Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260134
гр.
Брезник, 05.12.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
БРЕЗНИК, гражданска колегия, в открито заседание на трети ноември две хиляди
двадесет и втора година, І-ви състав:
СЪДИЯ:
РОМАН НИКОЛОВ
при
секретаря МАРИЯНА ГИГОВА като
разгледа гр. дело № 101 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са в обективно
съединение искове с правно основание чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.
По изложените в исковата
молба обстоятелства С.А.
***, с ЕГН: **********, М.А. ***, с ЕГН: **********, А.Р.М. ***, с ЕГН: **********,
С.Р.Т. ***, с ЕГН: **********, С.Й.К. ***, с ЕГН: **********, Н.Й.С. *** (1-ва О.)
№ 19, с ЕГН: **********, Л.Д.А. ***, с ЕГН: **********, Р.Д.С. ***, с ЕГН: **********,
С.Д. ***, с ЕГН: **********, чрез пълномощника им –
адвокат Д.Х. ***, са предявил иск срещу Л.П.А., с ЕГН: **********, Е.А.А., с
ЕГН: ********** и Р.А.А., с ЕГН: **********, всички с адрес: ***, като молят съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците да заплатят на всеки един от ищците следните суми: На С.А.С. сумата от 725.18
лв., на М.А.А. сумата от 725.18 лв., на А.Р.М.
сумата от 725.18 лв., на С.Р.Т. сумата от 725.18 лв., на С.Й.К. сумата от 543.87 лв., на Н.Й.С. сумата от 543.87 лв.,
на Л.Д.А. сумата от 483.45 лв., на Р.Д.С.
сумата от 483.45 лв., на С.Д.А. сумата от 483.45 лв., представляващи неизплатена припадаща
се част от гражданските плодове, получени като аренда от съсобствени имоти,
наследствени от К. А. И. за стопанските 2015-2016 г., 2016 г.-2017 г., 2017 г.-2018
г., 2018 г.-2019 г. и 2019 г.-2020 г. по договор за аренда от 02.09.2013 г., вписан
в Служба по вписванията гр. Брезник под № 235, том 2, дело № 11397, вх. рег. №
2025 от 10.09.2013 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Молят, да им бъдат присъдени направените разноски по
делото.
Ответниците
Л.П.А., Е.А.А. и Р.А.А., представлявани от адвокат
К.К. ***, в срока, предвиден за отговор изразяват становище за неоснователност на иска. Възразяват, че с оглед влязлото в сила
на 16.05.2017 г. Решение № 369/02.11.2016 г. на ОС Перник по гр.д. № 500/2016
г. ищците не са изпълнили задължението си по чл. 17, ал. 3 от ЗА, да уведомят
писмено арендатора да изпълнява и към тях плащане на рента съобразно правата
им. Считат, че предявените искове следва да се разглеждат като такава по чл.
31, ал.2 във вр. с чл. 30, ал. 3 от ЗС, тъй като съгласно разпоредба на чл. 31,
ал. 2 от ЗС, ползващите се съсобственици дължат обезщетение на останалите за ползата,
от която са лишени, от деня на писменото поискване, а ищците не са ги канили да
им заплащат обезщетение и не са претендирали такова за процесния период от 2015
г. до 2020 г. и до момента на подаване на исковата молба. Считат, че
извършваните плащания по арендния договор са такива с характера на периодично
плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях следва да се приложи
3-годишна давност, като са направили възражение за погасяването по давност на
всички твърдени от ищците като дължими им се от ответниците плащания за
стопанските 2015-2016 г.; 2016- 2017 г. и 2017-2018 г.
В съдебно заседание поддържат изложеното в отговора
на исковата молба.
Съдът, след
като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.
235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Няма спор между страните, че ищците и ответниците са
наследници на общия им наследодател К.
А. И., б.ж. на с. С., общ. Брезник, починал на **.**.1963 г.,
АС № 5/**.**.1963 г.,съставен в с. С.. Безспорно е също така, че с решения №
75/17.04.2000 г. и № 75-1 от 12.11.1999 г. на ОС „Земеделие“, гр. Брезник на
наследниците на К. А. И. са възстановени недвижими имоти в землището на с. С.,
общ. Брезник, както следва: Нива № ****** по КВС, с площ от 4.699 дка., 5
категория, м. „Д. г.“; нива № ***** по КВС, с площ от 20.000 дка., 5
категория,м. „Д.“; нива № ****** по КВС, с площ от 7.399 дка., 5 категория, м.
„С.“; нива № ***** по КВС, с площ от 13.898 дка., 7 категория, м. „Н. с.“; нива
№ ****** по КВС, с площ от 5.999 дка., 5 категория, м. „******“; нива № ******
по КВС, с площ от 9.701 дка., 5 категория, м. „Р.“; нива № ****** по КВС, с
площ от 1.602 дка., 5 категория, м. „С.“; нива № ***** по КВС, с площ от 2.000 дка.,
5 категория, м. „С.“; нива № ***** по КВС, с площ от 1.800 дка., 5 категория,
м. „С.“; нива № ***** по КВС, с площ от 14.278 дка., 5 категория ,м. „Б.“; нива
№ ****** по КВС, с площ от 1.640 дка., 5 категория, м. „Ц.“; нива № ****** по
КВС, с площ от 0.510 дка., 5 категория, м. „Ц.“ и нива № ****** по КВС, с площ
от 2.352 дка., 9 категория, м. „Г.“.
Не се спори, че с договор за аренда от 02.09.2013 г.,
вписан в Служба по вписванията гр. Брезник под № 235, том 2, дело № 11397, вх.
рег. № 2025 от 10.09.2013 г. бащата на ответниците – А. Й.А. предоставя за
временно и възмездно ползване описаните по-горе недвижими имоти, възстановени
на наследниците на К. А. И. на арендатора Р. С. К.. Общата площ на
предоставената под аренда наследствена земя е 85.877 дка., срока на договора е
15 (петнадесет) стопански години, като е уговорено арендно плащане в размер на
5 лв. (пет лева) на декар или 40 кг. продукция на декар годишно, като сумата се
актуализира с всяка следваща година за района, в който става плащането. В
договора е посочено, че арендното плащане се дължи в първия работен ден след
изтичането на стопанската година.
А. Й.А. умира на 27.11.2013 г. Ответниците не
оспорват, че са встъпили в неговите права на арендодател от тази дата. Безспорно
е, че арендните плащания по сключения договор са получавани от тях за
стопанските 2013-2014 г., 2014-2015 г., 2015-2016 г., 2016-2017 г., 2017-2018
г., 2018-2019 г. и 2019-2020 г. като наследници на баща си А. А., встъпили в
правата на арендодател по сключения договор.
Спорните въпроси са, имат
ли право да получат суми представляващи припадаща се част от гражданските
плодове, получени като аренда от съсобствени имоти, наследствени от К. А. И. за
посочените в исковата молба стопански години и ако отговора е положителен има
ли погасяване по давност на част от претендираните суми.
На първо място настоящият състав на съда
счита, че предявените искове са с правно основание чл. 30, ал. 3, вр. чл. 93 от
ЗС, тъй като възмездното предоставяне на общата вещ на трето лице е действие по
управление (а не акт на лично ползване) и тъй като нормата на чл. 31 от
ЗС е специална по отношение на чл. 93 от
ЗС – когато съсобственик претендира получаване на добиви и граждански
плодове – разпоредбата на чл.
31, ал. 2 от ЗС не намира приложение. В тази връзка и с оглед направеното
от ответниците възражение следва да се има предвид, че съгласно Тълкувателно
решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, писмено
поискване не е необходимо, когато се претендират добивите от вещта, защото
съгласно чл.
30, ал. 3 от ЗС, във връзка с чл. 93 от
ЗС – всеки един от съсобствениците има право на съответната на дела му част
от естествените и граждански плодове. По изключение обезщетение по чл.
31, ал. 2 от ЗС може да се претендира само за разликата между уговорена
наемна (арендна) цена, съобразно сключения от ползващия имота съсобственик
наемен (аренден) договор и средната пазарна цена, когато първата е по-ниска,
какъвто не е настоящият казус.
Съгласно чл.
30, ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с частта си. Според тази разпоредба всеки съсобственик, който е
получил доход от общия имот дължи на останалите съсобственици приспадащата им
се част от този доход съобразно с правата им в имота. По този иск ищецът
съобразно с твърденията си в исковата молба следва да докаже, че от
съсобственият имот са реализирани граждански плодове през периода посочен в
исковата молба и ответниците са реализирали доход в претендирания размер,
доколкото на ищците се дължат ползите от имота в размера съответен на техните
дялове. От писмените доказателства по делото се установява, че процесните имоти
са съсобствени между страните, за което не се спори между тях.
Безспорно е, че след смъртта на
наследодателя на ответниците А. Й.А., който е сключил договора за аренда, Л.П.А., Е.А.А. и Р.А.А. са встъпили в правата му като
арендодатели. Относно направеното възражение, че след влизане в сила на Решение
№ 369/02.11.2016 г. на ОС Перник по гр.д. № 500/2016 г. ищците не са изпълнили
задължението си по чл. 17, ал. 3 от ЗА, да уведомят писмено арендатора да
изпълнява и към тях плащане на рента съобразно правата им, настоящият състав на
съда счита същото за неоснователно. С разпоредбата на чл.
17, ал. 3 от ЗАЗ в тежест на приобретателя е установено задължение да
уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместването. Неизпълнението на
това задължение обаче има за последица единствено лишаване на приобретателя от
възможността да иска от арендатора да изпълни към него задължение, което той
вече е изпълнил към предишния арендодател до получаване на съобщението за
заместване. Законът не обвързва липсата на уведомление за настъпилото
заместване с лишаването на приобретателя от правото да търси правата си по реда
на чл. 30, ал. 3 от ЗС.
По
отношение реализираните приходи от процесните имоти за всяка от стопанските
2015-2016 г., 2016 г.-2017 г., 2017 г.-2018 г., 2018 г.-2019 г. и 2019 г.-2020
г. по договор за аренда от 02.09.2013 г., вписан в Служба по вписванията гр.
Брезник под № 235, том 2, дело № 11397, вх. рег. № 2025 от 10.09.2013 г. съдът
счита, че следва да се кредитира заключението на вещото лице, което е
обосновано и не възниква съмнение в неговата правилност, а и същото не е
оспорено от страните. Така от заключението на вещото лице се установява, че за
процесните имоти за всяка от годините от 2015 до 2020 г. е реализиран приход в
общ размер от 2146.95 лв., като съответно на идеалните си части ищците следва
да получат: С.А.С. – 268.36 лв., М.А.А. – 268.36 лв., А.Р.М. – 268.36 лв., С.Р.Т. – 268.36 лв., С.Й.К. – 201.27 лв., Н.Й.С. – 201.27 лв., Л.Д.А. – 178.91 лв., Р.Д.С. – 178.91 лв. и С.Д.А. – 178.91 лв., в който размер исковете следва да се уважат, а за горницата до пълните
претендирани суми следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. От
тази сума всеки от ответниците следва да заплати приспадащата му се част
съобразно с квотата си в собствеността, като всеки от тях следва да заплати по
670.93 лв.
Съдът
счита, че възражението за погасяване на вземането на ищците за заплащане на
съответната част от рентата за стопанските 2015-2016 г.; 2016-2017 г. и
2017-2018 г. е неоснователно, тъй като ответниците са получили плащането за
стопанската 2015-2016 година на 31.08.2016 г., от която дата до предявяване на
исковата молба в съда – 14.04.2021 г., не е изминал предвидения в чл. 110 ЗЗД петгодишен давностен срок. В конкретния случай погасителната давност е
петгодишна, тъй като основанието, от което произтича на вземането на ищците
спрямо ответниците не е договор за наем или
аренда, при който погасителната давност е три години, а е неоснователното
обогатяване на ответниците за сметка на правата на ищците да получат доходи от
частта си от притежаваната в съсобственост вещ, поради което по-кратката
давност по чл.
111, б. „в“ ЗЗД се явява неприложима.
По акцесорния иск с правно основание по чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за забава върху претендираните суми съдът
счита, че в случая задължението е без определен ден за изпълнение, поради което
длъжникът съгласно чл.
84, ал. 2 от ЗЗД е изпаднал в забава след покана от кредитора, което е
станало с исковата молба. Следователно в случая се дължи обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху уважения размер на иска от 14.04.2021 г. –
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Ищците са заплатили държавна такса в
размер на 450 лв., 300 лв. за ССЕ както и 600 лв. адвокатски хонорар. С оглед
уважената част от исковете ответниците на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
следва да бъдат осъдени да им заплати сумата от 499.50 лв. направени разноски
по делото.
На основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, ищците следва да заплатят на ответниците, направените деловодни
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. От документите по делото е
видно, че общо направените от ответниците разноски са в размер на 350 лева,
като съразмерно на отхвърлената част от иска, ищците следва да заплатят на
ответниците направените деловодни разноски в размер на 220.50 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Л.П.А.,
с ЕГН: **********, Е.А.А., с ЕГН: ********** и Р.А.А., с ЕГН: **********,
всички с адрес: *** да заплатят на С.А. ***, с ЕГН: **********, М.А. ***, с ЕГН: **********,
А.Р.М. ***, с ЕГН: **********, С.Р.Т. ***, с ЕГН: **********, С.Й.К. ***, с
ЕГН: **********, Н.Й.С. *** (1-ва О.) № 19, с ЕГН: **********, Л.Д.А. ***, с
ЕГН: **********, Р.Д.С. ***, с ЕГН: **********, С.Д. ***, с ЕГН: ********** сумите както следва: С.А.С. – 268.36 лв., М.А.А. – 268.36 лв., А.Р.М. – 268.36 лв., С.Р.Т. – 268.36 лв., С.Й.К. – 201.27 лв., Н.Й.С. – 201.27 лв., Л.Д.А. – 178.91 лв., Р.Д.С. – 178.91 лв. и С.Д.А. – 178.91 лв., ведно със
законната лихва
върху уважения размер на исковете от 14.04.2021 г. – датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата над присъдените по-горе суми до пълния предявен размер, като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА Л.П.А.,
с ЕГН: **********, Е.А.А., с ЕГН: ********** и Р.А.А., с ЕГН: **********,
всички с адрес: *** да заплатят на С.А. ***,
с ЕГН: **********, М.А. ***, с ЕГН: **********, А.Р.М. ***, с ЕГН: **********, С.Р.Т.
***, с ЕГН: **********, С.Й.К. ***, с ЕГН: **********, Н.Й.С. *** (1-ва О.) №
19, с ЕГН: **********, Л.Д.А. ***, с ЕГН: **********, Р.Д.С. ***, с ЕГН: **********,
С.Д. ***, с ЕГН: **********, сумата от 499.50 лв. (четиристотин деветдесет и
девет лева и петдесет стотинки), направени разноски по делото.
ОСЪЖДА С.А. ***, с ЕГН:
**********, М.А. ***, с ЕГН: **********, А.Р.М. ***, с ЕГН: **********, С.Р.Т. ***,
с ЕГН: **********, С.Й.К. ***, с ЕГН: **********, Н.Й.С. *** (1-ва О.) № 19, с
ЕГН: **********, Л.Д.А. ***, с ЕГН: **********, Р.Д.С. ***, с ЕГН: **********, С.Д.
***, с ЕГН: **********, да заплатят на Л.П.А., с ЕГН: **********, Е.А.А., с ЕГН: ********** и Р.А.А., с
ЕГН: **********, всички с адрес: *** сумата от 220.50 лв. (двеста и двадесет лева и петдесет стотинки)
направени разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:_____________