предвид което на основание чл.272 от ГПК ПРЕПРАЩА към
мотивите на районния съд. Следва да се добавят обаче и с оглед възраженията
в частната жалба и следните съображения:
Налице е постоянна практика на ВКС, съгласно която извлечението от
счетоводните книги, въз основа на което кредиторът – банка претендира
своето вземане пред длъжника следва да съдържа достатъчна информация за
вземането – данни за длъжника и кредитора, за договора за банков кредит,
пораждащ вземането (размера на разрешения и усвоения кредит, крайния срок
за погасяване), за дължимия размер на кредита – главница и лихви, респ. за
непогасения остатък от него, за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита съгласно уговореното в договора за кредит, причината за
предсрочната изискуемост, като в хипотезата на непогасени вноски следва да
е посочено кои вноски, в какъв размер и при какъв падеж не са погасени.
Отразените данни в извлечението от счетоводните книги следва да се
преценява във връзка с твърдението кога са спрели плащанията, кои вноски
не са платени и с представените от заявителя договор за банков кредит и
доказателства за уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната
4
изискуемост. В този смисъл вж. напр. следната практиката на ВКС –
определение № 461/28.06.2010 г. по ч.т.д.№272/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
определение № 697/19.11.2009г. по ч.т.д.№ 618/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
определение № 264/07.05.2009г. по ч. т. д. №210/2009г. на ВКС, ТК, І т. о.,
определение №231/23.02.2010 г. по ч.т.д.№ 115/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
определение №693/16.11.2009г. по ч. т. д. № 731/2009г. на ВКС, ТК, ІI т. о.,
определение №118/24.02.2009г. по ч. т. д.№25/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
определение № 364/26.04.2011г. по ч.т.д.№117/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
определение № 545/11.07.2011г. по ч. т.д.№373/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./.
В извлечението от счетоводните книги, представено от заявителя
„БАНКА ДСК“ ЕАД, както законосъобразно е констатирано от районния съд,
не се съдържа никаква информация досежно усвояването на кредитния лимит
от страна на кредитополучателя /картодържателя, като в него липсват каквито
и да е данни за ползваните от длъжника суми, както и за времето на
ползването им – кога и колко парични средства са ползвани посредством
кредитната карта. Ето защо, извлечението от счетоводните книги не е редовно
от външна страна, което е и основание за отхвърляне на заявлението.
Споделят се, също така, и изводите на районния съд за съществуващо
противоречие между извлечението и кредитния договор, от една страна, и
погасителния план, от друга, относно падежната дата, на която
кредитополучателят следва да погасява задълженията си. Така, в
извлечението от счетоводните книги и в кредитния договор (чл.1, ал. 5) е
посочено, че месечната падежна дата е 10-то число от месеца, а в
погасителния план са предвидени единствено вноски, чийто падеж настъпва
на 13-то число от съответния месец. Отделно от това, в извлечението е
посочено, че неплатените от длъжника вноски, дали основание за обявяване
на предсрочната изискуемост, са 6 на брой и са следните: 10.09.2021 г. - 30
лв.; 10.10.2021 г. - 60 лв.; 10.11.2021 г. - 90 лв., 10.12.2021 г. - 120 лв.,
10.01.2022 г. - 150 лв., и 10.02.2022 г. - 157,53 лв. В погасителния план обаче
изцяло отсъстват вноски с такива размери и падежни дати.
Изложените по-горе нередовности на заявлението правят същото
нередовно от външна страна по смисъла на чл.418, ал.2 ГПК, което от своя
страна обуславя отхвърлянето му. Ето защо, като е отхвърлил подаденото
заявление, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който
5
следва да се потвърди, а изложените в частната жалба съображения в
обратната насока се явяват неоснователни.
Настоящото определение се явява окончателно по арг. от т.8 от
Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Водим от гореизложеното, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №572 от 25.07.2022 г., постановено по
ч.гр.д.№988/2022 г. по описа на РС – гр. Петрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6