Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. София, 02.11.2023г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, I-18 състав, в открито заседание на 12.10.2023г., в състав:
Председател: П.
БОСНЕШКИ
Секретар: Надежда Масова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №3476 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
С исковата молба е предявен иск от М.М.А.,
с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу Е.Е.С., с ЕГН:************
и с адрес: ***, с правно основание чл.108 ЗС, за признаване за установено
спрямо ответника, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: Апартамент
№ 31, находящ се в гр. София, ж.к. „Гео Милев",
бул. „*****, като ответникът бъде осъден да предаде владението на същия имот на ищеца.
Ищецът твърди, че с Договор за покупка на наследство по чл.
212 ЗЗД, нотариално заверен под per. № 1330 от 04.04.2014год. по описа на нотариус М.М.с
per. № 462 на нотариалната камара и район на действие
PC Перник, е придобил от Л.Д.Д. с ЕГН ********** наследствените му права от
наследодателя му Л.А.А.с ЕГН **********, бивш жител ***,
починал на 19.06.2013 год. в гр. София. Процесният
апартамент е част от имуществените права, включени в наследствената маса.
На основание чл. 112 б. „б" от
ЗС и чл. 4, б. „б" от ПВ заявил договора за вписване в Имотния регистър към
Агенцията по вписванията. Тогава установил, че на 31.01.2014 год. в том I, №
239, вх. per. 3719 е вписано саморъчно завещание на Л.А.А.с ЕГН **********, обявено от нотариус И.Н.с per. № 40 на Нотариалната камара, по силата на което
завещателят завещава на В.К.С.и И.Г.П. цялото си движимо и недвижимо имущество,
в това число и процесния апартамент.
След като узнал за това
обстоятелство, ищецът подал искова молба, с която поискалда
бъде прогласена нищожността на саморъчното завещание, поради причина, че същото
не е написано и подписано собственоръчно от завещателя, каквото е изискването
на чл. 25 от ЗН. Исковата молба била вписана в Имотния регистър на 28.04.2014
год. том V, № 54, вх. per. № 19563, н. дело № 14715.
На 03.07.2018 год. след справка в Имотния
регистър ищецът установил, че В.К.С.и И.Г.П. са продали процесния
апартамент на ответника Е.Е.С.. Едновременно с
прехвърлянето на собствеността, продавачите са предали на купувача и владението
върху него, което се установява от т. 4 от договора а продажба.
В законоустановения
срок е подаден отговор от ответника Е.Е.С., с който
се иска отхвърляне на иска като неоснователен.
Доколкото ищецът обуславя наличието на активна материално- правна
легитимация с твърдението, че въз основа на Договор за покупко-
продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД, нотариално заверен под рег.№ 1330 от
04.04.2014г. по описа на нотариус М.М., то ответникът оспорвам автентичността на същия, като
твърди, че подписът и трите имена на Л.Д.Д.,
поставени в Договора за продажба на наследство, не са положени от същото лице.
Ответникът твърди, че при сключване на Договора за
покупко-продажба, с който е закупила процесния
недвижим имот, същата е направила имуществена справка във връзка е това дали
имота е обремен с тежести и възбрани. Отделно от
това. нотариусът също е направил такава проверка, че имотът не е обремен с тежести, поради това и същата е закупила имота.
С определения на СГС от 27.08.2021г. и 01.09.2021г., на
основание чл.227 ГПК, вместо починалия ищец М.М.А.,
като ищци по делото са конституираните наследниците му: П.Г.А. с ЕГН **********,
Г.М.А. с ЕГН **********, В.М.А. с ЕГН **********, И М.М.А.
с ЕГН **********.
След като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски
градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на делото.
По
основателността:
Съгласно приетото в т. 2А на ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014г., ОСГК, искът по чл. 108 ЗС съдържа в себе си две искания: да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот, както и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение
Съгласно постоянната съдебна практика за да се уважи иск за ревандикация на недвижим имот, в производството по чл. 108 ЗС е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик на спорния недвижим имот, че ответникът го владее или държи, т.е. упражнява фактическа власт върху вещта, като ищецът следва да докаже правото си на собственост и упражняването на фактическа власт върху вещта от страна на ответника, а последният следва да докаже основанието си да упражнява фактическата власт върху имота, при което ищецът не е длъжен да доказва по какъв начин и защо ответникът е установил владението или държането на имота.
Не се спори между страните по делото, а и видно от нотариален акт № 82/06.02.1970г., том I, дело 82/1970 г. на нотариус П.П.- първи нотариус при Софийски народен съд, че Л.А.А., с ЕГН **********, е признат за собственик на процесният апартамент.
След смъртта на Л.А.А.на 19.06.2013г. процесният апартамент е включен в наследствената му маса, като единствен негов наследник е синът му Л.Д.Д..
С Договор за покупка на наследство по чл. 212 ЗЗД, нотариално заверен под peг. № 1330 от 04.04.2014год. по описа на нотариус М.М.с peг. № 462 на нотариалната камара и район на действие PC Перник, наследодателят на ищците М.М.А. е придобил от Л.Д.Д. с ЕГН ********** наследствените му права от наследодателя му Л.А.А.с ЕГН **********, бивш жител ***, починал на 19.06.2013 год. в гр. София.
С решение по гр.д.№7062/2016г. на СГС, влязло в сила на 29.03.2021г., по иск на М.М.А. е обявено за нищожно саморъчно завещание от 20.12.2012г., на Л.А.А.с ЕГН **********, обявено от нотариус И.Н.с per. № 40 на Нотариалната камара, по силата на което завещателят завещава на В.К.С.и И.Г.П. цялото си движимо и недвижимо имущество, в това число и процесния апартамент. Същото решение е отбелязано в Служба по вписванията - гр. София под вх. per. № 63358/02.09.2021г., том № 43, акт № 4, номер от описната книга № 1336/02.09.2021г.
Видно от Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания с изх. № 29985/19.05.2022 г., издадено от Служба по вписванията - гр. София, с вписване с вх. peг. № 19563/28.04.2014г., Том 5, Акт № 54 от 2014г. по партидата на имота е била вписана исковата молба за прогласяване нищожността на завещанието.
С Нотариален акт № 183/10.10.2016 г., том 2, per. № 11639, дело № 338/2016 г. по описа на нотариус Ц.С., ответникът Е.Е.С., в качеството и на купувач, е сключила договор за покупко- продажба на процесния апартамент с В.К.С.и И.Г.П.. Едновременно с прехвърлянето на собствеността, продавачите са предали на купувача и владението върху него, което се установява от т. 4 от договора а продажба.
Видно от заключението по тройната съдебно- почеркова експертиза, неоспорено от страните, ръкописният текст, съдържащ се в изписаното име „Л.Д.Д.”, в „Договор за продажба на наследство, по чл.212 от ЗЗД, сключен на 04.04.2014 год., между Л.Д.Д. , за „Продавач” и М.М.А. , за „Купувач””, е изпълнен от Л.Д.Д.. Подписът, положен от името Л.Д.Д.”, за „Продавач”, в същия договор за продажба на наследство е положен от Л.Д.Д..
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че ищците са доказали, че притежават правото на собственост върху процесния апартамент по наследство от починалия им наследодател М.М.А..
Наследодателят им М.М.А. е придобил правото на собственост върху същия апартамент на основание Договор за покупка на наследство по чл. 212 ЗЗД, от 04.04.2014год. по описа на нотариус М.М..
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че горепосочения Договор за покупка на наследство по чл. 212 ЗЗД, от 04.04.2014год. по описа на нотариус М.М.не прехвърля права по следните съображения:
1.Възражението, че
същият договор е нищожен поради неспазена форма е неоснователно.
Съгласно разпоредбите на
чл. 212, ал.2 ЗЗД договорите за продажба на наследство трябва да бъдат
извършени писмено, като подписите на договарящите се страни са нотариално
заверени. Самите волеизявления на страните по сделката имат характера на частен
документ и поради това обвързваща съда формална доказателствена
сила само относно авторството на основание чл. 180 ГПК. Нотариалната заверка на
подписа върху частен документ е вид нотариално удостоверяване, съобразно текста
на чл. 569, т. 2, пр. 4 ГПК. С нотариалната заверка на подписа нотариусът
удостоверява, че положените подписи в процесния
договор са на страните по същия. За това удостоверяване страната следва да се
яви лично пред нотариуса, който проверява самоличността му въз основа на
представения документ за самоличност. Страната полага подписа в договора пред
нотариуса или потвърждава вече положения подпис. Удостоверяването на подписа се
извършва с надпис върху документа, съгласно чл. 590, ал. 1 ГПК, който има
формата на квадратен печат на нотариуса.
Целта на нотариалната
заверка на подписите е да се установи, че именно лицата, които са се явили пред
нотариуса са подписали частния документ. Нотариалното удостоверяване на подписа
върху частен документ по същността си е заверка от нотариуса като длъжностно
лице в предвидената от закона форма. В частта на договора, отнасяща се до
извършване на нотариалното удостоверяване на подписите на страните, същият
договор представлява официален документ. Така извършената нотариална заверка
сочи, че при оспорена истинност, тежестта на доказване на неистинността на
документа е върху страната, която го оспорва - чл. 193, ал. 3, пр. 1-во.
В процесния
договор съдът намира, че е спазена предвидената писмена форма с нотариална
заверка подписите на страните.
2.Възражението, че
същият договор е нищожен поради неспазено място на изповядване на сделката също
е неоснователно. По изложени по- горе съображения съдът намира, че процесният договор съдържа волеизявленията на страните по
сделката, както и официално удостоверяване на подписите им, удостоверено от нотариус.
Законът не въвежда изискване за едновременност на волеизявленията на страните и
нотариуса. Страната полага подписа в договора пред нотариуса или потвърждава
вече положения подпис.
Съгласно
разпоредбата на чл.570, ал.1 нотариалните актове за прехвърляне на собственост
или за учредяване на вещно право върху недвижим имот и за удостоверяване право
на собственост върху имот се издават от нотариуса, в чийто район се намира
имотът. Съгласно ал.2 на същата
разпоредба другите нотариални действия, както и завещанията, могат да се
извършват от всеки нотариус без оглед на връзката между района на неговото
действие и нотариалното удостоверяване. Предвид гореизложеното удостоверяване
подписите на страните по процесния договор за
продажба на наследство от нотариус М.М.с per. № 462 на нотариалната камара и район на действие PC
Перник не е забранено от закона.
3.Съдът намира
за неоснователно възражението на ответника, че подписът и трите имена на Л.Д.Д., поставени в Договора за продажба на наследство, не са
положени от същото лице. Съдът кредитира напълно заключението по тройната съдебно- почеркова експертиза, неоспорено от страните. Видно от
същата ръкописният текст, съдържащ се в изписаното име „Л.Д.Д.”,
в „Договор за продажба на наследство, по чл.212 от ЗЗД, сключен на 04.04.2014 год., между Л.Д.Д. , за
„Продавач” и М.М.А. , за „Купувач””, е изпълнен от Л.Д.Д.. Подписът, положен от името Л.Д.Д.”,
за „Продавач”, в същия договор за продажба на наследство е положен от Л.Д.Д..
4.Възражението
на ответника, че същият е станал жертва на класическа измама при придобиването
на процесния имот е недоказано. От една страна само
наказателен съд може да установи факти, касаещи извършено престъпление, като
ответникът би могъл да сезира органите на прокуратурата и сам. А от друга
страна в настоящето производство не са налице
данни за извършено такова деяние.
В същото време
съдът намира, че с решение по гр.д.№7062/2016г.
на СГС, влязло в сила на 29.03.2021г., по иск на М.М.А.
е обявено за нищожно саморъчно завещание от 20.12.2012г., на Л.А.А.с ЕГН **********, обявено от нотариус И.Н.с per. № 40 на Нотариалната камара, по силата на което
завещателят завещава на В.К.С.и И.Г.П. цялото си движимо и недвижимо имущество,
в това число и процесния апартамент. Същото решение е
отбелязано в Служба по вписванията - гр.
София под вх. per. № 63358/02.09.2021г., том № 43,
акт № 4, номер от описната книга № 1336/02.09.2021г.
Така с влязло в сила решение е отречено правото на собственост на праводателите на ответника върху процесния
апартамент. Няма спор в съдебната практика, че с отпадането на правата на праводателя отпадат и правата на приобретателите.Поради
това и съдът намира, че Нотариален акт № 183/10.10.2016г.,
том 2, per. № 11639, дело № 338/2016 г. по описа на
нотариус Ц.С., няма вещно- транслативен ефект, като ответникът
Е.Е.С. не е придобила правото на собственост върху процесния апартамент въз основа на сключения договор за покупко- продажба. Предвид гореизложеното съдът
намира, че ищците са доказали първата предпоставка на иска по чл.108 ЗС, а
именно, че са собственици на процесния имот.
Видно от т.4
на Нотариален акт № 183/10.10.2016 г., том 2, per. № 11639, дело № 338/2016г. по описа на нотариус Ц.С.,
ответникът Е.Е.С., в качеството и на купувач, е получила владението върху процесния апартамент от продавачите В.К.С.и И.Г.П. едновременно
с прехвърлянето на собствеността. Владението върху процесния
апаратмент не се оспорва от ответника и с отговора на
исковата молба. Предвид гореизложеното съдът намира, че ищците са
доказали и втората предпоставка на иска по чл.108 ЗС.
Доколкото ответникът не е доказал правно основание на упражняваната фактическа власт върху процесния имот, то и процесният ревандикационен иск следва да бъде уважен като основателен.
По
разноските:
С оглед изхода на делото на ищците следва да бъде присъдена сумата от 595,23лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса.
Ищците са били представлявани безплатно от адв.Т.Ф., на основание чл.38, ал.1 от ЗА, въз основа на договор за правна помощ от 20.09.2021г. С оглед изхода на делото и на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. Ф. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на ищците в размер на 2221,72лв.
При определяне на отговорността за разноски съдът взе предвид минималния размер на адвокатското възнаграждение по НМРАВ, преди актуализацията на минималните размери, обнародвано в ДВ бр. 88 от 4.11.2022г. Съгласно константната съдебна практика приложимият за страните материален закон към договора за правна помощ е материалния закон към момента на сключване на договора за правна помощ. Същият материален закон е релевантен и за отговорността за разноски за насрещната страна.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на П.Г.А. с ЕГН:**********, Г.М.А. с ЕГН:**********, В.М.А. с ЕГН:**********, и М.М.А. с ЕГН:**********, всичките със съдебен адрес:г***, чрез адв.Т.Ф., конституирани по реда на чл.227 ГПК като правоприемници на ищеца М.М.А., с ЕГН:**********, срещу Е.Е.С., с ЕГН:************ и с адрес: ***, с правно основание чл.108 ЗС, че ищците са собственици на следния недвижим имот: Апартамент № 31, находящ се в гр. София, ж.к. „Гео Милев", бул. „*****, КАТО ОСЪЖДА ответника да предаде на ищците владението на същия имот.
ОСЪЖДА Е.Е.С., с ЕГН:************ и с адрес: ***, да заплати на П.Г.А.
с ЕГН:**********, Г.М.А. с ЕГН:**********, В.М.А. с ЕГН:**********, и М.М.А. с ЕГН:**********, всичките със съдебен адрес:г***,
чрез адв.Т.Ф., сумата от 595,23лв., представляваща
направени по делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА Е.Е.С., с ЕГН:************ и с адрес: ***, да заплати на адв.Т.Ф.- САК, с адрес:г***, сумата от 2221,72лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
СЪДИЯ: