№ 493
гр. Ловеч, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20214310100870 по описа за 2021 година
Иск за делба с правно основание чл.34 от ЗС – II фаза.
С влязло в сила на 01.11.2021 год. решение №247/04.10.2021 год., постановено по гр.дело №870/2021 год.
РС-гр.Ловеч е допуснал да се извърши съдебна делба, на основание чл.34 от ЗС, между съделителите С. Н. Б.,
ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.****** и П. Н. Б., ЕГН-**********, с постоянен адрес : ******, на
следния съсобствен недвижим имот : СГРАДА с идентификатор 69225.221.200.1 по КККР на с.******, одобрени
със Заповед РД-18-31/22.06.2007 год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо сградата от 13.04.2016 год., с адрес на сградата : с.****** със застроена
площ 105 кв.м., брой етажи : 1, брой самостоятелни обекти в сградата : няма данни, предназначение : жилищна
сграда – еднофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 69225.221.200, при следните
квоти : за С. Н. Б. 1/2 идеална част и за П. Н. Б. 1/2 идеална част.
В първото по делото заседание по втората фаза на делбата ищецът, редовно призован, се явява лично и с
адв.Л., която от името на доверителя си сезира съда с претенция по сметки, на основание чл.346 от ГПК, за сумата
в размер на 1 785 лева за периода от 01.11.2019 год. до 15.12.2021 год., представляваща обезщетение за лишаване
от ползването на едната северна стая и мазанското помещение на двете северни стаи в сграда с идентификатор
69225.221.200.1 по КККР на с.******, ул.“******“ с обща застроена площ 105 кв.м., брой етажи 1, предназначени
за жилищна сграда – еднофамилна, по отношение на завладяната от ответника част в повече от припадащата му се
съобразно правата му в съсобствеността – по ½ идеална част за всеки от тях, както и по 70 лева месечно, считано
от 16.12.2021 год. до датата на постановяване на съдебното решение по делото и разноски по претенцията по
сметки. В съдебно заседание на 28.09.2022 год. съдът, на основание чл.214, ал.1 от ГПК, е допуснал намаление на
претенция по сметки на ищцовата страна със сумата 1 245,25 лева или същата вместо за сумата 1 785 лева да се
счита предявена за сумата 539,75 лева, както и увеличение със сумата 1 715,20 лева или вместо за сумата
23 260,39 лева тя да се счита предявена за сумата 24 975,59 лева.
По същество пълномощникът на ищеца адв.Л. моли съда да постанови решение, с което да изнесе на
публична продан процесния имот, допуснат до делба, който способ намира за единствено възможен в настоящото
производство. Намира за неоснователни исканията на ответника за възлагане на имота, както по реда на чл.346 от
ГПК и по чл.353 от ГПК, така и по чл.12 от ЗН, а единствения възможен способ е делба на поделяем недвижим
имот. Относно претенцията по сметките на ответника счита, че би могло да се приеме за основателна само по
отношение на увеличената стойност на имота, която според заключението на вещото лице е в размер на 11 800
лева, от които само половината могат да бъдат претендирани от нейния доверител, а именно 5 400 лева, а по
1
отношение претенцията за размера на сторените от ответника разноски я намира изцяло неоснователна, тъй като
ако съдът приеме, че ответника е извършил подобрения не в качеството си на владелец, а в качеството си на
държател на идеални части на нейния доверител, като е извършил подобренията, както в вой, така и в чужд
интерес, категоричната съдебна практика на ВКС се присъжда единствено и се прилагат правилата за водене на
чужда работа без пълномощие по чл.61, ал.1 от ЗЗД и ответникът има право само на увеличената стойност на
имота, съгласно изчисленото от вещото лице. Ответникът няма право на мораторна лихва не само върху
претенцията, която е заявил.
Претенцията по сметки на доверителя й е основателна и доказана до размера както е изменен в съдебно
заседание от 28.09.2022 год. и моли до този размер да бъде уважена. Моли за присъждане и на направените по
делото разноски съгласно представен списък, включително за адвокатско възнаграждение. Представя писмена
защита по делото.
С претенция по сметки и за възлагане на имота в негов реален дял, на основание чл.69 от ЗН във връзка с
чл.353 от ГПК, съдът е сезиран и от страна на ответника П. Н. Б. против ищеца С. Н. Б.. Претенцията му по
сметки, на основание чл.346 от ГПК касае извършени подобрения и разноски в имота, предмет на делбата на
обща стойност 23 260,39 лева, за която сума съдът да осъди С. Б. да му я заплати съразмерно за делът и, а също
така и да заплати съразмерно мораторна лихва за период от 01.04.2016 год. до датата на завеждане на делото,
както и до окончателното заплащане ведно с всички законни последици. В проведеното открито съдебно
заседание на 03.11.2022 год. съдът, на основание чл.214, ал.1 от ГПК, е допуснал изменение в размера на
претендираната мораторна лихва по претенцията по сметки на ответника, който вместо за сумата от 100 лева да се
счита предявен за 7 368,53 лева или едно увеличение със сумата от 7 268,53 лева.
Адвокат С. пледира съдът да постанови решение, с което да извърши делбата чрез заявения от тях по
делото способ – при условията на чл.69 от ЗН във връзка с чл.353 от ГПК, като доверителят й да получи в реален
дял жилищната сграда. Пояснява в писмената си защита, че тази претенция са направили по две причини : във
връзка с множеството извършени необходими и полезни разноски, както и предвид факта, че ответникът е
изключителен собственик на дворното място, а и сградата е без санитарен възел. Тези факти сочат, че сградата е
непродаваема при тези условия, поради което и изнасянето й на публична продан единствено може да провокира
злоупотреба с права, но не и реална продажба на сградата. Претендираните от доверителя й подобрения
представляват необходими разноски, който факт моли съда да съобрази и да присъди действително направените
разходи от тях от ответника като осъди ищеца да му ги заплати съобразно дела си, ведно с мораторната лихва.
Претенцията по сметки на ищеца счита за изцяло неоснователна, тъй като доверителят й не е осуетявал достъпа
му до една от стаите и мазата. Моли съда да отхвърли претенцията по сметки на ищеца, ведно с всички законни
последици, като им присъди и направените по делото разноски съобразно уважената част от претенциите по
чл.346 о ГПК, а другите разноски съобразно чл.355 от ГПК.
Съдът като взе предвид доводите на страните и техните процесуални представители, въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема следното от фактическа и правна страна :
ПО ДЕЛБАТА НА НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ.
С влязло в сила решение в първата фаза на делбата, съгласно чл.344, ал.1 от ГПК, са решени въпросите по
отношение на кой имот ще се извърши делба и между кои лица, както и каква е частта на всеки от съделителите.
Съдът намира, че не са налице факти, настъпили след първата фаза на делбата, които да променят
съсобствениците и квотите на същите, а именно по ½ идеална част на всеки един от тях от допуснатия до делба
недвижим имот. Решението по допускане на делбата има силата на пресъдено нещо относно лицата, които имат
право на дял, имотите, които следва да се поделят и частите на всеки един от съделителите.
От заключението на вещото лице инж.С. С. по изготвената съдебно-техническа експертиза се установява,
че пазарната стойност на Сграда с идентификатор 69225.221.200.1 по КККР на с.******, одобрени със Заповед
№РД 18-31/22.06.2007 год. на ИД на АГКК, със застроена площ 105 кв.м., брой етажи 1, предназначение :
жилищна сграда – еднофамилна, която е разположена в ПИ с идентификатор 69225.221.200 в настоящия и вид е
32 800 лева, която оценка за целия имот не бе оспорена от пълномощниците на страните, видно от протоколно
определение с дата 30.06.2022 год., поради което и съдът я приема за достоверна и обективна.
За целите на настоящото делбено производство е представено удостоверение за данъчна оценка по чл.264,
ал.1 от ДОПК №**********/01.03.2021 год. на Дирекция Местни приходи при Община-гр.Ловеч, от което е
видно, че данъчната оценка на процесният имот е 882,80 лева, като за собственика е 441,40 лева.
Според писменото становище на Главния архитект на Община-гр.Ловеч Жилищна сграда с идентификатор
69225.221.200.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.******, намираща се на адрес : с.******
2
едноетажна, със застроена площ 105 кв.м. представлява неподеляем поземлен имот, от който не могат да бъдат
обособени самостоятелни обекти, отговарящи на изискванията на чл.203, ал.1 от ЗУТ за обособяване на отделни
дялове в самостоятелни обекти без значителни преустройства.
Имайки предвид събраните по делото доказателства, съдът приема от правна страна, че съсобствеността
може да бъде прекратена по следните способи – чрез възлагане по реда на чл.349 от ГПК, посредством теглене на
жребий, на основание чл.352 от ГПК, чрез разпределяне на имотите по реда на чл.353 от ГПК или чрез изнасяне
на имота на публична продан по чл.348 от ГПК, като основен критерии за избора на способ е дали броят на
реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на
стойността на дяловете на съделителите.
В конкретният казус възлагателна претенция е предявена и приета за разглеждане в делбеното производство
само и единствено от страна на ответника против ищеца за възлагане в негов реален дял на допуснатата до делба
жилищна сграда, на основание чл.69 от ЗН във връзка с чл.353 от ГПК. Според съда не е налице възможност за
извършване на делбата чрез теглене на жребий или чрез разпределение на имота от съда поради липсата на
представен инвестиционен проект относно неговата поделемост. Освен това законовата хипотеза на чл.353 от
ГПК, на която се позовава ответната страна касае разпределяне на наследствени имоти между съделителите, а в
настоящият случай съсобствеността между страните произтича от нот. акт за дарение на недвижим имот, видно от
мотивите на решение №247/04.10.2021 год. по гр.дело №870/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч, с което е
допусната съдебната делба. Неотносима е и разпоредбата на чл.69 от ЗН, тъй като тя е материално правна, а
способите за прекратяване на съсобствеността са визирани в процесуалния закон, съгласно цитираните по-горе
разпоредби на ГПК.
Съгласно чл.348 от ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете,
съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан, като страните в делбата могат да участват при
наддаването в публичната продан. С оглед на изложеното следва да се приеме, че в случая не е налице друг
законосъобразен начин, поради което и допуснатия до делба имот следва да се изнесе на публична продан чрез
Съдия-изпълнител при първоначална цена, определена от вещото лице инж.С. С. по изготвената съдебно-
техническа експертиза от 22.06.2022 год. в размер на сумата 32 800 лева.
ПО ПРЕТЕНЦИЯТА ПО СМЕТКИ НА ИЩЕЦА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛЕН 31, АЛ.2 ОТ ЗС.
Съдът е сезиран с претенция по сметки, приета за разглеждане в настоящото делбено производство от
страна на ищеца С. Н. Б. срещу ответника П. Н. Б., на основание чл.346 от ГПК във връзка с чл.31, ал.2 от ЗС,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на едната северна стая и мазанското помещение под
двете северни стаи в сграда с идентификатор 69225.221..200.1 по КККР на с.******, ул.“******“, с обща застроена
площ 105 кв.м., брой етажи : 1, предназначение : жилищна сграда – еднофамилна, по отношение на завладяната от
ответника част в повече от припадащата му се съобразно правата му в съсобствеността – по ½ идеална част за
всеки от тях, както и по 70 лева месечно, считано от 16.12.2021 год. до постановяване на съдебното решение по
делото.
Съгласно чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, той
дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Фактическият
състав на вземането за това обезщетение включва следните факти : 1/.съсобственост върху вещта; 2/.ползване на
вещта от единия съсобственик за задоволяване на свои собствени нужди; 3/.писмена покана за заплащане на
обезщетение и възпрепятстване на ползването от страна на ползващия съсобственик на възможността
неползващия съсобственик да упражнява правомощието да ползва вещта съобразно правата си в съсобствеността.
Наличието на съсобственост между страните по отношение на процесният недвижим имот е установено
със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила на 01.11.2021 год. решение за допускане на делбата. По делото е
представена като доказателство копие от нотариална покана рег.№10897, том 2, Акт 76 на ****** – Нотариус с
рег.№565 на НК в район РС-гр.Ловеч с дата 02.10.2019 год., с която С. Н. Б. е поканил П. Н. Б. в срок от 10 дни от
получаване на поканата да го уведоми за своето конкретно предлоЖ.е за уреждане на възникналите между тях
отношения на съсобственост, като му осигури достъп до двете северни стаи на сградата, включително и тази,
която няма самостоятелен вход, както и до мазанското помещение под тях, като дубликат от ключовете на
обектите да остави в кантората на Нотариус ****** в предоставения 10-дневен срок, тъй като в противен случай
ще счита, че същият му дължи месечен наем в размер на 70 лева. Нотариус ****** е удостоверила връчването на
3
екземпляр от тази нотариална покана на адресата П. Н. Б. на 21.10.2019 год., като в 10 дневния срок, посочен в
поканата не се установи по делото и не се събраха доказателства ответникът да е осигурил, предоставил достъп на
ищеца до описаните помещения от съсобствения между страните имот.
Ищецът доказа претенцията си по сметки не само по основание, но и по размер, като видно от
заключението на вещото лице инж.С. С. с вх.№8157/21.09.2022 год. стойността на наема за северните стаи и
мазанското помещение за периода от 21.10.2019 год. до 15.12.2021 год. е 539,75 лева, каквато сума е
претендирана след направеното от адв.Л. и допуснато от съда намаление на този иск в съдебно заседание на
28.09.2022 год.
Следователно при наличието на тези доказателства, неоспорени от ответната страна, съдът приема, че е
осъществен фактическият състав на чл.31, ал.2 от ЗС, поради което и претенцията по сметки на ищеца против
ответника се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена за сумата 539,75 лева представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на едната северна стая и мазанското помещение под двете северни стаи в
сграда с идентификатор 69225.221..200.1 по КККР на с.******, ул.“******“, с обща застроена площ 105 кв.м.,
брой етажи : 1, предназначение : жилищна сграда – еднофамилна, по отношение на завладяната от ответника част
в повече от припадащата му се съобразно правата му в съсобствеността – по ½ идеална част за всеки от тях, както
и по 70 лева месечно, считано от 16.12.2021 год. до постановяване на съдебното решение по делото и разноските
по претенцията по сметките.
ПО ПРЕТЕНЦИЯТА ПО СМЕТКИ НА ОТВЕТНИКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛЕН 30, АЛ.3 ОТ
ЗС И ЧЛЕН 86, АЛ.1 ОТ ЗЗД.
Претенцията по сметки на ответника срещу ищеца съдът я квалифицира, че е с правно основание чл.346 от
ГПК във връзка с чл.30, ал.3 от ЗС. Още с отговора на исковата молба ответникът, чрез пълномощника си навежда
твърдения за извършени множество подобрения в сградата, предмет на делбата, като през годините, адв.С.
изтъква в молбата си относно претенцията по сметки /стр.50 от делото/, че доверителят й П. Б. е положил много
усилия, за да укрепи сградата, да я запази и да я поддържа във вид, удобен за живеене.
Съгласно чл.30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с
частта си. това е така, защото всеки съсобственик има право да получи такава част от ползите от общата вещ,
която съответства на неговия дял в съсобствеността. В теорията и в съдебната практика няма колебания, че под
понятието „ползи“ по смисъла на чл.30, ал.3 от ЗС се разбират естествените или гражданските плодове от вещта.
По иска с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС в тежест на страната, която го предявява, в случая ответника е
да проведе пълно и главно доказване, че процесният имот е съсобствен между него и ищеца при посочените
квоти, че ищецът е реализирал ползи от този имот през исковия период от време, като го е отдавал под наем,
както и техният размер.
В случая по делото е безпорно, че процесният имот е съсобствен между страните, както са безпорни и
какви са квотите на съделителите в съсобствеността – по ½ идеална част за всеки един от тях.
Спорно е обстоятелството дали ищецът е реализирал доходи от ползването на процесният недвижим имот
през исковия период. По този въпрос съдът намира следното :
За да е налице вземане по чл.30, ал.3 от ЗС, не е важно как и защо е използвана общата вещ, а само дали
ползващият съсобственик е реализирал доходи и дали тези доходи са резултат и от ползването на притежаваната
от другия съсобственик идеална част, от ползването на която последният е бил лишен /в този смисъл е Решение
№115/04.12.2018 год. по гр.дело №333/2018 год. на ВКС, II Г.О./.
