№ 45
гр. Варна, 06.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502545 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по частна жалба на И. М. Т. определение
№ 11878/28.10.2022г. по гр. дело № 13349/22г. по описа на ВРС, с което
производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения
иск. Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно по
следните съображения: в ГПК са налице изрични норми по установяване на
факти, което производство е охранително – чл. 542 и с. ГПК, като в чл. 547 е
предвидена изрина възможност да се поправят грешки в документите по чл.
542, когато законът не предвижда друг ред за поправянето им. Твърди, че
настоящият случай е именно такъв – с предявения иск се цели установяването
на факт с правно значение и поправянето на документ, който няма как да бъде
поправен по друг ред. Излага, че самото УП обр. 3 не представлява
индивидуален административен акт по см. на АПК, поради което не може да
бъде обжалвано по административен ред. Счита, че единственият ред, по
който може да бъде поправена тази грешка е по реда на чл. 542 и сл. ГПК,
поради което моли обжалваното определение да бъде отменено като на
първоинстанционния съд бъдат дадени задължителни указания по
приложението на закона.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Жалбата е подадена в срок и срещу акт, преграждащ по-нататъчното
развитие на делото, поради което същата е допустима. За да се произнесе по
нейната основателност, въззивният състав съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на И. М. Т. срещу
Националния осигурителен институт за установяване на основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 542 и сл. ГПК, че трудът положен от него в периода
24.10.1998г. – 01.09.1990г., т.е. 1 година 10 месеца и 7 дни е първа категория
труд по т. 66 б. „б“ от ПКТП и ПМС №70/90 г. за работа на кораби и танкери,
1
превозващи опасни товари. Ищецът излага, че в обр. УП-3, издадено от БМФ
АД от 12.07.2022 г., трудът в периода 24.10.1998г. – 01.09.1990г., при
трудово-правни отношения с ПБМФ е определен като втора категория, вместо
първа категория. Твърди, че тъй като в процесния период са превозвали
въглища, то трудът следва да се отчете като първа категория. Излага се, че в
обр. УП-3 погрешно е отчетен и категоризиран трудовия му стаж и поради
това, че няма законова възможност за извършване на поправка, а правилното
определяне е от значение за правата при пенсиониране, намира че е налице
правен интерес от предявяване на този иск.
С обжалваното определение, първ. Съд е приел, че с предявения иск се
цели да се установи категорията труд, полаган от ищеца за процесния период,
което е недопустимо, тъй като категорията труд се установява по реда на чл.
98 КСО, съгласно чл. 1, ал. 4 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред, с оглед на което е прекратил
производството по този иск.
Настоящият състав намира частната жалба за неоснователна по
следните съображения:
Така предявеният иск е недопустим. Според разпоредбата на чл. 542,
ал. 1 ГПК, на която се позовава ищецът, съществува възможност да бъде
установено по съдебен ред факт, когато законът предвижда, че известен факт
с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по
надлежен ред, и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен
или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде
възстановен.
В настоящия случай, по твърдения на самия ищец такъв документ е бил
съставен и съответно е приложен по делото, но се оспорва неговото
съдържание. Следователно разпоредбата на чл. 542 ГПК изобщо не може да
намери приложение, тъй като УП е било съставено по надлежния ред, а
поправка по реда на чл. 547 ПК е неприложима, тъй като съществува друг
ред. Трудовите и осигурителните права на гражданите се регулират от
трудовото и осигурителното законодателство на РБ, което се явява специално
по отношение на общото гражданско такова, и съответно изключва
приложението на последното. Ако документацията е налична и въпреки това
на лицето бъде отказано признаване на претендирания от него период за
определен вид трудов стаж, за него е налице друг път на защита, а именно -
чрез обжалване по административен ред на съответните актове на органа по
пенсионно осигуряване.
От изложеното в исковата молба и представените от ищеца документи се
установява съществуването на самото трудово правоотношение, което би
могло да бъде предмет на установителен иск по чл. 357, ал. 1 КТ, поради
което и ищецът няма правен интерес от предявяване на иск за установяване
съществуването на това правоотношение като цяло. Искането да се установи
един от елементите на това правоотношение е искане за установяване
2
съществуването на факт с правно значение, но поради липса на правна норма
воденето на иск с такъв предмет е недопустимо извън рамките на иска за
установяване на трудов стаж по съдебен ред.
Съгласно последващите уточнения, предявеният иск е за установяване на
факта, че полаганият от ищеца труд в периода 24.10.1998 г. – 01.09.1990 г.,
т.е. 1 година 10 месеца и 7 дни е първа категория
Категориите труд са изброени в изричната разпоредба на чл. 104 от
КСО, където се посочва, че Министерският съвет определя кой труд към коя
категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд.
Доколкото в КСО не съществува изрична разпоредба, предвиждаща
установяването на категорията на труд по съдебен ред, настоящият състав
намира, че предявяването на отделен иск за установяване на този факт е
недопустимо.
Установяването на същия при евентуален спор следва да се извърши
в административното производство във връзка с отпускането и определянето
на размера на пенсията, което е уредено в разпоредбата на чл. 98 и сл. КСО
В разпоредбата на чл. 40, ал.1 от НАРЕДБАТА за пенсиите и
осигурителния стаж, е посочено, че осигурителният стаж се установява с
данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и
с документ по утвърден образец, а в ал.3 е предвидено, че документите по
ал.1 и ал. 2 се издават въз основа на разплащателните ведомости, други
разходо-оправдателни документи и договори за възлагане на труд. На
основание на чл. 40, ал. 3 НПОС документът се издава от осигурителя при
подготовката на документите за пенсиониране, като според разпоредбата на
чл. 3 от Инструкция № 13 за прилагане на Наредбата за категоризиране на
труда при пенсиониране, работодателите са задължени при изготвяне на
документи за осигурителен стаж да вписват съответната точка от НАРЕДБА
за категоризиране на труда при пенсиониране, по която предлагат да се зачете
осигурителният стаж на лицата. Преценката за категорията на съответния
труд и осигурителен стаж се прави от административен орган при
произнасяне по направеното искане за пенсиониране или изменение на
пенсия, съответно - от съда, при обжалване на издадения административен
акт, а осигурителят прави само предложение за категорията на труда.
Съществено значение за определяне на категорията на труда има неговия
характер, т. е. съдържанието на изпълняваните трудови функции, както и
особените условия, при които е полаган, съгласно чл. 104, ал. 1 КСО. Затова,
за да се направи обоснован извод от коя категория следва да бъде зачетен
конкретен трудов, респективно - осигурителен стаж, следва да се изясни
каква е била заеманата от лицето длъжност, какво е съдържанието на
трудовите функции на тази длъжност и при какви условия са изпълнявани.
Предвид изложеното, съдът намира, че установяването на
категорията на труд в отделно гражданско производство е недопустимо.
Евентуално възникналият спор във връзка с категоризирането на труда,
3
полаган от жалбоподателя ще бъде разрешен в хода на административното
производство пред НОИ при определяне на размера на пенсията. При
неправилно определяне на пенсия за осигурителен стаж и възраст или
постановен отказ за отпускането й поради неправилно преизчисляване на
полагания от работника труд към дадена категория, то в производството по
реда на чл. 117 и сл. КСО, с всички допустими съгл. чл. 40 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж, доказателствени средства, включително и с
проверка от вещи лица по документацията при работодателя, ще може да се
установи действителната категория труд, която се признава от пенсионния
орган в зависимост от заеманата длъжност /в този смисъл Решение № 1357 от
22.12.2008г. на ВКС по гр. д. №4637/2007г., Решение №7414 от 18.06.2015г.
на ВАС по адм. д. №1393/2015г., VI о., Решение №3985 от 24.03.2014 г. на
ВАС по адм. д. №16423/2013 г., VI о./
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното
определение, с което производството е прекратено, се явява правилно и
законосъобразно. Предвид съвпадащи изводи на двете инстанции, частната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
определение- потвърдено.
С оглед изложеното, и на осн. чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №11878/28.10.2022г., постановено по гр.
дело №13349/2022г. по описа на ВРС, 50-ти състав, с което производството по
гр. д. № 13349/2022г. по описа на Районен съд – Варна, 50 състав, е
прекратено на основание чл. 130 от ГПК.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ
в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4