Решение по дело №24/2020 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 април 2020 г. (в сила от 1 юни 2020 г.)
Съдия: Хрисимир Максимов Пройнов
Дело: 20203520200024
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

  РЕШЕНИЕ

 

 49                                                  10.04.2020г.                                         гр. П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

     

         ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  на дванадесети март  две хиляди и  двадесета  година, в открито съдебно заседание в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ХРИСИМИР ПРОЙНОВ

       

         при участието на секретаря: Д. Л., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 24/2020г. по описа на РС-П., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

         Образувано е по жалба на „ДИ-ВИ” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. "Р. Д." № ** В, общ. П. с  ЕИК: ***, представлявано от  Д. С. Я. - управител, действащ чрез  пълномощника си В.С.В. ПРОТИВ НП № 6 от 07.01.2020г., издадено от д-р М. И. К. - Заместник-директор на РЗИ – Т., с което за нарушение на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето му е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000.00 лв.

            Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, като в законоустановения 7-дневен срок е депозирал жалба срещу него. Моли съдът да го отмени като неправилно и незаконосъобразно.

           В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован,  се представлява  от адв. Р. Р. - ТАК. Процесуалният представител на страната поддържа жалбата на посочените в нея основания.  Моли наказателното постановление да бъде отменено.        

             Административнонаказващият орган -  зам. Директорът на РЗИ – Т., не се явява. За него се явява юрисконсулт А., която  пледира за потвърждаване на наказателното постановление.

            Районна прокуратура – Т., ТО – П., редовно уведомена, не изпраща представител.

            Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е образувано, за това че при извършена проверка на 27.11.2019 г. в 11.15 часа в ресторант „М. гр. П., ул. „Р. Д." №**В на фирма „Ди-Ви" ЕООД, било констатирано ,че не се спазва забраната за тютюнопушене в закрити обществени места, съгласно чл.56, ал. 1 от Закона за здравето. В обекта се допускало тютюнопушене, като  клиент на заведението пушил цигара, която не била електронна. Създадени били условия за пушене и на масата имало поставен пепелник, с фасове от цигари. Заведението било закрито обществено място, с плътно затворени стени и таван. Нямало възможност за циркулация на чист въздух.

За така констатираното нарушение бил съставен АУАН от 18.11.2019г.

В законоустановения срок  срещу АУАН е постъпило възражение с №94-206 от 02.12.2019 г..

Във възражението се сочи, че нарушението е констатирано в обект „дискотека“, а не в обект „ресторант“. В тази връзка било направено запитване до ОДБХ – Т. какви обекти стопанисва дружеството, като  видно от писмо №04-223-1/19.12.2019 г. се установява, че на адрес гр. П., ул. „Р. Д.“ ** В „ДИ-ВИ“  ЕООД има регистриран   обект „ресторант“.

По повод направеното от жалбоподателя  възражение са  били изискани становища от актосъставителя и свидетеля при констатиране на нарушението. Те  описали  фактическата обстановка така,  като е отразена в акта, като поясняват, че  обектът не е дискотека, а съгласно регистрацията в ОДБХ е ресторант и са констатирали нарушението в залата за предлагане на храни и напитки, която е закрито обществено място.

След като е приел възражението за неоснователно, въз основа на акта за установяване на административно нарушение, АНО е издал обжалваното НП № 6 от 07.01.2020г., с което за нарушение на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000.00 лв.

В хода на съдебното  дирене пред настоящата инстанция като свидетели бяха разпитани актосъставителят  П.С.А., свидетелят по АУАН М.Р.А., Д. А. Б., П. Р. Д. и

В.С.В..

От съвкупния анализ на показанията на св. А. и св. А.  се установява, че на 27.11.2019 г.  в  11.15 ч. била извършена  текуща проверка в  ресторант „М.“ – гр. П., стопанисван от „Ди-Ви“ ЕООД гр. П. Проверката се осъществила в градината, която е към заведението и в самата сграда, където било разположено заведението. Същата представлявала помещение с плътно затворени  стени, таван и нямало възможност за циркулация на чист въздух. В заведението имало една жена, която пушела цигара, която не е електронна. На масата имало поставен пепелник. Жената продължила да пуши и пред проверяващите, като едва след повторна забележка и тя си загасила цигарата в пепелника. Според свидетелката в помещението бил  разположен питейния бар на заведението, където имало напитки, а в близост до него била  и кухнята на самия обект. В обекта имало двама мъже и служителката, която обслужвала бара, жената, която пушела и едно дете.  В последствие се установило, че единият от двамата мъже бил съпруг на пушещата жена. В обекта имало  маси, но те били незаети. В градината към заведението, която била заградена с ПВЦ    ветроупорни  завеси нямало пепелници  и там не се пушело.   

