№ 68
гр. Свиленград, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20225620100090 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 358, ал. 1, т. 2, вр. чл.
188, т. 2 КТ за отмяна на наложеното на ХР. АНД. Н. дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение” със Заповед № РД-11-10/15.12.2021 г. на директора на
ТП ДГС Свиленград.
В исковата молба се твърди, че заповедта била издадена в нарушение на чл.
195, ал. 1 КТ, тъй като не било описано нарушението, което се твърдяло, че е извършил
ищецът. Описано било само, че не бил упражнил контрол при експедиция на дървесина
от отдели 72 „м” и 79 „б” и бил допуснал липси. Не било изложено кога е извършено
нарушението и при какви обстоятелства – кога и от кого е осъществена експедицията
на дървесина от посочените отдели, каква по вид и количество дървесина е
експедираната и липсваща дървесина и какъв е размерът на липсата. Липсата на
относими към описанието на нарушението факти и обстоятелства водела до
ограничаване на правото му на защита и препятствала възможността съдът да извърши
контрол относно законността на наказанието, вкл. за спазване на сроковете по чл. 194,
ал. 1 КТ. Поддържа, че заповедта била издадена, след като били изтекли преклузивните
срокове за наказването му – както двумесечния, считано от откриване на нарушението,
така и едногодишния, считано от извършването му. Посочено е, че дори твърдяното от
него нарушение да е извършено, то било извършено по време, когато е изпълнявал
длъжността „началник ГСУ „Сакара”, а не длъжността „технолог”, на която бил
наказан. Към момента на наказването му с издадената заповед трудовото му
правоотношение на длъжността „началник ГСУ „Сакара” било преустановено, поради
което не било налице юридическо основание за санкционирането му. Възразява да е
извършил нарушението, за което му било наложено дисциплинарно наказание.
Експедицията на добитата дървесина в отдели 72 „м” и 79 „б” се извършвала
многократно през периода от есента на 2020 г. до есента на 2021 г. и за нея отговарял
технологът Марин Атанасов. Докато заемал длъжността „началник ГСУ „Сакара”, не
1
били открити липси на дървесина. Поради това счита, че нямало как да носи
отговорност за неупражнен контрол при експедиция на дървесина, от която са
произлезли липсите, констатирани на 17.09.2021 г., когато изпълнявал длъжността
„технолог” и ползвал отпуск поради временна неработоспособност. Възразява, че
наложеното му наказание „предупреждение за уволнение” било несъответно на
критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. Не били взети предвид всички обстоятелства от
значение при определянето му. Поддържа, че не било съобразено, че до момента нямал
нито едно нарушение на трудовата дисциплина, както и че бил награждаван за гасене
на горски пожари. По тези съображения моли да бъдат уважен предявеният иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ТП ДГС Свиленград, с който излага съображения за неоснователност на
предявения иск. Поддържа, че на 17.09.2021 г. били установени липси от отдели 72 „м”
и 79 „б”, попадащи в района на ГСУ Сахара, чийто началник до 19.08.2021 г. бил
ищецът. Във връзка с констатираните липси работодателят поискал обяснения от
ищеца. Искането за предоставяне на обяснения му било връчено на 03.12.2021 г., тъй
като ищецът дотогава ползвал отпуск поради временна неработоспособност. Поради
това намира за неоснователни възраженията, че наказанието било наложено извън
преклузивните срокове. Твърди, че ищецът бил извършил нарушението, описано в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Поддържа, че сред основните
задължения на длъжността „Началник ГСУ” били да контролира и управлява
изпълнението на технологичните планове на добив на дървесина, да ръководи и
контролира дейността при приемане, съхраняване на временен склад, извозване и
транспортиране на дървесината в поверения му ГСУ, да участва, организира и отговаря
за освидетелстването на сечищата в поверения му ГСУ. Поради това счита, че
правилно бил приел, че ищецът не е извършил контрол в поверения ГСУ, вследствие на
което били констатирани липси. Твърди, че в заповедта била посочена длъжността,
която ищецът заемал към момента на налагане на наказанието, а не тази към датата на
извършване на нарушението. Изразява становище, че наложеното наказание и неговият
вид били съобразени с тежестта на извършеното нарушение и цялостното поведение на
ищеца. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства се изяснява, че
между тях е възникнало валидно трудово правоотношение през 2011 г. С
Допълнително споразумение № РД-12-03/01.03.2018 г. е постигнато съгласие за
промяна на заеманата от ищеца длъжност от „помощник лесничей“ на „началник ГСУ
„Сакара“. По силата на последващо Допълнително споразумение № РД-12-
10/19.08.2021 г. ищецът е преназначен от длъжността „началник ГСУ“ на длъжността
„технолог“. Според длъжностната характеристика на „началник ГСУ“ сред основните
задължения са: да организира, участва и отговаря за маркиране, сортиментиране и
комплектоване на лесосечния фонд в поверения му ГСУ, да ръководи и контролира
изпълнението на технологичните планове за добив на дървесина, да отговаря за
изпълнение на нормативните изисквания при приемане, извозване и транспортиране на
дървесина в поверения му ГСУ.
Представен е доклад от 17.09.2021 г., изготвен от служители на ЮИДП –
Сливен, в който е посочено, че осъществили проверка от 09.09.2021 г. до 10.09.2021 г. в
ТП ДГС Свиленград относно извършването на добива и реализацията на дървесина в
2
отдели 414 „а“, „г“, 415 „т“, 72 „м“, 79 „б“. В доклада е записано, че липсата на
3 3
дървесина в отдел 72 „м“ е 31,31 пл. мдърва за огрев, а в отдел 79 „б“ – 24,8 м ССД,
33
2 м ДСД и 18,27 м дърва за огрев.
От приложените болнични листове се изяснява, че през периода 28.08.2021 г. –
01.12.2021 г. ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност.
На 03.12.2021 г. Директорът на ТП ДГС Свиленград е изискал от ищеца
обяснения относно причината за липси на дървесина в отдели 72 „м“ и 79 „б“. В
предоставяния му срок ищецът е посочил, че по нареждане на тогавашния директор
инж. М.М. бил натоварен да се занимава изцяло с дейностите по маркиране и да не
участва в дейностите по извеждане на сечта. Тъй като не бил участвал нито в
приемането на добитата дървесина, нито в нейното експедиране, не могъл да даде
отговор за установените липси.
Със Заповед № РД-11-10/15.12.2021 г. на Директора на ТП ДГС Свиленград на
ищеца ХР. АНД. Н. е наложено наказание „предупреждение за уволнение“ във връзка с
констатирано нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неупражняване на
контрол при експедиция на дървесина от отдели 72 „м“ и 79 „б“ и допуснати липси.
Посочено е, че нарушението е констатирано на 17.09.2021 г. при проверка на терен.
От показанията на свидетеля М.М., които съдът кредитира като логични и
основани на лични възприятия, се установява, че до 20.07.2021 г. заемал длъжността
„директор“ на ТП ДГС Свиленград. Спомня си, че в края на м. юни 2021 г. била
извършена проверка на дейността от екипи на РДГ – Бургас, РДГ – Кърджали и ЮИДП
– Сливен. Тогава не установили нито липси, нито нарушения. Дори похвалили ищеца
за доброто водене на документацията. Разказва, че експедицията на дървесина се
извършвала след заплащането й и се изразявала с товаренето й на превозни средства и
издаването на превозен билет. Във всеки един обект имало горски надзирател, който
следвало да следи за това. Случвало се в един и същи ден няколко горски надзиратели
да експедират дървесина от участъка на ищеца. Свидетелят не знаел дали е извършена
проверка на дейността на ищеца при преназначаването му на длъжност „технолог“. В
тази насока са и показанията на свидетеля З.Н. – горски надзирател в ТП ДГС
Свиленград, която е заявила, че не била извършена проверка при преназначаването на
ищеца. Свидетелката Н. била горски надзирател на участък, който включвал и отдел 72
„м“. Когато я освободили, също не била извършена проверка на наличността. Знаела,
че ищецът осъществявал проверка на експедицията на дървесина, както и по време на
добиването й. Той не би могъл да присъства непрекъснато по време на извършване на
експедицията, тъй като имал и документална работа. Твърди, че понякога се
извършвали експедиции на няколко места. Спомня си, че заедно с ищеца
осъществявали проверка почти всеки ден на отделите и подотделите, но не били
констатирали липси.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест, по предявения
иск за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение” в тежест на ищеца е да установи, че е работил по трудово правоотношение
с ответника на посочената в исковата молба длъжност и че с оспорената заповед му е
наложено посоченото дисциплинарно наказание. В тежест на ответника е да докаже, че
дисциплинарното наказание е законосъобразно наложено, а именно: че заповедта е
издадена от лице, носител на работодателската власт, респ. на дисциплинарната власт,
3
че същата притежава изискуемите от закона реквизити, че ищецът е извършил
посоченото в оспорената заповед нарушение на трудовата дисциплина и че същото е
извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на
наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена – на
ищеца са били искани обяснения във връзка с нарушението преди налагане на
наказанието, и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 КТ
срокове.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението,
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Визираната правна норма изисква посочване на „кога е извършено дисциплинарното
нарушение”. В тази си част разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че в заповедта
за дисциплинарно уволнение следва да се посочи датата на извършване на
нарушението или период, в случай че нарушението/нарушенията не са извършени на
една и съща дата (така Решение № 647 от 11.10.2010 г. по гр. д. № 1348/2009 г., IV г. о.
на ВКС). Задължението за мотивиране на заповедта е въведено с оглед изискването на
чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, както и с цел съобразяване на
сроковете по чл. 194 КТ (така Решение № 164 от 22.06.2015 г. по гр. д. № 6474/2014 г.,
III г. о. на ВКС). Отсъствието на който и да е от тези елементи прави заповедта
незаконна.
В случая заповедта съдържа описание на нарушението на трудовата
дисциплина, но не е посочен период, през който са извършени твърдените нарушения.
Поради неспазването на това императивно изискване, съдът приема, че липсата на
този реквизит нарушава правото на защита на служителя срещу уволнението, като
прави и невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта, която следва да
извърши съдът. В тази връзка, както беше посочено по-горе, този пропуск препятства
съда да установи дали наказанието е наложено в определените по чл. 194 КТ срокове.
Видно от процесната заповед същата е издадена на 15.12.2021 г., а нарушението е
констатирано на 17.09.2021 г. Действително през периода 28.08.2021 г. – 01.12.2021 г.
ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност. Поради това, с оглед
разпоредбата на чл. 194, ал. 3 КТ, съгласно която сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ не
текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск,
следва да се приеме, че е спазен двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ от откриване
на нарушението. Но непосочването на време на извършване на нарушението лишава
съда от възможността да прецени дали наказанието е наложено не по-късно от една
година от извършването му. Тъй като този срок е преклузивен, с неговото изтичане
дисциплинарната власт се погасява и дисциплинарнонаказващият орган не може да я
упражнява. Ето защо, при липсата на този задължителен реквизит съдът приема, че не
е изпълнено изискването на разпоредбата на чл. 194, ал. 1, предл. 2 КТ наказанието да
бъде наложено не по-късно от една година от извършване на нарушението.
Отделно от това, съдът намира, че работодателят не установи, че ищецът е
извършил посоченото в оспорената заповед нарушение на трудовата дисциплина. В
случая не е доказано по категоричен начин, че е налице твърдяната от работодателя
липса на дървесина. Приложеният доклад от 17.09.2021 г. съставлява частен
свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила. ГПК
не допуска приобщаването на свидетелски показания в писмена форма, поради което
съдът не би могъл да приеме за доказани твърдените от ответника факти въз основа на
този документ. Не е установено по обективен начин и какви са били наличностите на
4
дървесина в началото на проверявания период, за да се направи заключение, че са
налице липси. В тази насока следва да се съобрази, че от 19.08.2021 г. ищецът е
преназначен на длъжността „технолог“. Проверката е извършена през периода
09.09.2021 г. – 10.09.2021 г., т. е. 20 дни, след като вече не е заемал тази длъжност.
Поради това дори действително да са налице липси на дървесина, не може да се
приеме, че те са в резултат на извършени от ищеца нарушения на трудовата
дисциплина. Без категоричното установяване на момента на процесното деяние съдът
не може да прецени дали то е осъществено от ищеца. В разглежданата хипотеза
работодателят не е извършил проверка на поверените на ищеца отдели при
преназначаването му на друга длъжност на 19.08.2021 г. По тези съображения не може
да се направи извод, че твърдените от работодателя липси са допуснати поради
неупражнен от страна на ищеца контрол при експедицията на дървесина. Ето защо,
съдът счита, че не е доказано, че ищецът е извършил нарушението, за което му е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдът не споделя
възражението на ищеца, че не е налице юридическо основание за санкционирането му,
тъй като към момента на наказването му с издадената заповед трудовото му
правоотношение на длъжността „началник ГСУ „Сакара” било преустановено. По
правната си природа изменението в съдържанието на трудовото правоотношение по
взаимно съгласие е договор между страните, с който те променят някои елементи от
договорното му съдържание. От момента на постигане на съгласието за промяна
трудовото правоотношение продължава да съществува между същите страни с
промените, за които страните са постигнали съгласие. От това следва, че не е налице
прекратяване на правоотношението за предходно заеманата длъжност. По принцип
наказанието „предупреждение за уволнение“ се състои в обръщане на внимание, че ако
служителят продължава да върши нарушения на трудовата дисциплина, може да
последва едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя.
Ето защо, съдът намира, че е допустимо работодателят да наложи дисциплинарно
наказание за нарушение, извършено, докато работникът е заемал друга длъжност, но
открито след преназначаването му.
Въпреки това, предвид допуснатите нарушения в хода на дисциплинарното
производство и липсата на доказателства за противоправно поведение на ищеца, съдът
счита, че следва да бъде уважен предявеният иск за отмяна на наложеното наказание
„предупреждение за уволнение“.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в размер на 600 лв. за
адвокатско възнаграждение. Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78,
ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК да заплати дължимата държавна такса в размер на 50 лв.
Така мотивиран, РС Свиленград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наложеното на ХР. АНД. Н., ЕГН: **********, адрес: гр.
************, наказание „предупреждение за уволнение” със Заповед № РД-11-
10/15.12.2021 г. на директора на ТП ДГС Свиленград, БУЛСТАТ: 2016176540027, със
седалище и адрес на управление: гр. Свиленград, ул. „Цар Симеон Велики“ № 42.
5
ОСЪЖДА ТП ДГС Свиленград, БУЛСТАТ: 2016176540027, със седалище и
адрес на управление: гр. Свиленград, ул. „Цар Симеон Велики“ № 42, да заплати на
ХР. АНД. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. ************, сумата от 600 лв.,
представляваща сторените пред първата инстанция разноски.
ОСЪЖДА ТП ДГС Свиленград, БУЛСТАТ: 2016176540027, със седалище и
адрес на управление: гр. Свиленград, ул. „Цар Симеон Велики“ № 42, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Свиленград, сумата от 50 лв.,
представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
6