ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 676
гр. Перник, 11.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500534 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД против Определение № 2644
от 29.07.2022 г. по гр. д. № 2320/2021 г. на РС - Перник, с което е уважено искането на
адв. Ч. по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на решение №
557/20.05.2022 г. по гр. д. № 2320/2021 г. на РС - Перник, като „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД
е осъдено да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. възнаграждение за оказано
безплатно процесуално представителство на А. Р..
В жалбата по подробни доводи се иска отмяна на обжалваното определение, с което е
уважено искането по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на №
557/20.05.2022 г. по гр. д. № 2320/2021 г. на РС - Перник. Дружеството жалбоподател
сочи, че съдът неправилно е присъдил сума в полза на лице, което инициира съдебно
производство и за което няма данни да е материално затруднено, поради което счита за
нарушена разпоредбата на чл.38 от ЗА. На следващо място възразява, че съдът
неправилно е присъдил сумата в полза на адв. Ч., а същата се дължи в полза на адв. Н.,
но доколкото последният не е направил искане, то възнаграждението не се дължи. В
заключение се иска да бъде отменено обжалваното определение. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок е постъпил отговор от А. Р., в който се оспорва частната
жалба и се моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Сочи, че
съдът правилно е приел, че са налице законоустановените предпоставки за присъждане
в тежест на ответното дружество на възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.. В
заключение се иска потвърждаване на процесното определение и присъждане на
разноски в настоящото производство.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства
1
и направените с частната жалба оплаквания, намира за установено следното:
Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е допустима, насочена е
срещу акт, подлежащ на обжалване и е подадена в преклузивния срок.
Гр. д. № 2320/2021 г. на ПРС е приключило с Решение № 557/20.05.2022 г., с което по
иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, предявен от А. Р., е осъдено „ИЗИ ФИНАНС“
ЕООД да заплати сумата от 915, 19 лв., представляваща недължимо платена сума при
изначална липса на основани по договор за потребителски кредит. Със същото
решение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца
сторените от последния разноски в производството.
Адвокат Г. Ч., в качеството си на представител на А. Р. е депозирал молба по реда на
чл.248 ГПК, с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.
„ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД е депозирало становище по молбата по чл. 248 ГПК, като
моли да бъде уважено направено искане за съдебно прихващане на основание чл.103
ЗЗД, като бъдат прихванати разноските, които биха били присъдени в полза на ищцата,
с тези в полза на ответното дружество.
С обжалваното определение районния съд е уважил направеното искане като е осъдило
„ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. възнаграждение за
оказано безплатно процесуално представителство на А. Р..
Въззивният съд намира, че определението е правилно и следва да бъде
потвърдено по следните съображения:
Предпоставките за недължимост на разноски по дело от ответника, когато искът е
уважен, са посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и те са две: ответникът да не е дал повод за
предявяване на иска и да го е признал. В настоящият случай не попада в тази хипотеза,
доколкото не е налице признание на иска от страна на ответното дружество, поради
което правилно съдът на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК е разпределил сторените
разноски между страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на „ИЗИ ФИНАНС“
ЕООД, че правната сфера на ищцата не е била засегната, поради което не е имало
необходимост от завеждане на иск, съответно не би се стигнало до реализиране на
отговорността за разноски в производството. Чрез исковото производство се цели
установяване на действителното правно положение между спорещите със сила на
пресъдено нещо и според вида на нарушението и търсената защита. Следователно,
интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може
да се разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-
пълна степен. Доколкото с влязло в сила съдебно решение е бил разгледан и уважен
искът, то безспорно е бил налице правен спор и правен интерес за ищцата от
предявяване на иска.
Неоснователно е и възражението, че в производството не е доказано, че е налице
хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв. в случаите на предоставена
безплатно адвокатска помощ по чл.38, ал.1 ЗАдв., когато насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от
насрещната страна. Осъществяването на предпоставките на чл.38, ал.2 ЗАдв. задължава
съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ
адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 ЗАдв., като
2
осъди другата страна да ги заплати. Разпределението на отговорността за разноски се
извършва според правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, които се прилагат във всяка
съдебна инстанция. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен
договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният
адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т.1-3 на чл. 38, ал.1
ЗАдв., без да е необходимо страната да доказва съответното основание за
предоставянето на безплатна правна помощ. В случая, в първоинстанционното
производство е представен такъв договор от *** с отразено в него основание за
оказване на безплатна правна защита по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. от адв. Г. Ч.. До
приключване на производството насрещната страна не е въвела възражение за липса на
предпоставките за договаряне на безплатна правна помощ, нито е представила
доказателства, опровергаващи основанието по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Тези възражения
не биха могли да се въведат едва в производството по чл.248 ГПК пред компетентния
за провеждането му съд, нито в рамките на настоящото частно производство. Ето защо,
настоящият състав не следва да преценява валидността на сключения между
въззиваемата страна и посочения адвокат договор за правна защита и съдействие. В
горния смисъл е и константната съдебна практика на ВКС по приложение на чл.38, ал.
2 ЗАдв, обективирана в определение № 97 от 12.02.2021 г. по ч.т.д. № 2895/2019 г. на
ТК, определение № 118/17.03.2022 г. по ч. гр.д. № 390/2022 г. на ГК, определение №
480/12.11.2019 г.по ч. гр.д. № 122/2019 г. на ГК и много други.
По разноските:
Относно направените искания на страните за присъждане на разноски за
участието им в настоящото производство, то същите следва да бъдат оставени без
уважение, доколкото такива не се дължат.
Предвид горното, Окръжен съд Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2644 от 29.07.2022 г. по гр. д. № 2320/2021 г.
на РС - Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3