№ 23160
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря Е. В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110135177 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
20.12.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на девети декември през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретар Е. Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело №
35177/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ДЗ“ ЕАД срещу ЗАД „ДБ“ АД, като се твърди, че на
13.09.2023 г. в гр. София, ул. „Сребърна“ № 2, Е. К. Д. управлявала лек автомобил „Смарт“,
рег. № СВ **** КС, като поради неспазване на дистанция настъпило ПТП, като се ударила
отзад спрелият в колона лек автомобил „БМВ“, рег. № ЕА **** АА, управляван от Ю. В. Г..
Поддържа, че за ПТП-то бил съставен двустранен констативен протокол, като причина била
виновното и противоправно поведение на водача Е. К. Д.. Навежда доводи, че в следствие
на ПТП-то по лек автомобил „БМВ“, рег. № ЕА **** АА били нанесени вреди, чиято
стойност била в размер на 6772,07 лева. Излага съображения, че към датата на инцидента за
увредения лек автомобил е била налице валидно сключена застраховка „Каско“,
обективирана в застрахователна полица № 440123131001714/23.03.2023 г., с период за
1
застрахователно покритие от 23.03.2023 г. до 22.03.2024 г. Твърди, че с оглед настъпилия
инцидент била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) №
44012132325151/2023 г., по която на сервиза извършил ремонта била изплатена посочената
сума за ремонт на вредите, както и били сторени ликвидационни разходи в размер на 15,00
лева. Поддържа, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е
била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, обективиран в полица № BG/30/123000998576. Инвокира доводи, че с
плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу
делинквента и неговия застраховател. Сочи, че е поканил ответника да заплати
претендираната сума, но с писмо от 12.02.2024 г., последният бил отказал плащането. Иска
ответника да бъде осъден да заплати претендираната сума, както и сторените деловодни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който
претенциите се оспорват. Твърди, че не застрахования при него водач е виновен за ПТП-то,
като сочи, че в случая протокола за ПТП-то в частта за механизма на инцидента нямал
доказателствена сила, а констатациите в последния не отговаряли на истината, като не
можело да се направи извод, че е отговорен или изцяло отговорен само водача на лек
автомобил „Смарт“, рег. № СВ **** КС. Поддържа, че претенцията е недоказана. Инвокира
съображения, че изключителна вина за ПТП-то имал водача на лек автомобил „БМВ“, рег. №
ЕА **** АА, който бил нарушил правилата на ЗДвП и бил навлязъл в лентата а движение на
другия лек автомобил. Навежда доводи, че размерът на претендираното вземане бил
завишен. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр.
чл. 45 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е обявено за
безспорно: 1) че на 13.09.2023 г. в гр. София, ул. „Сребърна“ № 2, Е. К. Д. управлявала лек
автомобил „Смарт“, рег. № СВ **** КС, като е настъпило ПТП с лек автомобил „БМВ“, рег.
№ ЕА **** АА, управляван от Ю. В. Г.; 2) за лек автомобил „БМВ“, рег. № ЕА **** АА е
2
била налице валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица
№ 440123131001714/23.03.2023 г., с период за застрахователно покритие от 23.03.2023 г. до
22.03.2024 г.; 3) във връзка с инцидента била образувана застрахователна преписка
(именувана „щета“) № 44012132325151/2023 г. при ищеца, по която на сервиза извършил
ремонта била изплатена сумата от6772,07 лева, както и били сторени ликвидационни
разходи в размер на 15,00 лева; 4) към датата на ПТП-то гражданската отговорност на
другия водач е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективиран в полица № BG/30/123000998576; 5) ищецът
е поканил ответника да заплати претендираното регресно вземане, като последният е
отказал с писмо от 12.02.2024 г.
Обявените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото
писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.
Представен е Двустранен констативен протокол от 13.09.2023г., подписан от Е. Д. и
Ю. Г., в който е посочено, че е настъпило ПТП между л. а. „Смарт Fortwo“, рег. № СВ ****
КС и л. а. „БМВ“, рег. № ЕА **** АА, като е осъществен удар в задната част на л. а. „БМВ“,
рег. № ЕА **** АА при смяна на лентите от същия. Като виновен за ПТП- е посочено, че е
водачът на л. а. „Смарт Fortwo“, рег. № СВ **** КС.
Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180
ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават
материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно
убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е
налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при
извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да
приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на
оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите
събрани по делото доказателства. В процесният случай между страните се спор досежно
механизма, поради което съдът намира, че следва да цени двустранни констативен протокол
като частен свидетелстващ документ (арг. чл. 180 ГПК) с оглед всички останали събрани
доказателствени средства по делото.
Представено е удостоверение от „Ауто Бавария“ ООД, като се изяснява, че лек
автомобил „BMWi, модел i3 120/I01 е бил произведен на 02.04.2019 г., като е с дата на
началото на гаранцията от 06.05.2019 г. и гаранционно покритие от 3 години. Изрично е
посочено, че към дата 13.09.2023 г. автомобилът не е бил в гаранционно покритие. Изяснено
е, че заводската гаранция на автомобила е била действаща до 05.05.2022г., а батерията на
автомобила има отделна гаранция, която е за период от 6 години или 100 000 км. – което
настъпи първо. Сочи, че към днешна дата нямат актуална информация за изминатите
километри на автомобила, но гаранцията на батерията на автомобила е действаща до 2026г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Е. К.
Д..
При разпита на св. Д. се установява, че ПТП-то е станало миналата година през месец
септември на кръстовището на бул. Черни връх и друга улица, като самата тя е идвала от
въпросната улица, като шофирала в посока болница Токуда. Управлявала автомобила в лява
лента. В дясна лента точно след като е пресекла кръстовището имало спирка и автобулс,
който е бил спрял там, а зад него се нареждали коли, които чакат да тръгне автобусът.
Управлявала автомобила с около 30-40 км./ч. и пред нея изскочила кола „БМВ“, като не е
могла да реагира и я ударила вляво отзад в бронята. Не помни дали водачът на л. а. „БМВ“ е
подал могач. Сочи, че била на 5-10 метра от л. а. „БМВ“, като опитала да спре. Другият
автомобил се опитал да излезе и да продължи в нейната лента. След като се ударили, отбили.
Не били имали спор, а момичето, шофиращо л.а. „БМВ“ е било много младо и не е било
наясно с някои правила за движение. Свидетелства, че не помни колко коли е имало пред нея
и зад нея. Малко преди да стигне на една линия със спрелия рейс, се мушнал л. а. „БМВ“. По
3
л. а. „БМВ“ имало много леки щети по задната броня, леко одраскване. Тъй като нейната
кола била „Смарт“, имала повече щети от другия автомобил. Уточнява, че била направила
опит да спре. Изяснява, че след удара двете страни съставили протокола. Сочи, че признала в
протокола вина, защото ударът е отзад и нямало какво да изисква. Свидетелства, при
предявяване на протокола, находящ се на л. 9 в кориците на делото – в о. с. з. от 07.10.2024
г., че от страната до буква „А“ е положен от нея, съответно в тази част протокола е писан от
нея. Установява, че това е протоколът, който изготвили заедно с другата страна.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Д. за достоверни, тъй като,
преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични,
като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на
делото. Въпреки наличието на противоречия в някои детайли, това не може да доведе до
извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече,
логично е с оглед изминалия период от време свидетелят да си спомня случая по-общо,
допускайки неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите
на човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се,
включително свидетелят ги потвърждава под страх от наказателна отговорност. Необходимо
е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия е
нормално свидетелите да описват някои детайли по различен начин, според собствената си
гледна точка, което е обусловено от особеностите на човешката памет, а така също и от
човешката перцепция, сугестия и контра-сугестия.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ, като от същото се изяснява, че
механизма на ПТП-то е следния на 13.09.2023 г., около 16:00 ч., лек автомобил „Смарт
Форту“, рег. № **** КС, се движи по улица „Сребърна“, с посока от ул. „Хенкрик Ибсен“
към ул. „Люба Величкова“, и в района пред „Моби Арт Билдинг“, водачът реализира ПТП с
престроилият се пред него, от дясната лента за движение в лявата, лек автомобил „БМВ И
3“, рег. № ЕА **** АА, като по последния били нанесени вреди по задна броня. Уточнено е,
че вредита са в пряка-причинно следствена връзка с процесното ПТП. Вещото лице е
посочило, че стойността необходима за възстановяване на процесния лек автомобил на
базата на средни пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 5259,08 лева, съответно,
че стойността необходима за възстановяване при официалния сервиз е в размер на 6772,07
лева. Експертът е уточнил, че на мястото на инцидента са налице две ленти за движение,
разделени помежду си от единична прекъсната линия, като в района на спирката на СМГТ
„Метростанция Витоша“ платното за движение се разширява и се обособява трета лента за
движение отдясно, която е предназначена за автобуси. Изрично е посочено, че по делото
няма данни от които да се определи организацията на движение в района или да се посочи
какво е било състоянието на пътя. Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка
поведението на водача на лек автомобил „Смарт Форту“, рег. № **** КС са станали причина
за ПТП-то, тъй като същият е управлявал автомобила със скорост и дистанция, които не са
позволили да спре в рамките на опасната зона, като изрично е уточнено, че ако другия
автомобил е навлязъл внезапно в лентата за движение, то ударът би бил в лявата странична
част на превозното средство, а не челно отзад. Уточнено е, че от техническа гледна точка
водачът на „БМВ И 3“, рег. № ЕА **** АА е има възможност да предотврати удара, ако не е
предприел маневрата за престрояване.
В о. с. з. от 14.11.2024 г., вещото лице е изяснило, че увреденият лек автомобил е
отремонтиран в „Ауто Бавария“, като в този сервиз стойността на сервизния час е 60,00 лева
без ДДС. Изрично сочи, че разликата в стойностите се формира именно от разликата на
сервизния час, съответно от по-високите нормовремена при официалния представител,
който били около 7 часа или почти 720,00 лева без ДДС.
Съдът, при преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК
намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и
4
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените въпроси, като по
делото липсват доказателства, че експертът е недобросъвестен или заинтересован от изхода
на производството.
Настоящият съдебен състав при извършена съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства намира, че настъпилото ПТП е по вина на водача на л. а. „Смарт
Форту“, с рег. № СВ **** КС, като последният е нарушил виновно правилото на чл.23, ал.1
ЗДвП, според което водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне
удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. В случая водачът е управлявал
автомобила със скорост и дистанция, които не са му позволили да спре в рамките на
опасната зона, без да настъпи съприкосновение с намиращия се пред него лек автомобил.
На следващо място, съдът, при извършена съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства намира, че предявените искове са частично основателни, поради което следва
да бъдат частично уважени. Съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може
да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. За
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за
възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи.
Съгласно чл. 399 КЗ, предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане
може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така
очертания предмет, при обикновената имуществена застраховка максималният размер на
вредите, които могат да настъпят, може предварително да бъде определен, поради което
застрахователната сума не трябва да надвишава действителната или възстановителната
стойност на имуществото. Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение при иска по чл. 405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
адекватната стойност на претърпяната от осъществяване на застрахователното събитие
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към същия момент – така Решение № 37 от
23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на
ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. №
1586/2013 г., II т. о., ТК. Доколкото по делото липсват доказателства, че застрахователят е
поел задължение да носи отговорността за плащане на застрахователно обезщетение по цени
в оторизиран сервиз, то и съдът намира, че следва дължимото застрахователно обезщетение
да се определи по средни пазарни цени. Нещо повече, дори да поеме подобно задължение, то
същото не би могло да се противопостави на настоящият ответник, който не е страна по
договора, с оглед правилото на чл. 21, ал. 1 ЗЗД. В конкретния случай несъмнено
увреждането на самите автомобилни части при процесното ПТП, водещо до намаляване
стойността на автомобила, представлява непосредствена вреда под формата на претърпяна
загуба. В случая макар и да е налице иск за заплащане на регресно обезщетение по договор
за имуществена застраховка, отново се обезщетява негативния интерес, което означава, че
заплащането на застрахователно обезщетението има за цел да постави увредения в
имущественото състояние, което е било преди увреждането (да се приведе увреденото МПС
в предишното му техническо състояние), поради което обезщетението следва да бъде равно
на паричната сума, необходима за постигането на тази цел. Тоест, макар и да се касае за
договорен иск, който принципно защитава позитивния интерес на ищеца – този от
изпълнение на договора, то същото цели един по далечен резултат, а именно
удовлетворяването и на посочения негативен интерес, без това да е свързано с извършването
на разноски от имуществения патримониум на ищеца. Размерът на тази парична сума по
принцип следва да се определи съобразно средните пазарни цени в Република България към
деня на увреждането, тъй като това в мнозинството случаи би било достатъчно за пълното
репариране на вредите. Единствено, ако в Република България дадена стока или услуга не се
предлага на пазара (напр. за ремонт на самолет) и ако без нея репарирането на причинените
вреди е невъзможно, то тогава по необходимост при определяне стойността на
обезщетението следва да се вземат предвид пазарните цени в друга държава, където стоката
или услугата се предлага, с което би било спазено изискването за пълна обезвреда – в
рамките на уговорения застрахователен лимит – арг. чл. 400 КЗ. Несъмнено, при пазарна
5
икономика със свободна конкуренция между множество стопански субекти е обичайно да се
предлагат и по-високи цени за ремонт на МПС (особено в т. нар. официални/оторизирани за
марката автосервизи), но тези по-високи цени не следва да се вземат предвид при
определяне на задължението, ако заплащането на средната пазарна цена е достатъчно за
пълното отстраняване на вредите при изискуемото качество. Този извод не се променя от
евентуалното обстоятелство, че автомобилът е в гаранционен срок (за което по делото e
