РЕШЕНИЕ
№ 844
гр. гр. Х., 25.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Х., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Пашова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело №
20245640102902 по описа за 2024 година
Подадена е искова молба от Г. Ж. В. против З. А. П., с която са
предявени искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да
преустанови неоснователните действия, с които пречи на ищеца да упражнява
в пълен обем правото си на собственост върху УПИ IX с площ от 668 кв.м.,
отреден за дворище с пл.№185, в кв.36 по плана на с.Сусам, Хасковска област,
одобрен със Заповед №260/1967г., при граници на имота: УПИ Х-184, УПИ V-
188, УПИ VI-186, УПИ VIII-187 и улица, ведно с построените в имота
Жилищна сграда на два етажа с РЗП 110 кв.м., навес на 20 кв.м., навес на 22
кв.м. като премахне 5 лози и 7 рози, които са разположени в собствения на
ответника имот, както и да премахне навеса към гаража си в частта, надвесена
над оградата на ищеца.
Ищецът твърди да е собственик на УПИ IX с площ от 668 кв.м.,
отреден за дворище с пл.№185, в кв.36 по плана на с. Сусам, Хасковска област,
одобрен със Заповед №260/1967г., при граници на имота: УПИ Х-184, УПИ V-
188, УПИ VI-186, УПИ VIII-187 и улица, ведно с построените в имота
жилищна сграда на два етажа с РЗП 110 кв.м., навес на 20 кв.м., навес на 22
кв.м. съгласно Нотариален акт №22, том 3, дело №370/2020г. на нотариус К.В.,
с рег. №352 на НК, като праводателите му и негови родители Ж.Х. В. и М.Н.
В.а са си запазили правото на ползване върху имота, докато са живи. Твърди
ответникът да е собственик на УПИ Х-184, който имот да е съседен на този на
ищеца от западната страна и ответникът да е засял в собствения си имот 5
1
лози и 7 рози, които да отстоят на около 30 см. от жилищната сграда на ищеца,
които да са поливани доста често и това да овлажнявало западната стена на
къщата му и да му причинявало значителни неудобства и правенето на чести
ремонти, тъй като мазилката на тази стена често се рушала от вътрешната
страна. Освен това, част от кореновата система най-вече на лозите пробивала
през стената и навлизала и също рушала мазилката на жилищната му сграда.
Твърди още, ответникът към собствения си гараж, ситуиран в най-северната
част на имота да си е направил навес, който да е надвесен над оградата на
ищеца и дъждовните води да се изливали върху нея и поради това да
съществувала реална опасност водите да разрушат самата ограда. Горните
обстоятелства реално му създавали изключителни пречки да ползва
собствения си имот. Поради това, иска да бъде осъден ответника да премахне
5-те лози и 7-те рози, които отстояли на около 30 см. от жилищната сграда на
ищеца и са разположени в собствения на ответника имот, както и да премахне
навеса към гаража си в частта, надвесена над оградата над ищеца. Претендира
сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът оспорва исковете. Признава да е собственик на урегулиран
поземлен имот № Х-184 (римско десет-сто осемдесет и четири) в квартал 36
по регулационния план на с. Сусам, общ. Минерални бани, обл. Х., с площ на
имота 700 кв.м, заедно с построените в него къща и плевня, при граници:
улица, имот № XI-183, № V-182 и № IX-185, съгласно Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 52, том IV, peг. № 6092, дело №
514/2016г. вписан в СВ-Х. и собственият му имот и този на ищеца да имат
обща имотна граница, по която да е изградена ограда. Твърди в двора му да
има 7 бр. декоративни растения- рози, които са клончета с дължина не повече
от 40-50 см, от които 3 бр. да попадали по протежение на стената на
жилищната част на къщата на ищеца, а останалите 4 бр. рози- да не попадали
по протежение на стената на жилищната част на къщата на ищеца. Тези
декоративни насаждения по никакъв начин да не пречели на упражняването на
правото на собственост на ищеца. Оспорва твърденията, че въпросните
растения се поливали доста често и по този начин да се овлажнявала
западната стена на къщата на ищеца и мазилката по нея от вътрешната страна
да се рушала с доводи, че той и семейството му от 2000-та година не живеели
на територията на Р България. Оспорва твърдението местоположението на
описаните 5 бр. лози в имота да е до жилищната сграда на ищеца. Твърди
първата лоза да се намирала още на входа на имота зад външната врата на
имота и до външната стена, разделяща съседните имоти. По протежението на
тази външна стена и след жилищната част на ищеца да е втората лоза, която
реално да представлява летораст-клонка от 0,5 см, развила се през последния
вегетационен период, която е прихваната с тънко въже към лозовата
конструкция, която започвала след жилищната част на ищеца. Леторастът бил
оставен с цел да се прихване, след което да бъде преместен на подходящо
2
място. След летораста по външната стена (дълга около 4.5 м.) до края на имота
на ответника /до навеса/ да имало още три броя лози, които били по-стари и се
обслужвали от лозовата конструкция. Твърди нито една от лозите да не
достигала и да не е в близост до жилищната част на ищеца. Освен това, твърди
да е известно, че лозите нямали необходимост от поливане, което и реално да
не е извършвано. Оспорва твърдението, че заради навесът, който е построен в
имота му се създавала опасност оградата да бъде разрушена в тази й част,
която попадала под него. Твърди въпросният навес в края на имота на
ответника да има построен улук, по който се събирала и отичала дъждовната
вода и, благодарение на който да е невъзможно дъждовните води да се изливат
директно върху оградата. Сочи оградата, както и стената на къщата да са
външни и те по презумпция следвало да бъдат изградени така, че да издържат
на неблагоприятни атмосферни влияния. Твърди напояването на растенията
да не можело да бъде квалифицирано като противоправно действие, а е
всеобщо известно, че необходимото количество вода за това не е в състояние
да нанесе каквито и да било щети на постройката, тъй като е минимално. Още
повече, че въпросните рози били посадени през 2023г. По време на отпуск
през 2023г., когато пристигнал със съпругата си в България, решил да въведен
ред в имота, престоят им в България да бил краткотраен- за няколко седмици,
като поливане на розите да е извършвано при засаждането им. Твърди още
къщите, както тази в имота на ищеца, така и тази на ответника, да са стари
къщи със строените тогава приземни етажи, вкопани в земята и винаги да е
съществувала някакъв вид влага и подпочвени води. Освен това, оспорва иска
по размер - не са представени годни доказателства по отношение на
претендираните суми- представената оферта представлявала частен документ
и нямала доказателствена сила. Претендира сторените съдебно-деловодни
разноски.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на
страните и като прецени представените по делото относими
доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Обявено е за безспорно установено е между страните, че ищецът е
собственик на УПИ IX с площ от 668 кв.м., отреден за дворище с пл.№185, в
кв.36 по плана на с.Сусам, Хасковска област, одобрен със Заповед
№260/1967г., при граници на имота: УПИХ-184, УПИ V-188, УПИ VI-186,
УПИ VIII-187 и улица, ведно с построените в имота Жилищна сграда на два
етажа с РЗП 110 кв.м., навес на 20 кв.м., навес на 22 кв.м., а ответникът е
собственик на урегулиран поземлен имот № Х-184 (римско десет-сто
осемдесет и четири) в квартал 36 по регулационния план на с. Сусам, общ.
Минерални бани, обл. Х., с площ на имота 700 кв.м, заедно с построените в
него къща и плевня, при граници: улица, имот № XI-183, № V-182 и № IX-185,
който е съседен на собствения на ищеца имот и по имотната граница на двата
3
имота да е изградена ограда. Тези обстоятелства се установяват и от
представените по делото нотариални актове за собственост.
Безспорно установено е също, че в имота на ответника са засадени 5 бр.
лози и 7 бр. рози, както и, че над гаража на ответника има изграден навес. Тези
обстоятелства се установява от събраните гласни доказателства на двамата
свидетели и заключение на вещо лице.
Установено е от писмените доказателства, че ищецът има разрешително
за пребиваване в Испания от 2000г., като оттогава полага труд в тази
държава.По делото са събрани са гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите М.Н. П.а- съпруга на ответника и Ж.Х. В. – баща на ищеца.
Свидетелят М.Н. П.а сочи, че със съпруга си – ответника по делото и
децата си живеят в Испания от около 2001г. От 2010г. до 2023г. дворът им не
бил поддържан. През 2023г. решили с ответника да облагородят имота си и
тогава свидетелят засяла рози в имота покрай оградата, която разделя имота
им с този на ищеца. През 2024г., когато се прибрали от Испания видяли, че
розите им били напръскани и поради това са изсъхнали. Сочи ответникът да е
провел разговор с бащата на ищеца и последният да е казал, че той е
напръскал розите с „******“. Свидетелят пак засяла рози през 2024г. и същите
се развиват оттогава. До жилищната сграда на ищеца попадали три рози, които
е засяла, а другите рози и лозите се намирала до оградата която разделя двата
имота, не са до жилищната сграда на ищеца. Трите рози се намирали на 30 см.
отстояние от оградата към която е залепена къщата. През 2024г. поливала
розите веднъж седмично от средата на месец септември до октомври месец.
През лятото на 2025г., за времето докато са в България (август-септември)
поливала розите веднъж седмично. Лозите са над 20-30г. и не ги поливала. За
навеса казва, че същият има и улук, който хващал водата, за да си влиза в
двора на ответника, не да се отича в двора на ищеца. Навесът е строен преди
около 5-6 години. Къщата на ответника, както и тази на ищеца са стари къщи,
и двете с приземен етаж, вкопан в земята. Казва, че през зимата къщата им
(тази на ответника) винаги се пълни с вода, събират се около 20-30 см. при
повече валежи от дъжд и сняг. Съдът отчита вероятната заинтересованост на
свидетеля, предвид, че е съпруга на ответника, но при преценка на
свидетелските показания с останалия събран доказателствен материал, счита,
че следва да кредитира показанията на свидетеля, защото са непротиворечиви,
звучат логично и съответстват на останалия събран доказателствен материал
по делото.
Свидетелят Ж.Х. В., който живее в процесния имот на ищеца сочи, че
лозите в имота на ответника опират директно в самата стена и керемидите
откъм имота на ищеца са счупени. В къщата му е имало влага и преди да
бъдат посъдени розите на ответника. Същевременно казва, че влагата се
появила преди две – три години, когато били посъдени розите. В имота на
ищеца имало градина, в която се отглеждат зеленчуци, която той също
4
поливал, като градинката била на 10-ина см. по-високо от къщата. Сочи, че
заради дъждовните води, от навеса падали керемиди от оградата. В имота на
ответника розите били поливани непрекъснато. Впоследствие казва, че се
поливали веднъж годишно. Сочи цяла зима прозорецът в къщата, в която
живее да е отворен, заради мирисът на влага. Впоследствие казва, че розите не
са поливани през зимата, но въпреки това, имало влага в къщата от поливане.
Същевременно, казва, че съседите му не живеели в поземления имот
постоянно, но си идвали веднъж годишно. Съдът отчита вероятната
заинтересованост на свидетеля, предвид, че е баща на ищеца, но при преценка
на свидетелските показания с останалия събран доказателствен материал,
счита, че не следва да кредитира показанията в частта, че влагата в къщата на
ищеца се появила при посаждане на розите на ответника, както и, че били
поливани непрекъснато, поради това, че в показанията в тази част има
вътрешни противоречия и не съответстват на заключението на вещото лице.
По делото е изслушано и прието неоспореното по делото заключение
на вещото лице по съдебно-техническа експертиза, което съдът съобразява
ведно с обясненията, дадени при изслушване на заключението. Съдът
кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза на
вещото лице. То е пълно, обективно, компетентно, вещото лице е работило в
рамките на поставените му задачи, в това число е извършило оглед на място и
е онагледило изводите си със снимков материал, което подпомага съда да
получи по-преки впечатления за разположението на розите, лозите и навеса.
Установява се от заключението, както следва:
Междусъседската ограда, която разделя имотите на ищеца и ответника
е масивна с височина от страна на ответника 1,65-1,70м, а от страна на ищеца -
на юг от къщата на ищеца - 1,90 м и на север от къщата - 1,70м. Оградата е
изпълнена от каменна зидария, с външна мазилка от страна на ответника, от
страна ищеца - с мазилка на юг от къщата и без мазилка на север от къщата.
Покрита е с марсилски керемиди.
Къщата на ищеца е изградена на границата между двата имота, като
западната й фасада съвпада с имотната граница. Същата е с един жилищен и
един приземен етаж. Подът на приземния етаж е на 28 см. под нивото на
терена от двора на ищеца и на около 50 см средно под нивото на терена от
двора на ответника. В югозападната стая и в югоизточната стая на приземния
етаж има влага по стените и оронена мазилка на височина около 40-50 см. от
пода. Според вещото лице влагата не се дължи на проникване на коренова
система в основите, а на подпочвени води около сградата, поради това, че
етажът е вкопан под нивото на терена и подпочвените води не са отведени с
дренаж около сградата. Около сградата няма дренаж, който да отвежда
подпочвени и повърхностни /дъждовни/ води в улична канализация или
септична яма.
В двора на ответника между бетонната настилка и масивната ограда с
5
имота на ищеца е оформена зелена площ с бетонов бордюр и ширина от 40 см.
до 50 см. по дължина от пътната врата /на юг/ до процесния навес в северната
част на имота. Почвата е покрита с найлонова мушама и са посадени 5 бр.
лози, 7 бр. обикновени рози, 3 бр. мини /саксиени/ рози и 5 бр. нискостеблени
хризантеми. Насажденията са на 20 см. от жилищната сграда на ищеца и на
20-25 см. от междусъседската ограда. Клони няма допрени до стената на
жилищната сграда. Има едногодишни литорасли от лозите, попадащи върху
оградата, които подлежат на рязане през следващия сезон.
Розите са едногодишни, посадени през 2024г. по свидетелски
показания. Само три от тях попадат в обсега на жилищната сграда на ищеца и
една до южния ъгъл на сградата. Кореновата им система е малка по обем и не
засяга основите на сградата на ищеца. Короната от клони също е малка и не
опира в стената на жилищната сграда.
Лозата в южната част на двора, в близост до пътната врата е на възраст
около 30 години, средностеблена, без опорна конструкция /асмалък/.
Останалите 4 бр. лози са посадени в северната част на имота, на север от
жилищната сграда. Една едногодишна лоза е посадена на разстояние 50 см. от
жилищната сграда на ищеца в северна посока. Останалите 3 бр. лози на
възраст над 40 години са посадени между жилищната сграда и процесния
навес и са укрепени с подпорна конструкция /асмалък/.
Оградата от западната страна /от страна на имота на ответника/ е в
добро общо състояние, няма увреждания по мазилката около насажденията. В
двора на ищеца на юг от къщата също има посадени средностеблени лози /без
опорна конструкция/ на около 20 см от междусъседската ограда и там има
увреждане на мазилката по оградата. Има оронена мазилка и петна по
западната страна /в имота на ответника/ от влага на мястото, където с
ламаринен улук върху керемидите на междусъседската ограда е отведена
дъждовната вода от покрива на стопанска постройка и навес в имота на ищеца
/долепени по северната фасада на жилищната сграда на ищеца и по
междусъседската ограда/. Водата се оттича в имота на ответника и това е
увредило мазилката по масивната ограда.
В северната част от имота на ответника е построен навес пред /на юг
от/ гаража. Навесът е изграден с покрив от дървена покривна конструкция,
покрит керемиди. На изток ограждаща стена е междусъседската ограда. На
север граничи с гаража, на запад със стопанска постройка, без допълнителни
стени. Покривът е едноскатен с наклон на юг към двора на ответника.
Дъждовните води от покрива са отведени с ламаринен улук, монтиран върху
част от южната страна на навеса, с наклон на запад и попадат в двора на
ответника. Дъждовните води не попадат върху междусъседската ограда и в
двора на ищеца.
Навесът е изграден с покрив от дървена покривна конструкция, покрит
6
керемиди. На изток ограждаща стена е междусъседската ограда с имота на
ищеца. На север граничи с гаража, на запад със стопанска постройка, без
допълнителни стени. Покривът е едноскатен с наклон на юг към двора на
ответника. Дъждовните води от покрива са отведени с ламаринен улук,
монтиран върху част от южната страна на навеса, с наклон на запад и попадат
в двора на ответника. Дъждовните води не попадат върху междусъседската
ограда и в двора на ищеца, с което да създадат пречки за ползването им или
разрушаване.
