О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е №1914
27.09.2019 г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение – VІІ-ми състав в закрито заседание на двадесет и седми
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА
МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
като разгледа докладваното
от съдия Виделина Куршумова в.ч.гр.д. № 2123 по описа
за 2019 г. на ПОС, VII-ми състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.274,ал.1,т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба,
подадена от К.Ш.Б. с ЕГН: ********** ***, чрез пълномощника адвокат В.Р.,
против Определение от 08.08.2019 г., постановено по
гр.д.№ 324 по описа за 2019 г. на Районен съд Асеновград, с което е осъдена да
заплати на М.Б.Х. с ЕГН:********** ***, сумата от 600 лв., направени в
производството разноски, на осн.чл.78, ал.4 от ГПК.
В частната жалба се излагат
оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Излагат се доводи за недобросъвестно поведение от страна на ответницата,
както и че същата е подала лично отговора на исковата молба, но едва в
допълнителна молба от упълномощен от нея адвокат се изтъква факта за наличието
на висящо гр.д.№ 533/98 г. между страните и се претендират разноски.Възразява
се за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното определение и
отхвърляне на молбата за присъждане на разноски, а ако частната жалба бъде
намерена за неоснователна се иска да се изменят разноските до законовия минимум
поради прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Не се претендират разноски.
Срещу подадената частна жалба
е постъпил отговор от М.Б.Х. с ЕГН:********** ***, чрез пълномощника
адвокат Ц.С., с който се взема становище за допустимостта на частната жалба, но
по същество за нейната неоснователност с искане за потвърждаване на атакуваното
определение на АРС. Прилагат се влезли в сила Определение на АРС по гр.д.№
533/2003 г. и Решение по по гр.д.№ 533/2003 г. Не се претендират разноски.
Пловдивският окръжен съд, като
взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно
правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира следното:
Частната жалба е
подадена в указания от първостепенния съд двуседмичен срок от връчването му за
обжалване, от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната
жалба е неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционното производство е
образувано по предявен от К.Ш.Б. против
М.Б.Х. иск с правно основание чл.34 от ЗС за делба на съсобствен
недвижим имот.
На 19.04.2019 г. е депозиран
отговор на исковата молба от ответника М. Х., с който е оспорила допустимостта
и основателността на предявения иск с
искане за прекратяване на производството, съответно за отхвърляне на предявения
иск и присъждане на разноските в производството.
С молба от 08.07.2019 г.
ответникът, чрез адв.С., е оспорил допустимостта на
производството, поради влязло в сила решение по гр.д.№ 533/1998г. на АРС за
делба на имота, с искане за прекратяване на производството. Приложено е решение
по гр.д.№ 533/1998г. на АРС и удостоверение за висящността
на делото, ведно с пълномощно и договор за правна защита и съдействие от
30.04.2019 г. за изготвянето на писмен отговор и процесуално представителство
по гр.д.№ 324/2019 г. до окончателното му приключване.
Производството е приключило с прекратително определение от 12.07.2019 г. след като
районният съд е констатирал осъществяване на хипотезата на чл.126 ГПК, същото е
надлежно връчено на страните, не е обжалвано и е влязло в сила.
С молба от 17.07.2019 г.
ответникът е поискал от съда присъждане на разноските в производството на осн.чл.78, ал.4 ГПК, което е заявено с отговора на исковата
молба и предвид представеният договор за правна защита и съдействие от
30.04.2019г., удостоверяващ заплащането в брой на адвокатско възнаграждение от
600 лв.
На осн.
чл.248, ал.2 от ГПК препис от молбата е връчен на ищеца К.Ш.Б., чрез пълномощника й на посочения по
делото съдебен адрес, като в указания едноседмичен срок не е постъпил становище
по същата.
С обжалваното определение
първостепенният съд е уважил молбата по чл.248 от ГПК като е присъдил сторените
от ответника разноски в производството в размер на 600 лв,
удостоверени с договор за правна защита и съдействие от 30.04.2019г. – на осн.чл.78, ал.4 от ГПК.
Настоящият съдебен състав на ПОС
намира обжалваното определение за правилно. При
прекратяване на производството за делба като недопустимо, ответникът, оспорил иска, има
право на разноски за процесуално представителство съобразно общите правила на
чл. 78 ГПК и такива разноски могат да бъдат присъдени. /в този смисъл Определение
№ 78 от 27.04.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1521/2018 г., I г. о., ГК/.
В случая първоинстанционното производство по предявения от ищеца иск е прекратено
с влязло в сила определение като недопустимо. По делото ответникът е направил
разноски от 600 лв., съгласно договора за правна защита и съдействие от 30.04.2019 г., от който се установява
тяхното направа за изготвянето на писмен отговор и процесуално
представителство, както и заплащането им в брой преди постановяването на прекратителното определение на 12.07.2019 г.
Ето защо, първостепенния съд правилно е осъдил ищецът да заплати на
ответника разноските в производството на осн.чл.78,
ал.4 ГПК.
Изложените от жалбоподателя оплаквания за недобросъвестност на
ответника са неотносими за настоящото производство,
доколкото касаят по същество спора за делба касателно
възражението, че ответникът е придобил от съсобственик целият недвижим имот. Не
следва да се кредитира и възражението, че в отговора на исковата молба отевтникът не е възразил за недопустимост на
производството, доколкото по делото се установява осъществяването на фактическия
състав на чл.78, ал.4 ГПК
Съдът намира за неоснователно искането на жалбоподателя за намаляване
на разноските поради прекомерност, тъй като присъдената от първостепенния съд
сума от 600 лв. съставлява минималният
размер на адвокатското възнаграждение за настоящото делбено
произвоство съгласно чл. 7, ал. 4 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По гореизложените съображения, частната жалба ще се остави без
уважение, а обжалваното определение ще бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 08.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 324 по описа за 2019 г.
на Районен съд Асеновград, с което К.Ш.Б. с ЕГН: ********** *** е осъдена да
заплати на М.Б.Х. с ЕГН:********** ***, сумата от 600 лв. направени в
производството разноски, на осн.чл.78, ал.4 от ГПК.
Определението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд
в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.