О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч, ..............2019 г.
Ловешкият окръжен съд
гражданско
отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА
А.
като разгледа докладваното от съдия Дойнова ч.гр.дело
№580 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по повод частна жалба
с вх.№8617 от 14.12.2018г. подадена от „Ти Би Ай Банк”ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Димитър Хаджикоцев №52-54, чрез юрисконсулт Стилиян Радостинов Радиев против Разпореждане №2244 от 26.10.2018г.
постановено по ч.гр.д.№974 по описа за 2018г. на Районен съд – Тетевен, с което
е отхвърлена молбата на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжника Й.А.С., с постоянен адрес:*** за сумата 2 462.88 лева – главница, 475.08 лева – договорна лихва за периода от
05.07.2018г. до 06.09.2018г., за обезщетение за забава в размер на 48.97 лева
за периода от 05.07.2018г. до 15.10.2018г., на основание договор за
потребителски кредит №********** от 2.05.2018г. и за разноските в заповедното
производство.
Моли да се
разпореди издаването на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист съобразно подаденото заявление.
Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 от ГПК, от
заявител, срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението подадено по реда
на чл.417, т.2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Производството
по ч.гр.д.№974/2018г. по описа на Районен съд - Тетевен е образувано по повод
постъпило заявление по чл.417 от ГПК подадено от „Ти Би Ай Банк”ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Димитър Хаджикоцев №52-54, чрез юрисконсулт Виктор Стойчев Стоев с
искане да се издаде заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника Й.А.С., с
постоянен адрес:*** за сумата
2 462.88 лева – главница,
475.08 лева – договорна лихва за периода от 05.07.2018г. до06.09.2018г.,
за обезщетение за забава в размер на 48.97 лева за периода от 05.07.2018г. до
15.10.2018г., на основание договор за потребителски кредит №********** от
2.05.2018г. и разноски в размер на 59.74 лева държавна такса, и 150.00
лева адвокатско възнаграждение. Към заявлението са приложени копие от Договор за потребителски кредит №**********
от 2.05.2018г., извлечение от счетоводните книги на банката, пълномощни, копие
от обратна разписка обр.250 №1421 с приложено уведомление и списък за разноските.
С обжалваното разпореждане
първоинстанционният съд се е съобразил с указанията дадени с Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/
При така
констатираното от Районен съд –Тетевен направил извода, че е налице надлежно
връчване, при което последицата е ненастъпване на изискуемостта на вземането.
Заявителят
възразява срещу решаващите изводи на заповедния съд за отхвърляне на
заявлението с доводите, основани на сключения между страните договор в частта
на разпоредбите на чл. 25.8 и чл. 25.11., които твърди, че са в съответствие с
чл.14, ал.2 от Закона за потребителския кредит, съобразно която норма
потребителят се смята за уведомен, когато уведомлението е било изпратено на
последния посочен от него адрес.
В
цитираните от жалбоподателя клаузи чл. 25.8. и 25.11. страните са договорили
цялата кореспонденция между тях да се изпраща само на адресите на
кореспонденция, посочени в договора, като всички писма, независимо от
съдържанието им, изпратени на последния посочен писмено от страните адрес, да
се смятат за получени от тях и в случаите, когато страната е променила адреса
си за кореспонденция и контакти, но не е изпълнила задължението си по чл.
25.10. за уведомяване на другата страна за това. Уведомлението за предсрочна
изискуемост е изпратено на адреса, посочен от длъжника - с.Орешене, обл.Ловеч, ул.Александър Стомболийски
№51, като от приложената разписката е видно, че длъжникът е търсен еднократно,
без посочване на дати и час, с отбелязването „отсъства”. Следователно не се
касае за промяна на адреса за кореспонденция от страна на длъжника, който
същият е посочил в договора за кредит, за да се приеме, че се следва привеждане
в действие на санкционната договорена между страните клауза по чл.25.11. във
връзка с чл.25.10 от договора. Това отбелязване не може да обоснове
приложението на договорена или законна фикция и да се приравни на редовно
връчване и достигане на волеизявлението на кредитора до длъжника.
Съгласно т.18 от Тълкувателно
решение №4/2013 г. постановено по т.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК постигнатата в договора предварителна
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може
да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника кредитополучател. Предпоставките по
чл.418 от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако
получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер. В този
смисъл, след като банката не е уведомила длъжника, че вземането му е обявено за
предсрочно изискуемо, заедно с начислените лихви, такси и разноски, то съдът
приема, че тя не е настъпила, тъй като уговорената предсрочна изискуемост не
настъпва автоматично с акта на неплащане на вноските, а с упражняване надлежно
правомощията на банката да го направи предсрочно изискуем. Правилно
първостепенният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, поради липса на доказателства относно настъпилата предсрочна
изискуемост.
Правилен е извода на първоинстанционния съд и по отношение на проверката която
следва да осъществи заповедния съд по чл.418, ал.2 от ГПК, която включва
задължението на съда не само да следи дали документа е редовен от външна
страна, но и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, а в случая
съобразно изискванията на чл.417, т.2 от ГПК констатирал, че представеното
извлечение от счетоводните книги е нередовно и не удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу лицето, спрямо което се иска издаване на изпълнителен
лист.
В приложеното извлечение от
счетоводни книги по чл.417, т.2 от ГПК не е посочен размера на просрочените три
вноски, а само датите на падежа, размерът не е конкретизиран и в заявлението, което
прави същото нередовно, тъй като не отговаря на изискванията на чл.410 ал.2 във
вр. с чл.127 ал.1 т.4 от ГПК по смисъла на т.2б от
Тълкувателно решение №4/2013г. на ВКС, ОСГТК. Постоянна е практиката на
съдилищата и в насока, че извлечението от счетоводните книги трябва да съдържа
достатъчна информация за претендираното вземане, за размера му, за разрешения и
усвоен кредит, за непогасения остатък и за лихвите, кои вноски и в какъв размер
и при какъв падеж не са погасени, за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита в резултат на упражненото от банката потестативно
право и основанието за това, съгласно договора. Банката заявител е длъжна да
удостовери с извлечението от счетоводните си книги посочените в заявлението
обстоятелства, да удостовери ликвидността и изискуемостта на заявеното вземане,
като данните в извлечението от счетоводните книги се преценяват от съда във
връзка с твърдението на заявителя кога са спрели плащанията и кои вноски не са
платени, във връзка с договора за банков кредит и с доказателствата за
обявяване на предсрочната му изискуемост, като изводите на съда по чл.418 ал.2
от ГПК трябва да са основани изцяло от недвусмислено съдържание на документа, а
не да се налага тълкуването му, което препятства проверката налице ли е
предсрочна изискуемост на целия кредит и подлежи ли на изпълнение заявеното
вземане. В случая следва да бъде отбелязано, че не се касае за банков, а за
потребителски кредит и заявители по чл.417, т.2 от ГПК могат да бъдат държавните
учреждения, общините и банките.
При
гореизложеното Окръжен съд - Ловеч
счита, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК правилно е отхвърлено от първоинстанционния съд, при
което постановения съдебен акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Водим от
горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №2244 от
26.10.2018г. постановено по ч.гр.д.№974 по описа за 2018г. на Районен съд –
Тетевен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.