От показанията на разпитаната свидетелка се установява още, че в процесното помещение се влиза от вход, който се намира от към страната на градината. Първо се влизало в коридорче, след това била кухнята и  след това залата.

След проверката била извършена справка в Агенцията  по храните, от която  се установило, че регистрацията на фирмата е за ресторант.

От показанията на св. Д. Б. – барман в ресторант „М.“  се установява, че към момента на  проверката /27.11.2019 г./, свидетелката провеждала разговор с нейна приятелка относно наемането й на работа в кухнята. По това време заведението не работело. Двете влезли в помещението и жената попитала св. Б. дали може да запали цигара, като последната й отговорила положително. Тъкмо си запалила цигарата и дошли проверяващите от РЗИ.

Свидетелката излага, че процесното помещение в момента е дискотека, но  по време на проверката било  в ремонт и  не работело. Там били свидетелката, св.  П. Д с мъжа си и детето. В залата нямало други хора, а ресторантът навън работел. Според свидетелката в това помещение имат достъп клиенти само когато има дискотека. Входът бил откъм паркинга зад заведението, а за ресторанта входът  бил откъм парка. Св. Б. пояснява, че за да се  влезе в това помещение, се  минава през ресторанта и покрай кухнята. Свидетелката казала на проверяващите, че в момента заведението е в ремонт, и че няма клиенти.

От показанията на св. П. Д. се установява, че на 27.11.2019 г. около 10.30ч. отишла  в ресторант „М.“  със съпруга си  и сина си, тъй като разбрала, че там търсят персонал. Срещнала се със св. Б., която я поканила да говорят  в процесното помещение, до което стигнали през служебния вход. Тъкмо влезли, и след тях пристигнали служителите на РЗИ, които също влезли  през служебния вход. Тъй като свидетелката била запалила цигара, проверяващите решили да й напишат АУАН. Според свидетелката, масите в помещението били изместени, защото то било в ремонт. Нямало и нищо сервирано по тях. Св. Б.  се опитала да обясни, че заведението не работи, но никой не й обърнал внимание.

От показанията на св. В.В. - управител на ресторант „М.“, се установява, че входът за дискотеката е откъм паркинга  и е бил заключен в момента на проверката, поради извършването на ремонтни дейности.   Ресторантът представлявал само външната лятна градина,  кухнята била от дясната страна и се минавало през един коридор и след десет стъпала  се стигало до дискотеката, която работила от декември месец 2019г..

Съдът намира показанията на разпитаните свидетели за логични и непротиворечиви, поради което изцяло ги кредитира.    

С оглед събраните по делото доказателства, настоящият състав намира, че дружеството – жалбоподател не е осъществило вмененото му административно нарушение

Установената от административнонаказващият орган фактическа обстановка се свежда до това, че при извършена проверка на 27.11.2019 г. в 11.15 часа в ресторант „М. гр. П., ул. „Р. Д." №**В на фирма „Ди-Ви" ЕООД, било констатирано ,че не се спазва забраната за тютюнопушене в закрити обществени места, съгласно чл.56, ал. 1 от Закона за здравето.

Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, се  забранява тютюнопушенето в закритите обществени места.

           Съгласно  § 1а. от ДР на ЗЗ  „Обществени места“ по смисъла на чл. 56 са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп.

Съдът намира, че от данните по делото не би могъл да се направи извода, че процесното помещение, в което е било установено тютюнопушене, макар и част от  ресторант „М., е обществено място по смисъла на чл. 56 от ЗЗ, тъй като към момента на извършената проверка, същото е било в ремонт и не е било обществено достъпно. Фактът, че в помещението са се намирали барът и оборудването за съхранение на напитки, и персоналът е имал достъп до него, не  променя този извод.

От показанията на разпитаните свидетели става ясно, че входът за клиенти към това помещение е бил затворен, репс. такива до него не са били допускани.

           С оглед изложеното, настоящият състав намира, че процесното деяние е обективно несъставомерно по чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, което води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и обуславя неговата отмяна.        

           Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

    

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 6 от 07.01.2020г., издадено от д-р М. И. К. - Заместник-директор на РЗИ – Т., с което за нарушение на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето на „ДИ-ВИ” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. "Р.Д." № ** В, общ. П. с  ЕИК: ***, представлявано от Д. С. Я. - управител, действащ чрез   пълномощника си В.С.В., е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000.00 лв. /три хиляди лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: