Р Е Ш Е Н И Е
№ 260093/24.2.2021г. 24.02.2021 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 23.02 2021 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 3091
по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
предявена от “Кредитреформ България“ЕООД против Д.И.К., с която се
иска съдът да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 300 лв. – главница,
както и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, включително разноски в производството, а в условията на евентуалност
ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 300 лв., получена без правно
основание.
В исковата молба се твърди, че между праводателя на
ищеца и ответника е бил сключен договор
за кредит от 27.12.2015 год., оформен съгласно разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.
Кредит бил отпуснат за период от 30 дни
с падежна дата 26.01.2016 год., като сумата била получена от ответника чрез Изипей на 27.12.2015 год.
На 04.01.2016 год. ответникът подал заявка за отпускане на допълнителен кредит
от 50 лв. На същия ден сумата била получена чрез паричен превод, чрез Изипей. С
настъпване на падежната дата кредитополучателят не изплаща дължимите суми и
изпада в забава.
На 23.11.2018 год. бил сключен договор за прехвърляне
на вземанията, по силата на който ищецът придобил вземането срещу ответника с
всичките му привилегии и принадлежности. Ответникът бил уведомен по реда на чл.
99,ал.3 от ЗЗД от страна на ищеца по силата на изрично пълномощно.Иска се
уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски в производството.
Евентуално се претендира ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 300
лв., като получена без основание.
В законоустановения срок не е депозиран отговор на
исковата молба.
В с.з. ищецът не изпраща представител.С писмена молба заявява становище за
основателност на иска и моли за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът, редовно и своевременно уведомен , не се
явява.
По искането за постановяване на
неприсъствено решение, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 240, ал. 1,
вр. чл. 79 от ЗЗД, евентуално съединен с
иск по чл. 55,ал.1, пр.1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда
възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие. В процесния случай
тези предпоставки са налице.
Наред
с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на
страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Според настоящия съдебен състав е налице и последната предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение – искът по чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Вероятната основателност на същия се установява от
съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства. Събраните по
делото доказателства, неоспорени от ответника, водят до единствения и
категоричен извод, че между праводателя на ищеца и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение ,
по силата на което на последния е предадена твърдяната парична сума. Към датата
на депозиране на исковата молба е настъпил крайния падеж на договора. Освен
това са налице доказателства, че ищецът е придобил вземането срещу ответника,
като извършената цесия му е надлежно съобщена, съгласно чл. 99 от ЗЗД/уведомление
за извършена цесия е приложено към исковата молба и надлежно връчено на
ответника/. Не са релевирани твърдения или ангажирани
доказателства за извършено плащане. Искът е основателен и следва да бъде уважен
в пълния си предявен размер.
Предвид уважаване на главната претенция, съдът не
дължи произнасяне по заявената като евентуална такава.
По разноските:
На основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 50 лв. – заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на минимума
предвиден в разпоредбата на чл. 25 от НЗПП от 100 лв.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.И.К., ЕГН ********** да заплати на „Кредитреформ България“ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК ********* сумата от 300 лв. – незаплатена главница по
договор за кредит от 27.12.2015 год., в едно със законната лихва от датата на исковата
молба – 20.11.2020 год. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Д.И.К., ЕГН ********** да заплати на „Кредитреформ България“ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК ********* сумата от 150 лв.– разноски за настоящата инстанция.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване, на
осн. чл. 239,ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: