Р Е Ш Е Н И
Е
№
29.09.2021 г. град Велинград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и първа година, в закрито заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Пенчева
като
разгледа докладваното от съдия Пенчева гр. дело № 909/2020 г. по на РС
Велинград, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК и чл.
248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила
въззивна жалба вх. № 262491/12.05.2021 г. на „Профи кредит“ България ЕООД срещу
Решение № 260096/16.04.2021 г. по гр. д. 909/2020 г. на РС Велинград, в която
се съдържа искане за присъждане на разноски в заповедното производство, както и
оплаквания срещу осъждането му да заплати на ответниците по иска разноски за
депозит за вещо лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза в размер на
189,58 лв.
Твърди се, че съдът не се е произнесъл по
отговорността за разноските в заповедното производство, въпреки че това е
поискано от въззивника още с исковата молба, както и че неправилно е разпределил
разноските в исковото производство, като е възложил в тежест на ищеца да
заплати на ответниците 189, 58 лв. разноски за депозит за вещо лице, съразмерно
отхвърлената част на иска, макар че вече веднъж ищецът е заплатил разноски за
депозит в размер на 200,00 лв.
В законоустановения срок насрещната
страна – И.Г.И. и Г.А.В., чрез пълномощник – адв. Д.В.К., изразява становище, че оплакването на
молителя, за повторното му осъждане да заплати възнаграждение за вещо лице, е
неоснователно, тъй като и двете страни са заплатили депозит в размер на 200
лева.
Съдът счита, че в частта, с която
се иска произнасяне по разноските в заповедното производство въззивната жалба е
с характер на молба за поправка на очевидна фактическа грешка, а в частта, в
която се твърди , че неправилно в
тежест на ищеца са възложени разноски за съдебно-счетоводна експертиза е с
характер на молба за изменение на решението в частта за разноските.
По молбата с правно основание чл.
247, ал. 1 ГПК.
Молбата е процесуално допустима.
Искането за поправка на очевидна фактическа грешка не е обвързано със срок.
Същото изхожда от легитимирана страна-ищецът в производство, но поправка на
очевидна фактическа грешка може да се допусне и служебно от съда.
След преценка на заявеното
искане, съдът счита същото за основателно.
С Решение № 260096/16.04.2021 г. съдът е уважил частично /до размера от
237,14 лв./ претенцията на ищеца за признаване на установено, че ответницата И.Г.И.
дължи главница по Договор за потребителски кредит 30259551769, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението, до датата на изплащане на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. д. 590/2020 г. на
РС Велинград, като е отхвърлил иска за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 2 376,81 лв. Отхвърлил е иска в частта за признаване
на установено, че ответницата дължи договорна лихва в размер на 544,52 лв. за
периода 05.07.2019 г. до 06.08.2019 г., в частта за възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 1406,25 лв. и в частта за законна
лихва в размер на 224,02 лв. за периода от 06.08.2019 г.-датата на предсрочната
изискуемост, до 17.08.2020 г..
В мотивите на решението съдът е формирал воля и е разпределил
отговорността за разноски между страните съобразно уважената и отхвърлената
част на иска. Видно от мотивната част на постановеното решение, волята на съда
в частта, касаеща претендираните от ищеца разноски е, че на ищеца се дължат
разноски за процесуално представителство от юрисконсулт в исковото производство
в минимален размер от 100 лева, 5,75 лв. разноски за държавна такса и 10,42 лв.
разноски за съдебно-счетоводна експертиза, съразмерно уважената част от иска,
които следва да се възложат в тежест на И.И., както и разноски за държавна
такса в заповедното производство съразмерно уважената част от иска в размер на
4.74 лева и 100 лева- за юрисконсултско възнаграждение или 104,74 лв. общо.
В диспозитива на решението обаче е налице несъответствие между
действително формираната воля на съда и нейното външно изразяване, като
неправилно е посочено, че разноските в общ размер на 104,74 лв. се дължат в
производството по гр. д. 909/2020 г. на РС Велинград, вместо в заповедното
производство. Освен това формираната от съда воля в мотивите, че на ищеца се
дължат разноски в размер на 5,75 лв. за държавната такса и 10,42 лв. за
съдебно-счетоводна експертиза в исковото производство по гр. д. 909/2020 г. на
РС Велинград, съразмерно уважената част от иска, както и 100,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, не е намерила отражение
в диспозитива на решението, като липсва произнасяне, че ответницата следва да
заплати тези разноски. Това е довело до допусната очевидна фактическа грешка в
Решение № 260096 от 16.04.2020г. по гр. д. 909 от 2020г. на РС Велинград.
Очевидна фактическа грешка е всяко разминаване между така формираната
воля и изрично изразената такава, което се дължи на техническа грешка или
пропуск при изготвяне на акта и изразяването на волята. Постановеното по делото
Решение № 260096 от 16.04.2021 г. по гр. д. 909 от 2020г. на РС
Велинград се състои от две части-мотиви и диспозитив. Мотивите представляват
формираната воля на съда, а диспозитива нейното външно изразяване. В настоящия
случай волята на съда е да присъди на ищеца разноски по гр. д. 909/2020 г. в размер на 5,75 лв. за
държавна такса , 10,42 лв. разноски за съдебно-счетоводна експертиза, съразмерно уважената част от иска и 100,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, както такива в заповедното производство по ч. гр. д. 590/2020
г., в размер на 4,74 лв. държавна такса, съразмерно уважената част от иска и
100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, или общо 104,74 лв., но е пропуснал
да отрази така формираната воля, като присъди разноски в исковото производство.
