О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………… 21.04.2020г. гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 21 април
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 5492 по описа за 2019 година.
Производството е образувано по предявена искова молба от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД – Пловдив, против В.Т.З. ***, с правно основание чл. 422 от ГПК.
СЪДЪТ, в изпълнение на разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника, като е дал указания на последния във връзка с упражняване на правата му по ГПК. На ответника е назначен особен представител, който е депозирал писмен отговор на исковата молба.
Като взе предвид депозираната искова молба и постъпилия писмен отговор, съдът счита, че с оглед изясняване на делото от фактическа страна следва да бъдат приети като доказателства приложените към тях документи, тъй като същите са относими към спора и са годни доказателствени средства по смисъла на ГПК. Следва да приложи към делото изисканото ч.гр.д.№ 6436/2018г., по описа на РС-Стара Загора. Съдът следва да се произнесе по направените доказателствени искания.
Съдът следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи; следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от тях, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Водим от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства по делото, представените от ищеца заверени копия на: 1. Заявление-декларация за започване на продажба на електрическа енергия, Декларация за достъп до мрежата, Декларация и Нотариален за дарение на недвижим имот от 13.04.2005г.; Фактура № **********/08.06.2017г. и препис-извлечение от сметка; Констативен протокол № 350863 от 03.05.2017г.; Справка за коригиране на сметката за електроенергия.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 6436/2018 г., по описа на Районен съд гр. Стара Загора.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр. Пловдив, чрез представителя си, твърди в исковата си молба, че на 17.12.2018г. подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд Стара Загора за вземанията си към В.Т.З., в размер на 691 лв. По входираните документи е образувано ЧГД № 6436/2018г. По посоченото дело е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът подал възражение в срок, поради което подава настоящата искова молба на основание чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Твърди, че, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството http://www.evn.ba/Chastni klienti/Elektricheska-energia/normativni-dokumenti-m.aspx
По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и чл. 8, ал. 1 от договора ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН 2013658, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Августа Траяна 32, ет.1 ап. 4.
За В.Т.З. бил открит клиентски номер ********** в качеството на ползвател на посочения имот. Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
На 03.05.2017г. по реда на Общите условия за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД (със сегашно наименование „Електроразпределие Юг" ЕАД), одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008г„ служители на дружеството извършили проверка на обекта на ответника, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Августа Траяна 32, ет.1 ап. 4 и представляващ ИТН 2013658. Сочи, че посочените общи условия, съгласно чл. 16 от ЗЗД и чл. 104а от Закона за енергетиката, са задължителни за ползвателите на предоставените услуги, като същите влизат в сила за клиентите, без да е необходимо изричното им писмено приемане. За извършената проверка е съставен Констативен протокол № 350863 от 03.05.2017г. Протоколът е съставен в присъствието на двама свидетели и служител на РУ Стара Загора.
Проверката е извършена при спазване на правилата на чл. 37 и чл. 63 от горепосочените общи условия. При извършената проверка е установено, че електромерът не съответства на метрологичните и технически изискания, тъй като не измерва консумираната енергия в резултат на извършена манипулация и съответно незаплатена.
На основание установената манипулация и чл. 83, ал. 1, т. б от ЗЕ, във вр. с чл. 48, ал.2 и чл. 51, ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДЕКВР, във вр. с чл. 54, ал. 2, от общите условия на разпределителното дружество е издадена фактура № **********/08.06.2017г. на стойност 600,75 лв. с падеж 19.06.2017г. На клиента са начислени допълнително 4140 kWh за период от 90 дни - 02.02.2017г. - 03.05.2017г., съгласно съставена справка за коригиране сметката за електроенергия.
Сочи се в молбата, че поради забава в заплащане на горепосочената фактура ответникът дължи законна лихва в общ размер от 90,94 лв. за периода 20.06.2017г. - 16.12.2018г. Законна лихва за забава се дължи за период от датата на падежа на фактурата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата е посочен в същата.
Ищецът моли, след като съдът се убеди в основателността на претенцията му, да постанови решение, с което да приеме за установено със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията му от ответика В.Т.З., както следва:
- 600,72 лв., представляващи стойността на допълнително начислена електрическа енергия за периода 02.02.2017г. - 03.05.2017г„ за което е издадена фактура № **********/08.06.2017г.
- 90,94 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 20.06.2017г. - 16.12.2018г.
- законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 17.12.2018г., до окончателното изплащане на задължението.
Моли да бъде осъден ответника В.Т.З. да му заплати разноските по ч.гр.д.№6436/2018г., , както и разноските по настоящото дело.
На ответника В.Т.З. е назначен особен представител – адв. М., която е депозирала писмен отговор на исковата молба. Счита, че предявените искове са неоснователни, като оспорва същите и по основание, и по размер поради следните групи аргументи.
Сочи, че липсва правна възможност за ищеца при наличие на установено неточно измерване на пренесена ел. енергия да ангажира отговорността на ответника за заплащане на суми за неотчетена ел. енергия
Към датата на съставяне на констативния протокол - 03.05.2017 г. и датата на преизчисляване на ел. енергията действали разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98 от Закона за енергетиката в редакцията им от 17.07.2012 г. (обн., ДВ бр. 54/2012 г.). Към него момент били относими и Правилата за измерване на електрическата енергия обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. в последствие отменени частично с Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2015 г. по описа на ВАС, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г., окончателно отменени с Решение № 2315/21.02.2018 г. по адм.д. № 3879/2017 г. по описа на ВАС, обн. В ДВ, бр. 97/2018 г. и, отм. ДВ, бр. 35/30.04.2019 г. с обнародването на новите Правила за измерване на електрическа енергия от 2019 г.
С изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ от 2012 г., законодателят предвижда, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В раздел IX на Правила за измерване на количеството електрическа енергия от 2013 г. е уреден подробно редът за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. Сочи, че разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ от 2013 гласи, че когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях.
В решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, се сочи, че с изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/2012 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.
Изрично подчертава, че Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия чрез електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение" АД са приети с решение на ДКЕВР № ОУ - 014/10.05.2008 г„ а Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД са одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ - 013/10.05.2008 г. т.е. преди изменението на ЗЕ от 2012 г. и не са изменяни във връзка с него.
В действащите Общи условия на ответника, на които последният основава иска си, обаче, не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване корекция на сметката му. В чл. 28, ал. от същите е предвидено, че в случай на корекция на сметка клиентът се уведомява, но липсва разписан начин за това. Във връзка с това следва да се приеме, че в случая не е реализиран един от елементите на фактическия състав, пораждащ правото на ответника да коригира едностранно сметката на ищеца. Необходимо е ответникът да изпълни задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, като предвиди в общите си условия процедурни правила за уведомяване на клиентите си при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Предвид изложеното счита, че исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение само на това основание.
Навежда доводи за неспазена формална процедура за ангажиране отговорността на ответника - неспазена процедура по чл. 47 от ПИКЕЕ (отм.), във връзка с чл. 48. ал. 2 ПИКЕЕ (отм.) и чл. 63 от ОУ на ЕВН ЕР, посочени като основание за претенциите в исковата молба.
От представените към исковата молба документи и твърденията, изложени в нея се налагал изводът, че ищецът не е спазил процедурата, предвидена в ПИКЕЕ и в ОУ на електроразпределителното дружество, посочени като основание за претенцията му.
Констативният протокол от 03.05.2017 г. е съставен на основание чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ. Тази разпоредба предвижда, че за да се извърши корекция само въз основа на него, той трябва да отговаря на изискванията на чл. 47 и да е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях.
Съгласно чл. 47 от ПИККЕ при извършване на проверки по реда на чл. 43 и чл. 44 (посочена в протокола), операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. Протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител. При отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. При отсъствие на клиента, операторът на съответната мрежа изпраща констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка.
Същото задължение е разписано и в чл. 63 от ОУ на електроразпределителните дружество (посочени в исковата молба), а именно: когато се съставя констативен протокол, той се подписва от представители на ЕВН ЕР и Клиента, а ако последният не присъства и/или откаже да подпише протокола, то ЕВН ЕР има право да го състави само в присъствието на свидетели, в който случай констативният протокол се изпраща след това на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка и тогава се счита връчен в деня на неговото получаване.
Нито редът, посочен в чл. 47 ПИККЕ, нито този в чл. 63 от ОУ на ЕВН ЕР в случая са били спазени.
В протокола не са посочени достатъчно данни на свидетелите и на лицето, сочено като служител на РУ на МВР - Стара Загора, за да се направи категоричен извод за спазване на предвидените правила. Отделно от това с оглед факта, че ответникът не е присъствал при съставянето на Констативния протокол и липсата на Уведомление до клиента за съставяне на констативния протокол, обратна разписка, удостоверяваща достигането на протокола до него е очевидно, че е налице съществено нарушение на предвидените в ПИККЕ и ОУ задължения.
По отношение на фактическата обстановка излага следното:
Съгласно разпоредбата на чл.120, ал.1 ЗЕ, приповторена в ПИКЕЕ (отм.) и в Общите условия на ЕВН България ЕР, средството за търговско измерване (електромерът) е собственост на електроразпределителното предприятие. Ответникът няма достъп до него, поради което не заплаща и такса за ползване.
Разпределителното дружество ползва СТИ за измерване на консумираната от потребителя електроенергия. Негово е и задължението като собственик да поддържа същото в изправност. Изрично в констативния протокол е записано, че електромерното табло, в което се намира СТИ е заключено. Счита, че е безспорен факта, че потребителите не разполагат с ключове за същото.
Предвид изложеното считам, че предявените обективно съединени искове за установяване на дължимост на суми по фактури и лихва за забава върху тях са неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени като такива.
От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.422 от ГПК. Искът е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 6436/2018 г. по описа на Районен съд- Стара Загора, съществува. В тежест на ищеца е да докаже фактите, от които произтича вземането му. От изложените в исковата молба доводи, както и от становището в писмения отговор на ответника, съдът приема, че в случая претендираното вземане се основава на договор за продажба на ел. енергия, поради което ищецът следва да докаже с допустимите от процесуалния закон доказателствени средства наличието на три предпоставки: наличие на облигационно правоотношение с ответника, по силата на което да възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника; реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно. Ответникът следва да докаже възраженията си.
СЪДЪТ УКАЗВА на страните по делото за възможността им да уредят взаимоотношенията помежду си, чрез алтернативни средства за разрешаване на спорове – медиация, както и чрез постигане на спогодба относно всички имуществени и неимуществени взаимоотношения. УКАЗВА на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 06.07.2020г. от 13.20ч., за която дата да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните. На ищеца да се връчи препис от писмения отговор на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: