№ 103
гр. Видин, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20251320200217 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Л. П. А.,
ЕГН: **********, с адрес: с. Г., ул. „Г.Д.“ № 2 против Наказателно
постановление № 59/28.01.2025 г. на Директор на РДГ - Берковица, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.266,
ал. 1 от ЗГ - „глоба“ в размер 500 лв. за извършено нарушение по чл. 213, ал.
1, т. 2 от ЗГ.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, явява се лично.
По същество моли съда да отмени издаденото наказателно постановление
като незаконосъобразно. Твърди, че не е извършвал нарушение на Закона за
горите, а единствено е извършил дейности по разчистване в собствения си
двор.
Процесуалният представител на ответната страна, редовно призована, не
се явява в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 23.10.2024 г. на територията на РДГ – Берковица, в с. Г., на ул. „Г.Д.“
№ 2, в имот, обитаван и собственост на жалбоподателя, служители на ТП
ДГС – Видин възприели, че същият съхранявал 6 пр. куб. метра дървесина -
дърва за огрев от дървесен вид „слива“ и 3 пр. куб метра дървесина – дърва за
огрев от дървесен вид „орех“, за които жалбоподателят не представил
документ,доказващ законния произход на дървесината.
За случая била образувана прокурорска преписка №739/2024, като
резултатът бил докладван в РП-Видин. С постановление от 18.11.2024 г.
наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено
престъпление по чл. 235 НК, поради което и отказал да образува досъдебно
1
производство.
Въз основа на постановлението на РП - Видин на 18.11.2024 г. било
издадено и атакуваното НП, в което на жалбоподателя на основание чл. 266,
ал. 1 от ЗГ била наложена „глоба“ в размер на 500 лева за възприетото като
нарушение на чл. 213,ал. 1, т.2 от ЗГ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства –постановление за отказа да се
образува ДП от 18.11.2024 г.,констативен протокол № 006701 от 23.10.2024 г.;
преписка № 17896ЗМ -739/2024 г. по описа на Ру – Видин и гласни такива –
разпит на М. З. М. – горски стражар при СЗДП ТП ДГС - Видин. Показанията
на свидетеля следва да бъдат кредитирани като последователни и логични,
като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е
намирал в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от
твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в
достоверността на показания му.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК,
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП/, при наличие на
правен интерес. Деянието, за което е издадено наказателното постановление, е
извършено на територията с. Г., община Брегово, област Видин, при което
положение териториалната компетентност принадлежи на Видински районен
съд, който е родово компетентен по смисъла на чл.59, ал. 1 ЗАНН. Процесното
НП е издадено от компетентен орган и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Същото
съдържа формалните реквизити, предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Посочена е нарушената материалноправна норма, като наказанието
за нарушението е индивидуализирано. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че към 23.10.2024 г. жалбоподателя е съхранявал в
дома си дървесина от вида и в количествата, посочени в НП. От събраните по
делото доказателства обаче не се доказа това деяние да покрива фактическия
състав на нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ.
Посочената разпоредба вменява забрана за покупко-продажбата и други
разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването,
придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, непридружена
с превозен билет;
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за горите: “този закон
урежда обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и
2
ползването на горските територии в Република България, с цел гарантиране на
многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми.“
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗГ: „разпоредбите на този закон
не се прилагат за: 1. паркове и градини в урбанизирани територии; 2. горите и
земите в националните паркове и в резерватите; 3. дървета от горскодървесни
видове в земеделски територии, когато не притежават характеристиките на
гора по ал. 1; 4. площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на
републиканските, местните и железните пътища.“
Жалбоподателят, върху който лежи тежестта на доказване в
производствата от административно-наказателен характер ангажира
доказателства в настоящото производство, които установяват по безспорен и
категоричен начин, че процесната дървесина не е била добита от горския
фонд, а от двор, негова лична собственост. В тази връзка са представени:
копие на договор за покупко-продажба на недвижим имот № 1, кв. 78 по плана
на стопански двор, копие на приемо-предавателен протокол за закупуване на
стопанска сграда, копие на постановление за възлагане на недвижим имот №
1681/2001/093740/11.02.2005г.
От показанията на свидетеля М. се установява, че случаят е изследван
при извършената проверка и служителите на ТП ДГС – Видин са били
уведомени, че дървесината е добита от частен имот.
На следващо място, в показанията си свидетеля М. потвърждава, че
липсват признаците на извършено нарушение .
При това положение и въпреки, че дървесината не е била придружена с
превозен билет, то очевидно деянието на жалбоподателя по нейното
съхранение не осъществява състава на нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ,
тъй като същата не е добита от горския фонд, нито пък е добита при условията
на Закона за опазване на селскостопанското имущество.
Наред с това, видно от разпоредбите на чл. 211, 211а от ЗГ за
собствениците на частни имоти няма въведено задължение, респективно не е
предвидена възможност за издаване на превозен билет.
Описаното навежда на безусловен и категоричен извод за
незаконосъобразност на процесното НП, като същото е издадено в нарушение
на материалния закон.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 59/28.01.2025 г. на Директор
на РДГ - Берковица, с което Л. П. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с.
Г., ул. „Г.Д.“ № 2 е наложено административно наказание на основание
чл.266, ал. 1 от ЗГ - „глоба“ в размер 500 лв. за извършено нарушение по чл.
213, ал. 1, т. 2 от ЗГ.
3
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК в 14 дневен
срок от съобщението му пред Административен съд гр. Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4