Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на десети юли две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при участието
на секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 7491
по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 150227/19.06.2017 г., постановено по гр.
д. № 24246/2014 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 68 състав, са отхвърлени изцяло като
неоснователни предявените от „В.Х.“ ЕООД против „Н.С.“ ЕАД искове с правно
основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД вр. с чл.88, ал.1, изр.1, предл.1 ЗЗД – за
заплащане на сумата от 24 168, 16 лв., която е платена авансово по борсов
договор№ 242/22.02.2013 г. между страните и по чл.86, ал.1 ЗЗД – за заплащане
на мораторна лихва за периода 23.12.2013 г. – 24.01.2014 г. в размер на 201, 80
лв. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 200 лв.,представляваща направени разноски по делото.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ищеца „В.Х.“ ЕООД, с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Счита, че в изслушаната пред СРС съдебно –
техническа експертиза вещото лице погрешно е сумирало количествата по приемо –
предавателните протоколи и по протоколите за освидетелстване на сечищата. По
делото е допусната повторна експертиза, която не е обсъдена от решаващия съд,
който не е отчел и обстоятелството, че добивът на дървесина представлява сложен
фактически, производствен и дълъг във времето процес. Протоколите за
освидетелстване на сечище отразяват цялото количество дървесина, отсечена и
изнесена с превозни билети от съответния имот за цялото време на сечта. При
сумиране добитата едра дървесина по представените по делото протоколи за
освидетелстване на сечище се получава количество от 333, 57 пл. куб. м., както
е посочено и в протокола от 30.04.2013 г. Счита, че от представените по делото
доказателства се установява, че ответникът не е изпълнил в цялост договор, поради
което договорът е развален и следва да върне заплатената цена. Своевременно е
получил показана за прекратяване на договора, като след изтичане на определения
срок договорът е бил развален на основание чл.87, ал.1 ЗЗД. Моли съда да отмени
обжалваното решение, да уважи изцяло предявените искове, като му присъди
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба, депозиран от ответника „Н.С.“ ЕАД, с който я оспорва.
Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Изводите
на решаващия съд са обосновани, формирани въз основа на събраните по делото
доказателства. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение, като му
присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претенираното адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
С решение № 1879/26.03.2018 г., постановено по гр. д.
№ 14027/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV ГО, е потвърдено обжалваното съдебно
решение.
С решение № 60/03.06.2019 г., постановено по гр. д. №
1892/2018 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, е отменено решението на въззивиня съд
и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. В мотивите е посочено,
че въззивният съд не е обсъдил повторното заключение на изслушаната съдебно –
техническа експертиза, както и представените по делото писмени доказателства
относно обема на отсечената едра дървесина. Установено е наличието на
необходимост от служебно назначаване на разширена съдебно – техническа
експертиза, което не е сторено.
Настоящото производство по делото е образувано след
постановеното решение на ВКС.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени
искове, съответно с правно чл.55, ал.1 ЗЗД вр. с чл.87, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на борсов договор № 242/22.02.2013 г., ответникът –
продавач, се е задължил да предаде на ищеца – купувач стоката, описана в
приложената към договора спецификация – 1 922 куб. м. едра дървесина и 974
куб. м. дребна дървесина при единични
цени без ДДС от 14 лв. за 1 куб. м. едра дървесина и 5 лв. за 1 куб. м. дребна дървесина.
Извършената сеч е била съобразена с издадените позволителни, като във връзка с
количествата дървесина са съставени и двустранно подписани протоколи. Общото количество на извършената сеч е както
следва: 777, 04 куб. м. едра дървесина при предплтена 1 922 куб. м. и 151,
86 куб. м. дърва при предплатени 974 куб. м. Твърди, че е платил сумата от
38 133, 60 лв. по фактура **********/01.03.2013 г. и 1 144, 01 лв. –
по фактура № **********/01.03.2013 г., която представлявала 3 % гаранционен
депозит. Съгласно спецификацията към договора срокът на доставката е 60 дни.
Срокът на договора е изтекъл, но липсва изпълнение от страна на ответника
относно цялото договорено количество дървесина. С покана е определен на
ответника 10 – дневен срок да изпълнят точно договора, като след изтичане на
този срок договорът се счита развален. Общият размер на подлежащата на връщане
сума възлиза на 24 168, 16 лв. с ДДС. Тази сума е формирана като разлика
между платеното количество дървесина и добитото количество дървесина. Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
24 168, 16 лв. с ДДС – платена по договор, който е развален, сумата от
201, 80 лв. – лихва за забава за периода 23.12.2013 г. – 24.01.2014 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото
до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че предоставените на
ищеца количества дървесина са 1 122, 50 пл. куб. м., както и 928, 90 лв.
дърва. По този начин точно е изпълнил поетите договорни задължения и не е
налице неизпълнение от страна на ответника. Моли съда да отхвърли предявения
иск, като му присъди сторените по делото разноски.
Видно от представения по делото борсов договор № 242
за покупко – продажба на стоки чрез посредничеството на членове на „С.С.Б.“ АД
„Н.с.“ ЕАД – продавач, действащ чрез члена на борсата „А.-С.“ ЕООД се е задължил
да предаде, а „В.Х.“ ЕООД се е задължил да приеме и заплати стоката, описана
към приложената към договора спецификация. Съгласно спецификация и допълнителни
клаузи към договор № 242 уговореното количество дървесина е 1 922 куб м.
едра дървесина при единична цена от 14 лв./куб и обща стойност 26 908 лв.,
както и 974 лв. дребна дървесина – коренища, храсталаци и израстъци при
единична цена от 5 лв./куб. и обща стойност от 4 870 лв. Общата стойност
на договореното количество дървесина възлиза на 31 778 лв., а с начислен
ДДС – 38 133, 60 лв. Страните са уговорили, че срокът на доставката е 60
дни.
Във връзка с уговорените количества дървесина е
съставена фактура № *********/04.03.2013 г. на стойност 38 133, 60 лв. с
ДДС, както и фактура № ********** на стойност 1 144, 01 лв. – гаранционен
депозит. Представени са платежни нареждания от ищеца в полза на ответника за
посочените суми.
Ищецът е изпратил до ответника покана, която е връчена
на 09.12.2013 г., съгласно представената обратна разписка. В нея е посочено, че
съгласно подписните приемо – предавателни протоколи от 01.04.2013 г.,
30.04.2013 г. и 19.06.2013 г. са предадени общо 1 122, 50 плътна куб. м.
дървесина на стойност 18 858 лв. с ДДС. С платежни нареждания ищецът е
превел на ответника сумата от 38 133, 60 лв. по фактура
**********/04.03.2013 г. за цялата доставка по договор и 1 144, 01 лв. по
фактура № **********/04.03.2013 г., представляваща 3 % гаранционен депозит.
Въпреки изтичане на уговорения срок ответникът не е доставил цялото уговорено
количество дървесина. Определен е 10 – дневен срок от получаване на поканата, в
рамките на който ответникът да изпълни договора. При неизпълнение от страна на
ответника, след изтичане на този срок договорът се счита развален. Посочено е също така, че при разваляне на
договора ответникът следва да върне платената в повече по разваления договор за
продажба на стоки сума в 3 – дневен срок.
Пред СРС е изслушана съдебно – техническа експертиза.
От заключението на вещото лице инж. П.П.се установява, че съгласно
представените протоколи за освидетелстване на сечище действително отсечената
дървесина е 928, 90 куб. м. Съгласно приемо – предавателните протоколи предадената дървесина е 1 122, 50 куб. м.
Общото количество дървесина по протоколи за освидетелстване на сечища и приемо
– предавателни протоколи възлиза на 2 051, 40 куб м. Това количество се
отнася за едра дървесина. Тяхната стойност възлиза на 28 719, 60 лв. без
ДДС. Вещото лице е приело, че договореното количество дървесина е 2 051,
40 куб. м., а доставеното количество едра дървесина е на стойност от
28 719, 40 лв. без ДДС. При изслушването му вещото лице е пояснило, че
числата в протокола за освидетелстване на сеч посочват реално изсечените куб.
м. дървесина. Вещото лице счита, че при съпоставка на протокола за
освидетелстване на сечища и на приемо – предавателния протокол не са вписани
два пъти едни и същи реално изсечени обеми изсечена дървесина, но няма как да
установи дали се касае за едни и същи обеми на реално изсечена дървесина.
Експертното заключение е оспорено от ищцовата страна,
поради което е допусната повторна съдебно – техническа експертиза.
От заключението на вещото лице инж. К.К.се установява,
че количеството едра тополова дървесина, предадено от ответника на ищеца по
силата на процесния договор, е 777, 04 плътни куб. м. Доставеното количество
едра тополова дървесина е на стойност 10 878, 56 лв. без ДДС, съгласно
спецификацията към разглеждания договор. Вещото лице е съобразило издадените 9
броя позволителни за сеч за съответните отдели и землища, в които се намират.
Позволителните за сеч са издадени от Регионалните дирекции по горите в гр.
Шумен и гр. Варна, които упражняват контрол по отношение на сечта и превода на
дървесината в стопанисваните от тях територии. След извършване на сечта
дървесината се транспортира, придружена с превозен билет, който съдържа
количеството на дървесината. След превоза на законно придобита дървесина се
извършва освидетелстване на сечищата. В протокола за освидетелстване на
сечищата се отразява количеството превозена дървесина по издадени преводни документ,
както и евентуално допуснати нарушения по ЗГ.
В настоящото производство, с оглед задължителните
указания на ВКС, дадени с горепосоченото решение, е допусната служебно съдебно
– техническа експертиза. От заключението на вещото лице инж. С.К. се
установява, че добивът на дървесина е извършен в съответствие със ЗГ, като са
издадени 9 броя позволителни билета за сеч за съответните отдели и землища, в
които се намират След извършване на разрешената сеч дървесината се транспортира,
придружена с позволителен билет, който съдържа количеството дървесина. След
това се извършва освидетелстване на сечищата. В протокола се отразява
количеството превозена дървесина по издадени позволителни билети. Вещото лице е
дало заключение, че добитата и превозена едра тополова дървесина е 777, 04
плътни куб. м. Това количество е на стойност от 10 878, 56 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо в обжалваната част.
Между страните в
производството е възникнала облигационна връзка на основание борсов договор №
242 за покупко – продажба на стоки чрез посредничеството на членове на „С.С.Б.“
АД, сключен на 22.02.2013 г., по силата на който ответникът – продавач, се е
задължил да предаде, а ищецът – купувач, да приеме и заплати стоката, описана в
приложената към договора спецификация – 1 922 куб. м. едра дървесина при
единична цена от 14 лв./куб. и обща стойност от 26 908 лв. без ДДС и 974
куб. м. дребна дървесина - коренища, храсти и израстъци с единична цена от 5
лв./куб. м. и обща стойност от 4 870 лв. без ДДС. Общата стойност на
уговорените количества дървесина е 31 778 лв. без ДДС и 38 133, 60
лв. с ДДС.
В изпълнение на поетите договорни задължения ищецът е
платил на ответника пълния размер на уговорената цена – 38 133, 60 лв.
Спори се между страните в производството относно
количеството дървесина, предадена от ответника на ищеца в изпълнение на поетите
договорни задължения.
В тази насока са допуснати и изслушани три експертни
заключения по съдебно – технически експертизи. Вещите лица по изслушаната
повторна съдебно – техническа експертиза пред СРС, както и изслушаната в
настоящото производство експертиза установяват въз основа на представените по
делото протоколи за освидетелстване на сечища , позволителни за сеч, както и
приемо – предавателни протоколи, че действително отсечената дървесина е 928, 90
куб. м., от която: 777, 04 куб. м. - едра дървесина и 151, 86 куб. м. – дърва. Това
общо количество дървесина е установено и от първото експертно заключение в
съставената таблица при преценка съставените протоколи за освидетелстване на
сечище, като не са отделно посочени количествата едра дървесина и количествата
дърва. Крайните изводи на вещите лица по изслушаната повторна съдебно –
техническа експертиза пред СРС, както и изслушаната в настоящото производство
експертиза са формирани въз основа на задълбочен анализ на представените в тази
насока писмени доказателства по делото, които не са оспорени. Също така
посочените вещи лица са съобразили спецификата на технологичен процес на сеч за
добиване на дървесина. Вещото лице П.П.по първото изслушано пред СРС експертно
заключение е достигнал до необосновани крайни изводи, които са формирани при
неправилна оценка на доказателствения материал по делото. Не без значение е и
обстоятелството, че при изслушване на вещото лице инж. П.П.в проведеното на
18.11.2016 г. открито съдебно заседание същият изрично е заявил, че за него е
невъзможно да установи дали се касае до един и същи обем реално изсечена
дървесина, материализиран в отделните приложени документи. Това от своя страна
е основаният спорен между страните в процеса въпрос, който е относим към изхода
на делото.
По изложените съображения въззивният съд не възприема
изводите на вещото лице инж. П.П.по изслушаната пред СРС съдебно – техническа
експертиза, които са необосновани. Съдът възприема заключенията на вещите лица
инж. К.К.и инж. С.К., които са задълбочено обосновани, компетентно дадени и
взаимно непротиворечиви.
В заключенията на вещите лица по кредитираните
експертизи са посочени количествата едра дървесина, както и е употребено понятието
„дърва“, съобразно посоченото в представените по делото протоколите за
освидетелстване, издадени от комисия на Изпълнителна агенция по горите. Това
отбелязване следва да се отнесе към използваното в приложената към договора
спецификация понятие „дребна дървесина - коренища, храсти и израстляци“. В тази
насока са твърденията на ищеца в исковата молба, които не са оспорени от
ответника, който е оспорил доставените количества дървесина, но не и вида на
дървесината и нейното съотнасяне към спецификацията към разглеждания договор. Ето
защо този въпрос е безспорен в отношенията между страните.
Вещите лица не са изследвали стойността на доставеното
количество дърва – дребна дървесина по смисъла на спецификацията към
разглеждания договор. Предвид обстоятелството, че страните са се съгласили, че
цената й възлиза на 5 лв./куб., то 151, 86 куб. м. са на стойност от 759, 30
лв., а с начислен ДДС - 911, 16 лв. Така стойността на доставената дървесина
възлиза общо на 13 965, 43 лв. с ДДС,
от която: 13 054, 27 лв. с ДДС за едра дървесина и 911, 16 лв. с ДДС за дребна
дървесина.
Платената от ищеца цена по договора от 22.02.2013 г. е
в размер на 38 133, 60 лв. Така
разликата между стойността на платената и доставената дървесина възлиза на 24
168, 17 лв.
Ищецът е определил 10 – дневен срок на ответника да
изпълни точно в количествено отношение сключения с ищеца договор, като го е
уведомил, че при неизпълнение в рамките на определения срок договорът се счита
развален.
При преценка на обстоятелството дали в полза на ищеца
е възникнало субективното преобарузавщо право едностранно да прекрати договора
с ответника поради неизпълнение, следва да се съобразят задължителните разяснения,
дадени с ППВС № 3 от 29.03.1973 г. - разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД, според
която не се допуска разваляне на договора, когато неизпълнената част от
задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора, е израз на основания
принцип на облигационното право, изискващ изпълнение на поетите с договора
задължения и постигане на тези реални цели, които страните са преследвали със
сключването му. Затова и преценката дали частичното неизпълнение е незначително
в сравнение с интересите на кредитора следва да се извърши не с оглед
субективното отношение на последния към интереса му и към неизпълнената част от
задължението на длъжника, а от обективните дадености.
Съгласно практиката на ВКС, формираната по реда на чл.290 ГПК, посочена в отменителното решение на ВКС - решения № 318 от 27.06.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 273/2012 г. на ВКС, ГК, IV ГО; решение № 102 от 03.08.2010 г.
на ВКС по т. д. № 897/2009 г. на ВКС, ТК, II ТО и решение № 78 от 17.06.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 379/2015 г., ГО, II ГО . и др. прилагането на чл.87, ал.4 ЗЗД винаги изисква преценка за съотношението между изпълнена и неизпълнена част
от задължението, но която да е в пряка зависимост от вида на договора и
характера на задължението. В сочената хипотеза по аналогия следва да се съобрази
изричната уредба на чл.206, ал.1 ЗЗД, относима към продажбата на изплащане, при
която частичното неизпълнение е съществено за кредиторовия интерес, когато
неплатените вноски надвишават 1/5 от цената на вещта. Следователно неизпълнение
над 20 % от дължимата престация при този вид договори се възприема за
съществено. Соченият подход следва да намери приложение и тогава, когато
дължимият резултат от страна по двустранен договор е за престиране изработка на
определена вещ или услуга. Това означава, че когато основанието е получаване на
готов продукт на определена стойност стандарт при оценка на неизпълнението
трябва да е общата стойност на дължимата престация. Ето защо, когато
неизпълненото отговаря на 1/5 или повече от стойността на договора, съобразена
с вид на същия и действителната воля на страните, интересът на кредитора е
съществено засегнат, поради което правилото на чл.87, ал. 4 ЗЗД е неприложимо.
В случая неизпълнената част от договора значително
надхвърля 20 % (63, 37%). Ето защо интересът на ищеца – кредитор по спорното
правоотношение, е засегнат съществено и в негова полза е възникнало правото
едностранно да прекрати договора с ответника. Същият е упражнил това право чрез
отправяне на писмено волеизявление до ответника, тъй като процесният договор е сключен в
писмена форма. Определил е на ответника подходящ срок за изпълнение, с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. С
оглед на това са изпълнени изискванията на чл.87, ал.1 ЗЗД, поради което ищецът
надлежно е упражнил правото са едностранно да развали сключения с ответника
договор. С изтичане на 10-дневния срок от получаване на поканата сключеният
между страните договор е развален, поради което е отпаднала облигационната
връзка между страните.
В нормата на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е регламентирано,
че който е получил нещо на отпаднало основание, е длъжен да го върне. Ето защо
в тежест на ответника е възникнало задължение да върне получената в изпълнение
на договора от 22.02.2013 г. Ищецът претендира част от платената по договора
сума – 24 168, 16 лв., формирана като разлика между платената цена и
стойността на доставената дървесина. Ето защо предявеният иск се явява изцяло
основателен.
Задължението на ответника е парично и за периода на
своята забава същият дължи заплащане на мораторна лихва, на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД. Предвид
обстоятелството, че задължението на ответника към ищеца няма определен ден за
изпълнение и на основание чл.84, ал.2 ЗЗД, за да изпадне ответникът в забава, е
необходимо отправянето на покана. В случая това е сторено с изпратената до
ответника покана, която е връчена на 09.12.2013 г. В нея е определен 10 –
дневен срок за изпълнение и още 3 дена след изтичане на първия срок, в рамките
на който да върне получената от ответника сума за недоставена дървесина. Ето
защо определеният срок изтича на 22.12.2013 г., поради което ответникът е
поставен в забава от 23.12.2013 г. Размерът на лихвата за забава за периода
23.12.2013 г. – 24.01.2014 г. възлиза на 221, 96 лв. Ищецът претендира
мораторна лихва в по – нисък размер от 201, 80 лв. Ето защо предявеният иск се
явява изцяло основателен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат,
обжалваното решение следва да се отмени, като предявените искове следва да се
уважат изцяло в заявените от ищеца размери, с оглед установения принцип на
диспозитивното начало в гражданския процес.
По разноските по производството:
При този изход на делото и
на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
сторените във въззивното производство разноски. Техният размер възлиза на 400
лв. – разноски за вещо лице, 508, 36 лв. – заплатена държавна такса, както и
1 240 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно направеното
удостоверяване в договора за правна защита и съдействие от 01.07.2020 г.
Ответникът по жалбата
своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Нормата на чл.78, ал.5 ГПК регламентира,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но
не по - малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013
г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на
съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност
на делото, като съдът следва да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен
случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права,
съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
В
конкретния случай усилията на процесуалния представител на жалбоподателя се свеждат
до: изготвяне на въззивна жалба;своевременно внасяне на депозит по допуснатата
експертиза, явяване в открито съдебно заседание, представяне на списък на
разноските по чл.80 ГПК и доказателства относно техния размер. Предвид установеният
минимален размер в разпоредбата чл.7, ал.2, т.4 и чл.9, ал.1 от Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена
от Висшия адвокатски съвет, в приложимата към момента на сключване на договора
за правна защита и съдействие редакция, който възлиза на 1 261, 04 лв. без
ДДС. Ето защо не са налице предпоставки за намаляване на адвокатското
възнаграждение, заплатено от жалбоподателя. Така общият размер на сторените във
въззивното производство разноски възлиза на 2 548, 36 лв.
В тежест на ответника следва
да се възложат и сторените разноски в производството пред ВКС. Техният размер
възлиза на 2 768, 36 лв.
На ищеца следва да се
присъдят сторените разноски в производството пред СРС. Техният размер възлиза
на 2 459, 23 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 150227/19.06.2017 г., постановено по гр. д.
№ 24246/2014 г. по описа на СРС, ІІ
ГО, 68 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„Н.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***, да заплати на „В.Х.“ ЕООД, ЕИК *******, с
адрес *** и съдебен адрес *** – адв. Л.П., сумата от 24 168, 16 (двадесет и четири хиляди сто шестдесет и осем лева
и шестнадесет стотинки), на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, платена по борсов
договор № 242/22.02.2013 г. за покупко – продажба на стоки чрез
посредничеството на членове на „С.С.Б.“ АД, ведно със законната лихва, считано
от 29.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата; да заплати сумата от 201, 80 (двеста и един лев и осемдесет
стотинки), на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, представляваща мораторна лихва за периода 23.12.2013 г. –
24.01.2014 г.;
да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2 548, 36 (две
хиляди петстотин четиридесет и осем лева и тридесет и шест стотинки) лв.,
представляваща сторени разноски във въззивното производство, сумата от 2 768, 36 (две хиляди седемстотин
шестдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки) лв., представляваща сторени
разноски в производството пред ВКС, както и сумата от 2 459, 23 (две хиляди четиристотин петдесет и девет лева и
двадесет и три стотинки) лв., представляваща сторени разноски в производството
пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.