Решение по дело №244/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			06.07.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО, ІІІ

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	04 юни		2020

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Светла Пейчева

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Ива Георгиева

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		244		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

М.А.Б.,  с ЕГН **********,***, е обжалвал Наказателно постановление № 20-0348-000042, издадено от Началникът РУ към ОДМВР гр. Кюстендил, РУ гр. Дупница –Б. Динев на 23.01.2020 г., с което са му наложени административни наказания  „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца на основание чл. 175, ал. 3, т. 1, предл. ІІ-ро от ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 10.00 лв.  на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. ІІ-ро от ЗДвП . Прави оплакване за незаконосъобразност  на атакуваното наказателно постановление, като моли да бъде отменено изцяло.

            Въззиваемата страна не взема становище по жалбата.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 13.01.2020 г. около 10:00 часа актосъставителят  Й.К. - на длъжност  мл. автоконтрольор, при РУП гр. Дупница  и свидетелят при съставянето на акта и установяване на административно нарушение на В.И.  са констатирали, че  жалбоподателят извършил следното нарушение:  в гр. Дупница, по ул. „Цар Освободител”, в посока ж.к. „Развесена върба“  управлявал лек автомобил  марка и модел „Ауди  А4 Авант”, с  поставени  регистрационни табели № 235М346, които са изтекъл срок на валидност до 12.01.2020 г., видно от РВД № *********. Водачът не представя контролен талон, с което е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП  във вр. с чл. 11, ал. 1 от Наредба № I-45 РОПДСДМПС и чл. 100, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП. Иззето е разрешение за временно движение с № ********* и 2 бр. регистрационни табели с обозначение 235М346. Жалбоподятелят не е отразил в графата за обяснения и възражения, че има такива. Писмени такива не са постъпили и в срока, предвиден в чл. 44 от ЗАНН.

Въз основа на издадения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което АНО е възприел, че е нарушена нормата на чл. 140, ал.1, предл. І-во от ЗДвП и чл. 100, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП.

Приложена е и Заповед № 81213-515 от 14.05.2018 г. издадена от Министъра на вътрешните работи, от която е видно, че началниците на РПУ са оправомощени да издават НП, като въпросът за неговата материалната компетентност не се оспорва и от жалбоподателя, а така също са посочени длъжностните лица, оправомощени да съставят актове по ЗДвП, в които попада и мл. автоконтрольор.

Събрани са гласни доказателства, като актосъставителя и свидетеля по акта потвържадват констатациите отразени в акта. Жалбоподателят е дал обяснение, че не познава гр. Дупница, тъй като е от друго населено място и тъй като бил се договорирал за една цена, а впоследствие му казали по-висока цена за ползване на услугите на пътна помощ, а и нямал финансова възможност, решил да отиде на собствен ход до пункт на КАТ за регистриране на автомобила. Представил е доказателства, че автомобилът е регистриран същия ден.

         Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени  доказателства:

         С оглед на така установеното, съдът счита че жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От фактическа страна:

С акт №  42 от 13.01.2020 г. е констатирано, че на същата дата около 10:00 часа жалбоподателят Б. извършил следното нарушение: в гр. Дупница, по ул. „Цар Освободител”, в посока ж.к. „Развесена върба“  управлявал лек автомобил  марка и модел „Ауди  А4 Авант”, с  поставени  регистрационни табели № 235М346, които са изтекъл срок на валидност до 12.01.2020 г., видно от РВД № *********. Водачът не представя контролен талон.  Въз основа на акта за санкциониране на извършителя на констатираното по-горе нарушение, на 23.01.2020 година е издадено обжалваното Наказателно постановление № 20-0348-000042 от Началника на РУ – Дупница към ОД на МВР - Кюстендил, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел описаната в акта фактическа обстановка, като е констатирал, че управляваният от М.А.Б. лек автомобил не е регистриран, тъй като управлява с временни регистрационни табели, които към момента на проверката са изтекъл срок на валидност, което по смисъла на закона се равнява на нерегистрирано МПС.

