РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Плевен , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ С. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20214430200113 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-0938-006105 от
18.11.2019 г. издадено от *** Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.
Плевен, с което на осн. чл. 53 от ЗАНН и 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от ЗДвП; чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 3 от ЗДвП на *** с ЕГН: ********** от *** е наложено
административно наказание - глоба в размер на 20 лв., глоба в размер на 50
лв. за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 7 от
ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 8 точки.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в съдебно заседание.
1
С подадената до съда жалба се моли да се отмени изцяло издаденото
наказателно постановление по изложените в нея подробни съображения.
Ответната страна по жалбата ОДМВР - Плевен, редовно призовани, не
се представляват и не изразяват становище по съществото на спора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от
санкционираното лице, в законоустановения 7-дневен срок от връчването му
на оспореното наказателно постановление.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА .
С акт за установяване на административно нарушение GA № 142259 от
09.11.2019 г. е било констатирано, че на 09.11.2019 г. в 22:25 часа в гр.
Плевен, ж.к. „Сторгозия“улица „Цар Самуил“ с посока на движение към блок
номер 5, като водач и управлява товарен автомобил „***“, с рег. № ***,
извършва следното:
-не съобразява поведението си с пътен знак Б2 /Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство/
-Превозва двама пътника, без поставени обезопасителни колани на
задната седалка на горепосочения автомобил. /***, с ЕГН: ***и ***, с ГЕН:
***/
Разпитаният като свидетел актосъставител – *** заявява, че той е
съставил акта, но не си спомня процесния случай, като заявява, следното
цитат:
„ Аз по принцип за конкертния случай нямам спомени, въпреки че
прочетох акта тощу-що. По принцип знам, че заставаме на 5-ти блок и
наблюдаваме дали се спира на стопа, но не си спомням нищо за
конкретния случай, за който ме питате“.
В тази насока за загуба на спомени са и показанията на свидетелят ***,
2
която заявява в съдебно заседание, следното цитат:
„Г-н Съдия, абсолютно нищо не си спомням по случая. Прочетох
внимателно акта и не мога да си спомня нищо.“
Съдът кредитира тези показания, дотолкова до колкото същите
изхождат от непредубедени източници, като взема предвид обстоятелството,
че невъзможността да си спомнят за конкретните факти може да се дължи на
ежедневната работа на актосъставителя и свидетеля по акта или на друга
користна цел в конкретния случай .
При така изяснената фактическа обстановка и въз основа на
представените доказателства, съдът счита, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено .
В резултат на осъществената служебна проверка се установи, че са
допуснати съществени нарушения на изискванията на административно
наказателния процес, касаещи разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН.
Съгласно разпоредба на чл. 42, т. 4 от ЗАНН , акта за установяване на
административно нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено.
Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН въвежда като
задължителен законов реквизит на наказателното постановление описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.
В настоящия случай като място на извършване на нарушението в АУАН
е посочено „гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“улица „Цар Самуил“ с посока на
движение към блок номер 5“, докато в НП за място на нарушението е
описано за това, че на „…. В гр. Плевен на Сторгозия ж.к.“
Категорично посоченото място на нарушението от наказващия
орган не съответства на действителната фактическа обстановка.
Отделно от това съдът не може да разбере и да установи/макар да
3
познава лично много добре мястото повече от 40 години /, по така
описаното местоположение къде точно и на кое кръстовище жалбоподателят
не се е съобразил с пътен знак „Б2 – Спри! Пропусни движещите се с
предимство по пътя“, което налага извода, че така посоченото в
наказателното постановление място на извършване на нарушението, а и
описаното в АУАН-а, е недействително или несъществуващо.
Налице е неяснота, както в АУАН-а, така и в обжалваното
наказателно постановление по отношение на мястото на извършване на
нарушението, което води до липса на възможност за индивидуализиране
на конкретното нарушение, за което наказващият орган е наложил
административни санкции.
От друга страна, налице е разминаване и несъответствие между
посоченото в акта и наказателното постановление място на извършване на
процесното нарушение, каквото разминаване по отношение на задължителен
реквизит на НП е недопустимо.
Липсата на яснота в НП по отношение на мястото на извършване
на нарушението и несъответствието на посоченото в НП място с
действителната фактическа обстановка, както и наличието на
разминаване между АУАН и наказателното постановление по отношение
на посоченото място на извършване на нарушението, налага извод за
невъзможност да се индивидуализира конкретното нарушение, за което
наказващият орган е наложил наказание. Последното обосновава извода,
че в случая става въпрос за допуснато от наказващия орган съществено
процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление, респ.
налице е основание за неговата отмяна.
В съответствие и при правилно приложение на закона, съдът счита, че
липсва изискуемото се ясно, точно и конкретно формулиране и
конкретизация на административното обвинение от фактическа и правна
страна.
Наличието на всички законово изискуеми реквизити по чл. 42, т. 4 от
ЗАНН е въпрос на формална законосъобразност на АУАН,
Правоприлагането по принцип, и в частност административно-
4
наказателното такова, не може да почива на предположения.
Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни
мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по
повод неправомерно поведение на определено лице. Именно с оглед този
характер на административните наказания законодателят е предвидил строго
формални процесуални правила за реализирането на административно-
наказателната отговорност.
В този смисъл всяко формално нарушение на изискванията за
индивидуализация на извършеното нарушение, опорочава АУАН и
издаденото въз основна на него наказателното постановление и е основание
за неговата отмяна.
Непрецизната формулировка и непосочването на всички релевантни
факти и обстоятелства за наличието на съставомерните елементи на деянието,
има за последица фактическа необоснованост на повдигнатото на
жалбоподателя административно обвинение.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на
извършеното административно нарушение, който акт същевременно очертава
предмета и пределите на административно-наказателното обвинение, а също
и информира нарушителя за последното, във връзка с упражняване правото
му на защита.
Съдът счита, че е налице самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното НП поради липсата на описание на обстоятелствата, при които
жалбоподателят е осъществил вменените му две административни
нарушения.
В АУАН, а в последствие и в НП буквално е възпроизведен текста на
сочените за нарушени разпоредби, без да бъдат конкретизирани
обстоятелства по всяко едно от двете нарушения с точно и ясно посочване на
индивидуализиращите ги белези.
По този начин са допуснати нарушения на императивните изисквания
на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, довели до ограничаване правото
5
на защита на жалбоподателя, а оттам и до съществено опорочаване на
административно наказателното производство.
С оглед на всичко горепосочено, съдът намира, че е опорочена
процедурата по съставяне на АУАН.
Административно наказващият орган от своя страна, не е изпълнил
задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като е следвало преди да се
произнесе по преписката, респективно преди да издаде НП-то, да провери
АУАН-а, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост.
Административно наказателното производство въвежда строги правила
за осъществяването му.
Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат
административно наказателните разпоредби да извършват това при стриктно
съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага от обстоятелството, че
стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липса
на произвол.
Коментираните нарушения на процесуалните правила,
неотстраними в съдебната фаза по обжалване на издаденото наказателно
постановление, са от категорията на съществените, тъй като
ограничават правата на привлеченото към административно
наказателна отговорност лице.
По изложените мотиви, съдът намира, че наказателното постановление,
предмет на обжалване по настоящото дело се явява незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 19-0938-006105 от
18.11.20218 г. издадено от *** Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.
6
Плевен, с което на осн. чл. 53 от ЗАНН и 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от ЗДвП; чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 3 от ЗДвП на *** с ЕГН: ********** от *** е наложено
административно наказание - глоба в размер на 20 лв., глоба в размер на
50 лв. за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 7 от
ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 8 точки,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на
съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7