мотиви към присъда № 729/08.04.2011г. по н.о.х.д. № 2664/2010г. по описа на
Бургаския районен съд
Производството е образувано по внесен в Бургаския районен съд обвинителен
акт на БРП, с който е повдигнато обвинение против И.Д.Г. - роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, безработен, със средно образование ЕГН ********** за извършено
престъпление по чл. 159а, ал. 2, т.6 вр.чл.159а, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК и чл.159а, ал.2, т.6
вр.чл.159а, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.23, ал.1 от НК и против Е.Б.Я. – родена
на ***г***, българска гражданка, рускиня, неомъжена, със средно образование,
безработна, неосъждана, ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.159а,
ал.2, т.6 вр.чл.159а, ал.1
вр.чл.20, ал.2 от НК и чл.159а, ал.2, т.6 вр.чл.159а, ал.1 вр.чл.20, ал.2
вр.чл.23, ал.1 от НК.
Представителят
на БРП поддържа обвинението срещу двамата подсъдими. Счита, че престъпленията са
осъществени от обективна и субективна страна. Пледира за осъдителна присъда. Моли на всеки от подсъдимите да
бъде наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от 5 г, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим, в затворническо
общежитие от открит тип и глоба, в размер на 10 000 лева.
Защитникът
на подсъдимите намира обвинението за недоказано по безспорен и несъмнен начин,
като пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимите
не се признават за виновни по повдигнатите обвинения. Дават обяснения, като оспорват
изложените в обвинителния акт обстоятелства и отричат да са извършвали
престъпленията.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
В
гр. Бургас функционирали две заведения, в които се набирали и предлагали
момичета за платени секс-услуги. Това били бар „Интрига”, находящ се в гр. Бургас,
на ул. „Лермонтов” № 11, в близост до хотел „България” и бар „Крейзи”, находящ
се в гр. Бургас, бул. „Батенберг” № 1, в близост до централния вход на
Пристанище - Бургас. В бар „Интрига” управители били подсъдимите Е.Б.Я. и И.Д.Г..
Я. и Г. се занимавали основно с контролирането на проституиращите момичета и
събирането на парите от клиентите. Цената за 1 час стандартен секс била 100
лева, за цяла вечер 400 лева, а за 24 часа 1000 лева, като 50% получавало
момичето предоставило услугата, а другите 50% били за заведението. Когато клиента
не разполагал с „терен”, в бара се предлагали специално пригодени стаи, които
се ползвали срещу 10 лева на час. Клиентите желаещи да наемат момиче за платени
секс услуги, можели да направят това по два начина. В единия случай клиента
отивал в бара и си харесвал момиче там. След като харесал момиче, той заплащал
цената на управителите или на момичето, което от своя страна давало парите на подсъдимите
Я. и Г.. В другия случай момичетата били наемани по телефона, като за целта
имало пуснати обяви с телефоните на бара във вестник „Ало Бургас”.
В
бар „Интрига” работели, така наречените „елитни проститутки”, две от които били
пострадалите М.В.М. и З.В.М.. В бара работели общо около 7-8 момичета. Свидетелката
М.В.М. започнала работа в бар „Интрига” на 05.12.2008г. и работила там до
08.01.2009г. Условията за работа в бара били обяснени на М. от лице с име
„Атанас”, който я представил на под. Я. и подс. Г., които я приели на работа в
бара. Я. обяснила на пострадалата М., че при проверка от Полицията тя трябвало
да заяви, че работи като танцьорка и не предлага платени секс-услуги. Всяка
вечер момичетата започвали работа в 21.00 часа, като били длъжни да бъдат в
бара половин час по-рано. При закъснение им били налагани глоби. Момичетата
стоели в бара по бельо и когато дойдел клиент, започвали да танцуват на пилона.
Когато клиента харесал момиче, той заплащал цената или на момичето или на
управителите, след което отивал на свой „терен” или ползвал стаите в
заведението срещу заплащане. Ключовете за стаите стояли на бара и се
предоставяли от управителите. Работния ден приключвал около 04.30 часа
сутринта. Тогава подс. Г. извършвал проверка, като преброявал момичетата и
оборота. Парите се разпределяли от него и подс. Я. и чак след това момичетата
можели да си тръгват.
Свидетелката
З. В. М. започнала работа в бар „Интрига” в началото на месец февруари 2009г. и
работила там до 16.04.2009г. Подс. Я. изготвила договор на М., в който било
записано, че тя работи като танцьорка официално, а неофициално предлагала
платени секс-услуги. Условията за работа били обяснени на пострадалата от подсъдимата,
а именно, че цената за 1 час стандартен секс била 100 лева, за 2 часа 200 лева,
а за цяла вечер 400 лева, като 50% получавало момичето предоставило услугата, а
другите 50% били за заведението.
Свидетелските
показания се разделят на две групи – такива, които подкрепят фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт /св. М., И., П. и М./ и такива, които
подкрепят тезата на подсъдимите, че не са извършили престъпленията, за които са
обвинени /св. Т., С. и М./, както и такива, чиито показания нямат отношение към
изясняване на обективната истина /св. И., Н. и Димитрова/.
Съдът
кредитира изцяло показанията на св. М. /дадени пред съдия на досъдебно
производство/, на св. П. и на св. Иванова. Същите са взаимно подкрепящи се,
непротиворечиви и се подкрепят от събраните по делото доказателства. Настоящият
състав счита същите за достоверни, а удостоверените посредством тях факти и
обстоятелства намира за изложени по безпристрастен и обективен начин. Според
настоящия състав всички изброени свидетели са заявили ясно и последователно
това, което им е известно по случая и независимо от малките неточности в
разказите им, дължащи се на изминалия период от време тези посочени по-горе
лица са убедителни и категорични в спомените си за случилото се.
При
св. М. се наблюдава съществено разминаване в показанията и, дадени в хода на
съдебното следствие и тези, дадени на досъдебно производство. По време на разпита си, даден пред съдия на досъдебното производство М.
подробно разказва, че е извършвала платени секс услуги в бар „Интрига”, а
получените суми е давала на подсъдимите. След прочитане на дадените от нея по
време на досъдебното производство показания пред съдия същата остава видимо
притеснена и не уточнява кое е вярно. Съдът кредитира изявленията на св. М., направени по време на разпита и пред съдия на
досъдебното производство, като намира, че съобщените от нея в този по-ранен
момент факти и обстоятелства са верни и отразяват възприятията и за случилото
се по обективен и безпристрастен начин. По мнение на настоящия състав
показанията и дадени по време на съдебното следствие не могат да бъдат ценени.
Сходна е ситуацията и с показанията
на свидетелите Т. и С., тъй като същите се различават коренно от показанията,
дадени пред разследващите органи на досъдебното производство и не се подкрепят
от събраните по делото доказателства. Показанията им се
опровергават както от фактите, съобщавани по време на разпита на свидетелите Иванова
и П., така и от събраните по делото писмени доказателства. Ето защо съдът не
дава вяра на казаното от свидетелите Т. и С..
Подсъдимите
твърдят, че не са извършили престъпленията, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Настоящият състав счита разказите на двамата
подсъдими за недостоверни, като намира, че макар и да следват някаква
хронология при описване на събитията, изложенията им са непоследователни и
противоречиви, както сами по себе си, така и едни спрямо други не отразяват
правилно и обективно техните възприятия за случилото се. Съдът не
кредитира техните обяснения, тъй като те са единствено и само израз на
защитната им позиция. Същите остават изолирани и противоречат на всички
останали доказателства по делото.
В
хода на производство не са ангажирани убедителни доказателства в подкрепа на
тезата на подсъдимите и в този смисъл техните опити и опитите на техния
защитник да вмъкват факти, ирелевантни за повдигнатите обвинения останаха
неуспешни. Това поведение, за настоящия състав е израз единствено и само на
опита им да избегнат наказателната отговорност.
Съществено
е също така, че при престъплението „трафик” съгласието на жертвата на трафик е
ирелевантно. Законодателят е приел, че жертвата на едно такова престъпление е
поставено в условия, които изключват възможността за трезва преценка на
ситуацията; условия, при които жертвата е в стрес и в посттравматично
разстройство и поради това, априори е изключил волята на жертвата, т. е., дори
деянието да е извършено със съгласието на жертвата, това не изключва
наказателната отговорност на лицето, осъществило някоя от формите на трафик.
Казано с други думи, всяко лице, осъществило някоя от формите по чл. 159а, ал.
1 НК, с целта, посочена там, извършва престъпление трафик, независимо че това е
станало със съгласието на лицето - жертва. Именно поради това, трафикът на хора
е формално престъпление - същото е налице, когато е осъществена някоя от
формите на изпълнителното деяние със съответната цел, независимо дали тази цел
е била реализирана, като доброволният характер на поведението на пострадалата
може да има значение при индивидуализацията на отговорността на подсъдимото
лице, но не и за нейното възникване защото, съгласието на жертвата за
поставянето й в положение, което ще създаде предпоставките за бъдещата й
експлоатация, няма юридическо значение за отговорността на дееца.
За
съставомерността по основния състав на чл. 159а, ал. 1 от НК е достатъчно да се
установи, че деецът е вербувал, уговорил, склонил е жертвата да го следва, за
постигане на някоя от съставомерните цели, без да е необходимо използване на
измама, принуда, отвличане или противозаконно лишаване от свобода, състояние на
зависимост, обещаване или даване, или получаване на облаги. Когато някоя от
формите на изпълнителното деяние е осъществена и със средствата, предвидени в
чл. 159а, ал. 2 НК, отговорността е съгласно квалифицирания състав, който
изключва приложението на общия състав
При така възприетата фактическа
обстановка, съдът намира, че с деянията си подсъдимият Г. е осъществил състава
на чл.159а, ал.2, т.6 и т.6 вр.чл.159а, ал.1, предложение четвърто, вр. чл.20,
ал.2 от НК, като в периода от 05.12.2008г. до 08.01.2009г. в гр. Бургас, в
съучастие с Е. Б. Я., ЕГН ********** - като съизвършител, приел в гр. Бургас, в
бар „Интрига”, М.В.М., ЕГН ********** с цел да бъде използвана за развратни
действия - проституция, независимо от съгласието й и чрез обещаване и
получаване на облаги и състава на престъпление по чл.159а, ал.2, т.6
вр.чл.159а, ал.1, предложение четвърто, вр.чл.20, ал.2 вр.чл.23, ал.1 от НК,
като в периода от началото на месец февруари 2009г. до 16.04.2009г. в гр.
Бургас, в съвкупност с предходното деяние, в съучастие с Е. Б. Я., ЕГН **********
- като съизвършител, приел в гр. Бургас, в бар „Интрига”, З.В.М., ЕГН **********
с цел да бъде използвана за развратни действия - проституция, независимо от
съгласието й и чрез обещаване и получаване на облаги.
Относно подсъдимата Я., съдът
намира, че с деянията си същата е осъществила състава на чл. 159а, ал.2, т.6
вр.чл.159а, ал. 1, предложение четвърто, вр.чл.20, ал.2 от НК, като в периода
от 05.12.2008г. до 08.01.2009г. в гр. Бургас, в съучастие с И.Д.Г., ЕГН **********
- като съизвършител, приела в гр. Бургас, в бар „Интрига”, М.В.М., ЕГН **********
с цел да бъде използвана за развратни действия - проституция, независимо от
съгласието й и чрез обещаване и получаване на облаги и състава на чл.159а,
ал.2, т.6 вр.чл.159а, ал.1, предложение четвърто, вр. чл.20, ал.2 вр.чл.23,
ал.1 от НК, като в периода от началото на месец февруари 2009г. до 16.04.2009г.
в гр. Бургас, в съвкупност с предходното деяние, в съучастие с И.Д.Г., ЕГН **********
- като съизвършител, приела в гр. Бургас, в бар „Интрига”, З.В.М., ЕГН **********
с цел да бъде използвана за развратни действия - проституция, независимо от
съгласието й и чрез обещаване и получаване на облаги.
От субективна страна всяко едно
от горните деяния е осъществено от подсъдимия Г. и подсъдимата Я. при форма на
вината „пряк умисъл”, тъй като същите са съзнавали общественоопасния характер
на извършеното, предвиждали са общественоопасните последици и са искали тяхното
настъпване. За субективната стана на деянието съдът прави извод от обективните
действия на подсъдимите. Психологическият елемент на умисъла – знанието за
противоправността на деянията се установява от действията на подсъдимите. Що се
отнася до волевия момент, желанието за настъпване на общественоопасните
последици се установява от самото им постигане в крайна сметка.
За престъплението по чл.159а ал. 2 от НК към
момента на извършването му от подсъдимите е предвидено наказание лишаване от
свобода от две до десет години и глоба до десет хиляди лева. Касае се за
деяния, които предвид естеството, обекта, механизма и интензитета на престъпното
посегателство, всички свързани с накърняване на основни човешки права – тези на
полова неприкосновеност, на чест, достойнство, свобода на личността и право на
свободно придвижване, осъществени по отношение личността на млад човек
разкриват висока степен на обществена опасност. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът е съобразил младата възраст на двамата подсъдими и
необремененото им съдебно минало. Предвид съотношението на отегчаващите и
смекчаващи отговорността обстоятелства и подбудите за извършване на
престъплението, коренящи се в стремежа на извършителя да се облагодетелства по
неправомерен начин, експлоатирайки сексуално жертвата на престъплението и като е
взел предвид имотното състояние на подсъдимите, съдът е намерил, че на Г. следва
да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да
бъде отложено за изпитателен
срок от пет години и глоба, в
размер на 7000 лева за първото престъпление и лишаване от свобода за срок от три
години, което да бъде отложено за
изпитателен срок от пет години и глоба, в размер на 7000 лева за второто престъпление. Настоящият състав е
определил на основание чл. 23 от НК общо наказание в размер на най-тежкото от
двете посочени, а именно лишаване от свобода за срок от три години, което да
бъде отложено за изпитателен
срок от пет години и глоба, в
размер на 7000 лева. По отношение подс. Я., съдът е преценил, че следва да бъде
наложено лишаване от свобода за срок от три години, което да бъде отложено за изпитателен срок от пет години за първото престъпление и лишаване
от свобода за срок от три години, което да бъде отложено за изпитателен срок от пет години и глоба, в размер на 7000 лева за
второто престъпление. Настоящият състав е определил на основание чл. 23 от НК
общо наказание в размер на най-тежкото от двете посочени, а именно лишаване от
свобода за срок от три години, което да бъде отложено за изпитателен срок от пет години и глоба, в размер на 7000 лева, като
е преценил, че целите по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати ако
изтърпяването му бъде отложено на основание чл.66 от НК за срок от 5 години.
Накрая
съдът се произнесе по разноските, които възложи в тежест на подсъдимия.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: М.Д.