№ 1272
гр. Плевен, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20244430100929 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.99 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова
молба от ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД-*** с ЕИК *** против Д. П.
Г. с ЕГН **********.
Твърди се, че процесните вземания произтичат от сключен на 11.03.2019
г. Договор за потребителски кредит с № *** между „Ти Би Ай Банк: ЕАД и Д.
П. Г., съгласно който Банката предоставила кредит в размер на 1137,73лв. за
общо ползване, която сума ответникът се е задължил да върне на Кредитора
ведно с уговорените лихви до 15.02.2020 г. /чл. 6 от Договора/ на равни
месечни вноски, всяка в размер на 118,72 лв. Така към датата на подписване
на Договора, страните уговорили Кредитополучателят да плати на Банката
общата сума от 1305,92 лв.
Излага се, че съгласно чл. 9 от Договора, за отпусната сума се дължала
възнаградителна лихва с годишен лихвен процент от 28.46 %, а в случай на
просрочие, съгласно чл. 9.4. от Договора, се дължала и лихва за просрочие в
размер на законната лихва, начислена върху просрочената главница за периода
1
на просрочието.
В чл. 11.2 от Договора бил инкорпориран и погасителния план към него,
съгласно който първата дължима месечна погасителна вноска била с падежна
дата 15.04.2019 г., а последната е 15.02.2020г.
Твърди се, че ответника не заплатил следните суми, произтичащи от
това договорно правоотношение: 855.93 лв.-главница; 93.83 лв. - договорна
/възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 15.07.2019 г. до
15.02.2020 г.; 199.53 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, начислена за
периода от 15.07.2019 г. до 11.06.2020 г.
Излага се, че на 25.01.2021 г. било подписано Приложение №
1/15.02.2021 г. на осн. чл. 1.3 от сключения на 31.08.2018 г. Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл. 99 от ЗЗД
между “Ти Би Ай Банк” ЕАД, с ЕИК *** и „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с ЕИК ***, по силата на което вземането, произтичащо от
Договор за потребителски кредит с № ***, сключен между Банката и Д. П. Г.
било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с
всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, което вземане
било индивидуализирано в Приложение 1 от 25.01.2021 г. към Рамковия
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.08.2018 г.
Навеждат се доводи за съобщаване на цесията на длъжника по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Излага се, че вземанията били претндирани от кредитодателя по реда на
чл.417 от ГПК и в производството по ч.гр.д.№2571/2020г. била издадена
заповед за изпълнение, но при наличие на основанията по чл.415 били дадени
указания на кредитора за предявяване на установителен иск.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сочените по-горе суми: 855.93 лв.-
главница; 93.83 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода
от 15.07.2019 г. до 15.02.2020 г.; 199.53 лв. - лихва /обезщетение/ за забава,
начислена за периода от 15.07.2019 г. до 11.06.2020 г.; законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на
2
дълга. Претендират се и направените деловодни разноски.
Ответникът Д. Г., чрез назначения особен представител адв.С. П. е
депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите
петенции.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и
обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
Установява се от приложеното ч.гр.д. №2571/2020г. по описа на ПлРС,
че исковете са предявени след успешно проведено заповедно производство и в
законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния
съд. Предявени са от цесионер, което е допустимо, съгласно даденото
тълкуване в т.10б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
От представените преписи на Договор за потребителски кредит №*** от
11.03.2019г., сключен между „Ти Би Ай Банк” ЕАД, в качеството на
заемодател и Д. П. Г., в качеството на заемополучател, и Застрахователна
програма „Защита живот, безработица/хоспитализация“ от „Уника Живот“
АД, се установява, че по силата на постигнато между сочената банка и
ответника съглашение заемодателя е предоставил на заемателя кредит в
размер на 1000лв. Постигнато е било съгласие за дължима такса за оценка на
риска в размер на 64,60лв., дължима в деня на подписване на договора за
кредит. Прието е било таксата да се финансира от кредитора и да се
възстанови от потребителя с дължимите месечни вноски.
Според обективираното в чл.7.1 от договора, потребителят е заявил
искане за сключване на застраховка живот със застрахователна премия в
размер на 36,30лв. и застраховка безработица със застрахователна премия в
размер на 37,03лв. Според обективираното в чл.9.1 годишния лихвен процент
е бил определен на 28,46%, а според чл.10 ГПР е бил определен на 48 %.
Общо дължимата сума от заемополучателя, според обективираното в чл.10, е
била изчислена на 1305,92лв., а начинът на плащането й, според отразения в
договора погасителен план – на единадесет месечни погасителни вноски с
падеж 15-то число на месеца, считано от 15.04.2019г. и крайна вноска
дължима на 15.02.2020г.
3
Установява се от приложения препис на Рамков договор за цесия от
31.08.2018г. и Анекси към него от 28.08.2019г., 02.11.2020г., 31.08.2021г. и
25.11.2021г., сключени между „Ти Би Ай Банк” ЕАД от една страна като
цедент и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ от друга като цесионер,
както и от приложеното копие на Приложение №1/25.11.2021г. и
потвърждение от цедента за сключена цесия, че заемодателя е прехвърлил на
ищеца вземанията, произтичащи от процесния договор за потребителски
кредит.
От представения препис на пълномощно, изходящо от „Ти Би Ай Банк”
ЕАД, се установява, че цедента е упълномощил цесионера „Агенция за
събиране на вземания” да уведоми от името на цедента всички длъжници по
вземания, които са били цедирани.
Видно е от приложения препис на уведомително писмо №УПЦ-С-ТБИ
/***/25.11.2021г., изходящо от ищеца като пълномощник на цедента, че
цесионера е предприел уведомяване на длъжника за извършената цесия, като
не са налице доказателства за връчване на уведомлението преди завеждане на
исковата молба.
От изслушаното в о.с.з. на 16.09.2024г. заключение по допуснатата ССЕ
се установява, че предоставената заемна сума, възлизаща общо на 1137,73лв.,
е била усвоена, като 137,73лв. са били удържани автоматично - от тях
64,40лв. за такса оценка на риска и 73,33лв. застрахователни премии, а
1000лв. са били изтеглени от ответника на каса. Видно е, че в ежемесечно
дължимите погасителни вноски по погасителен план са били включени
главница, формирана от горните суми и договорна лихва в общ размер на
168,19лв. Установява се още от експертното заключение, че ответника е
заплатил по процесния договор единствено сума в общ размер на 368лв. на
14.05.2019г., 15.08.2019г. и 19.09.2019г., с която са били погасени главница в
размер на 281,80 лв., договорна лихва в размер на 74,36 лв. и 11,84 лв.
обезщетение за забава. Погасени са били със сумите три вноски с падежи от
15.04.2019г.(частично) до 15.06.2019. Останалите вноски не са били погасени,
като кредитора не е упражнявал право за обявяване на предсрочна
изискуемост. Установява се също така, че към датата на иницииране на
заповедното производство – 26.06.2020г. непогасени са били, според
счетоводните записвания на кредитора, следните задължения: главница в
4
размер на 855,93 лв.; договорна лихва в размер на 93,83 лв. за периода от
15.06.2019г. до 15.02.2020 г. (датата на падежа по договора). Вещото лице е
посочило, че лихвата за забава за процесния период изчислена с договорен
лихвен процент плюс 10 пункта наказателна надбавка възлиза на 199,53лв. за
периода от 15.07.2019г. до 11.06.2020г.
Вещото лице е изготвило вариант на експертизата при възприет размер
на кредита от 1000лв. главница без начислени суми за оценка на риска и
застраховка. В такъв случай размера на договорната лихва се изчислява на
147,86лв., а след погасяването със сумата от 368лв. се установяват неплатени
следните суми: главница в размер на 794,64лв. и договорна лихва в размер на
69,39лв. за периода от 15.08.2019г. до 15.02.2020г.
Вещото лице е изготвило и варианти при възприети размер на кредита
без начислени суми за оценка на риска, но със застраховка и съответно с такса
за оценка на риска, но без застраховка.
Обсъденото експертно заключение се възприема изцяло от съда като
обективно, компетентно и неоспорено от страните,
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът счита, че се установи в производството по делото сключен между
ответника Д. Г., в качеството на заемател и „Ти Би Ай Банк” ЕАД, в качеството
на заемодател Договор за потребителски кредит №*** от 11.03.2019г.
За да прецени какви вземания са съществували в полза на кредитора,
съдът извърши преценка валидността на договорните клаузи, обсъждайки
възраженията на ответника за нищожност и в изпълнение задължението на
съда да следи и служебно за наличието на неравноправни клаузи и нищожност
на договорите за кредит с потребители физически лица. А вслучая ответника
има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП.
Установи се от обсъдените доказателства, че в процесния договор за
потребителски кредит от 11.03.2019г. общият размер на кредита е формиран
като сбор от получената от ответника сума в размер на 1000 лева,
застрахователни премии в размер на 73,33лв. и еднократната такса за оценка
на риска в размер на 64,40 лв.
5
В чл. 10 от договора е отразено, че ГПР е 48 %, с което формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗЗП, а общо дължимата от
потребителя сума е 1305,92 лв.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. В чл. 19, ал. 1 от ЗПК е посочено, че годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съгласно легалните дефиниции в § 1, т. 1 и т. 2 ДР от ЗПК, "Общ разход
по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия (т. 1); "Обща сума, дължима от потребителя" е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя (т. 2). Следователно в ГПР е необходимо да бъдат включени
всички разходи, тъй като той изразява общите други преки или косвени
разходи, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, които трябва да
заплати длъжника, както и по какъв начин е формиран.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
6
нищожна. Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съдът намира, че задължението на потребителя да заплати еднократна
такса за оценка на риска е такса за действия, свързани с усвояване на кредита,
тъй като тя е част от дейността на кредитора по предварителна оценка на
кредитоспособността на длъжника и като такава не може да бъде събирана от
длъжника, с оглед нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, доколкото тази оценка е
правно задължение на кредитора, поради което той не предоставя на
кредитополучателя съответна "услуга", за осъществяването на която се дължи
насрещна парична престация. Кредитодателят, като търговец, извършващ по
занятие дейност по отпускане на заеми, не следва необосновано да прехвърля
риска от неплатежоспособност на кредитополучателя преимуществено върху
последния, завишавайки цената на кредитиране с цел да компенсира
евентуалните загуби от пълно или частично неиздължаване. Неизпълнението
от страна на потребителя е нормален стопански риск за дейността на
кредитора, който следва да бъде ограничен чрез предварително извършената
при отпускане на заемната сума оценка за финансовото състояние на
потребителя. В този смисъл разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и 2 от ЗПК
предвиждат кредиторът да извърши преценка за имуществото състояние на
потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация,
получена от потребителя, и ако е необходимо, да извършва справка в
Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в
Република България. В случая клаузата, с която е уговорена такса за оценка на
риска в размер на 64,40 лв., прехвърля върху самия длъжник финансовата
тежест от изпълнението на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за
кредит и води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на
задълженията по договора. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК предвижда,
че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Таксата
за оценка на риска е пряк разход, свързан с усвояване на кредита и нейното
събиране е изрично забранено с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, което
води до нищожност на тази клауза поради противоречие със закона.
Недопустимо е също така подобна такса да се добавя към главницата, както е
7
в случая и върху нея да се дължи допълнителна лихва.
Застрахователните премии съгласно чл. 7.2.2. от процесния договор за
потребителски кредит е платима от кредитора директно по банкова сметка на
съответния застраховател, респ. по банковата сметка на съответния
Застрахователен посредник, като е включена в общата сума, дължима от
потребителя.
Включвайки вземането за застрахователната премия в размера на
главницата, ответникът е нарушил разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
касаеща ограничение в размера на ГПР. Разходите за нейното заплащане са
част от общите разходи по кредита и също следва да се отчитат при
изчисляването на ГПР. С това действителния процент на разходите би се
различавал от посочения в процесния договор за потребителски кредит.
Недопустимо е под формата на "застраховки" кредиторът да начислява други,
дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Предвидените
застрахователни премии водят до оскъпяване на ползвания заем, като
завишават размера на главницата и влияят върху размера на
възнаградителната лихва, която се начислява и върху тях. Както се посочи,
застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде
включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР
е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.
Доколкото в сключения договор за кредит ГПР е посочен неправилно,
съдът, намира че в случая е налице и нелоялна търговска практика от страна
на кредитната институция, "заблуждаваща" по смисъла на европейското
законодателство.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е нарушено изискването за
посочване и изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания, което от
своя страна води до недействителност на целия договор на основание чл. 22
ЗПК, тъй като е изведено като съществено условие на договора.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по него.
Ето защо, съдът счита, че по процесния договор за кредит заемателя
8
дължи връщане само на главницата от 1000лв.
При отчитане на извършените плащания от 368лв., непогасена е
останала главница в размер на 632лв.
Установи се от обсъдените доказателства, че след образуване на
заповедното производство – на 25.11.2021г., банката кредитор е прехвърлила
вземанията си, произтичащи от процесния договор в полза на ищеца „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД цесията има действие
спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор.
Безспорно е, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а
не и такова от цесионера.
Както приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор
да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
В случая, както се установи от доказателствата по делото, цесионера
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е предприел уведомяване на
длъжника за извършената цесия, в качеството на пълномощник на цедента „Ти
Би Ай Банк” ЕАД, съгласно изрично пълномощно за това действие.
Съдът намира, че уведомяването не е надлежно сторено преди
депозиране на исковата молба, т.к. няма представени доказателства в тази
насока.
Въпреки горното, обаче, уведомителното писмо, заедно с
пълномощното от цедента е връчено на ответника по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК, като приложение към исковата молба. Както приема трайната практика
на ВКС (изразена в Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009
г., II т. о., ТК; Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т.
о., ТК Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК), получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по
правилото на чл.235, ал.3 от ГПК.
Доколкото обаче само съществуващи вземания могат да бъдат
прехвърлени, съдът намира, че цедирано в полза на ищеца е само
9
съществуващото в полза на цесионера вземане за непогасена главница по
процесния договор за кредит в размер на 632лв.
Обезщетението за забавено плащане на тази главница за процесния
период от 15.07.2019г. до 11.06.2020г. се изчислява на 58,46лв. при използване
на онлайн калкулатор за изчисляване на законна лихва.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковата претенция се явява
основателна и доказана до размера на сумата от 632 лв., представляваща
непогасена главница по договора за кредит от 11.03.2019г., сключен с „Ти Би
Ай Банк” ЕАД и до размера на сумата от 58,46лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.07.2019г. до 11.06.2020г. и следва да
бъде уважена като такава.
Исковата претенция за разликата до пълния претендиран размер
главница от 855,93лв. и пълния претендиран размер обезщетение за забава от
199,53лв., както и изцяло за установяване съществуването на претендираното
вземане за договорна лихва от 93,83лв., начислена за периода от 15.07.2019г.
до 15.02.2020г. следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.
По въпроса за разноските: С оглед изхода на спора исковия съд дължи
произнасяне по направените разноски в заповедното и исковото производство.
В този смисъл са задължителните разяснения на ВКС, дадени в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК.
Съдът съобрази, че в заповедното производство са били сторени
разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв. или общо разноски в размер на 75лв. От тях
ответника дължи сумата от 45лв., съразмерно частта от вземанията, чието
съществуване се установи в исковото производство.
В исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса
в размер на 25лв., за вещо лице в размер на 460лв., за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от
ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП и за особен представител в размер на 415лв.
или общо 1000лв. Съразмерно уважената част от иска, ответника му дължи
разноски в размер на 600лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, във вр. с чл.99 от ЗЗД, че Д. П. Г. с ЕГН
**********, ДЪЛЖИ на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, като правоприемник
на “Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *** по силата на Договор за цесия, следните
суми: 632 лв. – непогасена главница по Договор за потребителски кредит
№***/11.03.2019г. и 58,46лв. – обезщетение за забава за периода от
15.07.2019г. до 11.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането, които суми
представляват част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.417 от ГПК с №1312/26.06.2020г. по ч.гр.д.***
по описа на ПлРС като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване съществуването на
вземането за главница до пълния претендиран размер от 855,93лв., изцяло за
вземането за договорна лихва в пълния претендиран размер от 93,83лв. и за за
вземането за обезщетение за забава до пълния претендиран размер от
199,53лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. П. Г. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми:
сумата от 45лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство и сумата от 600лв., представляваща разноски в исковото
производство, съразмерно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11