Р Е Ш Е Н И Е
№ 34
гр. Русе, ………02.11.2022
г.…………….
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на 13 октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 329 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 145-178 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на В.И. ***, чрез адв.
К. Б., против заповед № 513/12.07.2022 г., издадена от кмета на община Две
могили (при условията на заместване), в
частта по т. 2, с която на оспорващия е наредено да премахне тръбопровод,
захранващ с вода рибарници, намиращи се в имот с идентификатор 36703.69.11 по
КККР на с. Кацелово, собственост на В.И..
В жалбата и в проведено о.с.з. се излагат
подробни съображения за нейната неправилност и незаконосъобразност. Твърди се,
че административният акт е нищожен поради пълна липса на материални и
процесуални предпоставки за издаването му, както и поради некомпетентност на
органа-издател. Твърди се, че в административния акт липсват и мотиви за
издаването му. Иска се отмяна на заповедта в оспорената част. Претендират се
разноски.
Ответникът – кмет на община Две Могили, чрез
юрк. М. в съдебно заседание изразява становище за нейната неоснователност.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият
състав, като взе предвид доводите на страните, установява следното от
фактическа страна:
Постъпило е писмо с изх. № 1989/10.05.2022
г. на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ – Плевен до община Две
могили, в което се посочва, че по повод сигнал за отклоняване на вода от извор
„Голямото селище“ е извършен оглед от експерти на дирекцията. В поддържаните
регистри не е била налична информация за регистрираните водоизточници на
територията на Община Две могили, поради което е указано, че във връзка с чл.
118г, ал. 3 е необходимо общината да предприеме действия по регистрацията на
водовземното съоръжение съгл. § 41, ал. 1 по ПРЗ на ЗИД на ЗООС за вписването
му в регистрите на БДДР на водовземните съоръжения. Посочено е, че при
неспазване на законовите изисквания ще се приложат разпоредбите на глава
„Административнонаказателна и гражданска отговорност“, съгл. чл. 200 от ЗВ.
На 02.06.2022 г. е съставен констативен
протокол от комисия в състав – Георги Великов – заместник-кмет на община Две
могили, и членове, във връзка с постъпило в деловодството на общината писмо с
вх. № 1989/10.05.22 г. на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ – Плевен,
относно издадени предписания по повод на извършена проверка на съществуващ
естествен извор „Голямото селище“ в с. Кацелово, по устна заповед на кмета на
общината.
Съществуващият извор „Голямото селище“ се
намирал източно от село Кацелово в поземлен имот с идентификатор 36703.63.209
по КККР на селото, собственост на община Две могили. Самото съоръжение представлява
събирателна бетонова шахта с размери 1,20 м. х 1,20 м. х 3 м., в която постъпва
изворна вода от 8 отвора, разположени на дъното. Шахтата е затворена с метален
капак и поставен катинар от кмета на с. Кацелово.
Направени били констатации и дадени
предписания в писмо № 1989/10.05.2022 г. на директора на „Басейнова дирекция“.
Във връзка с направените констатации се предлага общината да предприеме
действия по регистрация на водовземното съоръжение, съгл. § 41, ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на ЗООС, за вписването му в регистрите на БДДР на водовземните съоръжения.
Предлага се да се уведомят ползвателите на водоизточника, че същият не е
регистриран, до регистрирането му не се разрешава водовземане на подземни води,
съгласно чл. 200, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗВ тези ползватели носят
административнонаказателна отговорност като след регистрацията на водовземното
съоръжение следва да се предприемат действия за снабдяване с необходимите
разрешителни за водоползване.
Направените констатации и задължения,
обективирани в писмо с изх. № 1989/10.05.2022 г. на директора на Басейнова
дирекция, са възпроизведени в писмо от кмета на общината, изпратено до
ползватели и в частност до В.И. под изх. № 1989/17.06.2022 г. в качеството му
на установен ползвател, към чийто имот има изградена водопроводна инсталация за
ползване на вода от водоизточника. Директорът на БД е бил уведомен за това
обстоятелство с писмо изх. № 1989/8 (л. 13 по делото).
В писмо на директора на Басейнова дирекция
от 07.07.2022 г., имащо характер на предписание, кметът на общината е уведомен,
че в срок до 22.07.2022 г. следва да се преустанови водоползването на вода от
водоизточника, като се премахне монтираната помпа, захранваща туристическа
база-хижа, да се преустанови захранването на водопроводното отклонение,
довеждащо вода до частните имоти, да се осигури свободното оттичане на вода по
водопровода, довеждащ водата от извора по гравитационен път до изградената
каменна селска чешма. Указано е, че след изтичането на даденото предписание при
необходимост ще се приложат административнонаказателни разпоредби по чл. 200 от
ЗВ.
При така очертаната фактическа обстановка е
издадена оспорената заповед. Същата е издадена на основание чл. 118в, ал. 1, т.
2 от Закона за водите като е посочено, че се издава във връзка с предписание №
КД-05-47-15/07.07.2022 г. на Басейнова дирекция.
В т. ІІ на заповедта е разпоредено на
оспорващия да премахне тръбопровод, захранващ с вода рибарници, намиращи се в
имот с идентификатор 36703.69.11 по КККР на с. Кацелово, негова собственост.
Определен е тридневен срок за доброволно
изпълнение, както и принудително премахване при неспазване на 3-дневния срок.
Заповедта е връчена на оспорващия на
13.07.2022 г.
При
така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, подадена от
активнолегитимирана страна-адресат на оспорения акт, който засяга
неблагоприятно нейната правна сфера. Същата е депозирана в законовия срок.
Заповедта е връчена на 13.07.2022 г., жалбата пред съда е депозирана на
05.08.2022 г., но при изчисляване на преклузивния срок за депозирането й следва
да се приложи правилото на чл. 140, ал. 1 АПК, както и чл. 168, ал. 3 АПК във
връзка с изричните доводи за нейната нищожност.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Заповедта е издадена при условията на
заместване за което обстоятелство е приложена по делото заповед №
511/08.07.2022 г. (л. 7). Съобразно чл. 118в, ал. 1, т. 2, послужил като правно
основание за издаването й, не се разрешава водовземане от подземни води, когато
водовземното съоръжение не е включено в регистъра на водовземните съоръжения по
чл. 118г. Касае са за упражняване на правомощия по разрешителен режим.
Разрешителният режим е уреден в Глава IV, раздел I на
закона. Чл. 50, ал. 1 от ЗВ предвижда, че разрешително се издава за водовземане
и за ползване на воден обект. Компетентните органи, имащи правомощия да издават
разрешително, са визирани в разпоредбата на чл. 52. Съобразно ал. 1, т. 3 това
е кметът на общината след решение на
общинския съвет: за водовземане от води, включително от язовири и минерални
води - публична общинска собственост, както и от находища на минерални води -
изключителна държавна собственост, които са предоставени безвъзмездно за
управление и ползване от общините; б) за ползване на водни обекти - публична
общинска собственост, с изключение на разрешителните по чл. 46, ал. 1, т. 3, а
във всички останали случаи - директорът на басейновата дирекция.
В случая обаче предметът на заповедта не
касае издаване на разрешително за водовземане, а се касае за нарушаване на
забрана, визирана в чл. 118в, ал. 1, т. 2 от Закона, за чието нарушаване, както
нееднократно е посочено в административната преписка, се налага административно
наказание по чл. 200 (ал. 1, т. 24 – „Наказва се с глоба, съответно имуществена
санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или
юридическото лице, което наруши забраните по чл. 118а, ал. 1 и чл. 118в, ал. 1
- от 2000 до 10 000 лв).
По естеството си разпоредителната част в
частта на обжалваната заповед представлява преустановителна принудителна
административна мярка, каквато не е предвидена в закона, респ. не е предвиден
нито ред за издаването й и най-вече не е визиран и орган, който да издава
актове с такова съдържание освен даването на предписания по арг. от чл. 155,
ал. 1, т. 22 от ЗВ, но от директора на БД. Единствената принудителна
административна мярка, изрично предвидена в Закона за водите, е тази в чл. 199б
от ЗВ, но тя има различен предмет. Ето защо съдът намира заповедта, в
обжалваната й част, за нищожна, поради издаването й от некомпетентен орган.
На следващо място съдът намира заповедта за
материално незаконосъобразна като издадена с правно основание чл. 118в, ал. 1,
т. 2 от Закона. Доколкото за неспазването на диспозицията е предвидено
административно наказание, съдът счита, че чл. 118в, ал. 1, т. 2 от Закона за
водите представлява състав на административно нарушение, поради което фактическите
основания за издаването на заповедта – противоправно водовземане, не кореспондират
с приложената от автора на административния акт санкция –
доброволно/принудително премахване на съоръжения, каквито по естеството си
предписания кметът на общината няма правомощия да дава.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че при тези фактически констатации относимата материалноправна
разпоредба, според съда, е тази на чл. 118г, ал. 6 ЗВ, според която водовземни
съоръжения за подземни води, които не са вписани в регистъра по ал. 3, се
ликвидират. Тук е мястото да се посочи, че относно мотивите за издаване на
заповедта е налице препращане към предписанието на директора на Басейнова
дирекция. Няма пречка мотивите за издаване на административния акт да се
съдържат в друг документ, в този смисъл - № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС.
Жалбата като основателна следва да бъде
уважена, а обжалваният административен акт, в съответната част, следва да бъде
обявен за нищожен.
С оглед изхода на спора в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски на основание чл. 143,
ал. 1 АПК – 10 лв. държавна такса и адвокатски хонорар в доказан размер – 500
лв, платими от ответника.
Воден от горното и на осн. чл. 172, ал. 2,
предл. първо АПК Административен съд – Русе, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТ на заповед № 513/12.07.2022 г., издадена от кмета на
община Две могили, в частта й по т. ІІ.
ОСЪЖДА
Община Две могили да заплати на В.И. ***, сумата 510 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението може да се обжалва в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд
СЪДИЯ: