Р
А З П
О Р Е
Ж Д А
Н Е
Съдията-докладчик Стилиян Манолов, в закрито заседание
на 25.06.2020 година, като разгледа адм. дело № 334/2020 година по описа на
Административен съд – Стара Загора, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
с направено уточнение към нея, подадена от Танева ЕООД – гр.Казанлък
(в несъстоятелност), срещу Националната агенция по приходите – гр.София и Върховен административен съд, с искане на
основание чл.2в от ЗОДОВ за осъждането на ответниците солидарно да заплатят на
дружеството обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 145 412,48 лева, причинени от
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, за период от
22.07.2015г. до бъдещ момент, представляващ датата, на която дружеството вече
няма да дължи данъците, начислени в противоречие с правото на ЕС или датата, на
която те няма да подлежат на събиране по различни причини, включително
уважаване на иска, ведно с мораторната лихва върху сумата 145 412,48 лева
в размер на 25 000 лева,
представляваща сбор от мораторните лихви, начислени за всяко от плащанията,
сформиращи претенцията за имуществени вреди, от датата на всяко от плащанията,
до дата на предявяване на исковата молба (03.06.2020г.), както и законната
лихва върху сумата от 145 412,48 лева, начислена от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното й заплащане. Претендира се също осъждане на
ответниците солидарно да заплатят на дружеството обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 10 000
лева, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, за периода 22.07.2015г. – 04.06.2020г., ведно с мораторната
лихва върху сумата от 10 000 лева в размер на 3 047 лева, натрупана в период от три години преди датата на
подаване на исковата молба (03.06.2020г.), както и законната лихва върху сумата
от 10 000 лева, начислена от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й заплащане.
В условията на евентуалност, при отхвърляне на иска за
солидарно осъждане на ответниците, се иска осъждане на Национална агенция за
приходите да заплати в полза на дружеството горепосочените суми. В условията
евентуалност, при отхвърляне на иска срещу Национална агенция за приходите, се иска
осъждане на Върховен административен съд да заплати в полза на дружеството посочените
суми.
Претендира се също, на основание чл.4§3 от ДФЕС и
принципите на ефективност и равностойност, ответникът Национална агенция за
приходите да бъде осъден да преустанови нарушението и да възстанови положението
преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения,
като не предприема действия по принудително събиране на ДДС, начислено с
влезлия в сила РА, в противоречие с правото на ЕС.
Претендират се и направените в настоящото производство
разноски.
След извършена проверка на исковата молба и направеното
уточнение към нея, се констатира, че същата отговаря на законовите изисквания
на чл.127 и 128 от ГПК и като такава се явява редовна.
Предявеният иск е допустим.
Предвид на горното и на основание чл.131 от ГПК,
Р А З П О Р Е Д И:
Препис от исковата молба, направеното уточнение и
приложенията към нея, да се изпратят на ответниците Национална агенция за
приходите и Върховен административен съд, с указание да дадат писмен отговор в 14
дневен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от
неподаването му.
Делото да се докладва в деня на
постъпване на отговорите от ответниците или на изтичането на срока за това.
СЪДИЯ: