Р Е Ш Е Н И
Е №2310/14.12.2020г.
Административен
съд – Пловдив, ХХ състав, в открито заседание на шестнадесети ноември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Данаила Станкова, като
разгледа докладваното от съдия Дичев КАНД № 2603 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” -
София, ул.”Н. Столетов”№ 21 , против Решение № 1595 от 03.09.2020
г. по АД № 552/ 2020 г. на Административен съд – Пловдив. В жалбата се твърди,
че решението е неправилно и необосновано, като се моли съда да го отмени,
алтернативно да го отмени в частта, с
която жалбодателят е осъден да заплати обезщетение за причинени неимуществени
вреди за сумата над 500 лв. В СЗ жалбодателят
не се представлява.
Ответникът чрез представител и в писмено становище оспорва жалбата и
претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив е на
становище за основателност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана
по същество е неоснователна.
Противно на твърденията в
касационната жалба, съдът в съответствие със събраните доказателства, които са
обсъдени подробно и задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност, е направил
правилни изводи за наличието на всички предпоставки за отговорността на
държавата в конкретният случай, по отношение на липсата на достатъчно жилищна
площ за период от 758 дни. Изложените подробни мотиви в този смисъл не е
необходимо да бъдат преповтаряни, а е достатъчно настоящият състав на съда да
препрати към същите.
Що се отнася до искането
решението да се отмени в частта, с която жалбодателят е осъден да заплати
обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата над 500 лв., същото е
неоснователно. Размерът на обезщетението е съобразен както с чл.52 от ЗЗД при
съответните критерии за справедливост, така
и със съдебната практика по сходни дела, като изложените в този смисъл
мотиви също се споделят от настоящия съдебен състав и не е необходимо да бъдат
повтаряни.
Останалите твърдения и
оплаквания в касационната жалба е безпредметно да бъдат коментирани, тъй като
за останалите твърдения на ищеца, до които същите се отнасят, съдът не е
установил основания за отговорност на държавата, съответно не са взети предвид
при определяне размера на дължимото обезщетение.
При извършената служебна проверка на
решението съдът не констатира пороци,
които да доведат до касиране, поради което оспореното решение следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на делото
следва да бъде осъдена Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София,
ул.”Н. Столетов”№ 21, да заплати на адвокат Г.Г.М., с адрес гр.Пловдив, *****,
партер сумата от 130,67 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по делото на основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Мотивиран от горното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХ състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
1595 от
03.09.2020 г. по АД № 552/ 2020 г. на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА
Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул.”Н. Столетов”№ 21, да заплати
на адвокат Г.Г.М., с адрес гр.Пловдив, *****, партер, сумата от 130,67 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
делото на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.