представено удостоверение от оторизиран сервиз „Ауто Бавария“ ООД, в което се
установява, че заводската гаранция на автомобила е изтекла, но гаранцията на батерията на
автомобила е активна до 2026г.) и, че условие за бъдеща важимост на гаранцията е
отремонтиране в официален сервиз. В подобна хипотеза очевидно се смесват два проблема:
1) отстраняването на преките и непосредствени вреди чрез привеждане на увреденото МПС
в предишното му техническо състояние, за което е напълно достатъчно извършването на
ремонт по средни пазарни цени в обикновен сервиз, и 2) запазването на правата по
договорната гаранция с продавача на автомобила, което няма връзка с преките и
непосредствени вреди от самото увреждане – от една страна, подобен евентуален резултат
няма характер нито на претърпяна загуба, нито на пропусната полза (такава не може да има,
предвид липсата на сигурност в бъдещото настъпване на условието за „активиране“ на
гаранцията – настъпването на евентуален технически проблем от нормалната експлоатация
на автомобила, какъвто може и никога да не настъпи); от друга страна – евентуалното
загубване на правата по гаранцията не е пряка и непосредствена последица от увреждането
на автомобила при ПТП, а представлява по-далечен причинен резултат, т.е. липсва пряка
причинна връзка (същият би бил пряк резултат не на увреждането, а на друго обстоятелство
– липсата на отремонтиране на автомобила в официален сервиз), като самото увреждане при
ПТП нито е необходимо и достатъчно условие за настъпване на загубата на гаранцията, нито
тя е типичен, закономерен и адекватен резултат на това увреждане, а случайна последица,
която при това не е настъпила (случаят е аналогичен на известните учебникарски примери
на Потие, илюстриращи липсата на пряка причинна връзка).
С оглед гореизложеното предявеният иск е основателен за сумата до 5274,08 лева,
представляващи заплатено регресно обезщетение и сторени обичайни ликвидационни
разноски в размер на 15,00 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 6787,07
лева, претенцията следва да бъде отхвърлена.
Ответникът не е сочи, респ. не е представил доказателства, че е заплатил
претендираната сума, поради което и с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факта за неосъществил се
в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
По отношение възражението на ответника за наличието на изключителна вина от
водача на лек автомобил „БМВ И 3“, рег. № ЕА **** АА, настоящият съдебен състав намира,
че с оглед доказателствата по делото това твърдение е опровергано. Същевременно, не може
да се приеме, дори при тълкуване на волята на страната по чл. 20 ЗЗД, че надлежно в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК е въведено възражение за съпричиняване (т. нар. compensatio culpae).
При това положени, доколкото възражението за изключителна вина на другия водач, т.е.
такова изключващо принципно небрежната форма на вина, която по аргумент на правилото
на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага, не може да се направи извод, че същото касае
съпричиняването, тъй като последното нито изисква противоправност, нито вина, а само
обективно допринасяне досежно вредоностния резултат, което в случая не е налице.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират деловодни
разноски разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно
уважената част от исковете следва да му се присъди сумата от 1341,41 лева представляващи
дължими държавни такси и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
Ответникът е поискал присъждането на държавни такси, като е доказал, че
6
действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК,
във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, съобразно отхвърлената част от исковете
следва да му се присъди сумата от 136,71 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДБ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
************** да заплати на „ДЗ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***************, на основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от
5274,08 лева, представляващи регресно вземане и обичайни ликвидационни разходи по
застрахователна преписка (именувана „щета“) № 44012132325151/2023 г. за ПТП от
13.09.2023 г., около 16:00 ч., като водачът на лек автомобил „Смарт Форту“, рег. № **** КС,
се движи по улица „Сребърна“, с посока от ул. „Хенкрик Ибсен“ към ул. „Люба Величкова“,
и в района пред „Моби Арт Билдинг“, виновно и противоправно нарушава правилата на
ЗДвП, като настъпва ПТП с престроилият се пред него, от дясната лента за движение в
лявата, лек автомобил „БМВ И 3“, рег. № ЕА **** АА, като по последния били нанесени
вреди по задна броня, ведно със законната лихва от 13.06.2024 г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над предявения размер от 5274,08 лева до пълния
предявен размер от 6787,07 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ДБ“ АД, ЕИК: ********* да заплати
на „ДЗ“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 1341,41 лева представляващи дължими държавни
такси и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП „ДЗ“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на ЗАД „ДБ“ АД, ЕИК:
*********, сумата от 136,71 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред СГС.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7