Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 09,04,2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в публично съдебно заседание на дванадесети март две
хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д. №1722 по описа на съда за 2020
година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред
РС Плевен е постъпила искова молба от ***, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК ***, представлявано от *** против К.Г.Г., **********,***. В молбата се
твърди, че на 30,10,2015 г. в гр.Плевен, при управление на л.а.***, собственост
на ***, ответника реализира ПТП при неспазване на правилата за движение, с ***,
собственост на ***, управляван от ***, като му нанася имуществени вреди. Твърди
се, че към датата на МПС автомобилът, управляван от ответника, не е имал
сключена задължителна застраховка ГО. Сочи се, че за ПТП е съставен протокол за
ПТП №1546880/30,10,2015 г. сочи се, че на основание сключен договор за
застраховка „каско“ за л.а. ***, валидна до 03,06,2016 г., собственикът на
увреденото МПС е подал уведомление в ***, където е образувана щета
№0014-1261-15-452243, извършен е оглед и е определено обезщетение в размер на
473,54 лева, преведено на 11,12,2015 г. на сервиза, извършил ремонта, като са
начислени и 10,00 лева ликвидационни разноски. Твърди се, че съгласно чл.213,
ал.1 от КЗ /отм./, след изплащане на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
и има право на регресен иск, като се сочи, че липсата на сключена валидна
застраховка ГО за МПС, с което е причинено ПТП, е от значение за предявяване на
регресния иск пряко срещу деликвента. Сочи се, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, било образувано ч.гр.д.№7356/2019 г. на ПлРС
и издадена такава заповед, срещу която ответникът възразил в срока по чл.414 от ГПК. В заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответника,
че същият дължи на ищеца сумата от 483,54 лева главница и 147,20 лева лихва за
забава за периода 11,11,2016 г. – 11,11,2016 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното
изплащане на сумата. Ищеца претендира и направените деловодни разноски в
заповедното и исковото производство. В с.з. ищецът не изпраща представител.
В
срока по чл.131 от ГПК, ответникът, чрез назначеният му особен представител – адв.С.М.
от ПАК, депозира писмен отговор, в който оспорва предявеният иск като
неоснователен и недоказан. Сочи се, че не са налице данни, че ответникът е
виновен за ПТП, както и че ответника е уведомен за регреса. В с.з. особеният
представител на ответника сочи, че САТЕ не следва да бъде вземана в предвид,
тъй като се копира написаното от ищеца, няма и заснемания на увредения
автомобил. Твърди се, че въпреки издаденото НП стои въпросът за съ-вината на
другия водач. Сочи се, че не става ясно защо са боядисани целите при положение
че имало съвсем леко одраскване. Направено е искане за определяне на
допълнителен депозит с оглед обстоятелството, че са проведени четири съдебни
заседания.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК
вр.чл.213, ал.1 от КЗ. Налице е спор между страните относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. №7356/2019 г. по описа на ПлРС. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена
въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Видно от приложеното ч.гр.д.№7356/2019 г. по описа на РС
Плевен е, че ищеца е депозирал на 14,11,2019 г. заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от 483,54 лева
главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №0014-1261-15-452243
и 147,20 лева лихва за забава за периода 11,11,2016 г. – 11,11,2019 г. За
претендираното вземане е издадена заповед за изпълнение №4134 от 15,11,2019 г. Поради
връчване на издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с Разпореждане на
съда от 30,01,2020 г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си.
Видно
от приложения В ОРИГИНАЛ /на л.65 от делото/ протокол за ПТП с бланков №1546880/30,10,2015
г. е, че на 30,10,2015 г. в гр.Плевен, на кръстовището на ***, ответникът, като
водач на л.а. ***, преминава през нерегулирано кръстовище като не пропуска
правилно движещото се от дясната му МПС /***, собственост на ***/ и го удря,
причинявайки ПТП с материални щети. Протоколът е подписан без възражения от
ответника, като е отразено и обстоятелството, че за управлявания от ответника
лек автомобил няма сключена застраховка
***, тъй като
договора е анулиран.
От представената справка за проверка за сключена
застраховка ГО се установява, че ***към дата 30,10,2015 г. няма активна
застраховка ГО.
По делото е приложена застрахователна полица с №***, от която е видно,
че за ***, на 04,06,2015 г. е сключен валиден застрахователен договор със ***“ на МПС, със срок
на покритие от 04,06,2015 г. до 03,06,2016 г. Следователно, същият е действал към 30,10,2015 г., когато е реализирано ПТП.
По искане на лицето, управлявало увредения автомобил – ***, е била образувана преписка по щета №0014-1261-15-452243. На лекия
автомобил е бил извършен оглед
и изготвен опис на щетите.
С възлагателно
писмо от 03,11,2015 г. ищецът е
възложил на ***, с което е имал сключен договор за автосервизни
услуги, да извърши ремонт на увредения автомобил.
Довереният сервиз е направил калкулация по щетата и
е определил стойността на ремонта на 473,54 лева. На 17,11,2015 г. автомобилът е бил ремонтиран и предаден на ***. На
18,11,2015 г.
*** е издало данъчна фактура на *** за
горната сума, представляваща стойността на консумативи – боя и материали, и
труд – тониране на боя, боядисване и механична работа. С
преводно нареждане от 11,12,2015 г. ищцовото дружество е изплатило на доверения
сервиз сумата по процесната щета.
На 12,01,2016
г. ответника е получил изпратената му по ***регресна покана.
От изисканата справка от ***се установява, че
към дата 30,10,2015 г. л.а. *** с ДК № *** няма валидна застраховка ГО.
От представената в цялост адм.нак.преписка,
образувана възоснова на протокол за ПТП с бл.№1546880 се установява, че е
ангажирана адм.наказателната отговорност на ответника, като на същия е съставен
АУАН №4697/30,10,2015 г., а в последствие е издадено и НП №
15-0938-004697/10,11,2015 г., връчено на ответника на 22,05,2018 г.
От заключението на ВЛ по САТЕ се установява
механизма на ПТП, настъпило поради неспазване на правилата за движение от
ответника. Установени са причинените вреди, като същите са остойностени на
473,54 лева. ВЛ сочи, че водачът на л.а. *** е имал техническа възможност да
предотврати ПТП като пропусне л.а.*** да
напусне кръстовището и след това да навлезе на платното на ***. ВЛ изрично
сочи, че дясностоящия автомобил *** е бил с предимство.
Предвид горното, следва да се приеме, че деянието
на ответника, неговата противоправност, както и причинените щети, са установени
по несъмнен начин в хода на настоящото производство.
При така установеното от фактическа страна, Съдът
намира следното от правна:
Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, която следва да намери приложение в случая, тъй като по делото
безпорно се установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП за управлявания от ответника лек автомобил не е имало
сключена валидна застраховка ***, с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Правото на застрахователя да ги
иска от третото лице, причинило вреди, след плащане на застрахования, е
регресно, а встъпването във всички права, които застрахованият има срещу
третото лице – суброгационно.
В хода на производството по иск по чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ следва да бъде установено наличието на
валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на
застрахователно обезщетение от страна на втория в полза на първия, в изпълнение
на задълженията му по застрахователния договор. От друга страна, следва да
бъдат доказани елементите от фактическия състав на деликта: противоправно
поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, която се
предполага до доказване на противното – съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД. Това е така, тъй като застрахователят встъпва в онези права, които
обезщетеният от него пострадал има срещу делинквента. А пострадалият има права
по отношение на увредителя, само ако са осъществени елементите от фактическия
състав на деликта.Съдът намира, че в хода на настоящото производство се
установиха предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на
причинителя на щетата. По безспорен начин се установи, че ответникът е виновен
за увреждането на застрахования ***, собственост на ***,
управляван от ***, при ПТП на 30,10,2015 г., поради непропускане на движещ се от дясната му страна и приближаващ автомобил, и в резултат на противоправното си
поведение е причинил имуществени вреди в размер на 473,54 лева на неговия собственик. Последният е имал валидна застраховка ”Каско“ на МПС
в ***, което го е обезщетило за причинените от делинквента вреди, заплащайки
цената за ремонта на извършилия го доверен сервиз. Ето защо
и на основание чл.213 от КЗ /отм./, ищецът има право да търси връщане на
изплатеното обезщетение до установения в хода на настоящото производство
размер.
При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил горната сума на
ищцовото дружество, поради което
искът се явява основателен и доказан, включително и за ликвидационните разноски
в размер на 10,00 лева. Основателен е и акцесорният иск за лихва за забава, предявен
в размер на 147,20 лева за периода от три години преди подаване на заявлението,
или за периода 11,11,2016 г. – 11,11,2019 г.
Предвид това, искът по чл.422, ал.1 вр.чл.213, ал.1
от КЗ /отм./, следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е направил
следните разноски - 75,00 лева за държавна такса, 100,00 лева за депозит за ВЛ,
250,00 лева за депозит за особен представител; претендира и 200,00 лева юрисконсултско
възнаграждение /от които съдът приема че има право само на 100,00 лева с оглед ниската фактическа сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно
заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства и изменението на
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г./. С оглед всичко изложено, ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в исковото производство в общ размер на 525,00 лева.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
Ето защо следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от
заповедното производство /за държавна такса и юрк.възнаграждение/, така както
са присъдени там, а именно разноски в общ размер на 75,00 лева.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.2 от ГПК
вр.чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, че К.Г.Г., **********,***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ***, представлявано от *** сумата от 483,54
лева главница /представляващи изплатено
застрахователно обезщетение по щета №0014-1261-15-452243, в размер на 473,54 лева и 10,00 лева
ликвидационни разноски/ и
147,20 лева лихва за забава за периода 11,11,2016 г. – 11,11,2016
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 14,11,2019 г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№7356/2019 г.
по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК К.Г.Г., **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***,
представлявано от *** деловодни разноски в исковото
производство в общ размер на 525,00 лева.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК К.Г.Г., **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***,
представлявано от *** деловодни разноски в заповедното
производство както следва - 25,00 лева за държавна такса и 50,00 лева
за юрк.възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
районен съдия: