Р Е Ш
Е Н И Е № 153
гр. Шумен, 27.07.2018 г.
Шуменският окръжен съд в открито заседание на четиринадесет юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове: Румяна Райкова
Й. Димов
при секретар Таня Каварджикова, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. г. д. № 174 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе пред- вид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 245 от 21.03.2018 г., постановено по г. д. № 3566/2017 г. по описа на Шуменския районен съд, първоинстанционният правораздавателен орган е осъдил „Теси” ООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. Ш., бул. „..., представлявано от управителите Ж.А.К. и К.А.К. да заплати на В.В.П., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес:***, адв. кантора № 32 сумата 9 700.00 лв., предста- вляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, дължими на основание чл.200, ал.1 от КТ, следствие от трудова злополука, настъпила на 18.11. 2016 г. в гр. Ш., за която е издадено Разпореждане № 75/24.11.2016 г. на НОИ РУ „Социално осигуряване” гр. Ш., ведно със законната лихва върху главница- та, считано от 27.11.2017 г. до окончателното й изплащане, а в останалата част над уважения размер на главницата от 9 700.00 лв. до пълния предявен размер от 19 400.00 лв., е отхвърлил предявения иск, като неоснователен. „Теси” ООД е осъ- дено да заплати на В.В.П. и сумата от 1 012.44 лв., представляваща обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва, върху главницата от 9 700.00 лв. за периода от 18.11.2016 г. до 27.11.2017 г., а в останалата част над уважения размер да пълния предявен размер от 2 024.88 лв., предявения иск е от- хвърлен като неоснователен. Съразмерно с уважената част от претенциите „Теси” ООД е осъдено да заплати на В.В.П. деловодни разноски в размер на 906.00 лв. и държавна такса в размер на 438.00 лв. по сметката на Шуменския районен съд. В.В.П. е осъден да заплати на „Теси” ООД сумата от 742.00 лв., представляваща направените от дружеството деловодни разноски, съ- размерно на отхвърлената част от исковете.
Недоволни от така постановения съдебен акт остават и двете страни. В.В.П. го обжалва в частта, с която са отхвърлени претенциите му по главния иск за разликата от 9 700.00 лв. до пълния предявен размер от 19 400.00 лв. и по акцесорния иск за разликата от 1 012.44 лв. до пълния предявен размер от 2 024.88 лв. счита, че в тази му част решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нару- шение на материалния закон и е необосновано. Моли въззивния съд да постанови решение в частта с която са отхвърлени претенциите му за претърпени неимущест- вени вреди за разликата от 9 700.00 лв. до пълния предявен размер от 19 400.00 лв. и за мораторната лихва за периода от датата на злополуката 18.11.2016 г. до датата на депозиране на исковата молба 27.11.2017 г. за разликата от 1 012.44 лв. до пъл- ния предявен размер от 2 024.88 лв. и да постанови решение, к което да уважи из- цяло претенциите му, както и да му присъди направените по делото разноски за двете инстанции.
„Теси” ООД обжалва решението в частта, с която са уважени претенциите на ищеца, като счита, че в тази му част решението е необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е допуснато нару- шение на материалния закон. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд в частта му с която е уважил претенцията на ищеца за претърпени неимуществени вреди за разликата над 4 850.00 лв. до уваже- ния размер от 9 700.00 лв., както и за мораторната лихва върху нея за периода от 18.11.2016 г. до 27.11.2017 г. Моли съда да му присъди направените деловодни раз- носки за двете инстанции съразмерно на отхвърлената част от исковете.
В срока посочен в чл.263, ал.1 от ГПК, всяка от страните е депозирала отго- вор на въззивна жалба, депозирана от другата страна. В отговорите е изразено ста- новище, че въззивната жалба на другата страна е неоснователна и се иска въззив- ният съд да я остави без уважение.
Жалбите са депозирани в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК и отговарят на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такива се явяват процесуално допустими.
След служебна проверка съдът констатира валидността на решението и до- пустимостта му в обжалваната част.
Предмет на настоящото въззивно производство е решението на ШРС в ча- стта му, с която са отхвърлени претенциите на ищеца по отношение на главницата за разликата от 9 700.00 лв. до пълния предявен размер от 19 400.00 лв. и за мора- торната лихва за разликата от 1 012.44 лв. до пълния предявен размер от 2 024.88 лв. и съответно в частта, с която са уважени претенциите ищеца за разликата от 4 850.00 лв. до 9 700.00 лв. и от 506.22 лв. до 1 012.44 лв. В останалата му част за сумата от 4 850. 00 лв. – главница и 506.22 лв. – мораторна лихва за периода от 18. 11.2016 г. до 27. 11.2017 г. решението на Районен съд – Ш. не е обжалвано и е влязло в сила.
При разглеждане на спора по същество, след като обсъди доводите изложе- ни в жалбите и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказател- ства, съдът приема за установено следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Ва- сил В.П., в която посочва че в периода от 01.09.2016 г. до 21.09.2017 г. е работил при ответника на длъжността „общ работник в промишлеността” в отдел „Логистика – склад” – офис Ш.. Твърди, че на 18.11.2016 г. по време на работа е претърпял трудова злополука, вследствие на която е претърпял травматични ув- реждания, вследствие на които е хоспитализиран и е извършена оперативна интер- венция. Направените от ищеца разходи свързани с лечението му в „МБАЛ – Ш.” възлизат в общ размер на 498.00 лв. тези разходи са платени с направеното от ответника дарение в размер на 600.00 лв., а с останалата част от дарението в размер на 102.00 лв. са платени част от лекарствата след операцията. Възстановителния период на ищеца е протекъл продължително и болезнено. На 21.05.2017 г. след продължило близо шест месеца възстановяване, ищецът се е върнал на работа, но продължителното стоене прав и физическото натоварване на работното място се отразявали негативно на травмирания крайник и на общото му състояние. Ищецът твърди, че към датата на депозиране на исковата молба все още не е напълно въз- становен и има здравословни проблеми. По задължителна застраховка за риска „трудова злополука” към ЗАД „Алианц България”, получил обезщетение от 600.00 лв. Но счита, че претърпените вследствие на трудовата злополука неимуществени вреди – болки и страдания, силния стрес и страх за здравето му са в размер на 20 000.00 лв. С оглед заплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 600. 00 лв., ищецът претендира ответникът да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени вследствие полученото от него травматично увреждане в размер на 19 400.00 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.11.2017 г. до окончателното изпла- щане на главницата, както и мораторна лихва върху нея за периода от датата на трудовата злополука 18.11.2016 г. до датата на депозиране на исковата молба 27.11. 2017 г. в размер на 2 024.00 лв., а също така и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, „Теси” ООД е депозирало отговор на исковата молба. С отговора не се оспорват обстоятелствата, че ищецът е работил в ответното дружество, по време на злополуката, описанието на трудовата злополука в исковата молба, предприетото оперативно лечение на ищеца и вида на причинените травма- тични увреждания, вида и стойността на направените разходи по време на лечение- то, продължителността на възстановяването на ищеца след претърпяната злополу- ка, както и спецификата и вида на осъществените медицински прегледи. Не се ос- порват твърденията на ищеца относно опитът му за възстановяване на ефективното изпълнение на трудовите му функции и възникналите здравословни проблеми в та- зи връзка, както и обстоятелството, че ЗАД „Алианц България” е изплатило на ищеца застрахователно обезщетение за риска „трудова злополука”. Но твърди, че злополуката е настъпила само в резултат на поведението на работника. С оглед на това моли съда да отхвърли предявените срещу него искове. В условие на алтерна- тивност да бъде присъдено обезщетение в минимални размери.
Между страните не се спори, а и видно от приложените по делото доказа- телства – трудов договор № 242/31.08.2016 г. и Заповед № 261/21.09.2017 г. се ус- тановява, че в периода от 01.09.2016 г. до 21.09.2017 г. ищецът е работил в ответ- ното дружество, на длъжност „общ работник, промишлеността” в Търговска диви- зия, отдел „Логистика”, склад – офис Ш.. От приложената по делото длъжност- на характеристика на ищеца, подписана от него на 01.09.2016 г. се установява, че работата за която се е уговорил да изпълнява се изразява в участие в товаренето, разтоварването и складирането на суровините, материалите, полуготовата и готова- та продукция и отговаря за правилното им подреждане на местата за складиране и в транспортните средства.
Не се спори между страните, че на 18.11.2016 г. е настъпил инцидент, при който, ищецът по време на работа получава травма в областта на лявата глезенна става и е приет за оперативно лечение в ортопедичното отделение на „МБАЛ – Ш.” АД. Няма спор и относно получените травматични увреждания, хода и про- дължителността на лечението. С Разпореждане № 75 от 24.11.2016 г. на НОИ, Те- риториално поделение – Ш. на основание чл.60, ал.1 от КСО злополуката ста- нала с ищеца на 18.11.2016 г. е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. В разпореждането е посочено, че видно от представените документи, злополуката е допусната при товарене на продукция. Докато пострадалото лице е изчаквало електокариста да снеме палетите, намирайки се на платформата на ел. палетна ко- личка, неволно е натиснал бутона за заден ход на количката, загубил е равновесие и левият му крак е бил притиснат между платформата на количката и палет кашони. Разпореждането не е било обжалвано по реда на чл.117 от КСО и е влязло в сила.
Разпореждането
е издадено въз основа на подадената от ответното дружест- во в качеството му на
осигурител, Декларация за трудова злополука вх. № 5101-27-76 от 23.11.2016 г. в
нея са залегнали констатациите на комисията за разследване на причините за
злополуката (определена със Заповед № 340 от 21.11. 2016 г. на от- ветното
дружество), отразени в Протокол за разследване на трудова злополука от
21.11.2016 г.;
В хода на процеса са разпитани седем свидетели. Свидетелят Р.Г.Д. е работил в ответното дружество в отдел „Логистика” в пе- риода от м. септември 2016 г. до м. май 2017 г. с електрокар-количка, вкл. и с тази с която е станал инцидента. Количките не били в изправност, постоянно идвали хора да ги ремонтират. Не е пряк свидетел на трудовата злополука и научил за нея от други работници. Количката с която е станал инцидента имала технически дефект. Амортесьорите, които трябвало да поддържат кормилото в средно положение изпускали и кормилото седяло постоянно надолу. За да тръгне количката кормилото следва да се поддържа с ръка за да се движи.
Свидетелят А.Р.М. работи в ответното дружество и е бил на смяна заедно с ищеца. В началото на смяната, първо се подписвали в една книга за всекидневен инструктаж, след което началниците ги разпределяли кой каква кон- кретна работа ще върши. Двамата след като свършили възложената им работа, ре- шили да помогнат на колегите си и взели 2 задачи от единия електрокарист Й.. Лично свидетелят е решил да помогнат на колегите си, с което ищецът се е съгласил. Прекият им ръководител не им е поставял допълнително поетите от тях задачи. Според свидетеля ел. колички имали технически проблеми. Едната пос- тоянно забивала и предизвиквала събаряне на стока. На друга от количките не била в изправност кормилната уредба. На количката с която е станал инцидента, за да се движи кормилото трябвало да е в средно положение, ако е по-надолу или по-горе спирала. Свидетелят бил с гръб към ищеца, когато е станала трудовата злополука, чул вика му и се притичал да му помогне. Злополуката станала докато ищецът е въвеждал акаунта и паролата.
Свидетелката В.С.М. майка на ищеца, се е грижела за него след операцията и изцяло са го обслужвали с баща му. Ищецът не е можел да се придвижва сам и се е налагало тя заедно с баща му да му помагат да върви до тоалетната която била извън къщата и когато е искал да си вземе душ. Ищецът е изпитвал болки, които са му пречели да спи и е пиел болкоуспокояващи. Това е продължило около 5-6 месеца Кракът все още го болял но можел да се движи сам. Свидетелят В.П. М., баща на ищеца, също заявява, че след престоя в болницата, първите месеци ищецът не е можел да ходи сам и се е налагало да му помага заедно със съпругата си.
Свидетелят Б.Р.К., работи като общ работник в ответно- то дружество, отдел „Логистика” от 2014 г., е бил на смяна заедно с ищеца в деня на злополуката. Свидетелят не е пряк очевидец на инцидента, намирал се отпред на външната част на рампата, която е извън вътрешната складовата част. Чул вика на ищеца и отишъл да види какво става. Видял, че кракът на ищеца е затиснат между платформата на количката и един палет. След като кракът на ищеца е освободен, свидетелят заедно с двама колеги го извели извън склада и единия от тях го отка- рал в болницата. Свидетелят, както и останалите му колеги в склада работят с ел. колички. Не е имал проблеми с количките. Имало правила, които трябва да се спазват. Платформата на количката е направена от здрава стомана, която предпазва краката на този който я управлява. Но краката не трябва да излизат от платформата. На свидетелят също се е случвало при управление на количката да се блъсне в стилаж, но и двата му крака са били на платформата. Конкретните задачи за деня, които работниците трябва да изпълнят се дават от началниците в началото на смя- ната и по време на смяната.
Свидетелят В. П.И. работи в ответното дружество на длъжност „Управител на складово стопанство”. Той е наблюдавал видеозапис на злополуката (впоследствие изтрит), на който се виждало, че левият крак на ищеца е отпуснат до платформата на ел. количка. Техническото състояние на количката е била „годна за експлоатация”. При получаване на сигнал за неизправност, количка- та се спира от движение, информира обслужващия сервиз и се отремонтира.
Свидетелката Ю.А.Д., работи като технически организа- тор в „Лабкоут” ООД, което е служба по трудова медицина, имаща договор за об- служване с ответното дружество. Била е член на комисията по разследване на тру- довата злополука. Изводите залегнали в протокола за разследване на трудовата злополука се основават на показанията на пострадалия, които свидетелката е взела от него при посещението й в болницата и показанията на Б.Р.К., който е оказал помощ при освобождаване на крака от платформата. На базата на техните показания е възстановена конкретната ситуация.
Съдът на кредитира показанията на свидетеля В. П.И. в частта им относно положението на крака на ищеца на наблюдавания от свидетеля видеозапис. Показанията му са изолирани и не се подкрепят от други доказателст- ва, които да потвърдят верността им. В случая следва да се вземе предвид и обстоя- телството, че свидетелят косвено е заинтересован от изхода на процеса. Той заема ръководна длъжност в ответното дружество, където работи като „управител на складово стопанство”.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Р.Г.Д. и А.Р.М. в частта им отнасяща се до техническите неиз- правности на ел. колички. Показанията им в тази част са общи и не съдържат кон- кретни данни, въз основа на които да се направи категоричен извод, че в деня на злополуката, ел. количка на която се е намирал ищеца, е била технически неизправна и това е причината да не може да се възпрепяства случайното й задвиж- ване. В останалата им част показанията на тримата свидетели, както и показания- та на останалите свидетели се кредитират от съда, тъй като те не противоречат на събраните в хода на процеса доказателства и възпроизвеждат техните преките и непосредствени възприятия.
В отговор на въпроси по реда на чл.176 от ГПК, В.В.П. заявява, че седейки прав на платформата, загубва баланс и натиснал с десния си ла- кът бутона за заден ход, като кракът му останал между платформата и палета при заден ход. Според ищеца причината за злополуката е техническа неизправност на ел. количката. Твърдението на ищеца за техническа неизправност на количката не се подкрепя от доказателствата събрани в хода на процеса.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявените от В.В.П. обективно комулативно съединени искове са с правно основание чл.200, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. са допустими, а разгледани по същество частично основателни, поради следните съображения:
Съгласно чл.200 ал.1 от КТ за вреди от трудова злополука, които са причи- нили временна неработоспособност, работодателят отговаря имуществено неза- висимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. В конкретния случай, страните не спорят, че са налице всички предпоставки на този фактически състав. Налице е трудова злополука, установена от компетентния орган, по съответния административен ред, уреден в Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Про- цедурата е приключила с издаването на съответния административен акт – Разпо- реждане № 75 от 24.11.2016 г. на НОИ, Териториално поделение – Ш., който не е обжалван и е влязъл в сила. В резултат на злополуката е настъпила временна нетрудоспособност на ищеца по време на извършваната от него работа, в изпълне-ние на задълженията си по сключения с ответника трудов договор. Следователно за последния възниква задължението да заплати причинените, вследствие на злополу- ката неимуществени вреди.
Основният спор между страните е наличието принос от страна на пострада- лия работник и в каква степен той е допринесъл за настъпване на увреждането. Т.е. налице ли е хипотезата на чл. 201, ал.2 от КТ. Разпоредбата допуска намаляване от- говорността на работодателя, когато пострадалият работник е допринесъл за трудо- вата злополука само в случаите, когато последният е допуснал груба небрежност. Грубата небрежност представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. При гру- бата небрежност липсва елементарно старание, внимание и пренебрегване на ос-новни технологични правила за работа и безопасност. В конкретния случай, трудо- вите функции на ищеца, според длъжностната му характеристика, не са включвали работа с електрическа количка и той не е бил обучен да работи с нея. В ръковод- ството за експлоатация на количката изрично е посочено, че тя може да се използва само от подходящи лица, които са обучени да я управляват, доказали са способнос- тите си за управление на количката и изрично са получили нареждане да я управ- ляват – раздел Е обслужване /управление/, 1. Правила за безопасност за работа на средството за наземен транспорт. Въпреки това ищецът без да му е възлагано да работи с ел. количка, по своя собствена инициатива и без да е обучен за това започ- ва работа с нея, без да провери дали е включена спирачката, непозволяваща невол- ното й движение. С оглед на това, въззивният съд, в настоящия си състав, приема, че ищецът е проявил груба небрежност и с това е допринесъл за трудовата злопо- лука, поради което дължимото от работодателя обезщетение следва да бъде нама- лено.
Анализирайки събраните по делото и релевантни за спора факти съдът приема че приносът на ищеца следва да се определи на 1/2, до който размер следва да се намали отговорността на работодателя при обезщетяване на претърпените от работника в резултат на трудовата злополука неимуществени вреди. Определяйки този размер на съпричиняване, съдът се съобразява не само с гореизложеното отна- сящо се до грубата небрежност но и обстоятелството, че ищецът със своите дейст- вия е нарушил конкретни разпоредби от Инструкция № 1 за общите задължения и правата на работниците и служителите по трудовите правоотношения изготвена от ответника. Ищецът конкретно не е съобразил действията си със следните разпоред- би: т.15. Да не предприема по своя инициатива работа, с която не е запознат и не му е възложена и т.28. Преди да започне работа да се обмисля за безопасните начини за нейното изпълнение и спазване на правилата на БХТ. Следва да се вземе предвид и факта, че на ищецът е бил проведен инструктаж за безопасна работа, като част от правилата за безопасни условия за труд са и правилата включени в го- репосочената инструкция.
Претенцията за неимуществени вреди има за цел да репарира болките, стра- данията възникнали вследствие на телесното увреждане. В случая вида на травмата е безспорно установена – наличие на разкъсно-контузно нараняване по медиалната повърхност на лява глезенна става, фрактура на медиалния малеол, наличие на газ в подкожните тъкани около глезенната става. Проведено е оперативно лечение в бол- ница, където ищецът е бил хоспитализиран в периода от 18.11.2016 г. до 30.11.20 16 г. След изписването е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност близо шест месеца. Съобразявайки вида и характера на полученото увреждане, продъл- жителният период на лечение и възстановяване, търпените болки, страдания, при- теснения, стрес и неудобства, включително нуждата в първите месеци от лечението му, ищецът да бъде подпомаган от други лица за справяне с ежедневните си пот- ребности, въззивният съд в настоящия си състав приема, че е справедливо на ищеца да се определи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в раз- мер на 20 000.00 лв. От тази сума следва да се приспадне изплатеното обезщетение по сключената от работодателя застраховка за риск „трудова злополука” в размер на 600.00 лв. и приносът на пострадалия (1/2). Следователно искът се явява основа- телен и следва да се уважи до размера на сумата от 9 700.00 лв., а за разликата до претендирания размер от 19 400.00 лв. следва да бъде отхвърлен.
Основателността на главната претенция за сумата в размер на 9 700.00 лв. води до основателност на акцесорната претенция за мораторна лихва върху нея. В раздел І на глава X от КТ не е уреден момента от който работодателят следва да заплати обезщетението за настъпилите вследствие на трудовата злополука вреди. Но чл.212 от КТ допуска субсидиарното прилагане на общите правила на граждан- ската отговорност по неуредените в раздел І и ІІ от глава Х въпроси на имуществе- ната отговорност на страните по трудовото правоотношение. С оглед на това в случая намира приложение разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, съгласно която при задължение, произтичащо от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Т.е. ответникът изпада в забава от деня на увреждането. С оглед на това и съгл. чл.162 от ГПК размерът на мораторната лихва за периода от 18.11.2016 г. до 27.11.2017 г. върху уважения размер на главната претенция от 9 700.00 лв. е в размер на 1 012.44 лв. Следователно претенцията за мораторна лихва е основателна и доказана и следва да бъде уважена за сумата от 1 012.44 лв., а за разликата до претендирания размер от 2 024.88 лв. да бъде отхвърлена.
В предвид гореизложеното Шуменският окръжен съд, в настоящия му със- тав, счита, че въззивните жалби се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Поради съвпадение на правните изводи на двете инстанции по съ- щество на спора, обжалваното решение на Шуменския районен съд следва да бъде потвърдено в обжалваните му части, като на основание чл.272 от ГПК въззивния съд препраща към мотивите на атакуваното решение, които изцяло споделя.
Изхода на делото в настоящата въззивна инстанция, дава основание на съда да приеме че разноските по производството следва да останат върху страните, така както са ги направили.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение № 245 от 21.03.2018 г., постановено по г. д. № 3566/ 2017 г. по описа на Шуменския районен съд, в частта, с която е осъдил „Теси” ООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. Ш., бул. „..., представлявано от управителите Ж.А.К. и К.А.К. да заплати на В.В.П., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес:***, адв. кантора № 32 по отношение на главницата за разликата от 4 850.00 лв. до уважения от районния съд размер от 9 700.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие от трудова злополука, настъпила на 18.11.2016 г. в гр. Шумен, за която е издадено Разпореж- дане № 75 от 24.11.2016 г. на НОИ, Териториално поделение – Ш. и по отно- шение на мораторната лихва върху присъденото обезщетение за периода от 18.11. 2016 г. до 27.11.2017 г. за разликата от 506.22 лв. до уважения от районният съд размер от 1 012.44 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2017 г. до окончателното й изплащане и в частта, с която е отхвърлил предя- вените от В.В.П., ЕГН ********** срещу „Теси” ООД, ЕИК ...искове с правно основание чл.200, ал.1 от КТ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, като неос- нователни по отношение на главницата за разликата от 9 700.00 лв. до пълния пре- дявен размер от 19 400.00 лв. и по отношение на мораторната лихва върху присъ- деното обезщетение за периода от 18.11.2016 г. до 27.11.2017 г. за разликата от 1 012.44 лв. до пълния предявен размер от 2 024.88 лв. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2017 г. до окончателното й изплащане.
В останалата му част за сумата от 4 850. 00 лв. – главница и 506.22 лв. – мо- раторна лихва за периода от 18.11.2016 г. до 27.11.2017 г. решението на Районен съд – Ш. не е обжалвано и е влязло в сила.
Разноски не се присъждат.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едно- месечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: 1.
2.