№ 1382
гр. Варна, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100502020 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на И. К. И.
чрез адвокат Б. Б. срещу решение № 2320 от 26.06.2023 г., постановено по
гр.д.№ 16868 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и осми
състав, в частта, с която е осъден И. К. И. да заплати месечна издръжка в
полза на детето М. И.в И. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител М. П. П. за минал период в размер на 200 лева месечно, считано
от 20.03.2022 г. до 20.12.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, с падеж пето число на месеца, за който се дължи; както и е
осъден И. К. И. да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 432
лева, дължима общо по исковете по член 143 от СК по член 149 от СК .
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на решението в атакуваната му част, тъй като на 25.04.2023 г.
въззивникът е заплатил на майката на детето въпросната сума. Поради това и
се иска решението да бъде отменено.
Въззиваемата М. П. П. чрез адвокат М. П. в писмен отговор е оспорила
жалбата като неоснователна. Излага, че това плащане е във връзка с
постановените привременни мерки, а не тъпсената издръжка за минало време,
като набляга, че доказателството за плащане не е представено пред първата
инстанция, въпреки че последното съдебно заседание е било проведено на
14.06.2023 г. Прилага като доказателство извлечение от банковата си сметка.
1
Постъпила е и частна жалба от М. П. П. чрез адвокат М. П. против
определение № 9080 от 27.07.2023 г., постановено по делото, с което е
оставено без уважение искането й за изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските. Иска се отмяната му и присъждане на
сторените от нея разноски пред първата инстанция.
В отговор на депозираната частна жалба насрещната страна я оспорва и
иска обжалваното определение да бъде потвърдено.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба си молба ищцата М. П. твърди, че с ответника И. И. са
родители на детето М. И.в И., роден на 23.06.2017 г. в град Варна. Двамата с
ответника живеели заедно в периода август 2016 г. - март 2017 г., като или
били в нейния дом или в неговия при майка му и баща му в село П.. Твърди,
че в момента, в който И. И. разбрал, че е бременна отношението му се
променило, докато през месец март 2017 г., когато била в шестия месец на
бременността я изоставил. Синът им се родил на 23.06.2017 г., три дни по-
късно бащата се обадил и припознал детето. Излага, че от месец юли 2017 г.
родителите с детето заживели при родителите на И. И. в село П.. Сочи, че
бащата никога не проявил грижа или интерес към сина си М. - много рядко
играел с него, а за хранене, къпане, разходи, въобще не се ангажирал, това го
правила майката или бабата. Постепенно отношенията между родителите се
влошили, а през месец март 2017 г. се разделили с ответника, като тя с детето
М. заживели при родителите й в ***. Твърди, че през последните два месеца
нещата се влошили. След завръщане на детето от срещите с бащата детето
започнало да се държи грубо с майка си, по-често да иска да ходи при баща
си. Заявява, че при посещенията при бащата, детето спи с баба си. Твърди, че
родителите на бащата настройват сина й срещу нея и намира, че това
поведение би довело до синдром на родителско отчуждение. Сочи, че към
момента живее при родителите си, където и първоначално ще отглежда сина
си, докато намери подходящо жилище. Ответникът живее в село П. също с
родителите си, но когато детето е с него баба му полага грижи за него, а не
баща му. Сочи, че бащата работи на две места, на трудов договор и на друго
място, където няма сключен договор, включително често работи и през
почивните дни. Ищцата получава по трудов договор месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 1250 лева. Твърди, че откакто са разделени само
тя се грижи за детето, поради което претендира издръжка за минал период.
Ответникът И. К. И. е депозирал в срок отговор на исковата молба, с
който излага становище за неоснователност и недоказаност на исковете,
които се основават на невярно представени факти и обстоятелства. Оспорва
2
твърденията на ищцата, сочи, че по време на бременността си майката по свое
желание го е напуснала, като не го е уведомила за раждането на детето.
Излага, че действително през месец март на 2022 г. поискал да се разделят, но
основната причина била непрестанните и безпричинни скандали, които
инициирала М. П.. Тогава се договорили, че ще си поделят грижите за детето
и ще го гледат споделено, поради което никой от двамата няма да дължи
издръжка. Въпреки това, когато ищцата имала нужда й давал пари, както в
брой, така и по Изипей. Бащата твърди, че всички рождени дни са поемани
изцяло от него и неговото семейство, както и кръщенето на М.. През месеците
септември, октомври, ноември и декември 2022 г. М. живеел при бащата и
неговото семейство. Ответникът сочи, че причината за отношението на детето
към майка му е, че винаги е изнервена, повишава тон на детето, не му обръща
внимание и постоянно стои на телефона. Оспорва той и родителите му да
говорят лоши думи за майка му. Предявява насрещен иск срещу М. П. П. с
правно основание член 127, алинея 2 от СК за предоставяне упражняването на
родителските права върху роденото от съвместното ни съжителство дете М.
И.в И. на него, като се определи режим на личен контакт на майката,
местоживеене на детето да е при него в село П. и да бъде осъдена майката да
заплаща в полза на детето М. месечна издръжка в размер на 350 лева.
Дирекция „Социално подпомагане” – Варна не е изразила конкретно
становище в представения по делото социален доклад.
При настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция
предмет на спора е определената издръжка за детето за минало време.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, и не са събирани
доказателства по реда на член 266 от ГПК, поради което и на основание член
272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка.
Твърдението на въззивника е, че на 25.04.2023 г. е заплатил на майката на
детето 1250 лева, което представлява издръжка за минало време. Това него
твърдение обаче не се доказва. На 10.04.2023 г. по първоинстанционното дело
е постановено определение с правно основание член 323 от ГПК, с което е
постановено И. И. да заплаща месечна издръжка в полза на детето М. чрез
неговата майка и законен представител М. П. в размер на 250 лева месечно,
считано от датата на предявяване на искането /23.12.2022 г./. След
постановяването на това определение, което не подлежи на обжалване,
въззивникът е превел на ищцата посочената сума, като е посочено в
платежното нареждане, че е за издръжка, но не и за кой период. С оглед на
това и датата на направеното плащане е логично да се приеме, че заплатената
сума за издръжка обхваща периода от посочената начална дата /23.12.2022 г./
до датата на плащане и за още един месец, тоест месец май 2023 г./, а не за
3
минало време, доколкото към този момент не е имало постановено решение
по делото по иска с правно основание член 149 от СК, респективно ищецът не
е бил задължен да заплати издръжка за минало време.
Няма спор между страните, че след раздялата им през месец март 2022 г.
детето са отглежда от майката, като се осъществява режим на лични
отношения с бащата през почивните дни. Твърдението на бащата, че детето е
отглеждано от него за периода месец септември – месец декември 2022 г. не е
доказано посредством събраните пред първата инстанция гласни
доказателства. Няма некакви наведени твърдения от ответника, че е заплащал
суми за издръжка на детето през времето на раздялата, освен че му е купувал
дрехи и играчки, за които ищцата признава, но излага, че те остават в дома на
бащата. В тази връзка следва да се отбележи, че изразходваните от бащата
средства за детето като дрехи, играчки и средства за развлечения не могат да
бъдат квалифицирани като регулярни и зависят от неговото желание. За
издръжката на едно дете не са необходими само средства за дрехи, играчки и
развлечения, а и такива за заплащане на режийни разноски /електроенергия,
вода и други подобни/, храна, лекарства, транспорт и образование.
С оглед изложеното настоящият състав на въззивния съд счита, че искът
за заплащане на издръжка за минало време за посочения период се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Поради изложеното решението в частта му, с която е уважен
предявеният иск с правно основание член 149 от СК следва да бъде
потвърдено.
По частната жалба
Настоящият състав приема, че производството по член 127 от СК
представлява спорна съдебна администрация, нов производството пред
районния съд ищцата освен искане по член 127 от СК е предявила и искове с
правно основание член 143 и член 149 от СК за издръжка в полза на детето за
бъдеще и минало време. Предвид частичната основателност и уважаване този
исковете за издръжка, производството по които няма характер на спорна
съдебна администрация, искането на ищцата за присъждане на съдебни
разноски е основателно. Следователно на ищцата следва да се присъдят
сторените от нея в производството пред първа инстанция разноски
съразмерно уважената част от исковете. Доколкото ищцата е представила
доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева,
без да посочи по кой от исковете колко е заплатено, то настоящият състав на
въззивния съд счита, че то следва да бъде разделено по следния начин:
половината /600 лева/ за исковете за предоставяне упражняването на
родителските права, местоживеенето на детето и режима на лични отношения
на бащата с детето/ и половината /600 лева/ за исковете за издръжка за
минало и за бъдеще време. Определение № 9080 от 27.07.2023 г. следва да се
отмени и се допусне изменение на първоинстонционното решение в частта за
разноските, като в полза на ищцата М. П. се присъдят сторените от нея
разноски в първоинстонционното производство в размер на 514,29 лева
4
съобразно уважената част от исковете за издръжка.
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция и неоснователността
на въззивната жалба въззивникът И. И. следва да бъде осъден да заплати на
М. П. разноски в размер на 315 лева, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
По разноските
Поради направените изводи не се налага корекция на разноските досежно
дължимата от въззивника държавна такса по иска по член 149 от СК.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2320 от 26.06.2023 г., постановено по гр.д.
№ 16868 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и осми
състав, в частта, с която е осъден И. К. И. да заплати месечна издръжка в
полза на детето М. И.в И. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител М. П. П. за минал период в размер на 200 лева месечно, считано
от 20.03.2022 г. до 20.12.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, с падеж пето число на месеца, за който се дължи; както и е
осъден И. К. И. да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 432
лева, дължима общо по исковете по член 143 от СК по член 149 от СК.
ОТМЕНЯ определение № 9080 от 27.07.2023 г., пос постановено по гр.д.
№ 16868 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и осми
състав, с което е оставена без уважение молба с вх.№ 52144 от 11.07.2023 г.,
на М. П. П. за изменение на решение № 2320 от 26.06.2023 г., постановено по
гр.д. № 16868/2022 г. в частта за разноските, на основание член 248 от ГПК, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И. К. И. ЕГН ********** от село П., Община А., област
Варна да заплати на М. П. П. ЕГН ********** от *** сумата от 514,29
/петстотин двадесет и девет 0,14/ лева, представляващи сторени от нея
разноски пред първата инстанция за адвокатско възнаграждение на основание
член 78, алинея 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея
3, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6