Движението с нерегистрирано МПС е квалифицирано от административно-наказващия орган като виновно нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. І-во от ЗДвП. В диспозитива на атакувания административен акт за нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, на водача е наложена „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на К..

От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица. В процесния казус, актосъставителят Й.К. като мл. автоконтрольор в РПУ - Дупница, безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП, а издалият обжалваното наказателно постановление подполковник Б. Динев Началник на РУП - Дупница, е компетентно длъжностно лице, по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на Министъра на вътрешните работи (заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.

В обжалваното наказателно постановление административнонаказващият орган е спазил изискването за индивидуализация на конкретното административно нарушение като задължителен реквизит на НП, по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, и като необходима предпоставка за законосъобразно развитие на административнонаказателното производство. Нарушенията са описани, посочени са датата и мястото на извършването им и установените обстоятелства, при които са извършени, и т. н.

В хода на съдебното производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение е консумирано виновно от лицето, посочено като нарушител. Съдът счита, че е налице приложното поле на визираните в обжалваното наказателно постановление, касателно твърдените нарушения законови разпоредби. Разглеждайки делото по същество, ДнРС установи, чрез допустимите от закона доказателства, административните нарушения и обстоятелствата, при които са извършени, което обуславя извода, че атакуваният индивидуален административен акт не противоречи на буквата и духа на материалния закон. Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и е основание за реализирането на административнонаказателната му отговорност, като по делото не съществува спор относно личността на административнонаказателно отговорното лице - това е М.А.Б. в качеството му на водач на МПС. От субективна страна, деянието е извършено при пряк умисъл. От обективна страна, осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на транспортното законодателство в частта му за спазване на законоустановения режим за движение по пътищата.

По отношение на установеното с акта и НП нарушение и наложеното за извършването му наказание: съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места. Чл. 20, ал. 1 от ППЗДвП предвижда, че на регистрираните МПС отпред и отзад се поставят табели с регистрационни номера, а ал. 4 на чл. 20 от същия правилник - че табелите с регистрационни номера отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи. В чл. 10 на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, са уредени подробно изискванията за табелите с регистрационен номер. В процесния казус безспорно се установи по-горе, че М.А.Б. е управлявал нерегистрирано по надлежния ред МПС по път отворен за обществено ползване, в което всъщност се състои изпълнителното деяние на вмененото на жалбоподателя нарушение на чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Предвид изложеното съдът приема, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДП, тъй като е управлявал лек автомобил, който не е бил регистриран по надлежния ред-  в случая: по реда на чл. 11, ал. 1 от Наредбата, която предвижда, че при използване на издадени не по установения ред табели с регистрационен номер и/или документи или когато същите са с изтекъл срок на валидност, табелите и документите се изземват от органите на пътната полиция, като това обстоятелство се отбелязва в акта за административно нарушение. Иззетите табели и документи се унищожават от звената "Пътна полиция" по месторегистрацията на превозното средство.

След като Б.  е управлявал по път от републиканската пътна мрежа нерегистрирания по установения от закона ред лек автомобил, непритежаващ регистрационен номер, изписан на регистрационна табела, съгласно изискванията на БДС, то той безспорно е извършил това вменено му административно нарушение. При установеното по-горе, че М.А.Б. в нарушение на нормативните изисквания е управлявал нерегистрирано МПС, без поставени регистрационни табели, следва, че е налице приложното поле на санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която предвижда за всеки водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но без табели с регистрационен номер, кумулативно следните наказания: „Глоба” в размер от  200.00 (двеста) лв. до 500.00 (петстотин) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца до 12 (дванадесет) месеца.

