РЕШЕНИЕ
№ 679
гр. Плевен, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. Н.А
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20234430105273 по описа за 2023 година
Иск с правно основание иск чл.432 ал. 1 от КЗ.
Пред РС Плевен е постъпила искова молба от В. В. Б. срещу ДЗИ -
Общо Застраховане ЕАД за заплащане на сумата от 3 000 лв., частичен иск от
13 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 17.03.2023г., до
окончателното изплащане. Ищцата твърди, че на 11.02.2023г. около 12.10 ч., в
*******, пътувала като пасажер на задна лява седалка в л.а.*******, с рег. №
*******, управляван от съпруга й Л. Д. Б., като в кръстовището, образувано с
*******, водачът на движещия се по същата улица л.а. *******, с рег. №
*******, не се съобразил с пътен знак „Б 2“, и при извършването на маневра
„ляв завой“, отнел предимството на правилно движещия се направо по пътя с
предимство л.а. *******, ударил го в зоната на преден ляв калник, предна и
задна лява врата, реализирайки ПТП с материални щети и пострадало лице.
Сочи, че в резултат на удара се счупил прозорецът на задната лява врата,
стъклата от който й нанесли телесни повреди, изразяващи се в разкъсно-
контузна рана на носа и прорезни рани по лицето. Твърди, че на 11.02.2023г.,
непосредствено след злополуката, била приета за лечение и наблюдение в
*******, били назначени изследвания и извършена операция за зашиване на
разкъсания нос. Твърди, че амбулаторното лечение продължило до
13.02.2023г., а впоследствие възстановяването на здравето продължило при
домашни условия до края на месец март 2023г. Сочи, че имала отток на гърба
на носа и палпаторна болка, като към 22.02.2023г. оперативната рана не била
заздравяла. Твърди, че от удара била наранена и лигавицата в устната й
1
кухина, при което се получили и множество афти, третирани с медикаменти,
трудно се хранела за около две седмици, като всеки прием на храна бил
свързан с болки от раничките и афтите. Заявява, че заздравяването на
разкъсно-контузната рана продължило около месец, но месеци след
злополуката имала затруднено дишане и липса на обоняние. Твърди, че от
катастрофата изживяла стрес, ужас и че претърпените травми се отразили
негативно и върху психичното й здраве - получила посттравматично стресово
разстройство, станала тревожна и напрегната, страдала от безапетитие и
безсъние, изпаднала в депресивно състояние, страхува се от евентуални пътни
инциденти и пътуване с автомобил. Твърди, че вследствие от получената
разкъсно-контузна рана, върху лицето й се образувал загрозяващ белег. Сочи,
че работела като учител в *******, а така получения козметичен дефект я
притеснявал, срамувала се от външния си вид и не можела да преподава на
учениците си, тъй като се чувствала обезобразена. Твърди, че на Н. Ц. П. -
водача на на л.а. *******, с рег. № *******, бил съставен АУАН № 892204/
11.02.2023г. за извършено нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП, и че
автомобилът му е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника със срок до 07.04.2023г. Твърди, че
юридическият факт, от който произтича вземането за заплащане на
обезщетението, са претърпените болки и страдания в резултат на ПТП от
11.02.2023г. Сочи, че е предявила претенция за сумата от 15 000лв. пред
ответника, като била образувана преписка по щета № 43071412300003 и за
неимуществените вреди застрахователната компания едностранно определила
2 000 лева като размер на обезщетението и ги заплатила на 14.03.2023г.
Заявява, че до момента на завеждане на иска, ответникът не я е обезщетил
финансово в пълния претендиран размер за преживените болки и страдания,
настъпили вследствие на ПТП от 11.02.2023г., като счита, че заплатената сума
не кореспондира с принципа за справедливост, залегнал в разпоредбите на
чл.52 от ЗЗД. Твърди, че след приспадане на получените 2 000 лева,
справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди е в размер на още 13 000 лева, до считаните за справедливи по размер
15 000 лева, от които претендира частично 3 000лв. Претендира разносик и
адв. възнаграждение на осн. чл. 37 ал. 2 ЗА.
Ответникът е оспорил предявения иск, счита, че той е допустим, но
неоснователен, оспорва го както по основание, така и по размер. Не оспорва
наличието на валиден към 11.02.2023 г. договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен в „ДЗИ - Общо
Застраховане“ ЕАД, относно лек автомобил марка *******, с рег. № *******,
че от ищеца е предявена извънсъдебна претенция, регистрирана под №
43071412300003 на „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД. Твърди, че е изплатил на ищеца сумата от
2 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените от
ПТП неимуществени вреди. Счита, че по делото липсват доказателства,
установяващи по безспорен начин извършването на описания в исковата
молба механизъм на ПТП, конкретните причини и обстоятелства за
настъпването му, които да са довели до вредоносните последици за ищеца,
оспорва вида и характера на описаните от ищеца телесни увреждания,
2
механизма на причиняването им и пряката им причинно-следствената връзка
със събитието. Заявява, че представените доказателства удостоверяват
единствено наличието на травматични увреждания, но не сочат какъв е
действителният механизъм на възникване на увреждането, както и дали то се
намира в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Оспорва
твърденията на ищеца за наличие на дълбоко емоционално разстройство и
силен психологически стрес. Оспорва размера на претенцията, счита, че
същият е силно завишен и не съответства на обичайно присъжданите суми за
обезщетения, че видът и интензитетът на вредите в никакъв случай не могат
да имат за паричен еквивалент претендирания от ищеца размер, който е
прекомерен. В условията на евентуалност, счита, че предявеният размер не е
редуциран с приноса на ищеца за настъпването на процесното ПТП, прави
възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като твърди, че в
нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, пострадалото лице е
пътувало без поставен предпазен колан, и счита, че пътувайки без поставен
предпазен колан, ищецът е допринесъл към настъпването на установените
увреждания, и алтернативно - за настъпването на по-тежки увреждания, които
не биха се получили, ако тялото на ищцата е било застопорено към седалката,
посредством предпазен колан. Заявява, че приносът от страна на
пострадалото лице към настъпването на деликта и отделно - към
настъпването на негативния за него самият резултат от деликта, следва да
бъдат взети предвид при определянето на справедлив размер на обезщетение
в настоящото производство в случай, че бъде установено основание за
присъждането на обезщетение. Счита, че сумата за обезщетение следва да
бъде намалена съразмерно на коефициента на принос, в случай, че се
установи изобщо да има основание за присъждането на обезщетение. Оспорва
и иска за присъждане на законна лихва като акцесорен на главния, поради
неоснователността на главния иск, а в условията на евентуалност прави
възражение срещу началната дата за изчисляване на законната лихва. Моли
исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното: По делото е прието за безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че ответникът ДЗИ - Общо Застраховане“
ЕАД е сключил застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
относно лек автомобил *******, с рег. № ******* към 11.02.2023г. От
приетите по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
11.02.2023г. /л. 4/, преписката по издаване на наказателно постановление №
23-0938-000516/24.02.2023г., връчено на 11.05.2023г. на водача на л.а.
„*******” – Н. П., без данни за обжалване/л. 44-49/, и от изготвената по
делото съдебно-техническа експертиза, се установява следното: На
11.02.2023г. л.а. *******, в който се намирала ищцата, се движил по път с
предимство, обозначен със пътен знак Б3, а л.а. ******* се движил в зоната
„проход“ между двете пътни платна на ******* - зона от пътната мрежа, без
предимство при наличие на пътен знак Б2-„Стоп“. Водачът на л.а. ******* не
спазил пътния знак, движил се с несъобразена скорост за създалата се
3
ситуация, при което навлязъл в насрещното пътно платно, където се пресичат
траекториите на движение на двата автомобила, при което настъпил удара с
л.а. ******* - челен за л.а. *******, и ляв страничен удар за л.а. *******.
След удара двата автомобила се транслирали по посоката на движението им
преди удара и наляво за л.а. ******* и надясно за л.а. *******. Констативния
протокол сочи, че са деформирани и преден ляв калник, предна и задна лява
врата и е счупен прозореца на задната лява врата. Заключението е изчислило,
че л.а. ******* се движил със скорост 50км/ч, а л.а. ******* – с 36.4 км/ч.
Причината за настъпване на ПТП, е неспазване правилата за движение по
пътищата - неспиране на пътен знак Б2 - „стоп“ , от страна на водача на л.а.
*******, и несъобразената скорост при завиване на ляво, при която водачът
няма възможност да спре до мястото на удара. Вещото лице е посочило, че
при завиване наляво, автомобилът е следвало да се движи с безопасна
скорост, не по-висока от 28.75 км/ч. В момента на започване маневрата
завиване наляво, двамата водачи на автомобилите са имали пряка видимост
помежду си. От установените скорости на автомобилите и при максимална
разрешена скорост за движение в населено място 50км/ч., двата автомобила
са се движили с разрешена скорост. Експертизата установява, че л.а. *******
е производство 2001г., и е с фабрично монтирани предпазни колани - 2 броя
за предните седалки и 3 броя за задната седалка. В с.з. вещото лице е
посочило, че дори при неяснота дали ищцата е седяла вляво или вдясно на
задната седалка, тя може да получи наранявания и на двете места; по-
вероятно ако е била зад водача, нараняванията да са по-големи, защото е по-
близо да счупеното стъкло, но и ако стои зад пасажера вдясно може да се
получат наранявания, т.к. стъклата излитат след удара отляво надясно със
скоростта, с която е ударен лекият автомобил. По делото са приети епикриза
на ищцата от *******, постъпила на 11.02.2023г. и изписана на 13.02.2023г.,
от която е видно, че тя е била с открита рана на носа, оперирана е, и раната е
била зашита, като издадения болничен е бил до 21.02.2023г., от амбулаторния
й лист от следващия ден е видно, че е изпратена с мнение за продължаване с
20 дни на временната нетрудоспособност. Видно от етапна епикриза на
*******, на 02.05.2023г., ищцата е била прегледана, и на тази дата е имала
оплаквания от наранена лигавица от удара и множество афти, липса на
обоняние и затруднено дишане през носа. Установен е видим цикатрикс в
корена на носа, последния е бил запушен към момента, и назначена терапия
от УНГ. Назначената съдебно-медицинска експертиза сочи, че на ищцата са
причинени разкъсно-контузна рана в областта на носа, оперативно шита,
множество драскотини, зараснали без белези, афти в устната кухина,
стомашно-чревен дискомфорт, че всички тези прояви могат да се свържат с
процесното ПТП от 11.02.2023г., че болките и страданията са продължили
поне 2-3 месеца, а оздравителния период от раната – поне 1 месец, съчетани с
болки и страдания. Интензитетът им е бил най-силен първия един месец, с
постепенно затихване 2-3 месеца, а устния и чревния дискомфорт може да са
продължили поне още 2-3 месеца. Ищцата все още ползва медикаменти за
стомашно-чревния дискомфорт, и не може да се твърди към датата на
прегледа - 06.02.2024г., че има пълно отзвучаване на всички оплаквания, като
4
тогава не се споменава смутено вкусово усещане, което може да е отзвучало
3-4 месеца след инцидента. Вещото лице е установило, че белегът е малък,
личи отблизо, но не от разстояние и не може да се приеме, повлиява
неприятно хората, с които ищцата контактува, не загрозява, но има
психологичен ефект за самата ищца. Вещото лице сочи, че травмите насочват
към съобщеното от ищцата място по време на ПТП – вляво на задната
седалка. Сочи се, че оперативната рана на носа е зараснала първично, има
връзка между травмата и оплакванията от афти, както и за кариеса на два
горни леви зъба. Изготвената по делото съдебно-психологична експертиза
сочи, че пътният инцидент от 11.02.2023г. е остро стресово събитие, предвид
внезапността на случилото се и интензивните емоции на страх, тревожност и
безпокойство за здравословното състояние, които ищцата е изпитвала, както и
за състоянието на близките й, като преживяванията на загриженост за
близките й лица дори са били с доминиращ характер. Имала е „избягващо“
поведение по отношение стресогенния стимул като няколко месеца не е
можела да пътува с кола и е избягвала мястото на събитието. Имала е период
на психосоматично отреагиране на преживения стрес. Персистираща до
момента е тревожността - с умерена степен на изразеност, но не представлява
клинично значимо състояние. В продължение на около седмица ищцата е
преживявала интензивно и болезнено случилото се, но след около месец,
споделените от нея оплаквания са намалели и постепенно отшумели, тя се е
върнала към обичайния си стереотип и ритъм на живот, вкл. и с поемане и
справяне с работните си трудови задължения. Първоначално е изпитвала
неудобство във връзка с телесните си наранявания, тъй като професията й
предполага социални контакти, а за личността й са важни образът и имиджът,
който създава у околните и как те я възприемат. Не е търсила професионално
съдействие на психолози и психиатри, и понастоящем е възстановила
психичния си баланс и общо социално функциониране. Възстановяването на
ищцата от изживения стрес от ПТП е бил няколко месеца, с по-голяма
интензивност през първата седмица след инцидента, а към момента е с добра
адаптация и възстановено социално функциониране.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпитите на св. Л. Б.,
съпруг на ищцата и управляващ л.а. ******* в момента на ПТП, и св. Д. Б,,
син на ищцата и пасажер на предната седалка в момента на ПТП. Св. Л.Б.
описа ПТП, като удар от кола, която не спряла на знак Стоп, посочи, че в
началото се притеснил за сина им, който имал операция на гръбнака, но после
се обърнал към задната седалка, където видял съпругата си, която цялата била
в кръв. Посочи, че колата била ударена от лявата страна, а съпругата му била
на задната седалка от дясната страна, той видял, че била нарязана по лицето.
Притеснил се, защото не знаел какво е станало, не можел да слезе от своята
врата, защото била ударена, и излязъл от дясната врата, след като синът му
излязъл пръв. Извикали Бърза помощ, и линейката откарала ищцата в
болница, а свидетелят останал на мястото на ПТП. При ПТП стъклото на
вратата се накъсало и нарязало лицето й по челото, около очите, по бузата,
ищцата се оплакала от болки в горната част на носа и той разбрал
впоследстивие, че има осем шева там. След като излязла след три дена от
5
болница, ищцата била подпухнала и посиняла, не давала на свидетеля да
минава вече през мястото на ПТП, защото не искала да се сеща за
катастрофата. Свидетелят посочи, че съпругата му е била учителка на
четвърти клас, и като се върнала на работа след един месец, децата я питали
защо има белези по лицето и защо е била в болнични. Посочи, че тогава тя
започнала да се изрива, притеснявала се да се изправи пред децата. Посочи,
че е получила заболяване на корема, 3-4 месеца била загубила обоняние,
пиела лекарства, имала афти в устата, от които имала проблем с храненето.
Оплакала се, че я болят зъбите и като отишла на зъболекар се установило,
имала два счупени зъба. В момента имала притеснения, когато карал той,
станала раздразнителна и постоянно правела забележки. Посочи, че през юни
2023г. съпругата му се пенсионирала, била заделила пари да почерпи
колегите, но не ги събрала, защото се притеснявала от белега, въпреки че
носела очила постоянно и с тях той не си личал. Посочи, че след изписването
от болницата, ищцата пиела много изписани лекарства, била един месец в
болничен, имала превръзки около 7 дена, и на десетия ден й махнали конците.
Около месец след катастрофата ищцата не можела да спи, въртяла се,
преживявала ПТП, впоследствие започнала да говори насън, което не е
правила преди. Свидетелят беше категоричен, че всички в автомобила са били
с колани, че именно той карал всички да бъдат с колани. Св. Д. Б, заяви, че
живее при родителите си – и по време на ПТП, и сега, че тогава се е возел на
предната седалка, ударът бил настъпил между предната и задната врата вляво,
мисли, че майка му е била отзад зад шофьора, била със поставен колан и
ударът бил от нейната страна, и когато се счупили стъклата, отишли към нея.
В началото не можал да разбере каква е раната, имало много кръв, дошла
линейка и взели майка му в болница, където й направили шевове. Имала
превръзка на носа, имала лепенки около носа, може би около две седмици,
посочи, че е имала белег на окото, отстрани на бузата, по носа. В началото не
ходела на работа, но се върнала, за да изпрати учениците си, казвала, че я
боли главата, че има болки в устата, пиела лекарства. От извършената очна
ставка между двамата свидетели се установи, че след удара, ищцата е излязла
от дясната врата, т.к. лявата не е можела да се отвори и най-вероятно е седяла
от дясната страна на задната седалка, от шока свидетелите не можаха да са
категорични кой е откопчал колана на ищцата. След разпита на тези
свидетели, вещото лице по СМЕ посочи, че вследствие на установените от
него травми, ищцата е седяла от лявата страна отзад в автомобила, че
поставянето на предпазен колан няма как да повлияе, т.к. той е важен при
челен удар, където тялото се фиксира, но при страничен удар на автомобила
поставянето на колан няма значение.
Прието е за безспорно между страните, че е налице извънсъдебна
претенция от ищеца от 16.02.2023г., регистрирана под № 43071412300003, по
която на 14.03.2023г. е заплатена сумата от 2 000 лева, за което ищцата е
уведомена с писмо от 17.03.2023г.
При така събраните доказателства, съдът прави следните изводи:
Съгласно чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховането, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
6
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ – след отправена към застрахователя писмена
застрахователна претенция и посочена банкова сметка. С договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят: 1. се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие; 2. може да се задължи
да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за неизпълнение на
негово договорно задължение. В застрахователното обезщетение по ал. 1 се
включват: пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен
резултат от непозволено увреждане и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3 -
лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-рА..
/чл. 429 ал. 3 КЗ/.
За да е основателен предявения иск, следва да бъде доказано
непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП - противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и/или
имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се установи, че е
налице договор за застраховка "Гражданска отговорност", действащ към
датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на
обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също
така и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за
тяхното плащане. Наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за лек автомобил
*******, с рег. № ******* към датата на ПТП - 11.02.2023г. е безспорно
между страните обстоятелство.
Спорни по делото са елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД и наличието на съпричиняване от
страна на ищцата поради непоставяне на предпазен колан. Съдът намира, че
по делото ищцата доказа, при условията на главно и пълно доказване,
наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане чрез събраните писмени, гласни доказателства и способи за
доказване: установи се от материалите по издаването на НП № 23-0938-
000516/24.02.2023г., свидетелските показания и СТЕ, настъпването на
пътнотранспортното произшествие на сочената дата, причинено виновно от
водача на застрахования лек автомобил *******. Противоправността на
7
деянието на водача се състои в неспазване на разпоредбата на чл. 50 ал. 1 от
ЗДвП - на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път
с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство. От писмените доказателства за болнично и извънболнично
лечение, СМЕ и СПЕ и свидетелските показания се установи настъпването на
вреди на ищцата – травматични увреждания на лицето, устната кухина, и
психиката за период поне от 6 месеца, както и причинно-следствена връзка
между виновното поведение на водача и вредоносния резултат, т.к. се
установи, че ищцата е пострадала именно при посочения инцидент. В тази
връзка, съдът кредитира в цялост заключенията на трите изготвени по делото
експертизи, те почиват на неоспорени по делото писмени доказателства,
логични и защитени от вещите лица са, СМЕ И СПЕ са работили и на база
извършени лични прегледи на ищцата. Свидетелските показания на съпруга и
сина на ищцата също се кредитират от съда – действително те са
заинтересовани от изхода на делото лица, но и също са очевидци на
претърпяното ПТП и на състоянието на ищцата след него, като най-пряко са
наблюдавали последиците от травмите й – в психически и физически аспект.
Хората от най-близкото обкръжение имат най-пълна представа за
физическото и психическо състояние на човека, за когото полагат грижи.
Макар възприятията им да са плод и на емоционална привързаност,
възпроизведените данни се приемат от съда, предвид личното им
възприемане, естеството на травмите и житейски обяснимите психически
последици от подобен инцидент. Дори и противоречието между двамата
свидетели за местоположението на ищцата на задната седалка по време на
удара между двата автомобила, не разколебава съда, че в останалата част
техните показания са обективни и логични и следва да се кредитират –
житейски оправдано е, когато и двамата свидетели са видели съпругата, респ.
майката, обляна в кръв, самите те са били шокирани както от удара между
автомобилите, така и от нейното състояние, и да не помнят в кой край на
задната седалка е била седнала ищцата в момента на ПТП. Това
обстоятелство също така е без значение за факта, че ищцата е получила
сочените наранявания именно вследствие на произшествието, т.к. вещото
лице, изготвило СТЕ заяви, че и на двете места са възможни такива увреди от
летящите счупени парчета от задното стъкло. Възражението за
съпричиняване на вредите от страна на самата ищца, не се доказа по делото:
на първо място и двамата свидетели сочат, че тя е била с поставен предпазен
колан, който е бил махнат преди да я изведат от задната дясна врата, а на
второ място – поставянето на предпазен колан в случая – при страничен удар
отляво и счупено стъкло и излетели парчета от него отляво надясно със
скоростта, с която е ударен автомобила, предпазният колан не е изиграл роля
в механизма на получаване на нараняванията, т.к. той фиксира тялото и го
предпазва само при челен удар, и то не от странично летящи стъкла.
Предвид безспорния факт, че ответникът е застраховател на
автомобила, чийто водач е нарушил правилата за движение, по валидно
сключена към момента на ПТП застраховка "Гражданска отговорност",
8
ищцата има право да търси от него обезщетение за всички и причинени в
резултата на катастрофата вреди. Молба за такова обезщетение тя е отправила
към ответника на 16.02.2023г., от която дата застрахователя по правилото на
чл. 429 ал. 3 КЗ дължи и лихва за забава. Безспорно по делото е, че по тази
претенция, която е била за 15 000лв., застрахователят е заплатил 2 000лв. на
14.03.2023г. При това положение следва да се отбележи, че макар и оспорен и
обсъждан в настоящето производство фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД,
то той е извънсъдебно признат от ответника при заплащането на част от
претендираното от ищцата обезщетение пред застрахователя.
Спорен по делото е и размерът на неимуществените вреди, претърпени
от ищцата. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на
извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено,
причинените морални страдания и пр. - в т.см. ППВС № 4/1968 г. и
последвалата съдебна практика.
От кредитираните по делото доказателства, съдът приема, че ищцата е
претърпяла всички посочени в исковата молба – вреди: разкъсана кожа на
носа, която е била оперирана и зашита, прорезни рани по лицето, наранена
лигавица на устната кухина, изживян стрес, които от своя страна са довели
обективно до: болки, белег на носа, множество афти, продължително
затруднено хранене, временно затруднено дишане и липса на обоняние,
притеснения от външния й вид, разстройство на психичното здраве,
изразяващо се в безсъние, притеснение при возене в лек автомобил, отказ да
се минава през мястото на ПТП, кошмари, говорене насън, като интензитетът
на всички тези обективни проявления е спадал с течение на времето, но е
продължил поне 6 месеца. Съдът отчита обстоятелството, че ищцата по това
време е била учител на деца в четвърти клас, като притесненията за външния
й вид са били очевидни, с оглед реакцията на сравнително малки деца на
видими рани по лицето й, отчита, че събитието е станало в края на учебния
курс и преди нейното пенсиониране и раздялата с тези деца, а също и
обстоятелството, че поради стреса и притеснението, тя се е отказала от
празненство с колегите за пенсионирането си, които обстоятелства, взети в
своята цялост, сочат, че и до края на учебната година – юни месец 2023г., тя е
изпитвала все още много интензивни негативни психични преживявания
вследствие на претърпяното ПТП. Съдът отчита също и че към датата на
ПТП, ищцата е била на възраст 65 години, като на тази възраст организмът се
възстановява доста по-трудно от този на млад човек – както физически, така и
психически. Отчита, че от мястото на произшествието тя е откарана с
линейка, имала е тридневен болничен престой, едномесечен отпуск по болест
– все обстоятелства, които разстройват нормалното ежедневие, което е било
водено преди ПТП. Преценените от ответника към 14.03.2023г./датата на
превода на обезщетението от 2000лв./ неимуществени вреди, не съответства
на действително претърпяните такива от ищцата /най-малкото защото са
отчетени само за един месец след ПТП/. Съдът, на базата на приетото по-горе,
9
определя в вреди общ размер на 6 000лв. и не отчита в него процент на
съпричиняване, като приема, че такова липсва.
При това положение, отчитайки заплатените до момента 2 000лв.,
съдът намира, че частичния иск от 3 000лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен. Както по-горе
беше посочено, претенцията за лихва е дължима от датата на уведомяване на
застрахователя – в случая, чрез предявяване на застрахователната претенция
от пострадалата /молбата за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди е от 16.02.2023г., писмото от застрахователя за определеното
обезщетение е от 17.03.2023г./, поради което претенцията за присъждане на
законна лихва от 17.03.2023г., в което не се иска представяне на
допълнителни доказателства, е основателна и следва да бъде уважена. Тази
дата е правилно посочена и с оглед правилото на чл. 497, ал. 1 от КЗ, т.к. към
нея е налице изтичане на срок от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи заплащане на
ищеца на направените деловодни разноски изцяло, поради пълното уважаване
на иска, като те възлизат на 1093лв., съгласно представения списък по чл. 80
ГПК
Съобразно изхода на делото, и на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2,
ЗА ответника следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение на
адв. Д. Д. Н.. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА, съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2, поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати съгл. чл. 7 ал.2 т. 2 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 ал. 1 КЗ, ДЗИ - Общо застраховане
ЕАД, ЕИК *********, гр.София, бул.Витоша № 89Б, ДА ЗАПЛАТИ на В. В.
Б., ЕГН **********, от *******, сумата от 3000 лева, представляващи
частичен иск от 13 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП на 11.02.2023г., причинено виновно от водача на л.а. *******, с
рег. № *******, застрахован по риск "Гражданска отговорност" в ДЗИ-Общо
застраховане ЕАД, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано
от 17.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ДЗИ - Общо застраховане
ЕАД, ЕИК *********, гр.София, бул.Витоша № 89Б, ДА ЗАПЛАТИ на В. В.
Б., ЕГН **********, от *******, направени разноски по делото в размер на
1093.00лв.
Банкова сметка, по която ответникът може да заплати присъдените на
ищцата суми: *******, титуляр В. В. Б..
10
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА, ДЗИ - Общо
застраховане ЕАД, ЕИК *********, гр.София, бул.Витоша № 89Б, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Д. Д. Н. от АК-Ловеч, ЕГН **********, гр. Ловеч, ул.
Търговска № 1, сумата от 600.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11