Решение по дело №1162/2024 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от М. А. А., депозирана чрез пълномощник и насочена против Решение № 131 от 24.09.2024г. постановено по адм.дело № 275/2024г. на Районен съд, гр. Свиленград.

В касационната жалба се излагат доводи за постановяване на оспореното решение при допуснато съществено нарушение на производствените правила довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице и до неправилно приложение на материалния закон при определяне на наказанието относно приложеното принудително отнемане в полза на държавата на предмета на твърдяното за извършено нарушение. Сочи се и че в нарушение на материалния закон съдът приложил чл. 233, ал.6 по отношение 75 бр. зарядни, като потвърдил отнемането им наред със заплащането на предвидената за това глоба.

По подробно изложените съображения се моли да бъде отменено решението на районния съд и вместо него да се постанови ново, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответникът, чрез процесуален представител в писмен отговор изразява становище, за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С Наказателно постановление №BG2023/1000-4338/НП от 19.03.2024г., издадено от И.Д. Заместник - Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас, на М. А. А., на основание чл.233 ал.1 от Закона за митниците, е наложено административно наказание глоба в размер на 2 804.92лв., която глоба представлява 100 % от стойността на стоката по пункт II на постановлението (пункт I от НП), и са отнети от М. А. А. в полза на Държавата и на основание чл.233 ал.6 във връзка с ал.1 от Закон за митниците описаните в пункт II от НП стоки.

С атакуваното решение Районен съд – Свиленград потвърдил изцяло наказателното постановление.

В решението районният съд е посочил, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за незаконосъобразност и отмяна на санкционният акт. Изложил е подробни съображения, въз основа на които е приел, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Съдът е приел, че процесното административно нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. В решението е обсъдена разпоредбата на чл.233 ал.1 от Закон за митниците, като съдът е приел, че митническата стойност на стоката, предмет на процесното митническо нарушение, е определена надлежно и не са налице основания да не бъде приета така посочената от административнонаказващия орган за правилно и законосъобразно определена. Посочил е, че административното наказание е правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 100 % от стойността на недекларираните стоки. Предвид изложените съображения е приел, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Настоящата инстанция намира атакуваното решение за правилно.

В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както правилно е възприел районният съд. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по силата на чл. 230 и чл. 231 ЗМ. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, посочени са по безспорен начин всички елементи от обективната и субективната страна на нарушението (чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН). Действително осъществената фактическа обстановка е правилно подведена под релевантната по време, място и лица правна уредба (чл. 3 ЗАНН). Нарушението е формално, като за осъществяването на неговия фактически състав не се изследва настъпването на определен противоправен резултат.

Съгласно чл. 233, ал. 1 ЗМ „който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките или при износ - стойността на стоките“. Фактическият състав на нарушението - митническа контрабанда, включва следните елементи: 1. адресат е лице, което пренася или превозва стоки през държавната граница, или 2. лице, което направи опит за това, като и в четирите хипотези се изисква от страна на митническите органи незнание /т.е. стоката да не е представена, декларирана или обявена пред митническите органи/ и липсата на разрешение /т.е. има забрана за пренасянето и превозването й/. Наказанието за това нарушение е глоба, като размерът й се определя според стойността на стоките при износ – предмет на нарушението. В конкретния случай не е спорно, че касаторът е направил опит да превози през държавната граница между Република България и Република Турция стоки, които не е декларирал пред митническите органи (чл. 66, ал. 1 ЗМ). Под деклариране се има предвид липсата на знание и без разрешение на митническите органи, което се установява от събраните по делото писмени доказателства, вкл. и дадените от лицето писмени обяснения в хода на административнонаказателното производство.

По отношение стойността на превозените през границата стоки и законосъобразно ли е определено наложеното на касатора административно наказание районният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав, поради което и на основание чл. 221, ал.1, изр.последно от АПК съдът препраща към тях.

Предвид, че допусната по делото, по искане на наказаното лице съдебно-икономическа експертиза не е изготвена, поради отказ на процесуални му представител от това доказателствено искане в проведеното о.с.з. 04.09.2024г., то излаганите твърдения за допуснати процесуални нарушения от съда при назначаването й и определяне депозита за възнаграждение на вещо лице се явяват неоснователни.

С оглед разпределената доказателствена тежест нарушителят не е успял да обори констатациите на контролните органи, нито да докаже, че стойността на стоките – предмет на митническа контрабанда, е по-ниска от определената в хода на административнонаказателното производство. В този размер е и наложеното с оспореното НП наказание. Законосъобразно и явно справедливо наказващият орган е наложил административното наказание „глоба“ в минимален размер за деяние, което съставлява нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя (чл. 12 от ЗАНН), при липсата на предпоставки за освобождаване от отговорност поради маловажност на случая.

Правилно с процесното НП е и постановено отнемане на стоките предмет на нарушението в полза на държавата.

Доколкото направените от Районен съд - Свиленград изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от НПК, то съдът констатира, че постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4-5 ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП във връзка с чл. 27е НЗПП, чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗМ в полза на Агенция „Митници“, в структурата на която е органът, издал оспореното НП, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 131 от 24.09.2024г. постановено по адм.дело № 275/2024г. на Районен съд, гр. Свиленград.

ОСЪЖДА М. А. А. с [ЕГН] от [населено място], [община], да заплати на Агенция „Митници“, със седалище – гр. София, сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.