Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесет и втора година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1677 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Синдикът на „Р.п.” ЕАД - в несъстоятелност е представил пред съда по
несъстоятелността доклад за извършените разпределения на сумите, събрани при
осребряването на имуществото от масата на несъстоятелността на търговеца, и за
останалите неплатени вземания. В изготвения от синдика доклад е посочено, че
масата на несъстоятелността на длъжника е напълно изчерпана, като липсват
каквито и да е имуществени права, които да са част от нея. С оглед на това и на
основание чл. 734 ТЗ съдът е свикал заключително събрание на кредиторите, което
е поведено на 15.09.2021
г. и на
което е изслушан доклада на синдика. Във връзка с инфирмацията, получената от кредиторите НАП
и „КТБ“ АД /н/ при провеждане на това събрание на кредиторите съдът е
разпоредил на синдика да извърши допълнителна проверка за съществуване на
имуществено право, което да е част от масата на несъстоятелността, което
представлява вземане на длъжника към „И.-П.К.Р.“ АД, възникнало по договор за
заем от 12.12.2013 г. Синдикът е извършил разпоредената допълнителна проверка и
е представил доклад за резултатите от нея, от който е видно, че въпреки
неговите усилия той не е открил документи, от които да се установява
сключването на договор за заем, като доколкото въпреки положените усилия за
това, не са му предадени и никакви счетоводни документи за воденото от длъжника
счетоводство, не може да се направи извод за съществуването на вземане по
договор за заем и от записванията в счетоводството. С оглед на това синдикът е
заключил, че водене на съдебно производство за събиране на вземането, което
кредиторите НАП и „КТБ“ АД /н/ твърдят, че съществува е нецелесъобразно, защото
в исков процес не може да се докаже неговото възникване. На основание чл. 734 ТЗ съдът е свикал ново заключително събрание на кредиторите, което е поведено
на 12.01.2022 г., на което е изслушан отново доклада на синдика за
извършените разпределения на сумите, събрани при осребряването на имуществото
от масата на несъстоятелността и изготвения във връзка с извършената допълнителна проверка втори доклад на синдика относно притежаваното от
длъжника имущество, което може да бъде осребрено.
Съдът
като взе предвид представените от синдика доклади и изложената в тях информация
счита, че може да се заключи, че към момента масата на несъстоятелността на „Р.п.”
ЕАД - в несъстоятелност е изчерпана. В нея няма
имуществени права, които да съществуват и да могат да бъдат осребрени, в
резултат на което в масата на несъстоятелността да постъпят средства, от които
да бъдат удовлетворени кредиторите. Такова имуществено право не е соченото от
кредиторите НАП и „КТБ“ АД /н/ вземане, което се твърди, че е възникнало в
полза на длъжника срещу „И.-П.К.Р.“ АД за получаване на дадена в заем сума,
която подлежи на връщане по договор за заем, сключен на 12.12.2013 г., нито пък
вземане на длъжника към „Технологичен център - Институт по М.“ АД за получаване
на дадена в заем сума, която подлежи на връщане по договор за заем, сключен на
09.12.2013 г. Това е така, тъй като на
първо място липсват доказателства, от които да се установи по безспорен начин,
че посочените вземания са възникнали в полза на длъжника. Такива не са открити
от синдика, който сочи, че разполага само с писмения договор за заем от
09.12.2013 г., от който се доказва изразяване на волеизявления от страните по
него за съгласие да поемат задължения, които са характерни за този вид сделка,
но не е открил документи, от които да се установява, че уговорената в този
договор парична сума е предадена от заемодателя на заемателя. Синдикът заявява,
че не разполага с никакви доказателства за сключване на договора за заем от
12.12.2013 г. – нито такива, установяващи съгласие по съществените елементи на
заемната сделка, нито такива, установяващи предаване на заемната сума от
заемодателя на заемателя. Предвид липсата на предадени от несъстоятелния
търговец на синдика счетоводни документи, то предоставянето на уговорените
парични средства за ползване от заемателя не може да се установи и от
извършените счетоводни операции и записвания. Заемът за потребление е реален
договор, поради което той се счита сключен с предаване на парите или
заместимите вещи на заемателя. Ето защо, за да се счете, че между два правни
субекта са възникнали облигационни отношения по договор за заем, следва да се
докаже, освен това, че между тях е постигнато съгласие за това, но също така и
че уговорената парична сума реално е предадена от заемодателя на заемателя.
Липсата на доказателства за осъществяване на първия елемент от посочения
фактически състав по договора за заем от 12.12.2013 г. и за осъществяване на
втория елемент от този фактически състав и по двете сделки, които се твърди да
са сключени, означава, че дори и синдикът да предприеме действия за събиране на
вземанията на длъжника по съдебен ред като предяви иск за осъждане на заемателя
да върне предоставените му в заем суми, той не би могъл да докаже сключването
на договорите за заем, което ще бъде поставено в доказателствена тежест на „Р.п.”
ЕАД - в несъстоятелност съгласно правилото на чл. 154 ГПК. Това би довело до отхвърляне на един такъв иск и възлагане в тежест на
несъстоятелния търговец на направените от насрещната страна разноски и на
задължението за заплащане на държавна такса, които допълнително ще обременят
масата на несъстоятелността. Освен това съгласно твърденията на кредиторите НАП
и „КТБ“ АД /н/ и видно от събраната от синдика информация вземанията и по двата
договора за заем са възникнали през 2013 г,, което означава, че към момента е
изтекла предвидената в закона погасителна давност за предявяване на иск за
тяхното събиране. Ето защо и при активно процесуално поведение на длъжниците по
тези вземания в хода на образуван исков процес за тяхното събиране, те биха
могли да направят възражение за погасяване на вземанията по давност и това отново
би довело до отхвърляне на предявените искове и възлагане на разноските в
производството в тежест на масата на несъстоятелността. С оглед на изложеното
трябва да се заключи, че предприемане на действия от синдика за събиране на тези
вземания е напълно нецелесъобразно, като ако бъде извършено, вероятността от
него само да се увредят кредиторите чрез увеличаване на задълженията на
несъстоятелния длъжник, без да бъдат събрани никакви средства в масата на
несъстоятелността е много голяма. Трябва да се посочи, че при изпълнение на
своите правомощия в производството по несъстоятелност синдикът е длъжен да
защитава интересите на всички кредитори, а не само на един от тях, дори и той
да е единственият, който предплаща разноски за развитие на производството по несъстоятелност
и при съобразяване на точно тези интереси да взема решения да предприеме или не
конкретно действие. Точно това е направил синдикът в случая, като въпреки
желанието на кредитора „КТБ“ АД /н/, е взел мотивирано решение да не предприема
действия за събиране на вземанията, които се твърди, че са възникнали в полза
на длъжника по договори за заем, защото ако стори това, вероятността да бъдат
увредени интересите на всички кредитори е в пъти по-голяма от възможността да
се осребрят посочените имуществени права, за съществуването на които липсват
доказателства.
След като към момента масата на несъстоятелността на „Р.п.” ЕАД - в несъстоятелност е изчерпана, като в нея няма притежавани от търговеца имуществени права,
които да могат да се осребрят, проведено е
заключително събрание на кредиторите на несъстоятелността с дневен ред по чл.
734 ТЗ и доколкото
от представения от синдика доклад е видно, че липсва която и да е от предвидените в чл. 735, ал. 2 ТЗ пречки, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.
735, ал. 1, т. 2 ТЗ и производството по несъстоятелност по отношение на този
търговец следва да бъде прекратено.
В проведените на 15.09.2021 г. и
на 12.01.2022 г. заключителни събрания кредиторът „КТБ“ АД /н/ е изразил
желание да се продължи
издирването на имущество, което да е част от масата на несъстоятелността
на „Р.п.” ЕАД. Това желание обаче не представлява пречка да бъде прекратено
образуваното производство по несъстоятелност. Пречка за това може да бъде само една от тези,
посочени в чл. 735, ал. 2 ТЗ, а именно когато за обезпечаване
на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и
изпълнението срещу обезпеченията не е приключило или когато длъжникът е страна
по висящо съдебно производство. Такива пречки в случая не са налице. В
правомощията на събранието на кредиторите, както и на заключителното събрание
на кредиторите, не е включено приемане на решение за предприемане на
допълнителни действия за издирване на имущество, собственост на несъстоятелния
длъжник, както и за неприключване на производството по несъстоятелност.
Предпоставките, при които производството
по несъстоятелност по отношение на един
търговец следва да бъде прекратено са посочени в императивните правни норми на чл. 735, ал.
1 и ал. 2 ТЗ, които не могат да бъдат дерогирани с приемане на решение от
събранието на кредиторите или пък от изявено от мнозинството от кредиторите
желание производството по несъстоятелност да продължи. Обстоятелството, че кредитор на несъстоятелния длъжник
предплаща разноски за развитие на производството, каквото е поведението на кредитора „КТБ“ АД /н/ в настоящото, не обосновава правото му да
поддържа неговата висящност и да се противопоставя на неговото приключване, ако са се осъществили предпоставките за прекратяването му, установени в чл. 735, ал. 1 ТЗ. Освен това, видно от представените до момента отчети на
синдика, същият е предприел всички необходими действия по издирване и проучване
на имущественото състояние на длъжника в продължение на четири години, през които производството
по несъстоятелност е висящо и не е открил имущества, които да могат да бъдат
осребрени, поради което извършването на нови проверки е безпредметно.
На основание чл. 735, ал. 3 ТЗ съдът трябва
да постанови заличаване на „Р.п.” ЕАД – в несъстоятелност от търговския регистър. Предвид факта, че синдикът в представения от
него доклад е посочил, че търговецът никога не му е предавал каквато и да е
документация, то
съдът счита, че на синдика никога не са били предавани и разплащателни ведомости, поради което той е поставен в невъзможност да изпълни
задължението по чл. 5, ал. 10 КСО. Ето защо и в случая не е необходимо изобщо да се изисква представяне на
удостоверение от НОИ, посочено в цитираната правна норма, което има за цел да
удостовери изпълнението на това задължение. Трябва да се приеме, че този факт
не може да препятства заличаването на търговеца, тъй като невъзможността за
изпълнение на задължението по чл. 5, ал. 10 КСО е следствие от неговото
недобросъвестно поведение, а и заличаването на длъжника е закономерна последица
от изчерпването на масата на несъстоятелността и прекратяването на
производството по несъстоятелност съгласно чл. 735, ал. 3 ТЗ, която трябва да
бъде постановена с настоящото решение.
Така мотивиран и на основание
чл. 735 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството
по несъстоятелност на длъжника „Р.п.” ЕАД – в несъстоятелност, по т.д. № 1677/
2015 г. по описа на СГС, VI-17 състав.
ЗАЛИЧАВА от търговския регистър „Р.п.”
ЕАД – в несъстоятелност, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***.
Решението подлежи на вписване в
търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му пред
Софийския апелативен съд.
Препис от решението да се изпрати
на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: