Решение по дело №1763/2018 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

Гр. София, 06.02.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в заседание при закрити врати на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                          СЪДИЯ: Венета Цветкова

                                                      

при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т.д. № 1763/2018 г., намери следното:

 

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ на А. ЕООД, ЕИК: *******за откриване на производство по несъстоятелност на Ф.Б. ЕАД, ЕИК: *******, на основание неплатежоспособност.

Молителят твърди да има от ответника изискуеми и непогасени парични вземания по договор за наем, споразумение и анекс към него, по които ответникът е солидарен длъжник за всички дължими по договора суми /вкл. наемна цена и консумативни разходи, вкл. неустойка по договора/ на основание чл. 101 ЗЗД. Счита, че ответникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност.

Молителят носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: съществуването на вземанията си към ответника по основание и размер, така както са посочени в молбата по чл. 625 от ТЗ, вкл., че те са парични, изискуеми и произтичат от търговска сделка по см. на чл. 286 от ТЗ, от търговската му дейност; че е налице състояние на неплатежоспособност на ответника, изразяващо се в невъзможност на последния да изпълни очертаните в чл. 608 ал. 1 от ТЗ вземания, начална дата на неплатежоспособността на дружеството; че ответникът има достатъчно имущество, с което да могат да се покрият началните разноски по см. на чл. 629б ал. 2 от ТЗ в производството по несъстоятелност, с оглед избягването на хипотезата на чл.632 ал.1 от ТЗ.

Ответникът носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: 1/ че затрудненията му са временни или 2/ че има имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, тоест, че е в състояние да изпълнява задълженията си, възникнали от търговската му дейност.

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички предпоставки на фактическия състав, установен в чл. 608, чл. 625 и чл. 631 от ТЗ, а именно: да е подадена молба от някое от лицата по чл. 625 от ТЗ, в случая - да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, както и да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ и затрудненията да не са временни, а състоянието да е обективно и трайно.

На първо място, следва да се посочи, че ответникът като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2 ТЗ е сред лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност

Относно активната легитимация на молителя:

Съдът намира за доказано и обстоятелството, че ищецът е кредитор, притежаващ изискуемо парично вземане по см. на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ - породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й по следните съображения. Установява се, че молителят и ответникът са страни по договор за наем от 20.02.2017 година. Видно от договора, ответникът се е задължил да заплаща наемна цена до 5-то число на същия месец за ползването на отдадения под наем имот, считано от 28.02.2017 година, като цената е изменена с Анекс от 21.02.2017 година на 1500 лева месечен наем. Срокът на договора е 2 години. По силата на Споразумения от м. 03.2017 година трето дружество е заместило Ф.Б. ЕАД в правата и задълженията му по процесния договор и на основание чл. 102 ЗЗД, като изрично е предвидена и солидарната отговорност на Ф.Б. ЕАД за всички задължения на заместващия по договора за наем, като встъпил съдлъжник на основание чл. 101 ЗЗД. Или, по силата на уговореното Ф.Б. ЕАД е солидарен длъжник по вземанията на А. ЕООД по договора за наем от 20.02.2017 година и анексите към него.  

В чл. 3.4 от договора е уговорено автоматично прекратяване на договора при забава в плащане на наемна вноска с повече от 10 дни от датата на падежа. В чл. 3.7 от договора е предвидена неустойка при предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение задълженията на наемателя за заплащане на наемната цена. Същата е определена като сбор от дължимите от прекратяване на договора до изтичане на срока му наемни вноски. В чл. 5.1 от договора е уговорено и задължението на наемателя за заплащане на консумативните разходи – ток, вода и т.н. за срока на ползване.

Предвид липсата на доказателства за заплащане на наемната цена в срок, считано от м. 03.2017 година, съдът приема за доказано обстоятелството, че договорът за наем е предсрочно автоматично прекратен по силата на постигнатото съгласие. Тоест, считано от 16.03.2017 година, облигационната връзка е прекъсната, преди изтичане срока на договора, поради неизпълнение на задължение. За ответника, като солидарен длъжник по договора, е възникнало задължението за заплащане на неустойкато по чл. 3.7 от договора, която е в претендирания от молителя размер и за която няма данни да е погасена преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Действително, основанието и дължимостта на суми за консумативни разходи не са доказани в процеса /няма представени в тази връзка доказателства/, но доколкото и само дължимостта на сума за неустойка поради предсрочно прекратяване на договора, която е и изискуема, установява кредиторовото качество на молителя, съществуването и изискуемостта на останалите вземания не е от значение в процеса.

Вземанията съдът приема, че са породени от търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ предвид нормата на чл. 286, ал. 3, вр. ал. 1 ТЗ и вр. чл. 1, ал. 2 ТЗ, поради което молителят притежава активна материалноправна легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника.

По отношение посоченото като главно основание за откриване производството по несъстоятелност – неплатежоспособността.

Според чл. 608, ал. 1 ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност или  задължение по частно държавно вземане. Едновременно с това, за наличието на неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че затрудненията на длъжника не са временни и че той не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

Следователно, неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи. Тоест, длъжникът следва да установи, че разполага с налични парични средства или непарични активи, които могат в кратък срок да се преобразуват в парични средства /при това на цена, близка до пазарната/, посредством които да покрие своите задължения и което да не доведе до преустановяване на търговската му дейност и засягане интересите на кредитори с още неизискуеми вземания. Релевантните за платежоспособността на длъжника са краткотрайните /текущи/ активи - материални запаси, краткосрочни вземания /с падеж до 1 година/, краткосрочни инвестиции и парични средства /в брой или по банкови сметки/, които участват еднократно в производствения процес и са източник на средствата за погасяване на краткосрочните /текущите/ задължения при едно действащо предприятие. Същевременно, формалното счетоводно класифициране на даден актив като краткотраен не е достатъчно за годността му да служи за обосноваване на платежоспособността на длъжника, тъй като е възможно да не отразява реалното положение, поради което следва до максимална степен да се търси реалното съществуване на събираеми в кратък срок активи. За да бъде открито производство по несъстоятелност, е необходимо, също така, състоянието на неплатежоспособност да е налице и към момента на устните състезания по делото – тоест и към този момент длъжникът да не притежава реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му установени изискуеми парични задължения и затрудненията му да не са временни по смисъла на чл. 631 ТЗ. Неизпълнението на изискуемите вземания трябва, също така, да е в пряка причинна връзка с влошеното икономическо състояние.

Като се има предвид горното, от събраните по делото доказателства – основното и допълнително заключение на вещото лице и представените по делото писмени доказателства, се установява, че към датата на даване ход на устните състезания са налице и двете кумулативно посочени основания за откриване производство по несъстоятелност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 631 ТЗ.

От събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза, което съдът кредитира като мотивирано, обективно и изготвено в обема на специални знания на вещото лице, се установява, че са налице счетоводни данни единствено за периода 2016 – 2017 година и данни за 2018 година по представени справки - декларации, поради което и изводите на вещото лице са основани изключително на тях. Според експерта, за посочения период собственият капитал на дружеството е отрицателна величина, което сочи на пълна финансова зависимост от кредиторите, а търговецът е бил на загуба, като активите на дружеството намаляват значително /както дълготрайните /ДМА основно/, така и краткорайните /основно парични средства//. Същевременно, видно от заключението, пасивите на дружеството са съставени основно от задължения към доставчици и в периода намаляват, но незначително. Според вещото лице към 31.12.2017 година финансовото състояние на длъжника е силно влошено, а той не разполага с ликвидни средства за покриване на задълженията си, като генерираните парични средства през 2018 година са заведени основно като публични задължения, по които няма погасяване. Според изводите на вещото лице, финансовите показатели на дружеството са на много ниско ниво, като през 2017 година показателите вече сочат на пълна невъзможност за обслужване на текущите задължения. Едновременно с това, финансовата автономност се влошава и съществуващите задължения не са обезпечени с имуществото на предприятието, а дружеството е преминало изцяло в зависимост от своите кредитори. Вещото лице е констатирало и че ответното дружество продължава да извършва търговска дейност и в периода м. 01.- м. 11.2018 година и да реализира приходи от над половин милион лева, като крайният резултат е и реализирана печалба. Последните изводи, обаче, са единствено по подадени от търговеца справки- декларации в НАП. Доколкото се касае до съставени от ответника документи и удостоверяващи изгодни за него факти, както и доколкото същите не съответстват на останалите доказателства по делото, те не могат и да опровергаят горните изводи за трайно настъпило влошаване на финансовите показатели и не могат да установят реално извършвана от ответника търговска дейност и реализиран приход и печалба от такава.

 В обобщение, финансовият експертен анализ сочи на необратимо и трайно влошаване на икономическите показатели на ответника, което е тенденциозно в целия период, в който дружеството е с показатели /за обща, абсолютна, незабавна и бърза ликвидност/ не само под оптималните стойности, но и значително под референтните стойности. Последното означава наличие на сериозни затруднения и дори невъзможност за обслужване на текущите задължения. При недоказана и реална търговската дейност и действащо предприятие /в този смисъл не е без значение обстоятелството, че ответникът не може да бъде открит нито от вещото лице, нито в процеса на посочените в търговския регистър адреси за кореспонденция и по седалище и адрес на управление/ в производството се доказа трайната невъзможност за дружеството да посрещне своите краткосрочни задължения и необратимост на влошаване на финансово-икономическото състояние. Не се доказа наличието на каквато и да е потенциална перспектива за засилване дейността на дружеството и съответно – подобряване на финансовите му показатели.

Или, в заключение следва да се посочи, че се установи състояние на неплатежоспособност към момента на даване ход на устните състезания и ответникът по молбата е в състояние на трайна невъзможност за изпълнение на изискуемите си парични задължения чрез наличните си краткотрайни и реално ликвидни активи, както и неговото имущество не е достатъчно да ги покрие.

Относно началната дата на неплатежоспособността.

Началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността. Тя се определя според най-ранния падеж на изискуемо непогасено парично задължение, при условие, че към този момент са  налице и останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото икономическо състояние на длъжника. В случая, тази най-ранна дата е 31.12.2016 г., към който момент е установено, както наличието на изискуеми непогасени парични задължения /вкл. публични/, тоест, спиране на плащанията /като не е необходимо спиранията да касаят всички кредитори и всички задължения на молителя, а по делото е установено спиране на плащанията по отношение на почти всички задължения/, така и стойности под референтните на коефициентите за ликвидност към края на отчетния период – 31.12.2016 година, влошаващи се в последващите периоди /настъпилата окончателно трайна и обективна невъзможност на длъжника да изпълнява изискуемите парични задължения по търговски сделки към всички кредитори/. Така решение № 787/15.12.2011 г. по т.д. № 1119/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І т.о. и др.

По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

По делото няма данни длъжникът да разполага с налично ликвидно имущество, което да покрие разноските по производството по несъстоятелност, а именно - достатъчно налични парични средства, респ. друго бързоликвидно имущество, което следва от заключението на вещото лице. На този етап от производството налично имущество по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно да бъде сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК и чл. 43 ЗОЗ за налично не може да се счита това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК /в който смисъл са постъпилите от НАП доказателства/ или е заложено по реда на ЗОЗ /тъй като изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по несъстоятелност/. Обстоятелството, че дружеството е завело активи в размер на 97 хил лева парични средства не опровергава горните изводи, доколкото вещото лице не е успяло /въпреки положените усилия/ да извърши лично проверка на място или пък в счетоводството на ответника, съответно – не е констатирало действително наличието на посочената или друга сума в брой или по банкова сметка. *** сума за покриване на началните разноски.

Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

Относно разноските по производството.

С оглед крайния изход на делото и това, че е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, то такива се следват на молителя в размер на 850 лева - държавна такса, възнаграждение за вещо лице.

Така мотивиран и на основание чл. 632 ТЗ, съдът

 

Р   Е   Ш   И

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на Ф.Б. ЕАД, ЕИК: ******* и ОПРЕДЕЛЯ началната дата на неплатежоспособността- 31.12.2016 година.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника Ф.Б. ЕАД, ЕИК: *******.

НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на Ф.Б. ЕАД, ЕИК: *******.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на Ф.Б. ЕАД, ЕИК: *******.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Ф.Б. ЕАД, ЕИК: *******.

СПИРА производството по несъстоятелност на Ф.Б. ЕАД, ЕИК: ******* по т.д. № 1763/2018 г. на СГС.

УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде възобновено при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 621 ТЗ, Ф.Б. ЕАД, ЕИК: *******, да заплати на А. ЕООД, ЕИК: *******, сума в размер на 850 лв., представляваща направени разноски по делото, които ще се съберат от масата на несъстоятелността.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.

 

 

                                                   СЪДИЯ: