№ 196
гр. гр. Добрич, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500459 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.В. срещу решение
№260353/14.05.2021 г. по гр.д.№2471/2020 г. на Добричкия районен съд,с
което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Б. Х. Р. с ЕГН
********** от гр.Д.,ул."Н.** в условията на обективно съединяване
осъдителни парични искове за осъждането му да заплати на горното
дружество следните суми:
-907,97 лв-главница за консумирана ел.енергия по фактури,издадени в
периода 20.02.2019 г.-20.09.2019 г.,за обект на потребление,находящ се на
адрес гр.Д.,ул.“Н.**,заведен с абонатен номер ***;
-122,30 лв-сбор от мораторната лихва по всяка фактура за ел. енергия от
падежа й до 28.08.2020 г.
Настоява се от въззивника за отмяна на първоинстанционното решение
като неправилно и необосновано и за уважаване на исковете.Неправилно било
становището,че ответникът Б.Р. няма качеството на потребител по смисъла на
§1 т.2а от ДР на ЗЕ.От справката от НБД „Население“ се установило,че
1
именно ответникът Р.-един от двамата наследници на починалия предходен
потребител-има регистриран постоянен и настоящ адрес в процесния
обект.Същият се явявал потребител на енергийни услуги за обекта и дължал
заплащане на претендираните суми.Въззивникът претендира присъждане на
сторените от него разноски в двете инстанции.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият Б.
Х. Р. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за
потвърждаване на атакуваното решение.Сочи за правилен извода на районния
съд,че потребител за обекта се явява наследодателката на ответника
В.Б.,починала през 2012 г.В тежест на въззивника-ищец по делото било да
докаже,че именно въззиваемият е бил реален потребител през процесния
период,че е живял на адреса и е консумирал ел.енергия,като се има предвид
факта,че същият не е единствен наследник на починалия абонат.Такова
доказване не било осъществено и правилно исковете били отхвърлени.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
25.05.2021 г.,а жалбата му е подадена по пощата на 03.06.2021 г. при изтекъл
за страната срок за въззивно обжалване на 08.06.2021 г./.Жалбата е
процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно
легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от
атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по
предявените допустими искове.По същество е правилно и следва да бъде
потвърдено поради следните съображения:
Гр.д.№2471/2020 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№261786/21.09.2020 г.,уточнена с молба вх.№263422/14.10.2020 г. и молба вх.
№265115/09.11.2020 г.,с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове на основание чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД от
„Енерго-Про Продажби“ АД-гр.В. срещу Б. Х. Р. от гр.Д. за осъждане на
2
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 907,97 лв-главница за
консумирана ел.енергия по фактури,издадени в периода 20.02.2019 г.-
20.09.2019 г.,за обект на потребление,находящ се на адрес
гр.Д.,ул.“Н.**,заведен с абонатен номер ***,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на предявяване на исковете,до окончателното й
изплащане,и сума в размер на 122,30 лв-сбор от мораторната лихва по всяка
фактура за ел. енергия от падежа й до 28.08.2020 г.
Изложено е в исковата молба,че ответникът е наследник на В.Х.Б.,б.ж. на
гр.Д.,починала на 24.09.2012 г.,която все още формално фигурирала като
потребител в базата данни на ищцовото дружество.Ответникът Б. Х.Р.
единствен от наследниците на горното лице регистрирал свой постоянен и
настоящ адрес на адреса на потребление-настоящ от 1995 г.,а постоянен от
2000 г.Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗГР регистрацията на адрес се
допускала след представяне на документ за собственост върху имота или
документ за ползване на имота за жилищни нужди.Изложените обстоятелства
обосновавали качеството на ответника на потребител,чието задължение било
да заплати на електроснабдителното дружество процесните суми.
В отговора на исковата молба ответникът чрез особен
представител,назначен му от съда по реда на чл.47 ал.6 от ГПК,изразява
становище за допустимост,но за неоснователност на исковете.Наведен е
довод,че ответникът не е потребител по смисъла на чл.4 от Общите условия
на договорите за продажба на ел.енергия на ищцовото дружество,тъй като не
е собственик и ползвател на имота.
Не е спорно по делото,че обектът на адрес гр.Д.,ул. „Н.“ ** е
присъединен към електрическата мрежа,както и че за този обект е открита
партида на името на В.Х.Б.,която според справката от НБД „Население“ на
лист 33 от делото на ДРС е починала на 24.09.2012 г.След смъртта на абоната
през 2012 г. няма осъществена надлежна промяна на титуляра на партидата за
процесния обект на потребление.След 2012 г. обаче е констатирано
потребление на електрическа енергия в обекта.По делото е представено
извлечение от сметка на клиента В.Б. към 28.08.2020 г.От извлечението се
установява,че по партидата са издадени от „Енерго-Про Продажби“ АД пет
боря фактури,а именно:№**********/20.02.2019г. на стойност 414,52 лв,
№**********/20.03.2019 г. на стойност 336,16 лв,№**********/19.04.2019 г.
3
на стойност 83,59 лв,№**********/20.05.2019 г. на стойност 73,44 лв и
№**********/20.09.2019 г. на стойност 0,26 лв.По делото е представена и
справка за потребление в обекта на посочения административен адрес за
периода от 03.02.2017 г. до 03.07.2020 г.От справката се установява,че през
посочения период 2017-2020 г. е отчетена консумация на електрическа
енергия в обекта в гр.Д.,ул.“Н.** само през периода по процесните
фактури.За останалите периоди има отразени нулеви показания за
консумирана ел.енергия.Спор относно размера на отчетените количества и
начина на остойностяването им не е налице между страните.Спорно е дали
именно ответникът има качеството на потребител,дължащ заплащането на
консумираната електрическа енергия в обекта през процесния период.
Съгласно клаузата на чл.4 ал.1 от Общите условия на договорите за
продажба на ел. енергия /ОУ ДПЕЕ/ на "Енерго-Про Продажби" АД
потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице-
собственик или ползвател на имот,присъединен към
електроразпределителната мрежа на "Енерго-Про Мрежи" АД /сега с
променено наименование „Електроразпределение Север“ АД/,което ползва
електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата
от "Енерго-Про Продажби" АД.
Според мотивите и разрешението по т.1 от Тълкувателно решение
№2/17.05.2018 г. по тълк.д.№2/2017 г. на ОСГК на ВКС цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката се дължи от 1./собствениците;2./титулярите на ограничено
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот и 3./ползвателите по
силата на договорно правоотношение,ако между последните и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот.Цитираното решение по тълк.д.
№2/2017 г. извършва нормативно тълкуване на разпоредбите на Закона за
енергетиката,като е прието,че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на
доставена топлинна енергия с качеството на собственик или титуляр на вещно
право на ползване,когато за имота няма сключен договор между ползвател на
договорно основание и доставчика на топлинна енергия.Тъй като спорното
правоотношение по настоящото дело също намира правната си уредба в ЗЕ,а
начинът,по който законът урежда договора за продажба на електроенергия за
битови нужди,е сходен с този относно договора за продажба на топлинна
4
енергия за битови нужди,постановките на цитираното по-горе тълкувателно
решение са приложими и в настоящата хипотеза /решение №205/28.02.2019 г.
по гр.д.№439/2018 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.
Предвид изложеното в тежест на ищцовото електроснабдително
дружество е да докаже,че ответникът Б. Х.Р. през процесния период,за който
се претендира неплатена електрическа енергия,е имал качеството на
потребител,за да дължи заплащането на цената,а именно че е бил собственик
на електроснабдения имот или титуляр на вещно право на ползване или е бил
ползвател на имота на договорно основание при сключен с ищцовото
дружество договор за продажба на ел.енергия.Нито едно от горните качества
на ответника не е доказано от ищеца.
От извършената по искане на ищцовото дружество справка в Община-
гр.Д.,Дирекция „Местни данъци и такси“ кой е декларирал като собствен
процесния имот се установява,че ответникът Б. Х.Р. не е подавал декларация
за притежаван от него имот на територията на гр.Д..Процесният имот е
деклариран от лицето А.С.А. с данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.
№91843/25.03.1998 г. като ползвател на 388 кв.м земя и собственик на
сграда,построена върху държавен или общински имот,в съсобственост с
Х.Х.А..Деклараторът А.С.А. е майка на починалия абонат В.Б.,а
декларираният съсобственик на имота Х.Х.А. е брат на починалата
В.Б..Данните сочат на собственост върху имота на други лица,но
декларирането на имота по ЗМДТ не удостоверява реално придобито право на
собственост.Последното се доказва с нотариален акт за
собственост,придобита на договорно основание или чрез оригинерен
способ.Такъв,удостоверяващ право на собственост на ответника по делото
или на негов праводател/наследодател,не е депозиран по делото.По същия
начин се удостоверява и вещно право на ползване върху имота.Годни
доказателства ответникът Р. да е бил ползвател на имота като титуляр на
такова право също не са събрани по делото.Липсват и доказателства да е бил
ползвател на договорно основание,при която хипотеза е следвало да има
сключен договор с ищеца за доставка на ел.енергия,какъвто между страните
не е налице.Фактът,че ответникът има адресна регистрация в обекта на
потребление /според справката от НБД „Население“ на лист 34 от делото на
ДРС настоящ адрес от 24.12.1995 г. и постоянен адрес от 28.07.2000 г./,не
удостоверява качеството му на собственик или ползвател на имота през
5
процесния период на 2019 г.Тези качества се удостоверяват по
начините,посочени по-горе.
Тъй като качеството на ответника Б.Р. на потребител на ел.енергия в
процесния обект не е доказано,същият не дължи заплащане на
претендираните от него суми.Исковете са неоснователни и правилно са
отхвърлени от първоинстанционния съд,чието решение следва да бъде
потвърдено.При отхвърляне на исковете ищцовото дружество-въззивник няма
право на разноски нито за първата,нито за въззивната инстанция,поради
което такива не следва да му се присъждат.Ответникът и въззиваем Р.,който е
представляван от особен представител,има право на разноски за настоящата
инстанция на основание чл.78 ал.3 от ГПК,каквито са претендирани с
отговора на въззивната жалба,но такива не следва да му се присъждат,тъй
като липсват доказателства да са сторени.Възнаграждението за особения
представител на въззиваемия е изплатено от внесения от въззивника
депозит,които разноски остават за сметка на въззивника-ищец по делото
поради отхвърляне на исковете му.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260353/14.05.2021 г. по гр.д.№2471/2020 г.
на Добричкия районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6