Освен това при произнасяне по разноските в диспозитива на решението е налице
несъответствие при изписване на номера на делото, по което са присъдени
разноски на ищца в заповедното производство като гр. д. 909/2020 г. на РС
Велинград, вместо ч. гр. д. 590/2020 на РС Велинград, тъй като видно то
мотивите волята на съда е, че на ищеца се дължат разноски в заповедното
производство именно в общ размер на 104,74 лв., т.е. между волята на съда и
нейното външно изразяване в диспозитива на акта по същество, което следва да
бъде поправено по реда на чл. 247 ГПК.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че молбата е
основателна и следва да бъде уважена. Целта на производството по чл. 247, ал. 1 от ГПК е външно изразената воля на съда
да се приведе в съответствие с действителната такава. Предвид на това трябва да
се допусне поправка на допусната в постановеното по делото Решение № 260096/16.04.2021
г. в смисъл, че в диспозитива на същото да бъде посочено, че ответницата И.Г.И.
се осъжда да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД разноски по гр. д.
909/2020 г. на РС Велинград в размер на 5,75 лв. за държавна такса и 10,42 лв.
за депозит за вещо лице, съразмерно уважената част от иска и 100,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение и разноски по ч.гр.д.590/2020 г. на РС Велинград
в размер на общо 104,74 лв..
В случая поисканата поправка не води до
промяна на формираната воля на съда относно дължимите разноски, а привежда в
съответствие изразеното с цифри и думи волеизявление в диспозитива на
решението.
По тези съображения, съдът счита, че подадената от „Профи кредит България“ЕООД ЕИК
********* молба за поправка на очевидна фактическа грешка е основателна и
следва да бъде уважена.
По
молбата с правно основание чл. 248, ал. 2 ГПК.
Съдът счита същата за
допустима-подадена е в срока за обжалване на решението и по делото в срока по
чл.80 ГПК е представен списък за разноските в заповедното производство.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството
и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска, а съгласно ал. 3 ответникът също има право
да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска.
По
делото са назначени две съдебно-счетоводни експертизи-основна /л.85/-с
определението за насрочване на делото по чл. 140 ГПК и допълнителна /л. 93/-с
протоколно определение от 04.03.2021 г. в проведеното първо о.с.з.. Определен е
първоначално депозит в размер на 200,00 лв., вносим от ищеца.
Предвид че назначаването на
съдебно-счетоводните експертизи е, за да се установи размерът на претендираните
вземания, което обстоятелство подлежи на доказване от ищеца, същият е следвало
да внесе предварително разноските за изготвяне както на основната, така и на
допълнителната експертиза. На ищеца е указано да внесе депозит от 200,00 лв. с
Определение № 260048/25.01.2021 г. Тъй като по делото са представени
доказателства, че ответниците също са внесли депозит в размер на 200,00 лв. за
изготвяне на експертизата, на ищеца не са давани указания с протоколното определение от 04.03.2021 г. по гр. д. 909/2020 г. да
довнася депозит за допълнителната експертиза. Предвид обаче изхода на спора, „Профи
кредит България“ следва да понесе разноските за изготвяне на експертните
заключения, съразмерно отхвърлената част от исковете, т.е. в негова тежест
следва да се възложат и част от разноските за допълнителното заключение. Тъй
като същото е било вече заплатено от ответниците, при разпределяне на отговорността
за разноските, съдът законосъобразно е осъдил на ищеца да им заплати сумата от
189,58 лв., представляваща разноски за депозит за вещо лице за назначената
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, съразмерно отхвърлената част от
иска. По тези съображения не е налице двойно плащане. Разноските в
производството са разпределени правилно и решението не следва да бъде
изменявано в тази част.
По изложените
съображения, настоящият състав на Районен съди Велинград
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна
фактическа грешка в Решение № 260096/16.04.2021г. по гр. д. 909/2020г.
на РС Велинград, като ВМЕСТО „ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК И.Г.И., ЕГН: **********, с адрес ***
да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В
разноски по гр. д. 909/2020г. на РС Велинград в размер на общо 104,74 лв. /сто
и четири лева и 74 ст./, съразмерно на
уважената част от иска.“ ДА СЕ ЧЕТЕ :
„ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК И.Г.И., ЕГН: **********, с
адрес *** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх.
В, разноски по ч. гр. д. 590/2020г. на РС Велинград в размер на общо 104,74 лв.
/сто и четири лева и 74 ст./, съразмерно
на уважената част от иска“ И КАТО СЕ ДОБАВИ:
„ОСЪЖДА: на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК И.Г.И., ЕГН: **********,
с адрес *** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, разноски по гр. д.
909/2020г. на РС Велинград в размер на
5,75 лв. държавна такса и 10,42 лв. разноски за депозит по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, както и 100,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.“
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК ********* за изменение на
решението в частта, с която е осъден да заплати на И.Г.И. и Г.А.В. разноски за
по гр. д. 909/2020 г. на РС Велинград за депозит за вещо лице по назначена
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 189,58 лв., съразмерно отхвърлената
част от иска.
Настоящото решение представлява
неразделна част от Решение № 260096/16.04.2021 г. по гр. д. 909/2020г. на РС
Велинград.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
И. Пенчева