Фактите по делото, установени от ангажираните гласни доказателства показват, че отношенията между
страните са много сложни, като ответникът от години препятства ползването на имота и откакто С. има тая къща
и откакто е женен за дъщеря му св.****** знае, че той не е получавал достъп до отредената му друга северна стая,
откакто го познава, т.е. от 1996 год. знае, че той не ползва нищо друго освен една северна стая. Свидетелят
посочи, че става дума за едноетажна къща, която има два входа, като този свидетел никога не е влизал през другия
вход, който ползва брат му. Описа, че входа който ползва С. Б. води до една единствена северна стая, като на
него не му е известно дали от другата стая има самостоятелен вход.
В тази връзка съдът кредитира с доверие и показанията на св.****** – внук на ищеца, който заяви, че дядо
му не е имал ключ за другия вход, поне той не знае такова нещо. Разногласия между двамата братя /страните по
4
делото/ са имали много през годините, но не знае дядо му да е уведомяван за искано съгласие за извършване на
ремонт на къщата. Знае, че това като цяло не се е случило.
Свидетелят ******, който живее в с.****** и познава страните и техните дядовци знае, че къщата е
разпределена от бащата на страните. Чичо ****** я е разделил на П. откъм герана, т.е. откъм южната част, а от
другата страна на С. с две стаи, откъм главната улица. По думите на свидетеля П. след като получил този дял
започнал с оборудване на двора, ремонт на неговия имот горе на покрива. Къщата била строена може през 1942-
1943 год., като ремонт на тази къща никой не е правил. Откакто го наследи П. той започна да си прави ремонт. С.
лятно време като идвал в неговата половина си живеел, дори и имота, който наследил си гледал кошерите. Новата
къща техния баща я строил. След смъртта на бащата на страните, П. и синът му я направили, а на С. на стаята
мисли, че зидарията и дограмата не е годна за живот. С. в старата къща не знае да е правил нещо и не е виждал
майстори. П. е викал майстор за покрива. Някъде през 2016-2017 год. усилено започнал ремонта.
Съдът няма как да не даде вяра на цитираните по-горе свидетели, въпреки, че първите двама са в близки
родствени отношения, съответно св.****** е зет на ищеца, а св.****** – внук на ищеца, поради което и съдът
трябва да ги преценява с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост, на основание чл.172 от ГПК, тъй като те имат преки впечатления от отношенията между
страните и най-вече по какъв начин всеки един от двамата братя ползва идеалната част, която притежава от
съсобствения недвижим имот. Не само от техните показания се установи, че е правен ремонт на къщата от
ответника, но от значение за претенцията по сметки на ответника е дали ищецът е реализирал ползи от този имот
през исковия период от време, като го е отдавал под наем. данни в тази насока няма, дори самият ищец на
въпросите, зададени му реда на чл.176, ал.1 от ГПК заяви, че той няма достъп до имота и брат му не го е питал за
подобренията, които е правил в имота. В този смисъл съдът счита, че не е осъществен.
Не без значение за конкретният казус е и константната практика на ВС /Р-2278-69-1 ГО, СП-70, бр.3; т.5 от
п-6-74-ПВС/, предвиждаща, че когато съсобственик на недвижим имот е извършил подобрения в съсобствения
имот и продължава да владее подобрения имот за себе си и за останалите съсобственици, няма право да
претендира да му се заплаща повишената стойност на имота за направените от него подобрения, нито може да
упражнява правото на задържане на имота до заплащане на подобренията. Отношенията между съсобствениците
във връзка с извършени подобрения в съсобствен имот ще се уреждат по начина, посочен в чл.72 и чл.74 от ЗС
само когато съсобственикът е доказал, че е изменил основанието на владението. Ако обаче съсобственикът е
извършил подобренията като съсобственик, без да е изменил намерението си да владее като такъв, отношенията
между него и останалите съсобственици ще се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без
пълномощие, ако липсва съгласие на останалите съсобственици; съобразно с чл.30, ал.3 от ЗС, ако подобрението е
извършено със съгласието на останалите съсобственици и съобразно с правилата на неоснователното обогатяване,
ако останалите съсобственици са се противопоставили на извършването на подобренията.
На фона на всичко изложено съдът приема, че по делото не са събрани достатъчно убедителни
доказателства, позволяващи формирането на логичен и обоснован извод, че ищецът е получавал наем за
процесния имот за исковия период.
Изложеното мотивира съда да приеме, че ответникът не е провел пълно и главно доказване на заявената и
приета за съвместно разглеждане в настоящото делбено производство претенция по сметки с правно основание
чл.30, ал.3 от ЗС и следва да понесе последиците от неизпълнението на задълЖ.ята, произтичащи от носената от
него доказателствена тежест като искът за заплащане на сумата в размер на 24 975,59 лева за извършени
подобрения и разноски, която ищецът следва да заплати на ответника следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Съдът е сезиран и с претенция за мораторна лихва по претенцията по сметки, която след направеното
изменение е в размер на сумата 7 368,53 лева за периода от 01.04.2016 год. до датата на завеждане на искането,
както и законна лихва върху главницата до окончателното й заплащане, ведно с всички законни последици.
Искът за присъждане на мораторна лихва е акцесорен спрямо иска за главница, доколкото присъждането
на обезщетение за забава е обусловено от наличието на валидно, изискуемо и неизпълнено в срок парично
задълЖ.е. Вземането по чл.86, ал.1 от ЗЗД е обезщетение за мораторните вреди на кредитора, като се презюмира,
че вредата се равнява на размера на лихвения процент по време на забавата. В конкретният казус изискуемостта
на вземането по чл.30, ал.3 от ЗС не поставя длъжника в забава. Вземането става изискуемо по смисъла на чл.86,
5
ал.1 от ЗЗД само след изтичане на срока за изпълнение /чл.84, ал.1 от ЗЗД/, а ако няма уговорен – след поканата
/чл.84, ал.2 от ЗЗД/. По делото не се намира покана в този смисъл, поради което исковата претенция за мораторна
лихва подлежи на отхвърляне като неоснователна.
ПО ТАКСИТЕ.
Предвид изхода на настоящото делбено производство и на основание чл.8 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК /ТДТССГПК/, всяка от страните дължи държавна такса в размер на 4% от
пазарната стойност на делбения имот, съобразно дела си в съсобствеността, съответно всеки един от съделителите
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-гр.Ловеч сумата от по 656 /32 800 : 2 = 16 400 х 4% = 656 лева/.
Ищецът следва да заплати по сметка на РС-гр.Ловеч и сумата 21,59 лева, представляваща държавна такса по
претенцията по сметки, на основание чл.10 от ТДТССГПК. Следователно общо дължимата от този съделител
сума по сметка на РС-гр.Ловеч е в размер на сумата 677,59 лева.
ПО РАЗНОСКИТЕ.
При този изход на спора съдът дължи произнасяне и по въпроса за сторените от страните разноски. Искане
за присъждане на разноски са направени от ищеца и от ответника, като пълномощниците им са представили
списък на разноските в срока по чл.80 от ГПК. Съдът като сезиран с това искане от двама от съделителите,
съгласно правилото на чл.81 от ГПК, дължи произнасяне по разноските. Само за пълнота на мотивите на
решението, съдът намира за необходимо, че следва да даде отговор на въпроса : Дължат ли се съдебно-деловодни
разноски на ищцовата и на ответната страна съгласно правилата на чл.78, чл.80, чл.355 от ГПК и ако се дължат
такива в какав размер и за кои разходи? Отговорът на въпроса дължат ли се разноски в делбеното производство,
се съдържа както в разпоредбата на чл.355 от ГПК, така и в Определение №282/19.12.2016 год., постановено от
ВКС по гр.дело №2107/2016 год., I г.о., ГК, в което се приема, че общото правило на чл.78, ал.1 от ГПК за
разпределение на разноските съобразно изхода на спора не се прилага в производството за делба предвид
двойното качество на всяка страна /ищец и ответник/. Този довод касационната инстанция намира за частично
верен, но за производството пред райнният съд като първа инстанция, където необходимите за двиЖ.ето на
делото по делбата и ликвидирането на съсобствеността разноски, когато съделителите не спорят относно имотите,
квотите в тях и способа за извършване на делбата, се понасят от тях във втората фаза съразмерно дела им,
съобразно установеното в чл.355 от ГПК правило. Всички останали разноски по делбения иск в
първоинстанционното производство, каквото е и това за адвокатско възнаграждение, без разноските по
съединените искове, се понасят от всяка страна така, както ги е направила. Освен по съединените с делбения иск
други искове, специфичното правило по чл.355 от ГПК не важи и в следващите фази на делбеното производство –
по обжалване пред въззивна и касационна инстанция, където разпределението на разноските става по общите
правила на чл.78 от ГПК. В този смисъл е и константната практика на ВКС и по-конкретно Определение
№268/08.04.2014 год. по Ч.гр.дело №1308/2014 год. на IV г.о.; Определение №255/09.10.2013 год. по гр.дело
№563/2012 год. на I г.о.; Определение №47/29.01.2015 год. по Ч.гр.дело №6919/2014 год. на I г.о. и др./. Тоест
налага се извода, че разноски, дори и да са поискани от страните, в конкретният казус остават за съделителите,
така както са ги сторили.
Водим от горните съобраЖ.я, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл.348 от ГПК, следния съсобствен между
съделителите С. Н. Б., ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.****** бул.“****** ****** и П. Н.
Б., ЕГН-**********, с адрес : ****** недвижим имот : СГРАДА с идентификатор 69225.221.200.1 по
КККР на с.******, одобрени със Заповед РД-18-31/22.06.2007 год. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата от 13.04.2016 год., с
адрес на сградата : с.****** със застроена площ 105 кв.м., брой етажи : 1, брой самостоятелни обекти в сградата :
няма данни, предназначение : жилищна сграда – еднофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 69225.221.200, ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА 32 800 /тридесет и две хиляди и осемстотин/
6
лева по заключението на вещото лице инж.С. С. по съдебно-техническата експертиза от 22.06.2022 год.
След извършване на публичната продан от Съдебния изпълнител, получаната сума да се разпредели
между следните лица, при следните квоти : 1/2 /една втора/ идеална част за С. Н. Б.; 1/2 /една втора/ идеална
част за П. Н. Б..
ОСЪЖДА П. Н. Б., ЕГН-**********, с адрес : ****** да заплати на С. Н. Б., ЕГН-
**********, с постоянен адрес : гр.****** бул.“****** ****** сумата 539,75 /петстотин тридесет и
девет лева седемдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение, на основание чл.31, ал.2 от ЗС, за лишаване
от ползването на едната северна стая и мазанското помещение под двете северни таи в сграда с идентификатор
69225.221..200.1 по КККР на с.******, ул.“******“, с обща застроена площ 105 кв.м., брой етажи : 1,
предназначение : жилищна сграда – еднофамилна, по отношение на завладяната от ответника част в повече от
припадащата му се съобразно правата му в съсобствеността – по ½ идеална част за всеки от тях, както и по 70
лева месечно, считано от 16.12.2021 год. до постановяване на съдебното решение по делото.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметки на П. Н. Б., ЕГН-**********, с адрес : ****** срещу С. Н.
Б., ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.****** бул.“****** ******, предявена по реда на
чл.346 от ГПК във връзка с чл.30, ал.3 от ЗС, на обща стойност 24 975,59 лева за извършени подобрения и
разноски, както и претенцията за мораторна лихва, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, по претенцията по сметки в
размер на сумата 7 368,53 лева за периода от 01.04.2016 год. до датата на завеждане на искането, както и законна
лихва върху главницата до окончателното й заплащане, ведно с всички законни последици, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
Всички направени в делбеното производство разноски остават за съделителите, така както са ги
сторили.
ОСЪЖДА С. Н. Б., ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.****** бул.“****** ****** да
заплати по сметка на РС-гр.Ловеч сумата в размер общо на 677,59 /шестотин седемдесет и седем лева петдесет и
девет стотинки/, от които 656 лева, представляваща държавна такса върху стойността на дела му, на основание
чл.8 от ТДТССГПК, както и сумата 21,59 лева, представляваща държавна такса по претенцията по сметки, на
основание чл.10 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА П. Н. Б., ЕГН-**********, с адрес : ****** да заплати по сметка на РС-гр.Ловеч сумата
656 /шестстотин петдесет и шест/ лева, представляваща държавна такса върху стойността на дела му, на
основание чл.8 от ТДТССГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7