№ 5258
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110146453 по описа за 2023 година
Ищцата А. Д. П. е предявила срещу „А.З.Б.“ЕООД кумулативно обективно съединени
искове, както следва: 1) за признаване за незаконно на уволнението му и неговата отмяна –
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) на основание чл.344,ал.1,т.2 за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност и 3) на основание чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.2 КТ
за заплащане на парично обезщетение за времето за оставането му без работа вследствие на
незаконното уволнение за период от 6 месеца изчислено на база брутното месечно трудово
възнаграждение в размер на 4167лв. за периода от 01.08.2023г.-30.01.2024г. Претендира и
законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането. Ищецът твърди, че се е намирал в трудово правоотношение с ответника от
08.09.2022г. като е заемал длъжността „Специалист Ключови Клиенти“. Заявява, че със
Заповед № 8/23.06.2023г. трудовото й правоотношение е било прекратено на основание
сключено Споразумение от 08.06.2023г. на основание чл.331 КТ.
Ищецът твърди, че е подписал цитираното споразумение, но е оттеглил съгласието си
с последващо уведомление поради което трудовото и правоотношение не е прекратено.
Оспорва се законосъобразността на заповедта за уволнение, като се излагат подробни
правни съображения в подкрепа на тези твърдения. Претендира разноски.
Ответникът „А.З.Б.“ ЕООД дава становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Не оспорва, че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение, като същото е прекратено по взаимно съгласие между страните на
основание чл.331 КТ, като на ищцата е изплатено обезщетение в размер на 17167лв. Не
оспорва обстоятелството, че заповедта е връчена на ищцата на 01.08.2023г. Ответникът
твърди, че не е приемал последващите предложения, доколкото ищцата не е имала право
едностранно да прекрати действието на споразумението с последващи уведомления. Сочи,
че и към момента ищцата не е върнала преведената сума в изпълнение на споразумението,
както предоставените й служебни активи. При условията на алтернативност ответникът
прави възражение за прихващане с изплатените суми, при условие, че съдът уважи
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
1
доказателства, намира следното от фактическа страна:
Прекратяването на трудовия договор на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ е по взаимно
съгласие без която и да е от страните да дължи предизвестие. Предпоставките обхващат
отправяне на писмено предложение на едната страна и приемане от другата в същата форма
с уведомяване за съгласието в седемдневен срок. Мотивиране на причините на
предложението, респ. даденото съгласието са без правно значение, а за настъпване правните
последици е достатъчно осъществяването на посочения фактически състав. Прекратяването
на това основание е израз на договорната същност на трудовия договор и резултат от
насрещно съгласуваната воля на страните за преустановяване за в бъдеще на трудово-
правната връзка между тях. При оспорване законността на прекратяване трудовия договор
по чл.325, ал.1, т.1 КТ с предявен иск от работника или служителя иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ
в доказателствена тежест на ответника, в качеството на работодател, е осъществяване в
обективната действителност на неговия фактически състав.
За безспорно в отношенията между страните са обявени следните обстоятелства: че е
било налице трудово правоотношение между страните по делото, по което ищеца е заемал
длъжността „Специалист Ключови Клиенти“, което обстоятелство се потвърждава и от
представеният по делото трудов договор от 08.09.2022г.
Представено е по делото Споразумение за прекратяване на трудовото правоотношение
по инициатива на работодателя срещу обезщетение от 08.06.2024г., като ищцата не оспорва,
че е подписала същото. Твърденията й изложени в исковата молба са свързани с наличие на
порок във волята й – твърди, че е била упражнена принуда спрямо нея. Установяването на
това обстоятелство е възложено в нейна доказателствена тежест.
Не се оспорва между страните, че с последващо волеизявление от 13.06.2023г. ищцата
е уведомила работодателя си за оттегляне на съгласието си за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие.
Представено по делото е ЕР №0188 от 013/26.01.2022г. видно от което ищцата е с 50
% ТНР за срок от три години.
Представена е по делото Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата е прекратено считано от 23.06.2023г., като на нея е ищцата е написала, че трудовото
правоотношение не е прекратено, тъй като съгласието и е било оттеглено.
Представено е по делото платежно нареждане ца сумата от 18346,90лв., видно от
което ответното дружество е изплатило на ищцата сумата на основание чл.22 КТ и чл.331
КТ.
Представена по делото е експретна психологична консултация, която съдът не
кредитира като доказателство по делото, доколкото същата не е относима към предмета на
доказване по делото.
По делото е приета ССЕ, от заключението на която се установява, че размерът на
обезщетението по чл.225,ал-1 КТ в случай че не се вземат предвиддните за временна
неработоспособност възлиза на 25750лв, а а ко се вземат предвид – възлиза на 21068,20лв.
По делото са разпитани свидетелите Т. К. – лице, с което ищцата живее на семейни
начала и Д. С. – мениджър „Човешки ресурси“ в ответното дружество.
Свидетелят К. заявява, че е знаел че на 08.06.2023г. ищцата е била поканена на среща
с работодателите си, на която е следвало да се обсъди евентуалното й повишение, но вместо
това мениджърите й се нахвърлили да я обиждат, че е бездарна, некадърна. В следствие на
това ищцата била объркана, разтроена, уплашена, притеснена, всички признаци на човек,
приведен в състояние на стрес. Свидетелят твърди, че тя е била принудена за един част да
вземе решение дали трудовото и правоотношение да бъде прекратено. Свидетелят посочва,
че тя е подписала споразумението, но е била принудена. Поради това, след няколко дни тя
изпратила уведомление, изготвено след консултация с адвокати за оттегляне на съгласието
си за прекратяване на трудовото правоотношение. Според свидетеля вследствие на
упражнената спрямо нея принуда, са се отразили негативно върху семейните им отношения
2
– ищцата станала нервна, раздразнителна. Свидетелят посочва, че срокът в който А. П. е
следвало да отговори за сключването на споразумението бил много кратък. Посочва, че
уговореното обезщетение по споразумението е изплатено.
Свидетелката Д. С. заявява, че е присъствала на срещата на 08.06.2023г., която се е
провела в офиса на „А.З.Б.“ЕООД. На срещата присъствали тя, О.В.-мениджър на А. П., А.
П. и В.Б., който е директор редки болести за Балкани. Свидетелката заявява, че на тази дата
А. П. не е била в болничен или отпуск. Свидетелката сочи, че ищцата е била поканена на
среща, като не е посочвана причина за срещата. Срещата е започнала в 13 часа и продължи
около един час. Твърди, че по време на срещата на на ищцата не е оказван натиск да
подпише споразумението По време на срещата, не сме й оказвали натиск до подпише
споразумението. Ищцата била изненадана, но разговорът минал напълно спокойно, като не
са отправяни обиди или заплахи към ищцата. Свидетелката твърди, че може би около час
след началото на срещата и се върнала в края на деня, като през това време не била на
работното си място. Свидетелката заявява, че ищцата помолила да бъде променена датата на
прекратяването, за да може да си довърши нещата във фирмата. По нейно предложение
датата е променена на 23 юни. В края на работния ден ищцата се върнала в офиса и
подписала споразумението. Свидетелката посочва, че пет дни след като е подписала
споразумението, ищцата изпратила уведомление, че споразумението е подписано под
натиск, след което било получено оке едно. Свидетелката потвърждава, че сумите по
споразумението били изплатени. Свидетелката заявява, че ищцата била по-скоро
изненадана, че трудовото и правоотношение ще бъде прекратено.
Други допустими и относими към предмета на делото доказателства не са събрани.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
При общите основания по чл.325 КТ прекратяването на трудовото правоотношение не
се извършва само по волята на една от страните, както е при другите основания, а то е
резултат от съгласуваната им воля - в момента на прекратяването на трудовия договор или
още при неговото сключване. Други от тези основания изразяват юридически събития или
други обстоятелства, които правят прекратяването неминуемо и за двете страни. По тази
причина страните не си дължат и предизвестие.
Основанието по чл.325, т.1 КТ е взаимно съгласие на страните. Взаимното съгласие
означава, че и двете страни желаят сключеният между тях трудов договор да престане да
съществува. Взаимното съгласие се отнася и до датата, от която трудовият договор се
прекратява. Несъвпадането на волята на страните относно датата на прекратяването на
трудовия договор означава липса на взаимно съгласие. Страната, към която е направено
предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, трябва да вземе
отношение по него и да уведоми другата страна в седемдневен срок от получаването му.
Ако това не бъде направено се смята, че предложението не е прието. Съгласието на
работодателя може да се изразява и без отделно уведомяване на работника или служителя,
ако в седемдневен срок е издал заповед за прекратяване на трудовия договор. Спазването на
седемдневния срок за отговор на предложението за прекратяване на договора по взаимно
съгласие може да се установява с всички допустими доказателства, включително и със
свидетелски показания, защото това обстоятелство няма отношение към съществуването на
писмено съгласие за прекратяване. Ако има постигнато съгласие, заповедта за прекратяване
на трудовия договор може да бъде издадена и по - късно. Тя има само констативен характер.
Волеизявлението на страните трябва да бъде в писмена форма, която е форма за
действителност. Страната, към която е направено предложението за прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие трябва да вземе отношение по него и да уведоми
другата страна в седемдневен срок от получаването му. Ако това не бъде направено, се
смята, че предложението не е прието. Същевременно, страната, отправила предложението се
счита обвързана от него до изтичане на установения в закона седмодневен срок, освен в
случаите, когато волеизявлението за оттегляне на предложението е достигнало до
3
насрещната страна преди, или най-късно едновременно с предложението - чл.13 ал.2 ЗЗД.
Оттеглянето на предложението за прекратяване на трудовия договор от заявилата го страна,
след достигането му до насрещната страна по трудовия договор, не поражда правни
последици, тъй като до изтичане на установения в закона седемдневен срок предложителят
е обвързан от предложението си /чл.13 ал.1 ЗЗД/, а насрещната страна разполага с
възможността да изрази съгласие за приемането му. В този смисъл не следва да бъде
вземано предвид направеното от ищцата А. П. оттегляне на даденото съгласие от
13.08.2023г.
Следва да се има предвид, че съгласието на работодателя може да се изразява и без
отделно уведомяване на работника или служителя, ако в седемдневния срок е издал заповед
за прекратяване на трудовия договор. В момента на съвпадането на двете волеизявления,
което настъпва с получаването на отговора, договорът се прекратява, а издаването на
последващ акт за прекратяване на трудовото правоотношение има само констативно
действие.
Разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ урежда възможността за прекратяване на
трудовия договор без предизвестие по взаимно, писмено изразено съгласие на страните по
договора. Предложението за прекратяване на договора се счита за прието, когато страната,
към която е отправено, е изразила писмено съгласието си в седемдневен срок от
получаването му, за което е уведомила насрещната страна. Срокът от седем дни, визиран
в чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, е свързан с условието приемащата предложението страна да
обективира своето волеизявление за прекратяване за трудово-правната връзка по взаимно
съгласие и да предприеме тези съответни на обстоятелствата действия, които да позволяват
на другата страна да е в известност относно трудово-правния си статут, когато
предложението е прието. При положение, че предложението е отправено от работодателя и е
прието от служителя същия ден не влече след себе си извод за незаконосъобразно
прекратяване при предпоставките на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ . Седмодневния срок е свързан с
правото да се заяви приемане на предложението, поради това срокът е спазен, когато
служителят е приел веднага предложението чрез изразена в писмен вид воля за това и е
сторил необходимото, за да стане това обстоятелство известно на другата страна.
Трайната практика на ВКС по приложението на чл. 325, т. 1 КТ е в смисъл, че
прекратяването настъпва в момента на съвпадане на двете волеизявления на страните. Под
"съвпадане" се има пред вид волята на насрещните страни да е с едно и също съдържание.
Съгласно решение № 183 от 21.12.11 г. по гр. д. № 565/10 г. на III ГО ВКС, решение № 400
от 13.05.10 г. по гр. д. № 1109/09 г. на IV ГО на ВКС, решение № 1333/19.01.2009 г. по гр.
дело № 704/2005 г. на III- то гр. отд. на ВКС и т. н., взаимното съгласие се счита постигнато
в момента, когато напълно и точно съвпаднат двете писмени волеизявления за прекратяване
на трудовия договор. При разминаване в съдържанието на двете волеизявления или при
изразяване на съгласие под условие или друго разминаване на волеизявленията, не е налице
взаимно съгласие на страните за прекратяване на трудовото правоотношение. (в този смисъл
решение № 346 от 14.12.2013 г. по гр. д. № 3625/2013 г., Г. К., III Г. О. на ВКС, решение №
146 от 07.05.2013 г. по гр. д. № 935/2012 г., Г. К, IV ГО на ВКС и т. н., постановени по реда
на чл. 290 ГПК.)
Ирелевантно за спора е обстоятелството, че с последващо уведомление ищцата е
оттеглила даденото съгласие за прекратяване на ТПО. Доколкото в КТ не е предвидено
нищо различно по отношение оттеглянето на даденото съгласие, то по аналогия следва да се
приложи общата норма на чл. 13, ал. 4 ЗЗД . Според нея приемането на предложението няма
сила, ако съобщението за оттеглянето му стигне у предложителя преди или най - късно
едновременно с него. В случая предложението и приемането са осъществени в един и същи
ден - 08.06.2023г. Последващото изявление на ищеца за оттегляне на предложението е
достигнало до ответното дружество след приемане на предложението, поради което не е
породило действие.
Ирелевантни за настоящия правен спор са последващите действия на ищеца свързани
с оттеглянето на даденото вече съгласие, както и молбата му за ползване на отпуск,
4
доколкото според настоящия състав на съда, предложението му за прекратяване на
трудовото правоотношение е прието още с отправянето му.
Взаимното съгласие по смисъла на чл.325, ал.1, т.1 КТ се изразява в съвпадение на
насрещните волеизявления на работника и работодателя относно преустановяването
занапред на трудовото правоотношение. За да настъпят последиците на тази правна промяна
е необходимо изявленията да са резултат от свободно формирана воля, към които намират
съответно приложение разпоредбите на ЗЗД относно недействителността на договорите
/арг.чл.44 ЗЗД/. Заплашването е порок на волята водеща до унищожаемост и е налице според
чл.30 ЗЗД, когато едната страна е била принудена от другата или от трето лице да сключи
договор чрез възбуждане на основателен страх. При заплашването се въздейства върху
волята на лицето чрез използване на средства за психическа принуда, като страховите
представи могат да имат за предмет живота, честта или имуществените интереси, както на
страната по сделката, така и на други лица, интересите на които са близки до тези на
страната, чието волеизявление се иска. Макар законът да не уточнява начина, по който се
предизвикват страховите представи, необходимо е използването за целта на средства, които
могат да възбудят основателен страх и са в противоречие с добрите нрави. Заплашване няма
ако обективно са налице обстоятелства, които сами могат да предизвикат такива представи
/Р № 38/12.02.2009г. на ВКС, II г.о./. Критерият за преценката за възбуден основателен страх
е обективен и абстрактен, а не субективен основан на личните качества и възприятие на
заплашвания.
След преценка на събраните доказателства, както писмените такива, така и гласните,
съдът намира, че не е налице основание да се приеме опорочаване волята на ищеца при
подписване на споразумението за прекратяване по взаимно съгласие на трудовия договор.
От същите не се установява упражнена спрямо нея психическа принуда, която да е
възбудила основателен страх и под въздействието на който направил волеизявлението.
Установява се от показанията на свидетелката Д. С., че ищцата не е принуждавана да
подпише споразумението за прекратяване на трудовото правоотношение, като с
подписването му е постигането на съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение
от посочената в споразумението дата.
При горното съдът намира предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за неоснователен,
поради което подлежи на отхвърляне, ведно със съединените с него искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 и чл.344, ал.1, т.3 КТ.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира заплащането на
деловодни разноски разполага само ответника. Ответникът претендира сумата от
5163,39лв0. – адвокатски хонорар, разноски за два броя съдебни удостоверения в размер на
10лв. и депозит за вещо лице в размер на 300лв. Общият размер на разноските възлиза на
5473,39лв., които се дължат от ищцата в пълен размер.
Останалите деловодни разноски следва да останат, както са сторени – арг. чл. 78, ал. 6
ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Д. П., с ЕГН **********, с адрес *** против „А.З.Б.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ за
отмяна на уволнение извършено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ със Заповед №
8/23.06.2023г. , по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на длъжността "Специалист
Ключови Клиенти" и по чл.225, ал.1 КТ за сумата 25002лв., представляваща обезщетение за
времето, в което останал без работа за периода 01.08.2023г.-31.01.2024г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 18.08.2023 до окончателното изплащане на
5
вземането.
ОСЪЖДА А. Д. П., с ЕГН ********** да заплати на „А.З.Б.“ ЕООД, ЕИК ***
разноски по делото в размер на 5473,39 на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски градски съд от
25.03.2024г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6