Р Е Ш Е Н И Е
№
,гр.Пазарджик, 18.09.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на осемнадесети август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №71
по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.327 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 ал.1 от ТЗ и по чл.294 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от адв.Л.К.
*** като пълномощник на „ТЕЙК ЕНЕРДЖИ“ ЕООД – гр.Пазарджик, ЕИК *********,
представлявано от Н. И. И. – управител, със седалище и адрес на управление:
гр.Пазарджик, бул.“Гурко“ №6, ет.6, офис 12, със съдебен адрес: чрез адв.Л. К. ***
против „РОЗОВА ДОЛИНА ЕКС„ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Р.
И. Р. , със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив 4003, район Северен,
ул.“Дилянка“ №29 и „ФАСТ ЛОГИСТИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Пазарджик, ул.“Ген Гурко“ №6, офис 20, представлявано от М.
В. П. – управител, в която ищецът, чрез
пълномощника си, твърди, че в изпълнение на основния си предмет на дейност,
продава на ответния търговец -
"РОЗОВА ДОЛИНА ЕКС" ООД, ЕИК ********* петролни продукти,
което дружество осъществява международен транспорт. Твърди, че собствените му
транспортни средства зареждали на стопанисваната от „ТЕЙК ЕНЕРДЖИ“ ЕООД
бензиностанция на магистрала „Тракия“. В средата и края на всеки месец се
издавали фактури за закупеното и получено от всеки един от камионите на
ответника гориво.
Твърди, че въз основа на покупките,
осъществени през месец ноември на 2019г., ответникът се задължил да заплати на
"ТЕЙК ЕНЕРДЖИ" ЕООД сумата от общо 15 665,63 лв., в която е включен
20% ДДС. Въпросните търговски продажби били счетоводно изразени по следните
фактури: №**********/02.11.2019г., №**********/04.11.2019г., №**********/04.11.2019г., №**********/04.11.2019г., №**********/06.11.2019г., №**********/09.11.2019г., №**********/09.11.2019г. и
№**********/10.11.2019г.
Сочи,
че ответното дружество платило по банков път частично сумата от 2199,55 лв., с
което намалило задължението по фактура №**********/02.11.2019г.
Твърди, че
уговорката била, след издаването на всяка фактура да се извърши плащане по нея.
Ответникът не изпълнил в срок задължението си да плаща периодичните доставки.
Така общата сума на задължението е 13 466,08 лв. с включен ДДС, както следва:
по ф-ра №**********/02.11.2019г. - 120.88 лв. остатък; по ф-ра
**********/04.11.2019г. - 2158.71 лв.; по ф-ра **********/04.11.2019г. - 1658,90
лв.; по ф-ра №**********/04.11.2019г. -2398.12 лв.; по ф-ра №**********/06.11.2019г.
- 1148,64 лв.; по ф-ра №**********/09.11.2019г. - 1532.94 лв.; по ф-ра №**********/09.11.2019г.-2079.05
лв.; по ф-ра №**********/10.11.2019г. - 2368.84 лв.
Твърди, че
тези фактури належно са осчетоводени в счетоводството и на двете дружества като
продажбите са намерили и съответното отражение по ЗДДС в месечните отчети и
декларации. Начисленият ДДС по всяка една от фактурите е внесен в бюджета.
Ищецът твърди,
че многократно ответникът е канен да се издължи. Същият не оспорва задължението
си, но и до момента не е заплатил дължимите от него суми. Спрял да отговаря и
на телефонните обаждания.
Сочи, че тъй
като се касае за изпълнение на срочно парично задължение, неизпълнението
задължава ответника да заплати обезщетение по реда на чл.86 от ЗЗД. При
покупко-продажбата задължението да се плати настъпва с получаването на стоката,
освен ако не е уговорено друго. Твърди, че с издаването на всяка една фактура
се удостоверява получаването на всяка една доставка. Така за сумата по първата
фактура, намалена с частичното плащане от 2199,55 лв., или върху сумата от
120,88 лв. ответникът дължи обезщетение за периода от 02.11.2019г. до датата на
подаването на настоящата молба сумата от 2.28 лв. За сумата по ф-ра
№**********/04.11.2019г. - 2158,71 лв. дължи обезщетение за период 05.11.2019г.
до датата на настоящата молба в размер на 38.98 лв. За сумата по ф-ра №**********/04.11.2019г.
- 1658,90 лв. дължи обезщетение за период 05.11.2019г. до датата на настоящата
молба в размер на 29.95 лв. По ф-ра №**********/04.11.2019г. – 2398,12 лв.
дължи обезщетение за период 05.11.2019г. до датата на настоящата молба в размер
на 43.30 лв. По ф-ра №**********/06.11.2019г. - 1148,64 лв. дължи обезщетение
за период 07.11.2019г. до датата на настоящата молба в размер на 20.10 лв. По
ф-ра №**********/09.11.2019г. - 1532,94 лв. дължи обезщетение за период
10.11.2019г. до датата на настоящата молба в размер на 25.55 лв. По ф-ра №**********/09.11.2019г.
- 2079,05 лв. дължи обезщетение за период 10.11.2019г. до датата на настоящата
молба в размер на 34,65 лв. По ф-ра №**********/10.11.2019г. - 2368,84 лв.
дължи обезщетение за период 11.11.2019г. до датата на настоящата молба в размер
на 38,83 лв. или общата стойност на обезщетение по чл.86 от ЗЗД е в размер на
233,64 лв. Сочи, че мораторната лихва са изчислили посредством програмата на
НАП - лихвен калкулатор, находяща се на интернет страницата на НАП.
Твърди, че
вторият ответник се намира в договорни отношения с първия ответник, по силата
на които е поело задължението да встъпи в дълговете на „Розова долина Екс"
ООД по процесните фактури към ищеца, както и да поръчителства изпълнението на
дължимите престации за плащане. Сочи, че съобразно изискването на чл.138 ал.1
от ЗЗД е бил сключен писмен договор за поръчителство, но в един екземпляр,
който се намира у този ответник, поради което е в невъзможност да го представи.
На ищеца станали известни тези договорки по повод на съществуващи пък от друга
страна договорни отношения с това трето дружество, по които този ответник също
е длъжник на ищеца. Вторият ответник поръчителствал изпълнението на
задължението на купувача по процесните договори за покупко-продажба на гориво
за плащане на уговорената цена, поради което е налице солидарна отговорност.
Ищецът твърди, че за
дружеството възникнал правен интерес от воденето на дело за осъждане на
ответниците да заплатят солидарно посочените по-горе суми.
Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да осъди ответниците да заплатят на ищеца сумата
от 13 466.80 лв. - сбор от отделните главници и 233,64 лв. - мораторна лихва по
чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска до
окончателното заплащане на главницата. Моли
да бъдат осъдени ответниците да му заплатят направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Към исковата молба
са приложени писмени доказателства и е направено доказателствено искане - за
допускане на съдебно-икономическа експертиза.
В срока по чл.131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от първия ответник
- „РОЗОВА ДОЛИНА ЕКС" ЕООД. Изразено е становище, че исковата молба е
недопустима и неоснователна спрямо „РОЗОВА ДОЛИНА ЕКС“ ЕООД.
Заявява, че сумата,
посочена в исковата молба е дължима, но не от ответника „РОЗОВА ДОЛИНА
ЕКС" ЕООД. Сочи, че действително е подписан Договор с „ФАСТ
ЛОГИСТИКС" ЕООД, по силата на който същият се е задължил да встъпи в
дълговете на „РОЗОВА ДОЛИНА ЕКС" ЕООД. Твърди, че по силата на този
договор „ФАСТ ЛОГИСТИКС" ЕООД е единственото задължено лице към „ТЕЙК
ЕНЕРДЖИ" ЕООД за задълженията по процесните фактури.
Моли съда да
установи недопустимост и неоснователност на исковата молба по отношение на
„РОЗОВА ДОЛИНА ЕКС" ЕООД.
Моли така предявената
искова молба да се остави без уважение спрямо ответника „РОЗОВА ДОЛИНА
ЕКС" ЕООД като по отношение на него производството по делото да бъде
прекратено.
Към писмения
отговор е приложено писмено доказателство, а именно Договор за встъпване в дълг
от 09.12.2019г.
В срока по чл.131
от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от втория
ответник и не е взето становище по предявените искове.
С протоколно определение от 18.08.2020г.,
постановено в производството по делото, на основание чл.233 от ГПК е прекратено производството по гр.д. №71/2020г. по описа
на РС-Пазарджик по отношение на ответника „ФАСТ ЛОГИСТИКС“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.„Ген Гурко“ №6,
офис 20, представлявано от М. В. П. –
управител, поради отказ от предявените искове по отношение на този ответник от
страна на ищеца.
В проведеното по
делото съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си поддържа изцяло
предявените искове спрямо първия ответник и моли съда да ги уважи като доказани
и основателни. Претендира разноските по настоящето дело и по обезпечителното
производство по представения списък по чл.80 от ГПК и приложените документи. Излага
доводи по същество.
Ответникът
„РОЗОВА ДОЛИНА ЕКС" ЕООД не изпраща свои представител в проведеното по делото съдебно заседание.
Съдът,
след като се запозна с твърденията на ищеца, изложени в исковата молба и с
възраженията на ответника в писмения отговор и като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
По делото са представени и приети, като доказателства, заверени копия на
процесните осем фактури, а именно: фактура №**********/02.11.2019г. на стойност
2320,43 лв.; фактура №**********/04.11.2019г. на стойност 2158,71 лв.; фактура №**********/04.11.2019г.
на стойност 1658,90 лв.; фактура №**********/04.11.2019г. на стойност 2398,12
лв.; фактура №**********/06.11.2019г. на стойност 1148,64 лв.; фактура №**********/09.11.2019г.
на стойност 1532,94 лв.; фактура №**********/09.11.2019г. на стойност 2079,05
лв.; фактура №**********/10.11.2019г. на стойност 2368,84 лв. Видно от същите
е, че по тях продавач /доставчик/ на посочената стока – гориво е търговското
дружество-ищец, а купувач /получател/ е ответното дружество „РОЗОВА ДОЛИНА
ЕКС" ЕООД. Фактурите са издадени на датите, посочени в исковата молба и
по-горе и са на посочените стойности, с включен ДДС. Като начин на плащане в
тях е посочено - по банков път, с платежно нареждане. Посочено е, че стоките по
фактурите са получени от управителя на ответното дружество Румен Рончев.
Ответното търговско дружество не оспори получаването на стоките по процесните
фактури. Не доказа и никакви допълнителни уговорки с ищеца по процесните
фактури и различни от отразеното в тях. Не оспори и дължимостта на сумите.
С исковата
молба ищецът признава извършено от ответника частично плащане по първата от
процесните фактури в размер на 2199,55 лв. Плащането е отразено и в приложената
към исковата молба счетоводна справка.
От
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата
експертиза се установява, че процесните фактури, издадени от ищеца на първия
ответник, са на обща стойност 15665,63 лв., от която след извършеното частично
плащане по първата фактура, е останала незаплатена сумата в размер на 13466,08
лв. Процесните фактури са включени в отчетните регистри по чл.124 ал.1, т.1 от ЗДДС, подаден от „Розова Долина Екс“ ЕООД за месец ноември 2019г. към СД по
ЗДДС с вх.№16004159729/14.12.2019г. В счетоводството на ищеца са надлежно
осчетоводени всички процесни фактури, включени са в дневника за продажби по
ЗДДС за месец ноември 2019г., начислен е дължимият ДДС. Според заключението на
вещото лице мораторната лихва по посочените в исковата молба главници и периоди
е общ размер на 233,64 лв.
С писмения
си отговор ответникът е представил и е приет по делото Договор за встъпване в
дълг от 09.12.2019г., сключен между ответното дружество „РОЗОВА ДОЛИНА ЕКС„
ЕООД и „ФАСТ ЛОГИСТИКС“ ЕООД от една страна като длъжници и ищеца „ТЕЙК
ЕНЕРДЖИ“ ЕООД от друга страна като кредитор, съгласно който договор „ФАСТ
ЛОГИСТИКС“ ЕООД встъпва като солидарен съдлъжник заедно с „РОЗОВА ДОЛИНА ЕКС„
ЕООД към кредитора „ТЕЙК ЕНЕРДЖИ“ ЕООД по отношение на задълженията по
процесните фактури.
Със
сключването на този договор, ищецът като кредитор се е сдобил с още един
длъжник – търговското дружество „ФАСТ ЛОГИСТИКС“ ЕООД, солидарно отговорен с
първоначалния длъжник – ответното дружество„РОЗОВА ДОЛИНА ЕКС„ ЕООД. В случая
се касае за договор за встъпване в дълг, а не за заместване в дълг.
Следователно в правото на кредитора – ищеца е да избере дали да предяви
претенциите си и срещу двамата солидарни длъжници или само срещу един от тях.
Вътрешните отношения и договорености между двамата длъжници, за каквито са
налице данни в чл.2-чл.5 от същия договор не обвързват кредитора – ищеца.
Предвид на
гореизложеното, съдът намира за неоснователно възражението на ответника в
писмения му отговор, че исковете неправилно са насочени към него и че отговорен
за задълженията по процесните фактури е само търговското дружество „ФАСТ ЛОГИСТИКС“ ЕООД.
Въз основа
на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Съдът
приема за безспорно установено по делото, че между ищцовото дружество, от една
страна, като продавач и ответното търговско дружество, от друга страна, като
купувач, са били сключени договори за търговска продажба, за които, съгласно
разпоредбата на чл.321 от ТЗ са били издадени процесните фактури. Стоката -
горивото, предмет на фактурите, е приета от ответника, без възражения и без
противопоставяне. Получаването й не е оспорено от ответника.
С оглед на
горното, съдът приема, че извършените търговски продажби ангажират ответника,
като страна-купувач по тях. За пълнота на изложението отбелязва, че дори и
лицето, получило стоката по процесните фактури да е действало от името на
ответника без представителна власт /каквито възражения няма наведени в
настоящия исков процес/, то ответникът, като търговец, като е узнал това обстоятелство
още в месеца, в който е била издадена съответната фактура за извършената
търговска продажба, не се е противопоставил. С това, същият е потвърдил
действията и извършената търговска продажба ангажира ответника като
страна-купувач по нея, съгласно разпоредбата на чл.301 от ТЗ.
Процесните
фактури са надлежно осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества - ищец и
ответник. Следователно ответното дружество е придобило правото на ползване на
данъчен кредит по тях.
Дружеството-ответник
не е изплатило на ищеца остатъка от дължимата сума по първата от процесните
фактури, както и не е изплатило изцяло стойността на останалите фактури, а е
следвало да стори това, по банков път, след получаването на стоката /по делото
няма данни за други уговорки между страните/.
Вземането е
изискуемо и длъжникът-ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер общо на 13 466,08 лева, тъй като не е сторил доброволно това до
настоящия момент.
С оглед
гореизложеното, съдът приема, че исковете с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ,
във връзка с чл.318 ал.1 от ТЗ следва да бъдат уважени в общ размер от 13 466,08
лева.
Върху главницата от 13 466,08
лева, ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва, считано от
датата на подаването на исковата молба в съда - 14.01.2020 година до
окончателното й изплащане.
Съдът приема, че ответникът е в
забава по отношение на задълженията по процесните фактури, считано от деня,
следващ издаването им /предвид липсата на други уговорки/. Поради това
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.294
ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД, обезщетение за забавено плащане върху
главниците по всяка една от фактурите за претендираните периоди - от деня,
следващ издаването на фактурата до датата на подаването на исковата молба в
съда – 14.01.2020г. Общият размер на това обезщетение, съгласно заключението на
вещото лице, е 233,64 лева и съответства изцяло на исковата претенция на ищеца,
поради което ще следва да се уважи напълно.
Предвид изхода на делото,
ответникът дължи на ищеца и сторените от него разноски, както в настоящето
исково производство, така и в проведеното преди това обезпечително производство
в размер общо на 2317,64 лева, съгласно представения Списък на разноските по
чл.80 от ГПК и приложените разходни документи.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „РОЗОВА ДОЛИНА ЕКС„ ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от управителя Р. И. Р. , със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив 4003,
район Северен, ул.“Дилянка“ №29 да заплати на „ТЕЙК ЕНЕРДЖИ“ ЕООД –
гр.Пазарджик, ЕИК *********, представлявано от Н. И. И. – управител, със
седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, бул.“Гурко“ №6, ет.6, офис 12,
със съдебен адрес: чрез адв.Л. К. *** следните суми: сумата в размер на 13 466,08 лв. – общо главница,
представляваща дължими и незаплатени суми по фактури с №№**********/02.11.2019г.,
№**********/04.11.2019г., №**********/04.11.2019г., №**********/04.11.2019г., №**********/06.11.2019г.,
№**********/09.11.2019г., №**********/09.11.2019г. и №**********/10.11.2019г.,
сумата от 233,64 лв. – мораторна лихва върху дължимата главница по всяка една
от фактурите за период от деня, следващ издаването на съответната фактура до
датата на подаване на исковата молба в съда – 14.01.2020г. и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 14.01.2020
год. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в настоящето дело и в обезпечителното производство в
размер общо на 2317,64 лв.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: