№ 323
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора С. Т. Н.
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601030 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.44, ал.12 във вр. с ал.11 от ЗЕЕЗА, във
вр. с чл. 457, ал.7 от НПК във вр. с чл. 341, ал.1 от НПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от Д. Т. Д., чрез
защитника адв.А., против определение №378/12.09.2022г., постановено по чнд
№478/2022г. по описа на СОС, с което е приведено в изпълнение наказание с
обща продължителност 3 743 дни /10 години и три месеца/, наложено на Д. с
влязло в сила съдебно решение от Апелативен съд и съда в Катандзаро,
постановено на 26.11.2019г. за промяна на решение от 22.11.2016г.,
окончателно от 25.11.2021г., с което подсъдимият е бил осъден за
престъпления по чл.110, 81 н.к.в., чл.581, чл.605, ал.1 от НК на Р Италия,
съответстващи на чл.142, ал.2, т.2 от НК на Р България, за престъпление по
чл.110, 81 н.к.в. от НК на Р Италия, чл.3, ал.1 н.5 и 8 и чл.4, ал.1, н.1 от Закон
№75/1958г., съответстващо на престъпление по чл.155, ал.3, вр. с ал.1 от НК
на Р България, за престъпление по чл.110, 81 н.к.в., 581 от НК на Р Италия,
съответстващо на престъпление по чл.130, ал.1 от НК на Р България и за
престъпление по чл.110, 81 н.к.в., 61 н.2, 581, 605, ал.1 от НК на Р Италия,
1
съответстващо на престъпление по чл.142а, ал.5, пр.2, вр. с ал.1 от НК на Р
България. На основание чл.57, ал.1, т.2, б“а“ от ЗИНЗС, е бил определен
първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. Приспаднат е
периодът от 1260 дни, към 28.06.2022г., както и времето след същата дата, до
постановяване на решението, през което осъденото лице е било задържано
под стража. Отказано е изпълнение на решението в частта относно
наложените наказания „Лишаване от право завинаги да заема държавни
длъжности“ и „Ограничена дееспособност за времето на изтърпяване на
наказанието“.
В жалбата се сочи, че на Д. са наложени наказания за общо четири
престъпления, налице е съществено разминаване между размера на
наказанията, посочен в обстоятелствената част на определението и в
заключителната му част. Според защитника, съдът неправилно е отхвърлил
предложението на прокурора и защитата да се приложи разпоредбата на чл.23
от НК, определението е в противоречие с параграф 6 от преамбюла на РР
2008/909 ПВР, изменено с Решение 2009/299 за прилагане на принципа за
взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела и параграф 14
от същото Решение. Твърди се и че позоваването на съда на чл.8, ал.2 от
същото решение е неправилно, поради което се иска изменение на атакувания
съдебен акт, като се приложи чл.23 от НК на Р България и се определи общо
наказание измежду наложените от италианския съд, като от него се
приспадне период от 1260 дни и времето след 28.06.2022г.
В съдебното заседание защитникът на осъденото лице Д. Д. адв.А.
поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на
определението.
Осъденият Д. поддържа доводите на своя защитник и моли да бъде
приложена разпоредбата на чл.23 от НК.
Представителят на прокуратурата изразява становище за липса на
основания за отмяна на определението, тъй като видно от подробните мотиви,
то е правилно и законосъобразно, затова предлага жалбата да бъде оставена
без уважение, а проверяваният акт да бъде потвърден.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата,
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и в пределите на
своята компетентност, намери следното:
2
Българският гражданин Д. Т. Д. е била осъден с решение от
Апелативен съд и съда /Corte de Assise/ в Катандзаро, постановено на
26.11.2019г. за промяна на решение от 22.11.2016г. от Апелативен съд и Съда
/Corte de Assise/, окончателно от 25.11.2021г., с което е наложено едно общо
наказание “лишаване от свобода“ за срок от 3 743 дни, равняващо се на десет
години и три месеца лишаване от свобода.
В процедура по чл.44 от ЗЕЕЗА по чнд №269/2022г. на СОС, по
изрично искане на осъдения, с решение от 23.05.2022г., влязло в законна сила
на 31.05.2022г., е отказано предаване на българския гражданин Д. на
компетентните власти на издаващата държава и на основание чл.44, ал.8 от
ЗЕЕЗА във вр. с чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА е прието да се приведе в изпълнение
от българската прокуратура наказанието, като е взета и мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, считано от 01.05.2022г.
В изпълнение на задълженията си по чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА, СГП е
внесла в първоинстанционния съд предложение за прилагане на чл.457 от
НПК по присъдата на италианския съд, по което е било образувано
настоящото производство.
Първоинстанционният съд законосъобразно е изпълнил задълженията
си по чл.457, ал.3 от НПК, посочил е номера и датата на приетата за
изпълнение присъда, номера на делото, по което е постановена, както и е
квалифицирал деянията по българския Наказателен кодекс, като е приел, че
правната квалификация на престъпленията по постановената чужда присъда
съгласно българския НК са, както следва:
По чл.110, 81 н.к.в., чл.581, чл.605, ал.1 от НК на Р Италия –
наложено наказание от две години лишаване от свобода – за отвличане и
нанасяне на побой – тъй като в съучастие с М. Х. Д., И. Н. и Р. Д. в
изпълнение на общ престъпен план са достигнали до град Кротоне, нападнали
са Р. Т., всички заедно са грабнали М. П. и са я качили насила в автомобил,
заставили са я да не мърда на задната седалка против волята й и са я отвели в
Изола Капо Рицуто, в жилището им, където са я държали насила със заплахи
и лишавайки я от свобода до пристигането на карабинерите, като деянието е
извършено в Кротоне и Изола Капо Рицуто на 24.06.2012г. от 11.30ч. до
14.00ч. – престъпление, съответстващо на такова по чл.142, ал.2, т.2 от НК на
Р България, наказуемо с лишаване от свобода от седем до петнадесет години.
3
По чл.110, 81 н.кв. от НК на Р Италия, чл.3, ал.1 н.5 и 8 и чл.4, ал.1
н.1 от Закон №75/1958г. – наложено наказание от две години лишаване от
свобода – за възличане и възползване от проституция, утежнено поради
използване на заплахи и насилие, а именно заедно с М. Д.а и И. Н. в
материално и морално съучастие помежду си, в изпълнение на един и същ
престъпен план, скланят М. П. да проституира, улесняват дейността като й
осигуряват клиенти и я придружават до различни места на Изола Капо Рицуто
и Кротоне, възползват се от дейността й, като получават част от
припечелените от проституцията пари, подлагат я на многократни смъртни
заплахи и насилие, с цел да продължи да работи като проститутка, след като
тя е изразила желание да спре, като деянията са извършени в Изола Капо
Рицуто и Кротоне на дата, предходна и близка до 24.06.2012г. –
престъпление, съответстващо на такова по чл.155, ал.3 във вр. с ал.1 от НК на
Р България, наказуемо с лишаване от свобода от една до шест години и глоба
от 5 000 до 15 000лв.
По чл.110, 81 н.к.в., 581 от НК на Р Италия - наложено наказание от
един месец лишаване от свобода – за нанасяне на побой - тъй като в
съучастие с М. Д.а и И. Н., неколкократно нанасят удари с юмруци и ритници
в областта на корема, краката и стъпалата на М. П., в резултат на което тя се
повдига във въздуха и пада по гръб, като деянието е извършено в Изола Капо
Рицуто през юни 2012г. – престъпление, съответстващо на такова по чл.130,
ал.1 от НК на Р България, наказуемо с лишаване от свобода до две години или
пробация.
По чл.110, 81 н.к.в., 61, н.2, 581, 605, ал.1 от НК на Р Италия -
наложено наказание от две години лишаване от свобода по чл.605, ал.1 и
наложено наказание от един месец лишаване от свобода по чл.581 – за
отвличане на лице и нанасяне на побой – а именно заедно с М. Д.а и И. Н. в
материално и морално съучастие помежду си, в изпълнение на един и същ
престъпен план, отиват до жилището на някоя В., жена, която била приютила
в дома си избягалата М. П., като са използвали насилие и заплаха спрямо
последната, а именно ударили я с дървена пръчка и са й запушили устата с
ръка, за да не може да вика, след което са я вкарали насила в автомобил и са я
отвели в жилището им, където отново я пребиват, връзват ръцете и краката й
с въжета и я държат против волята й в продължение на три дни, с отегчаващо
4
вината обстоятелство за отвличане на лице с цел извършване на
престъпление, изразяващо се в държане на жертвата в робство, като деянията
са извършени в Изола Капо Рицуто около средата на месец юни 2012г. –
престъпление, съответстващо на такова по чл.142а, ал.5, пр.2 във вр. с ал.1 от
НК на Р България, наказуемо с лишаване от свобода за срок от три до
дванадесет години.
След посочване на правната квалификация на престъпленията и срока
на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ правилно е бил определен и
първоначален режим на изтърпяване на наказанията. Не се е наложило
намаляване на срока им, тъй като по българския НК максималният срок на
лишаване от свобода не е по-малък от наложеното наказание с чуждата
присъда. Приспаднато е предварителното задържане, а също и времето, през
което Д. е бил задържан във връзка с постъпилата ЕЗА. Съдът е отказал да
приеме за изпълнение допълнителните наказания, наложени наред с
лишаването от свобода, които не са предвидено по българския НК,
„Лишаване от право завинаги да заема държавни длъжности“ и „Ограничена
дееспособност за времето на изтърпяване на наказанието“, тъй като те не са
предвидени в нашето законодателство.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че проверяването
определение е правилно и законосъобразно. При стриктно спазване на
процесуалния ред, първоинстанционният съд е приел правилна правна
квалификация, съобразил е според размера на наказанието и относимата
норма на ЗИНЗС, че за изтърпяването му в българските места за лишаване от
свобода следва да се определи първоначален строг режим и е приспаднал
изтърпяната част до произнасянето. Законосъобразно е отказано приложение
на разпоредбата на чл.23 от НК на РБ по отношение на определените отделни
наказания лишаване от свобода с чуждата присъда, тъй като е извън
правомощията на българския съд да групира наказания, ако това не е сторено
с чуждата присъда. В тази връзка правилно съдът се е позовал на чл.8, т.2 от
РР 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008г. в смисъл, че само когато
наказанието е несъвместимо със закона на изпълняващата държава по
отношение на своя срок, компетентен орган на изпълняващата държава може
да реши да адаптира наказанието, но само ако то превишава най-тежкото
наказание, предвиждано за подобни деяния съгласно националния закон.
Въпросите, които следва да реши по чл.457 от НПК първоинстанционният
5
съд, са ясно и лимитативно посочени в закона, сред тях не е този, свързан с
определяне на общо наказание по смисъла на чл.25, във вр. с чл.23 от НК.
Макар Д. да е бил признат за виновен в извършването на повече от едно
деяние, след като е наказан за всяко от тях поотделно, той е бил предаден на
българската държава да изтърпи едно общо наказание “лишаване от свобода“
за срок от 3 743 дни, равняващо се на десет години и три месеца лишаване от
свобода. След като това е волята на издаващата държава Р Италия, Р България
в ролята на изпълняваща държава следва да се съобрази с нея. По тези
съображения основното възражение на защитата, че наказанията следва да се
групират помежду си при приемането на присъдата за изпълнение, правилно е
било оставено без уважение от първостепенния съд.
Предвид гореизложеното, правилно и законосъобразно е било прието от
първата инстанция, че са налице всички условия за приемане на
изпълнението на присъдата на компетентния италиански съд спрямо осъдения
Д. Д., съгласно изискванията на чл.457, ал.3 от НПК във вр. с чл.44, ал.11 от
ЗЕЕЗА.
Водим от изложеното и на основание чл. 457, ал.7 НПК ъв вр. с чл. 341,
ал.1 НПК, във вр. с чл. 334‚ т.6 НПК и във вр. с чл.338 от НПК‚ Софийският
апелативен съд, Наказателно отделение, 5-ти състав
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №378 от 12.09.2022г., постановено по
чнд № 478/2022г. по описа на СОС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7