По свидетелски показания и от оглед на външен вид, пет от розите са
едногодишни и две на около 4 години, които са презасадени на мястото преди
една година. Една от лозите е едногодишна, една на около 30 години и три на
над 40 години.
При така установените факти съдът приема от правна страна
следното:
Искът по чл. 109 ЗС предоставя правна защита на правото на
собственост срещу всяко неоснователно въздействие или създадено
състояние, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което може да не накърнява владението, но ограничава, смущава
и пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта от собственика
според нейното предназначение. Съгласно посочената законова разпоредба
собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие,
което му пречи да упражнява своето право. Според разясненията, дадени в ТР
№ 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, двете задължителни
условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на
ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. За уважаването
на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е
собственик /титуляр на ограниченото вещно право на ползване на имота и, че
върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие
(действие или бездействие), но и че това действие или бездействие създава за
ищеца пречки за използването на този имот по-големи от обикновените (чл.
50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и
поради това – недопустими, е конкретна по всяко дело. От характера на този
иск следва, че всяко увреждащо въздействие върху имота може да бъде
предмет на петиторна защита, т. е. всяко въздействие, което противоречи на
установения правен режим на имотите и по този начин накърнява чужди
права. На петиторна защита подлежи всяко неоснователно въздействие,
създаващо обективни пречки за ползване на имота от собственика му. Искът
по чл. 109 ЗС е иск за правна защита срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта
на правото на собственост, което пречи на собственика да упражнява вещното
си право /владение, ползване, разпореждане/ и може да бъде насочен срещу
7
всяко лице, което с неоснователно свое действие създава пречка за
упражняване на това право. От друга страна защитата на собствеността по чл.
109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за
преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои
неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги
надхвърля. Ето защо, в обстоятелствената част на исковата молба ищецът,
предявил иска по чл. 109 ЗС, следва да посочи какви са извършените от
ответника действия, с какво те смущават неговото право на собственост и в
рамките на това основание, както и на формулирания петитум, съдът е длъжен
да даде защита на спорното право.
В настоящия случай, ищецът, чиято е била доказателствената тежест,
не е установил при условията на пълно и главно доказване, че съществуването
на розите, лозите и изградения навес накърнява правото на собственост на
ищеца и създава обективни пречки за пълноценното ползване на собствения
на ищеца съседен имот. Противоречи на логиката, а и се установява от
заключението на вещото лице, че поливането на три рози в имота на ответника
не води до рушенето на мазилка от вътрешната страна на къщата на ищеца.
Самият ответник казва, че влага е имало и преди посаждане на розите.
Установено е да има влага по западната стена на жилищната сграда на ищеца,
проникнала във вътрешността на югозападната стая на приземния етаж, както
и влага по стените в другите стаи на етажа, но е установено, че влагата не се
дължи на проникване на коренова система в основите, а на подпочвени води,
които не са отведени с дренаж около сградата. Не се доказа твърдението, че
част от кореновата система на насажденията най-вече на лозите да пробива
през стената и да навлиза и руши мазилката на жилищната сграда на ищеца.
Действително, в чл. 52 ЗС законодателят е установил изисквания за
минимални отстояния до съседен имот, но тези изисквания са свързани
конкретно със засаждането на дървета. Забраната да се посаждат дървета до
имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1, 5
метра за средните и 1 метър за ниските, представлява законово ограничение на
правото на собственост, поради което тя не може да се прилага разширително
и по отношение засаждането на други растения, които не се квалифицират
като дървета-храсти, цветя, треви, зеленчукови растения и др. Лозовите
насаждения, както и цветята, не са дървета и за тях нормативно установените
в чл. 52 ЗС и чл. 94 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. минимални отстояния до
границите на съседните имоти не са приложими. Поради това, не може да се
приеме, че засаждането им на по-малко разстояние представлява нарушение
на санитарно-хигиенни правила и норми, обуславящо уважаване на иск по чл.
109 ЗС за тяхното премахване, без собственикът на съседния имот да доказва
по какъв начин лозовите насаждения и цветята му създават пречки, по-големи
от обикновените, за да упражнява правото си на собственост (в т.см. Решение
№ 10 от 21.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2664/2021 г., I г. о., ГК, докладчик
8
председателят Д.Ц.).
Не се доказа навесът в имота на ответника да е върху оградата на
ищеца. Видно е от снимковия материал, че навесът е по-висок от оградата на
ищеца, но е над, а не върху оградата му. Дъждовните води от покрива на
навеса са отведени с ламаринен улук, монтиран върху част от южната страна
на навеса, с наклон на запад и попадат в двора на ответника. Дъждовните води
не попадат върху междусъседската ограда и в двора на ищеца.
Следователно, по делото не е доказано розите, лозите и изградения
навес да има реален израз на препятствие за упражняване на вещното право на
ищеца. Противно на доводите на ищеца, от съвкупната преценка на
заключението на вещото лице и кредитираните от съда гласни доказателства
не се установява да съществува реална опасност за увреждане на имота на
ищеца, както и да са създадени неоснователни пречки за спокойното
упражняване на собственическите правомощия на ищеца. При така
изложените съображения, съдът намира, че искът е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ответника (арг. чл. 78,
ал. 4 ГПК). Ответникът е заявил своевременно претенция за разноски , като е
представил списък по чл. 80 ГПК за следните суми: 600 лв. – платено
възнаграждение за заключение на вещо лице, 1450 лв. - адвокатско
възнаграждение, от които: 1200 лв., платени по договор за правна защита и
съдействие от 17.02.2025г. и 250 лв., платени по договор за правна защита и
съдействие от 19.09.2025г. и 68 лв. – разноски за превод на доказателства от
испански на български език. Следва да се присъдят разноски за заключение на
вещо лице в размер на 320 лв., колкото са определени за плащане на вещото
лице от внесения от ответника депозит (остатъкът от сумата от 320 лв. е
платен от внесения от ищеца депозит). Разноските от 68 лв. за превод на
представени доказателства не следва да се присъждат, защото липсват
доказателства за сторените разноски. Плащането на адвокатското
възнаграждение се установява от приложения договор за правна помощ.
Относно претендираното адвокатско възнаграждение, ищецът е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна, което съдът намира за основателно по следните съображения:
Искът е оценяем с интерес до 1000 лв. и възнаграждението по Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е 400 лв. (чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредбата). В случая, предвид правната квалификация и конкретния
случай съдът намира, че материалният интерес не следва да е ориентир за
преценка на възнаграждението. Делото не се отличава с фактическа сложност
в сравнение с дела от същия вид, не се отличава и с правна сложност.
Същевременно, по делото са насрочени три открити съдебни заседания, в
9
които са събрани писмени и гласни доказателства, и е изслушано заключение
на вещо лице. Като съобрази конкретния случай и реално извършения от
адвоката труд, съдът намира, че на ответника следва да се присъди адвокатско
възнаграждение от 1200 лв. Следователно, на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 1520 лв., от които: 320 лв. – възнаграждение за вещо
лице и 1200 лв. – за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Ж. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. Х.,
ул. „*******, против З. А. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „********
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 109 ЗС, за осъждане на ответника да
преустанови действията, с които пречи на ищеца да упражнява в пълен обем
правото си на собственост върху УПИ IX с площ от 668 кв.м., отреден за
дворище с пл.№185, в кв.36 по плана на с.Сусам, Хасковска област, одобрен
със Заповед №260/1967г., при граници на имота: УПИХ-184, УПИ V-188, УПИ
VI-186, УПИ VIII-187 и улица, ведно с построените в имота Жилищна сграда
на два етажа с РЗП 110 кв.м., навес на 20 кв.м., навес на 22 кв.м. като
премахне 5 лози и 7 рози, които са разположени в собствения на ответника
имот, както и да премахне навеса към гаража си в частта, надвесена над
оградата на ищеца.
ОСЪЖДА Г. Ж. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. Х., ул. „*******, да
плати на З. А. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „******** сторените
по делото разноски в размер на 1520 лв., от които: 320 лв. – възнаграждение за
вещо лице и 1200 лв. – за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Х. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Х.: /п/ не се чете. Вярно с оригинала! Секретар: Г.С.
10