В хода на съдебното производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение е консумирано виновно от лицето, посочено като нарушител, който кореспондира и с показанията на разпитаните свидетели по делото. Съдът счита, че е налице приложното поле на визираната в обжалваното наказателно постановление, касателно твърдяното нарушение законова разпоредба - чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Разглеждайки делото по същество, ДнРС установи, чрез допустимите от закона доказателства, административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, което обуславя извода, че атакуваният индивидуален административен акт не противоречи на буквата и духа на материалния закон. Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно, т. е. съставлява фактическия състав чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и е основание за реализирането на административнонаказателната отговорност, съгласно чл. 175, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, като по делото не съществува спор относно личността на административнонаказателно отговорното лице – М.А.Б., в качеството му на водач, управлявала нерегистрирано по надлежния ред МПС.

От субективна страна, деянието е извършено при пряк умисъл. От обективна страна, осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на транспортното законодателство в частта му за спазване на законоустановения режим за движение по пътищата. Следва да се подчертае, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради факта, че едва при издаването на наказателното постановление е конкретизирано, че нарушението е извършено на основание  чл. 140, ал.1, предл. І-во на от ЗДвП, доколкото разпоредбата на чл. 53, ал.  2 от ЗАНН дава тази възможност на административнонаказващия орган да издаде наказателно постановление и когато е допусната нередовност на акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

При определяне на административното наказание наказващият орган не е излязъл от рамките на установеното с акта нарушение, като е наложил санкции в пределите, предвидени от Закона. В тази връзка, съдът намира, че при индивидуализирането на наложените санкции, определени в минимален размер по отношение и на двете кумулативно определени наказания, предвиден в чл. 175, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, административнонаказващият орган  правилно е преценил правилно тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, като наложеното административно наказание е справедливо и е съразмерно на извършеното нарушение.

При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че АНО правилно е приел, че извършеното деяние по т. 1 от НП не представлява маловажен случай на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, то трябва да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена опасност. Следва да се посочи, че нарушението, за извършването на което е санкциониран жалбоподателят, е формално. Законодателят е предвидил административнонаказателната отговорност в тези случаи да се реализира след самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв допълнителен вредоносен резултат. По тези съображения съдът намира, че обстоятелството, че не са настъпили вредни поледици, не води до маловажност на процесния случай, тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват същата степен на обществена опасност. При изследването на степента на обществена опасност на деянието и на дееца съдът приема, че те не са по-ниски в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Този извод следва от обстоятелството, че при процесната проверка от страна на свид. Косдтадинов наред с конкретното деяние, предмет на настоящото производство, е било установено още едно нарушение на правилата за движение, извършени от жалбоподателя. Процесното нарушение не може да се определи като изолирана проява на водач, който стриктно спазва правилата за движение. Отчете се и значението на обстоятелството, че деянието е извършено при най-тежката форма на вината – пряк умисъл, при формирано съзнание за неизбежното увреждане на защитаваните обществени отношения. По тези съображения съдът приема, че нарушението разкрива степен на обществена опасност, типична за този вид деяния, поради което то не представлява маловажен случай.  

За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение по т. 1 от НП съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е предвидено административно наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и административно наказание „глоба“ от 200 до 500 лева. При определяне на размера на наказанието съдът следва да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя по аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца и „глоба“ в размер на 200 лева. И двете наказания са индивидуализирани в минималния предвиден за всяко от тях размер, който според настоящия състав напълно съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, съобразявайки и младата му възраст,  което обстоятелство съдът отчита като смекчаващо. Правилно е определена и приложимата в случая санкционна разпоредба. Настоящото производство е образувано по жалба на наказаното лице, поради което и съдът не би могъл да влошава положението му. Следователно не е допуснато нарушение нито при определянето, нито при индивидуализацията на наложените наказания.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. І-во от ЗАНН, Дупнишкият районен съд

                                               

                                                Р   Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0348-000042, издадено от Началникът РУ към ОДМВР гр. Кюстендил, РУ гр. Дупница –Б. Динев на 23.01.2020 г., с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, предл. ІІІ-то от ЗДвП, на М.А.Б.,  с ЕГН **********,***, са  му наложени административни наказания  „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, както и „глоба“ в размер на 10.00 лв.  на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. ІІ-ро от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Кюстендил, в 14-ен дневен срок  от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено.    

 

                        

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: